от avatar3000(8-09-2004)

рейтинг (52)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Настройване на звука и графичната среда при Slackware

От преводача: Преведеният материал е взет от няколко източника и е насочен изцяло към начинаещи, така че съветвам всеки, който не се смята за такъв просто да го пропусне. Първата част на статията се явява, като втора част на друга статия - Stealth Desktop Part I: Finding a New Distro , която касае инсталирането на Slackware. В linux-bg, обаче вече е публикувана статия касаеща същата материя - Slackware for dummies, която според мен е много по-пълна и сметнах за излишно превеждането на първата част. Ако ви трябва допълнителна и подробна информация ще ви препоръчам и следния материал:

Installing Slackware Linux


Тази статия бе започната много преди излизането на Slackware 10.0, ето защо повече от примерите ще се отнасят предимно за Slackware 9.1 и 9.0. Имайте предвид, обаче това, че Slackware е много последователен между отделните версии, което ви предоставя добър шанс да може да приложите показаното тук и на новата версия.



Настройка на системата след първоначалното зареждане

Първото зареждане ви оставя с един единствен потребител в текстов режим. Когато се извършва зареждането, следете внимателно съобщенията за да откриете евентуален проблем (и, особено при Slackware 10.0, проверете дали паралелния порт е разпознат).

Озовали се веднъж пред промта, влезте в система като супер-потребител. След влизането, вие ще бъдете известен за това, че имате поща. Можете да прочетете вашата поща използвайки командата mail, която ще ви покаже две съобщения. И двете са важни и ви дават добри предложения; едното от тях обаче, съобщението от Патрик Волкердинг,заслужава специално внимание. Прочетете го внимателно. И го запишете за бъдеща употреба. В него има много полезна информация, и e много вероятно да ви е потребна някой ден.

Проверка на init системата

Една от първите ви задачи е да проверите init системата. Init системата --комплекта от системни макроси, които контролират стартирането и изключването на машината-- е разположена в /etc/rc.d/, и е една от значителните разлики между Slackware и други дистрибуции. Slackware init система е базирана на BSD init стила, вместо на по усложнената SysV init, която е използвана в дистрибуции като Fedora или Mandrakelinux. В пълна противоположност със SysV init стила, Slackware init макросите са много по-прости и по-подредени, и са напълно разбираеми даже ако не знаете нищо относно писане на Шел макроси. Записани са с възможно най-ясен синтаксис и са добре коментирани, ето защо е малко вероятно да не се ориентирате в тези файлове.

Сега ще изследваме дали се налага да направим промени в някой от тези init макроси. Най-естественото нещо в случая е да си създадем резервни копия преди това. Нещо, което ще ни спести много проблеми в случай, че сбъркаме някъде. За да редактирате скрипта, използвайте който и да било редактор; моето лично предпочитане е между joe и jed, като понякога се обръщам и към вградения редактор зa бързо редактиране в Midnight Commander-а.

Init скрипта, на който би трябвало да обърнете особено внимание е /etc/rc.d/rc.modules/, който зарежда допълнителни драйвери в Linux ядрото. Вие можете да заредите всеки модул като откоментирате съответния ред. (В Шел макросите, коментарите са обозначени с #. Изтриването на # прави съответния ред активен). Колкото до това какво да редактирате, това изцяло зависи от вас, и от това дали даден хардуер е останал неоткрит от ядрото или просто искате да заредите някой модул, защото определена програма го изисква. Специален случай е когато искате да използвате паралелния порт (за печат) и сте със Slackware 10.0 . Ако е така, аз ви съветвате да откоментирате модулите за паралелния порт; доколкото мога да ви кажа, ядрото на Slackware 10.0 идва с изключена поддръжка на паралелния (Защо ли? Нямам идея).

