LINUX-BG   Адрес : http://www.linux-bg.org
За дистрибуциите на Linux
От: Nick Angelow
Публикувана на: 13-04-2005
Адрес на статията: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=history&key=364944466
ЗА ДИСТРИБУЦИИТЕ НА LINUX
http://unix.ginras.ru/linux/base002.html

Алексей Федорчук



Разликите между различните дистрибуции на Linux се свеждат до следните основни аспекти:

  • инсталираща програма;

  • логическа структура на файловата система (йерархията на директориите);

  • организация на скриптовете за инициализация на системата (заедно с традиционният за Linux стил, наследен от Unix System V, в някои дистрибуции се използва BSD стил за начално зареждане [1]);

  • формата на пакетите, в които се разпространява дистрибуцията и системата за тяхното управление;

  • комплектуването на потребителските приложения (между другото, във връзка с “набъбването” на дистрибуциите и широкото разпространение на интегрираните графични среди KDE и GNOME, важността на този аспект все повече намалява).

С отчитането (в различна степен) на тези признаци, дистрибуциите на Linux традиционно се разделят на три линии, наречени по техните предшественици: клоновете Red Hat, Slackware и Debian. Съществували са ( и вероятно, продължават да съществуват), и системи, които не попадат в тази схема (например Stampede), но те или не са получили разпространение, или са се използвали за строго специализирани цели.

В момента, традиционната класификация не отразява съвсем точно съществуващото положение. Клонът Slackware (с изключение на SuSE, която вече се е отдалечила доста от прототипа си) обикновено са системи със специално предназначение. Възникващите периодично клонове на Debian също така периодично изчезват, без да намерят широко приложение. И фактически, широко разпространени и интензивно развиващи са единствено многочислените клонове на Red Hat. При това, най-популярните от тях – Caldera OpenLinux, Mandrake и у нас – Altlinux и ASPLinux, също са се отдалечили в голяма степен от прототипа си, за който напомня само формата на пакетите.

Най-главното е, че между представителите на всички три генерални линии има много повече общи неща, отколкото изглежда на пръв поглед. Всички те са пакетни дистрибуции, основани на прекомпилирани набори програми, в състава на които влизат ядрото на Linux, средства за поддържане на файловата система, системни и потребителски помощни програми [2] (тоест това, което може да се определи с понятието base linux (основа на linux), плюс прозоречната система X-Window, различни мениджъри на прозорци и интегрирани среди, а също така и приложни програми с най-различно предназначение (и с произволна, избрана от съставителите на дистрибуцията, комплектация).

Много важен елемент от всяка пакетна дистрибуция (и това следва от определението на цялата група) е системата за управление на пакетите. Тя включва в себе си не само средства за разгръщане на прекомпилираните двоични компоненти на програмата (изпълними файлове, споделени библиотеки, документация и т. н.), но и инструменти за контрол на зависимостите между пакетите и база данни за регистрация на инсталираните (и което е много важно, на отстраняваните) програми. И тук при пакетните дистрибуции наблюдаваме конвергенция: методът apt-get, разработен за пакетите Debian, все по-широко се използват пакети във RPM формат, характерен за клоновете на Red Hat.

Наред с традиционните пакетни системи, все по-активно се развиват дистрибуции, наречени source based (по-нататък – SB-дистрибуции), които може да се нарекат и портвани, тъй като са основани на аналогичната система на портовете, идеята за която е заета от FreeBSD. В такива дистрибуции от прекомпилирани пакети се инсталират, по правило, само компонентите на основата на операционната система, докато потребителските приложения в по-голяма или по-малка степен се свалят автоматично от Internet във вид на изходен код и се компилират по определена схема, за реализацията на която отговаря самата системата на портване. Към този тип дистрибуции се отнасят, например, Sorcerer и неговите модификации – SourceMage и Lunar-Linux.

Има и междинни варианти между пакетните и пределно портваните дистрибуции. Така дистрибуцията CRUX, освен основните компоненти, съдържа и някакъв набор от прекомпилирани приложни програми, които не са задължителни при инсталацията и могат да бъдат сменяни (или допълвани) от компилирани от системата за портване приложения. А дистрибуцията RockLinux, макар и да се инсталира (заедно с основните приложения) от пакети, съдържа средства за автоматично получаване на пълния набор от изходни кодове и преустройство на цялата система от самото начало [3]



превод: Николай Ангелов



[1] Например при Slackware

[2] Така наречените utilities

[3] Аналог на командата make world във FreeBSD


<< Проект за преброяване на Линукс потребителите Linux Counter | Още един поглед върху концепцията за основата на Linux >>

Авторите на сайта, както и техните сътрудници запазват авторските права върху собствените си материали публикувани тук, но те са copyleft т.е. могат свободно да бъдат копирани и разпространявани с изискването изрично да се упоменава името на автора, както и да се публикува на видно място, че те са взети от оригиналния им URL-адрес на този сървър (http://www.linux-bg.org). Авторските права на преводните материали принадлежат на техните автори. Ако с публикуването тук на някакъв материал неволно са нарушени нечии права - след констатирането на този факт материалът ще бъде свален.

All trademarks, logos and copyrights mentioned on this site are the property of their respective owners.
Linux is copyright by Linus Torvalds.
© Линукс за българи ЕООД 2007
© Slavei Karadjov 1999 - 2006

All rights reserved.

Изпълнението отне: 0 wallclock secs ( 0.20 usr + 0.01 sys = 0.21 CPU)