На 12 май 2004 излезе SuSE 9.1. Имах намерение да напиша ревю за него още при излизането, но имаше доста по-интересни неща за правене от писане на ревюта (море, гмуркания с акваланг, парапланеризъм, жени...) та се позабавих доста. Въпреки това се надявам ревюто да е полезно на някого. То не е предназначено за хора които за пръв път виждат Линукс, а предимно за такива които биха искали да разберат какво е ново е тази версия на SuSE.
Основните характеристики на SuSE 9.1 са: Kernel 2.6.4, KDE 3.2.1, Gnome 2.4.2, XFree86-4.3.99.
Тестовата система в случая е компютър който от първия си ден в ръцете ми тръгна със SuSE 8.0 – Laptop Sony Vaio PCG-FX601, 1.1GHz Duron, 20GB HDD, 512MB RAM, ATI Rage Mobility P/M, 14.1 LCD.
Инсталирах Professional версията която идва на 5 CD-та и 2 двустранни DVD-та. Едно от различията с предната версия е, че сега Professional версията е станала по-скъпа от преди (US $ 89.95), а Personal – по-евтина (US $ 29.95). Съответно Professional версията идва с едно DVD повече като причината за това е, че вече 32 битовата и 64 битовата версия са в една кутия, а преди бяха отделени продукти. Освен дисковете, SuSE включва отлична документация - две дебели книги. Също така има и поддръжка, която се активира чрез въвеждане на номер от опаковката на дисковете на сайта на SuSE, и която никога не ми се е налагало да ползвам. Малко странно ми се струва това, че не са включили и диск с live дистрибуцията - при условие, че го има в Personal версията. Според мен най-идеалния вариант на инсталация за тези които имат бърз Интернет е директно от FTP – няма създаването на излишен трафик, сваляте само това което ви трябва и не плащате за дисковете пари, които за повечето хора в БГ са прекалено много (ако разбира се дисковете са закупени легално).
Няма да описвам подробно инсталацията, кога какво и защо съм кликнал, тъй като тя не се е променила особено много от версия 9.0. Така че накратко: на първия екран има опции Boot from hard disk, Installation, Installation – ACPI disabled, Installation – Safe settings, Manual Installation, Rescue System, Memory test – същите като при 9.0. Първата малка очевидна промяна е, че от първия буутскрийн може да бъде избран език и източник от който ще се инсталира. Езиците които могат да бъдат избрани от тук са 14. Сред тях няма български.
Според мен едно добро допълнение към SuSE би било добавянето на автоматична проверка на MD5 сумите на дисковете преди инсталиране. Разбира се това можете да си го направите и сами, но например има следния вариант – поради една или друга причина диска е леко повреден. Толкова леко, че по време на инсталацията не се появява проблем, но след това поради повредата по-късно Линукса почва да прави глупости. Въпросните глупости може да са от неработенето на нещо съвсем безобидно до каквото ви дойде на ума. Та ако става въпрос за новобранец той вероятно би си казал – “баси тъпия Линукс, защо ги прави тези глупости...”
Възможностите за сорс на инсталация са: CD-ROM, SLP, FTP, HTTP, NFS, SMB, Hard Disk. Та, само промених резолюцията на 1024х768 (защото то искаше да тръгне на 800х600) и продължих с Installation. Имате възможност на натиснете F2 за да виждате съобщенията които се изписват по време на зареждането на ядрото и изпълнението на някои скриптове. Иначе просто виждате един екран с progress bar и това е всичко. Тези съобщения съответно са леко променени заради новото ядро... Курсора също е променен спрямо предната версия :) Ммм да, много важни наблюдения :) Следващото нещо което можете да изберете е езика, пак. Този път възможностите са 26 и сред тях има български. Не виждам много смисъла в това да има избор на две места и спокойно може всичко да бъде решено на първия екран, но това не е болка за умиране. В следващото меню има System, Mode, Keyboard layout, Mouse, Partitioning, Software, Booting, Timezone, Lanugague (браво, три пъти – това не ми беше правило впечатление до сега), Default Runlevel, Timezone. Най-важното нещо от тия според мен е партишънинга, защото там ако объркате нещо може да изгубите ценна информация. Временно бях инсталирал само