Текстът по-долу е частта от /etc./rc.d/rc.modules, която трябваше да откоментирам за моята машина. Аз използвам APM частта за "sombragris", моя лаптоп, а останалото е необходимо за Slackware 10.0:



#### APM support ###

# APM is a BIOS specification for saving power using several different

# techniques. This is mostly useful for battery powered laptops.

/sbin/modprobe apm



#### PC parallel port support ###

if cat /proc/ksyms | grep "[parport_pc]" 1> /dev/null 2> /dev/null ; then

echo "parport0 is built-in, not loading module" > /dev/null

else

if [ -r /lib/modules/$RELEASE/misc/parport_pc.o

-o -r /lib/modules/$RELEASE/misc/parport_pc.o.gz

-o -r /lib/modules/$RELEASE/kernel/drivers/parport/parport_pc.o

-o -r /lib/modules/$RELEASE/kernel/drivers/parport/parport_pc.o.gz ]; then

# Generic setup example:

/sbin/modprobe parport_pc

# Hardware specific setup example (required for PLIP and better

# performance in general):

#/sbin/modprobe parport_pc io=0x378 irq=7

fi

fi



#### Parallel printer support ###

if cat /proc/ksyms | grep "[lp]" 1> /dev/null 2> /dev/null ; then

echo "lp support built-in, not loading module" > /dev/null

else

if [ -r /lib/modules/$RELEASE/misc/lp.o

-o -r /lib/modules/$RELEASE/misc/lp.o.gz

-o -r /lib/modules/$RELEASE/kernel/drivers/char/lp.o

-o -r /lib/modules/$RELEASE/kernel/drivers/char/lp.o.gz ]; then

/sbin/modprobe lp

fi

fi

Веднъж вече приключили с редактирането, рестартирайте за да се активират промените. Разбира се, вие бихте могли да избегнете рестартирането, като зареждате всеки модул ръчно; но рестартирането помага да видите как работи целият процес в контекста на init системата. Аз предпочитам да правя нещата по този начин.

Проверка на това дали звуковата система работи

Втората належаща задача след влизане в системата като супер-потребител е да проверите дали звукът работи.

Slackware 9.1 идва с ALSA 0.9x, която е отлична звукова архитектура (Slackware 10.0 идва с ALSA По подразбиране обаче, ALSA каналите са изключени. Първо включете звука и задайте подходящите стойностите използвайки alsamixer, показан на фигура 1. След това проверете вашия звук използвайки aplay:

# aplay /usr/share/sounds/phone.wav

Ако звуковата система работи, вие ще чуете телефонен звън със следния изход на конзолата:

Playing WAVE '/usr/share/sounds/phone.wav' : Signed 16 bit Little Endian,

Rate 44100 Hz, Stereo

В такъв случай, вие би трябвало да запазите настройките на миксера като стойности по подразбиране, използвайки alsactl store командата.





Фигура 1

ALSA Миксерът (само част от контролите са показани).



Обикновено, звуковата система работи без проблеми при първоначалното зареждане. Ако обаче не е така, проверете наличната документацията в /usr/doc/alsa-* и онлайн на сайта на ALSA, който може да ви даде някои полезни идей за решаването на вашите проблеми.

При проблем може да извършите следните стъпки:

Като супер-потребител напишете

# alsaconf

и ще се появи програма за конфигуриране на ALSA -та. Тя ще се опита да намери картата ви и да редактира module.conf файла за вас.

Колкото до конфигурирането ето какво ще трябва да имате във module.conf файла. Редовете са еднакви за повечето звукови карти, но това което е различно е маркирано с удебелен текст.



# Stuff for the kernel module loader
alias char-major-116 snd
alias char-major-14 soundcore
# Your Driver
alias snd-card-0 snd-ens1371
alias sound-slot-0 snd-card-0
# OSS Emulation
alias sound-service-0-0 snd-mixer-oss
alias sound-service-0-1 snd-seq-oss
alias sound-service-0-3 snd-pcm-oss
alias sound-service-0-8 snd-seq-oss
alias sound-service-0-12 snd-pcm-oss



Даже след като включите звуковата карта, е възможно нормалните потребители да бъдат неспособни да я използуват. В такъв случай проверете правата върху устройството на звукова карта (обикновено /dev/dsp), и прибавете съответния потребител към същата група, към която принадлежи картата (в моята система, това е 'audio' групата).

