LINUX-BG   Адрес : http://www.linux-bg.org
Пак за преводите на програми
От: Радостин Раднев
Публикувана на: 23-10-2002
Адрес на статията: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=devs&key=345124867
Преводите на програми са ужасни. При това давам меко определение. Ще се опитам да дам отговор на въпроса какви са проблемите и как да бъдат решени.

Проблемите Сред самите програмисти и дизайнерите на потребителския интерфейс няма точно дефинирани правила какви имена да се дават на команди, бутони и менюта. Няколко примера:

  • В KDE и Windows при диалоговите прозорци се използват следните бутони: OK, Apply, Cancel и Help. В GNOME-то са на друго мнение някъде ползват OK и Cancel, на друго място ползват OK, Apply и Close. Някъде само OK.
  • За екрана с опции, който има всяка програма се използват следните думи: Settings, Options, Preferences, Properties, Configure, Configuration. Колко много имена за едно и също нещо.
  • При някой диалогови прозорци, където има само един бутон за затваряне на прозореца се използват следните думи: Done, Close, OK.
  • За възстановяване на опциите по подразбиране също се използват различни команди: Default, Defaults, Restore, Reset.
  • При преводите нещата се влошават прогресивно. Вместо тези различия да се изгладят нещата се правят с пъти по-сложни. Ето част от проблемите:

  • Гледам, че има интересни анкети как да се преведе cookies. Проблемът е, че никой не знае как се превежда OK. Колкото превода видях по толкова различни начина беше преведено. Ето част от преводите на елементарния бутон OK, който се среща във всяка една програма: Да, Добре, Потвърди, Потвърждение, Запомни, Приеми. Сигурно има и още. Положението с другия бутон Cancel е подобно: Отказ, Откажи, Прекъсни, Прекъсване. Т.е. едно и също нещо се превежда по няколко различни начина от различни преводачи.
  • Също така един и същ преводач или преводачи от един екип превеждат един израз по различен начин в зависимост дали се намира в главното меню или в контекстното (popup) меню или в друга програма.
  • Правописните грешки няма да ги споменавам.
  • Използват се доста странни думи като: Корневия прозорец (root window), ПолунощТен командир (midnight commander при това с правописна грешка) и други такива недомислия.
  • Ресурси Литература и ресурси има много. Проблемът е, че май никой не ги гледа.

  • Преводи на програми се правят от средата на 80-те години в България. Навремето имаше електронна таблица (подобна на Excel) и текстов процесор (подобен на Word) под DOS. Казваха се Lotus123 и другото май беше Word Perfect. Та тези продукти бяха откраднати и преведени на български. Все пак това ставаше по времето на бай Тошо. Казваха се МикроТекст и МикроПлан. Естествено намираха се и оригиналните версии на английски. Това да е било към 87-89 година (преди 15 години).
  • Да не говорим колко много счетоводен софтуер има изписан в България. Има най-малко 10 счетоводни пакета. Те също са писани на български. В тях няма нито една команда, меню или бутон на английски.
  • Книги и литература има под път и над път. В тях са преведени и се употребяват почти всички термини. Един пример. "Увод в програмирането с изучаване на езиците Паскал и Фортран" второ издание от 1989. На края на книгата има терминологичен речник и са преведени всички съобщения за грешки на компилатора на Паскал. Разбира се в тези книги липсват съвременните термини. В днешно време издателство СофтПрес превежда много добре и на края на почти всяка книга има съвременен терминологичен речник.
  • Антон Зиновиев също поддържа терминологичен речник. Въпреки, че там не се казва как да се превеждат OK и Cancel.
  • Естествено не на последно място Windows е преведен. Вярно, че е преведен от скоро и голяма част от преводите в Линукс са от преди това време. Но превода на Windows се превърна в стандарт и не виждам причина да не се ползват същите команди и при преводи на други програми. Даже задължително трябва да се ползват. Признавам си, че не съм виждал Windows преведен, но сигурно превода е добър.
  • Опит за даване на съвети Това е насочено към тези, които искат да се занимават с преводи на програми.

  • Колелото е открито, няма нужда да го откривате отново. За всяка команда проверявайте как е преведена във Windows.
  • В предната дискусия започната от Владимир Георгиев се дават доста препоръки. Спазвайте ги.
  • Ползвайте литература. Примерно думите импорт и експорт (импортирам, импортен, експортирам, експортен) фигурират в "Речник на чуждите думи в българския език" издание от 1970г. Това е за този спор как да се превежда "Import/Export". Според този речник трябва да се превежда "Импорт/Експорт". Сигурен съм, че и когато са превеждали Windows са се сблъскали с подобен проблем. Другият вариант е да се види как е преведено там.

  • << Пак за преводите на програми (Част II или предложението) | Кирилица + efax + html2ps + php HOWTO >>

    Авторите на сайта, както и техните сътрудници запазват авторските права върху собствените си материали публикувани тук, но те са copyleft т.е. могат свободно да бъдат копирани и разпространявани с изискването изрично да се упоменава името на автора, както и да се публикува на видно място, че те са взети от оригиналния им URL-адрес на този сървър (http://www.linux-bg.org). Авторските права на преводните материали принадлежат на техните автори. Ако с публикуването тук на някакъв материал неволно са нарушени нечии права - след констатирането на този факт материалът ще бъде свален.

    All trademarks, logos and copyrights mentioned on this site are the property of their respective owners.
    Linux is copyright by Linus Torvalds.
    © Линукс за българи ЕООД 2007
    © Slavei Karadjov 1999 - 2006

    All rights reserved.

    Изпълнението отне: 0 wallclock secs ( 0.20 usr + 0.02 sys = 0.22 CPU)