Windows и на компютъра имаше 5 и 15GB NTFS дялове. Аз исках да направя 5GB място на Linux чрез промяна на размера на 15 гигабайтовия дял, но въпреки всичките ми опити – не успях. Инсталатора дава някакво предложение – да се промени размера на втория дял до еди колко си, и на освободеното място да се направят swap и reiserfs дял за Линукса. Хубаво. Сигурен съм, че ако кликна ОК – всичко ще стане защото съм го правил преди. Въпроса е, че аз искам пак да се промени размера на съществуващия дял, но до размер който аз искам, а не този който ми е предложен. Пробвах всички възможни опции и все се стигаше до екран при който ми дава съобщение: “The partition is currently mounted on /windows/D. It is not possible to resize the file system while it is mounted. Unmount the file system and retry resizing”. Alt+Ctrl+F някой си, и пиша mount – показва че /windows/D не е монтиран. unmount /windows/D съответно казва същото. Лоша работа. Определено искам дяловете да са точно по определен начин още около седмица така че... рестартирах и под Windows ги промених... Групите софтуер който се инсталират по подразбиране са Default System, KDE Desktop Environment, Office Application, Help & Support Documentation и Graphical Base System. Обикновено при инсталиране на какъвто и да е Линукс предпочитам поне една инсталация да е с настройките по подразбиране. Целта е да видя с какво би се сблъскал един пълен новобранец, който вероятно не би променил тези настройки просто защото не знае за какво става въпрос. Следва копирането на файловете от първия диск по време на което можете да изберете дали да гледате slide show или да вижда кой пакет се инсталира в момента. Рестарт и искане на втория диск. Този начин на инсталиране не съм го виждал при друга дистрибуция (което разбира се не значи че го няма). Следват настройките на root паролата, network, online update, users. Ако изберете online update може да изтеглите най-новите пачове още по време на инсталацията. Следва cleaning up и показване на realease notes които обясняват накратко разликите с предната версия на дистрибуцията. След това има настройка на още някои устройства като графична карта, принтер, звукова карта и телевизионен тунер. Всичко точно и безпроблемно освен малкото спречкване с партишънините описано по-горе. Първият екран който се вижда след инсталиране може да видите тук.
Винаги след инсталация първото нещо което правя е да спра всички излишни неща които се стартират. Според мен няма нужда например да се стартира SSH демон по подразбиране – този на когото би му трябвало със сигурност знае как да си го пусне. Просто прекалено много хора биха използвали прекалено прости пароли, а тези с простите пароли най-вероятно не биха се нуждаели от SSH. Колкото и сигурен да е Linux – стартиран SSH демон с елементарни пароли, чакащ някой да се върже към него, винаги е предпоставка за беля (или поне в случаите когато хората в локалната ви мрежа имат много свободно време ;) ). След като съм свършил тази работа добавям пакети които би трябвало да са включени според мен по подразбиране, но не са. Например gnomemeeting и mozilla. В дистрибуцията вече са включени Mozilla Firefox и Thunderbird. Изненадващо при първото стартиране се появи съобщение което ми казва, че геометрията на монитора не могла да бъде разпозната?! Това не съм го очаквал защото до сега точно с монитора не съм имал проблем със SuSE. Въпросното съобщение се появяваше при следващите няколко рестарта на системата и накрая реши да не се появява без да съм направил каквото и да е... Заради такъв тип проблеми мисля че SuSE биха се радвали на по-голям успех, ако почнат да пускат публични бета версии. Тогава проблеми от този род няма се появяват в крайната версия.
Новостите.
Ядро от серията 2.6 – в случая 2.6.4. Вероятно щом четете тази статия – вече сте чели предостатъчно относно какво е новото в тази серия. Можете да прочетете някои неща по въпроса тук и на още много места в Интернет. Най-важното вероятно за повечето десктоп потребители биха били USB 2 и ACPI поддръжка, подобрена поддръжка на безжични устройства и подобрена скорост.