Накрая, бих искал да спомена за един странен проблем, който имах преди време. Работейки като нормален потребител, аз нямахме проблем с достъпа до звуковата карта в конзолата. Обаче, под KDE звукът липсваше. След доста търсене, открих, че по някакъв начин KDE-то настройва контрола 'VIA DXS' на нула. Решението е:

  1. Използвайте KMix да включите съответния контрол и всички останали според вашите предпочитания;

  2. (2) в KDE Control Center, отивате в Sound & Multimedia > Mixer, включвате "Load volumes on login" и кликвате на "Save Current Volumes".

Настройване на X Window

Настройването на X Window винаги е било нелеко начинание. В случая е усложнено и от факта, че Slackware не предлага добри помощни програми за изпълнение на тази задача. Никоя от X помощните програми за настройка налични в Slackware не са сравними с конфигурационните помощните програми предлагани от други известни дистрибуции както например, Mandrake или Fedora. Въпреки това обаче, шансът да постигнете добра, работаща и функционална X настройка е значителен при малко повече търпение.

Има поне шест начина да се конфигурира X в Slackware без да е необходимо да прибягвате към пълно редактиране на конфигурационния файл. (Бележка: Настройките специфични за X11R6.7/Slackware 10.0 са показани в кръглите скоби).



1. Използувайте конфигурацията по подразбиране: За начало, нека да видим дали X може да започне с конфигурацията по подразбиране, използвайки startx скрипта. Ако сте късметлия, вие ще получите "устойчива на грешки" X настройка. Много вероятно е обаче тя да натоварва значително машината.

Спецификите идват от това, че на всяка машина Slackware X сървъра ще се опита да предположи подходящи стойности за вашия дисплей. В някои случаи, конфигурацията по подразбиране може да бъде достатъчно добра за вашите нужди.



2. Ако това не работи, вие бихте могли да опитате автоконфигурацията на X сървъра. Напишете в конзолата командата X -configure за да изпълните автоконфигурацията. Екранът ще премигне за кратко и след това ще имате файл с името XF86Config.new (xorg.conf.new) в коренната домашна директория. Вие можете да преместите този файл в /etc/X11/ и да го преименувате на XF86Config (xorg.conf) за да бъде използван. Конфигурационният файл получен по този начин е стартова точка; оттук нататък обаче опитът ми е показал, че при този метод са необходими най-много допълнителна работа и настройване.



3. Използвайте xfree86setup (xorgsetup) скрипта: Това е по същество обвивка около -configure опцията в X Window Системата, която добавя някои проверки за съществуваща конфигурация и ви позволява да селектирате дълбочината на цвета. Резултатният конфигурационен файл е много олекотен, но това е стартова точка за по-нататъшна настройка. Въпреки, че всъщност опциите, които скрипта добавя като обвивка са минимални, количеството работа необходима за да се доведе конфигурационния файл до напълно пригодно състояние е далеч по-малко отколкото при предишния метод. Този скрипт е особено полезен за откриването на най-добрия драйвер за някои екзотични видео карти.

Скрийншот на началния екран на xfree86setup е представен на фигура 2. По-новият xorgsetup (в

Slackware 10.0) е по същество същия.





Фигура 2



5. Използвайте xf86cfg (xorgcfg) графичната обслужваща програма. Това е графичен инструмент, предоставен от Бразилския разработчик на дистрибуцията Conectiva S.A., който използва X -configure като стартова точка, и след това продължава с пускане на X Window Системата с набор от графични обслужващи програми използвайки twm прозоречния мениджър. С този набор от програми вие можете да конфигурирате практически всеки аспект на X Window Системата в графична среда, като това включва и допълнителни настройки като например така наречените "modelines" (ред в конфигурационния файл, който указва разделителната способност, честота на опреснява и други характеристики). Единствените неудобства при тези програми, независимо че са графични, е това, че не се използват много лесно и не са интуитивни. Обаче, с малко повече усилия вие ще бъдете способни да произведете напълно готов конфигурационен файл.