KDE 3.2. Ами... красота. Все по-добре и по-добре. Само дето бекграунда по подразбиране не ми харесва - всичко друго е идеално. Въпрос на вкус. Според kde.org оправените бъгове от версия 3.1 са над 10000, а новите features са над 2000. От пръв поглед обаче се забелязват съвсем малко част от тези хиляди подобрения. Програмите стартират по-бързо. Добавена е поддръжка на Microsoft Windows desktop sharing protocol (RDP). Тествах го и работи без проблеми. Сред новите приложения които вече са част от KDE, заслужават внимание KGPG и KWallet. Определено тази версия на SuSE работи по-бързо от предишната (заради новото KDE и новото ядро), но точно колко по-бързо е много относително да се каже, защото не съм правил тестове за да засека. Друго подобрение което заслужава внимание е inline spell checking в уеб форми на konqueror. Например пишете емайл през уеб интерфейс и когато направите правописна грешка - тя автоматично се подчертава. Браузърът който се разработва от Apple в момента (Safari) използва много от кода на konqueror, и съответно неговите разработчици допринасят за развитието на konqueror също. Поради тази причина konqueror работи все по-добре с общоприети стандарти. Въпреки това за момента смятам, че mozilla е доста по-напред по отношение на рендирането на много страници. Това заключение го правя на базата на опита ми, че много сайтове който не могат да се отворят както трябва с konqueror, се отварят с mozilla. Друга промяна е, че вместо да се създават отделни shortcut-и за всяко устройство на десктопа, сега има един shortcut до drives:/ който се казва... "My Computer" :) При мен в момента в drives:/ има shortcut-и за DVD, CD Recorder, Floppy, Windows и Windows(1) (съответно C и D дяловете на Windows). Повече подробности относно промените в KDE можете да научите от тук. Една малка новост е, че когато натиснете Windows бутона на клавиатурата си, се отваря KDE менюто. Аз преди си настройвах поведението на Windows бутона да е такова, но сега става автоматично. Също така сега двойно кликване на title-а на прозорец максимизира съответния прозорец (а не го shade-ва както преди). Това са съвсем малки детайли, но ми направиха впечатление защото така или иначе аз правя винаги тези настройки на ръка. Ако в следващата версия на KDE се сетят да сложат и Desktop Access бутон по подразбиране KDE ще е върха ;) Знам че това няма огромно значение и слагането на такъв бутон отнема секунди. Моята логика е, че ако един човек е ползвал цял живот Windows, колкото по подобни са настройките на Linux когато той сяда за пръв път да го ползва – толкова по-положително би било неговото впечатление. Та и desktop access бутона е един от тези малки детайли които биха подобрили впечатлението. Разбира се едно малко нещо не би оказало огромно влияние но когато се съберат 100 малки неща заедно – разликата става огромна. В Control panel-а на KDE вече има и от пиле мляко и въобще не ми идват идеи какво още може да бъде добавено. Сигурен съм обаче, че има много други хора които имат идеите :) Друга малка и неприятна част която според мен би трябвало да бъде променена е звуковата система. Например пускате си музика, отивате на някой уеб сайт който има някаква мелодийка и... браузъра забива – опитва се да изсвири мелодийката, но не може и остава в едно такова никакво състояние. Нашият господин новобранец Х си казва... познайте какво. Популярността на Linux нараства значително и все повече новобранци биха го ползвали. Та затова според мен са от голямо значение неща от този род. Подобен проблем в много случаи се получава ако KDE-то се опитва да изсвири някакъв звук, а звуковата карта е заета от нещо друго. Поради тази причина винаги спирам звуците на KDE-то.
Когато поставите аудио диск, data CD, или DVD се появява прозорец в който вие можете да изберете какво действие да бъде предприето. Например решавате, че винаги когато сложите аудио диск искате kscd да почне да го възпроизвежда без да ви задава въпроси.
Друга новост - UTF-8 локали по подразбиране. Красота... На мен ми се налага да пиша на компютъра си на латиница, кирилица и японски. Поради тази причина са се получавали кофти обърквания поради различни charsets, local-и и не знам си какво. Сега всичко е юникод и това прави живота ми по-лесен. Едва ли има голяма значение за хората които и на български обичат да пишат на латиница, но за мен, а предполагам и за много други има. Демонстрация на съвместното използване на различните езици - тук. И преди имаше UTF-8 локали, но не по подразбиране. Голяма част от приложенията не работеха както трябва с тях. Сега не съм забелязал проблеми. RedHat се сетиха да предприемат тази стъпка доста по-рано.
Друга новост е subfs. За тия които в момента гледат като телета в железница – това ще рече че вече можете да използвате removable media без предварително да монтирате устройството и да да вадите носителя без да го демонтирате. Интересно защо трябваше да мине толкова време преди някой да се сети да го направи. Един от проблемите с Linux който съм забелязал за няколкото години ежедневно ползване е този с частта която си грижи за монтиране и демонтиране на устройствата. Какво имам предвид? Сложете един надраскан диск и се опитайте да го прочетете. Проблема не е в това, че диска няма да бъде прочетен, а в това че почти със сигурност то ще се опитва да чете до края на света и нищо няма да помогне освен рестартиране. Не знам колко от вас са забелязвали този проблем, но в повечето случаи убиването на всички процеси които се опитват да четат от съответното устройство не помага... и то продължава да се опитва да чете с часове ако го оставите така. Предполагам въпросния проблем зависи и от съответния хардуер – т.е. модулите на ядрото са различни при различните CD или DVD устройства и може би при някои устройства този проблем го няма. Не съм сигурен. Но определено съм го забелязал при много и различни компютри и различни дистрибуции.
Една друга промяна сега е лиценза на YaST – вече е GPL. Не знам какви други промени ще измислят в бъдеще Novell, но според мен това е нещо положително. В YaST има добавени 3 нови модула и така общият им брой става 67. Тези модули са: Installation into Directory в Software подменюто, Power Management в System, и Remote Administration в Network Services. Ако ви се налага да имате два или повече Linux-а инсталирани едновременно, чрез опцията Installation into Directory може да инсталирате втори (трети и т.н.) SuSE Linux в определена директория, а не на отделен партишън. Power Management модула служи за настройки, използвани при лаптоп компютрите. Можете например да зададете в какъв режим да работи процесора когато компютърът е свързан към електрическата мрежа и в какъв - когато работи на батерии. Съвременните лаптопи могат да променят динамично честотата на работа на процесора като по този начин се променя и консумацията му на електроенергия. Това си е голяма екстра. Когато са пръв път подобна опция се появи в SuSE тя не се включваше по подразбиране, но сега вече се включва. Други две неща в модула са Battery Warining и ACPI Settings. За съжаление противно на очакванията ми поддръжката на ACPI все още не е напълно завършена. Компютърът не може да съспендва на твърдия диск въпреки, че би трябвало да може. Swap деля е достатъчно голям за да се събере цялото съдържание на RAM-а и явно не това е проблема. Предполагам тази функция би работила при друг хардуер, но явно поддръжка за моя все още не е добавена. Опцията Remote Administration позволява лесно да пуснете VNC сървър. Това пускане от доста време е добавено в KDE, но ако не ползвате KDE наличието на такава опция в YaST е предимство. След като в YaST има толкова мрежови настройки – не би било лошо ако има опция за промяна на MAC адреса или пък модул за настройка на VPN. Един проблем с YaST който съм забелязал е, че в много случаи Abort бутона при каквото и да е действие не работи. Би било голяма екстра ако това се оправи.
Разбира се има още доста новости, но това са основните и най-значими.
Нещото което очаквах да видя по време на инсталацията е някъде да се споменава Novell (които придобиха SuSE преди време)... но не се споменава.
Очевидно поради легални причини mplayer не е включен изобщо в дистрибуцията. (Вероятно имаме едно и също мнение с вас относно патентите :) ) Също така ги няма и някой други много важни за мен пакети. Има и пакети, които са включени, но са с умишлено орязана функционалност - xine, k3b, etc. За тези от вас които се нуждаят от пакети които не са на дисковете препоръчвам http://packman.links2linux.org . А пък на когото му се компилира да си компилира сам – лошо няма. Само един съвет за тези, които ще компилират - ползвайте checkinstall (или нещо подобно).
Офис пакета инсталиран по подразбиране е OpenOffice.org 1.1.1. Смятам че е достатъчно известно за какво става въпрос и други коментари не са необходими. Една от новите екстри на OO е, че има добавено SuSE лого при стартирането :) GIMP 2.0 е новата версия на популярния софтуер за редактиране на изображения включена в SuSE (преди беше 1.3). Поради промяната на лиценза на XFree, не е включена най-новата му версия.
За да видя за какво става въпрос инсталирах и Gnome. Няколко пъти съм сменял основната си графична среда и накрая за мен KDE се оказа победител. Ето как изглежда Gnome 2.4.2 с настройките по подразбиране когато е пуснат за пръв път. Default браузъра му се казва Epiphany и е базиран на Mozilla.
Има един малък и досаден проблем с XMMS - не се минимизира както трябва. Компилирах си версия 1.2.10 и се оказа, че проблема остава. Накрая инсталирах версия 1.2.8 от SuSE 9.0 RPM и всичко се оправи. Също така забелязах, че не се е инсталирало ядро компилирано специално за Athlon/Duron както преди, а default ядро.
Без проблеми заработиха и мрежова PCMCIA карта Netgear FA410TX, външна USB записвачка Yamaha CRW-70, дигитална видеокамера Sony DCR-TRV22 (през USB и FireWire интерфейс), инфрачерфен приемник вързан към серийния порт. След инсталирането на допълнителни драйвери тръгнаха и принтер Canon i250 и TV-Out-а на графичната карта. Не съм сигурен какво са променили в дистибуцията, но във версиии 9.0 и 9.1 atitvout не работи out of the box и трябва да се инсталират нови драйвери за да тръгне.
Общо взето новостите спрямо версия 9.0 не са огромни, но ми изглеждат повече отколкото между версии 8.2 и 9.0. Все пак сега има ядро от нова серия и ново KDE 3.2, а преди разликите бяха много по-малко. Предполагам обаче, че причината за наименованията е, че версия 9.0 беше първата която включваше поддръжка за 64 битовите процесори на AMD.
Надявам се статията ви е била полезна.
добре
зле
Вариант за отпечатване