6. Използвайте kxconfig от KDE 3.1x. Ако сте способни да пуснете X-а, всъщност вашата работа е наполовина завършена. Ако използвате KDE 3.1.4 системата, която идва със Slackware 9.1, и при условие, че вие сте избрали KDE като десктоп по подразбиране, и сте успели да заредите KDE правилно,бихте могли да използуват kxconfig обслужващата програма. Извикайте KDE в командния ред с ALT+F2 (при условие, че използвате стандартните KDE клавиатурни кратки клавиши) или с "Run Command...". от K менюто, и напишете kxconfig. Тази обслужваща програма, показана във Фигурите 3 и 4, е сравнима в някои отношения с X обслужващите програми при други дистрибуции.





Фигура 3





Фигура 4



Kxconfig обслужващата програма е приятелска и лесно използваема, но опциите й са значително ограничени и, което е по-важно, за да може това приложение да тръгне вие вече трябва да имате съществуваща X настройка, която работи. Ограничения, за които ви говорех, лъснаха например, когато не успях да намеря правилните настройки за моята клавиатура, ето защо това не е пълно решение. Въпреки това за вас може и да проработи.

Имайте предвид, че kxconfig бе махнат от KDE 3.2 версиите. Инструментът не се поддържа и е считан като твърде усложнен и хардуерно-зависим за неговото по-нататъшно използване в KDE. Така че, ако използвате KDE 3.2 (както е в случая със Slackware 10.0) вие трябва да потърсите други алтернативи.



7. Xf86config (xorgconfig) инструментът. Това е малка програма, която ви помага да подготвите една добра X конфигурация, минавайки през набор от опции. Програмата може да генерира много добър файл, но е напълно зависима от това какво и подавате на входа; например, това което не прави е да изучава хардуера, и вие трябва сте детайлно запознат със системата си преди нейното използване.

Аз намирам тази програма за много полезна и всъщност за мен тя е най-лесният начин за получаване на добра X конфигурация. Единственото възражение, освен нещата които вече споменах, е следното:

(Погледнете следния изход от програмата на екрана)



Now we want to set the specifications of the monitor. The two critical

parameters are the vertical refresh rate, which is the rate at which the

the whole screen is refreshed, and most importantly the horizontal sync rate,

which is the rate at which scanlines are displayed.

The valid range for horizontal sync and vertical sync should be documented

in the manual of your monitor. If in doubt, check the monitor database

/usr/X11R6/lib/X11/doc/Monitors to see if your monitor is there.

Press enter to continue, or ctrl-c to abort.



Проблемът тук е, че файлът към който ни препраща в (/usr/X11R6/lib/X11/doc/Monitors) не съществува --дори в Slackware 10.0--, така че вие трябва да знаете предварително хоризонталните и вертикалните синхронизиращи честоти на монитора ви (подсказка: Google е ваш приятел). Ако оставим този проблем настрана обаче, всичко останало би трябвало да работи както очакваме.

Нека сега преминем през всички стъпки при използването на Xf86config:

Конфигуриране на Xfree86 в Slackware

Като супер-потребител (това може да се направи дори в терминал под работещо Xfree86, като промените не се отразяват докато X-ът не се рестартира.) напишете:

xf86config



Натиснете enter за да продължите, като първия въпрос е да изберете протокола на мишката ви.



Ако имате примерно Logitech ps/2 мишка със колелце изберете 7 за IMPS/2 протокола.

След това ви питат за устройството към което e закачена мишката.



Ако вече сте позволили на Slackware setup-а да създаде /dev/mouse символна връзка, може просто да ударите enter за да приемете избора по подразбиране /dev/mouse. При предишен избор на IMPS2, това ще създаде връзка към /dev/psaux, ps/2 устройството за мишка.

Сега ще трябва да изберете типа на клавиатурата ви.



Изборът е 1 за generic 101 key PC клавиатура.

След това трябва да дадете име на клавиатурната ви подредба. Това не е особено полезно, освен ако не искате да имате повече от една клавиатурна подредба и да превключвате между тях.



Когато видите нещо подобно в xf86config може просто да ударите enter и да приемете името по подразбиране.

След това се иска да се въведе информация за монитора ви. Тук е хлъзгавата част при това конфигуриране, защото се налага да погледнете техническата спецификация на монитора ви в ръководството към продукта и да установите приемливи стойности или обхват от стойности за хоризонталната и вертикалната честота (опреснителната честота)



Бъдете внимателни, защото е възможно да повредите монитора си. Повечето съвременни монитори ще се изключат, ако се опитате да надвишите честотните им възможности, но не разчитайте на това.



Ако не знаете и не може да се ориентирате, тогава опитайте нещо сигурно, като 31.5 - 48.5.

Ако имате наистина капризен монитор, може да изберете 11 и да специфицирате ваш собствен обхват, или да зададете направо точна стойност. Примерно, ако имате суетния Mag XJ500T монитор, който обича точни честоти за използваната разделителна способност, за 1024x768, използвайте 85 Hz за вертикалната (опреснителната) честота, а за хоризонталната магическото число е 68.7 kHz.

Следва питане за вертикалната (опреснителната) честота на монитора.



Както вече казахме, може да зададете собствен обхват или дори точна стойност.

Забележете, че ако задавате точни стойности, вероятно ще имате възможност да използвате само една разделителна способност за монитора ви.

Идва ред на видео картата ви.



Отговорете y и изберете най-доброто съответствие от листата. Може да е изписана точно или с някое по-общо име. Примерно, "mach64" за ATI Rage Pro базираните карти.



Ако имате Radeon 7500 изберете 6. Ако искате да разгледате следващите страници с карти, уверете се, че сте си записали номера кореспондиращ на вашата карта, или ще ви се наложи да ги прегледате всички за да се върнете на необходимата ви страница.

Сега ви пита за количеството видео памет на картата ви.



Тази стойност може и да не бъде използвана, в зависимост от картата ви. Определя се автоматично и стойността, която задавате се закоментира в резултатния XF86Config файл. Въпреки това задайте я.

След това ще трябва да зададете разделителната способност.



Изберете разделителната способност, която най-вече ще използвате, първа. Натиснете 1 за да нагласите за 8 bit режим (256 цвята).



Изберете 432, за да получите 1024x768, но ще имате налични и другите две. Докато сте в X, можете да ги обхождате, чрез натискане на ctrl+alt и + или клавишите на number pad на клавиатурата ви.

След това ще видите следния въпрос:



Изберете n.

Сега натиснете 2 за да промените режима на 16 bit-а и минете през същите стъпки. Натиснете 3 за 24 bit-а и когато сте готови, изберете 4 за да продължите.

След това, ще трябва да изберете дълбочината на цвета по подразбиране.



Ако искате 24 bit-ов цвят (16 милиона цвята) изберете 5.

Конфигурацията е готова и ще ви се поиска да се запише XF86Config файла.



Отговорете с y тук, като виждате къде ще бъде поставен файлът ви. Ако кажете no, ще трябва да укажете друго място за запис на файла.

Малко допълнителна информация след записа:



В този момент ако все още не сте пуснали X-a,напишете startx и ще видите дали новата ви конфигурация работи. Ако сте направили коректните избори, ще имате една използваема система. Ако не минете през xf86config отново или ръчно коригирайте файла. Ако дисплеят ви не изглежда добре, и знаете че сте избрали коректния драйвер, прегледайте честотите.

Според xinitrc символичната връзка в /etc/X11/xinit ще се определи, кой прозоречен мениджър ще се зареди по подразбиране. Ако останете с този по подразбиране от Slackware setup-а, символичната връзка ще сочи xinitrc.kde, който ще стартира K Desktop Environment.

Сега относно ръчните настройки? Можете да разрешите допълнителни модули, като DRI (Direct Rendering Infrastructure) и GLX за OpenGL поддръжка. Също така, ако искате скролчето на мишката ви да работи, секцията за конфигурацията на мишката под InputDevice ще се нуждае от корекции.

Близо до началото на файла, можете да откоментирате glx and dri ако картата ви ги поддържа. Ако имате NVidia базирана карта, и искате тези неща да работят, тогава е добре да инсталирате драйвера на производителя, и да следвате инструкциите при инсталирането и конфигурирането.

код:

# This loads the GLX module

     Load       "glx"

 # This loads the DRI module

     Load       "dri"



Към края на файла има малка подсекция за DRI позволенията, които вие може да откоментирате ако искате не-супер-потребители да могат да използват direct rendering (разбира се, че искате... нима бихте играли игри като супер-потребител)

код:

Section "DRI"

    Mode 0666

 EndSection


Ако имате скролче на мишката, отидете някъде до средата на файла и намерете следната секция:



Добавени са два реда към тази секция, и е откоментирана "Resolution" настройката.

Първият ред е:

код:

Option "ZAxisMapping"  "4
5"



Той казва на бутони 4 и 5 да се отнесат към скролчето на мишката.

Вторият ред:

код:

Option "Buttons"            
 "5"



Той указва, че мишката ви има 5 бутона. Скролиращото колелце се приема за три бутона. Бутон 3 е средния за кликване, а 4 и 5 осъществяват скролиращата функция.

Откоментирането на "Resolution" настройката променя скоростта на показалеца. В случая стойност от "500" е коректна за Logitech MX500 оптична мишка със скрол. Може да експериментирате с тази настройка, но почнете с някоя по-консервативна стойност. При Microsoft wheel мишка може да пробвате "800".

В директорията etc/X11/xinit можете да откриете готови файлове, който ви конфигурират, кой прозоречен мениджър да се зареди след използването на командата startx. Просто създайте .xinitrc файл (файл с точка пред името си е скрит) в домашната си директория, като копирате някой от файловете в etc/X11/xinit. Всичко се свежда до това да се коригира exec командата във файла за да укажете кой прозоречен мениджър да се зареди.

Ако искате както в други дистрибуции да използвате графичен вход (сесиен мениджър), предпочитания е KDE сесиен мениджър, KDM.

Като супер-потребител, можете да го стартирате просто с kdm и след това ще имате възможност да изберете типа на сесията ви (прозоречния мениджър) от падащ списък.

Ако искате да това да става автоматично при зареждане на системата, трябва да промените системното ниво на работа. В Slackware, това е работно ниво (runlevel) 4 за да получите желания резултат.

За да го промените, редактирайте /etc/inittab файла (много внимателно)

Ето я първата настройка във файла (следваща няколко коментара)

код:

# Default runlevel. (Do not set to 0 or 6)
id:3:initdefault:



Променете 3 на 4 за да изглежда така:

код:

id:4:initdefault:



Сега по подразбиране системата първо се опитва да зареди gdm, който е Gnome сесийния мениджър.

За да промените това, така че системата да зареди KDM при влизане в работно ниво 4, редактирайте /etc/rc.d/rc.4 файла.



Просто закоментирайте Gnome GDM секцията, както е показано.

Сега вече XFree86 е конфигурирано. Наслаждавайте се!

Тази процедура е почти същата за Slackware 10, освен че дистрибуцията превключи към използване на X.org клона на X Прозоречната Система вместо XFree86.

Трябва да стартирате xorgconfig вместо xf86config. Следват същите стъпки.



Използвани материали:

http://www.ofb.biz/modules.php?name=News&file=article&sid=317

By Eduardo Sánchez G.

http://www.bitbenderforums.com/vb22/showthread.php?s=8cfa0c7faad409d3a3e277726ff89e9e&threadid=60285&goto=nextoldest

By Grogan

http://www.bitbenderforums.com/vb22/showthread.php?s=8cfa0c7faad409d3a3e277726ff89e9e&threadid=60154&goto=nextnewest



<< Монтиране на ядро 2.6 с опция utf | Инсталиране на SuSE Linux 9.1 [Част 3] >>