от Александър Шопов, в-к ComputerNews(11-07-2001)

рейтинг (4)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Сбогом на парите
На всички стана ясно - администрацията задели 2,9 милиона лева
на Microsoft.  Много почитатели на Linux - свободната и
безплатна операционна система, изтръпнаха, когато разбраха, че
тези пари ще ги дават и те - нали всички сме данъкоплатци в
нашата държава. Всеки български Linux фен усети, че каквото и
да прави, не може да избяга от дългата ръка на Гиганта от
Редмънт. Усети, че ще не ще - ще плаща за софтуер, който нито
харесва, нито използва. Данъкът за Microsoft го има и у нас -
всеки данъкоплатец, дори и да неизползва никакви компютри, ще
плаща.
Линуксаджиите се възмутиха от дъното на душата си. Те са в
състояние да направят чудеса - да пуснат операционната си
система и на 386 с 8MB RAM,  в състояние са да поемат
мрънканията на другите потребители, че Microsoft Office не
вървял под Linux, в състояние са даже да се лишат от поредния
3D екшън, в който трябва да избиете поне 1000 чудовища и който
тръгва на видеокарта, която струва минимум 200 долара, само и
само да ползват своята операционна система. Но все пак тези 2,9
милиона лева преляха чашата и линуксаджиите решиха да упражнят
гражданските си права - по думите на Андрей Димчев - системен
администратор: "като данъкоплатец искам да знам къде и защо
отиват парите ми. При това не съм на мнение, че продуктите на
Micrtosoft са най-добрият избор". Това са думи от коментарите
на подкрепилите "Отвореното писмо", изпратено до масовите медии
и адресирано до президента на Република България и министър
председателя. Това писмо до момента на предаване на вестника за
печат е подкрепено от 796 различни човека. Текстът на писмото е
публикуван на последната страница на вестник ComputerNews, а
версията му по мрежата се намира на
http://luben.bgone.net/letter.php В него почитателите на
отворения код питат как и защо без търг се плащат толкова много
пари на една фирма и не е ли имало други предложения. Освен
това те ясно заявяват увереността си, че със своите качества, а
и със своята цена, която е особена подходяща за бедна страна
като нашата, в един нормално и честно проведен конкурс
решенията с отворен код логично ще победят. За сметка на това
избирането на решения със затворен код би направило държавата
ни зависима само от една единствена фирма (Ангел Ангелов).
Причините за този трансфер на голяма сума към световния гигант
според подписалите писмото варира от "аман от 'компетентни'
съветници, за тях няма друга операционна система освен Windows"
(Габриел Радев) до явните обвинения към нашата администрация и
политиката на Microsoft: "За тези, които познават търговските
подходи на Майкрософт в САЩ едва ли е чудно, че са намерили
"общ език" с нашата корумпираната администрация. Обаче
разходите за подобни авантюри излизат от джоба на всички ни."
(Светлозар Фотев).
Затова и редакция ТопТийм реши да навлезе в мистериите на
българските плащания и да провери как и за какво в наши дни в
нашата правова държава администрацията отпуска средства.
Кълбото се разплита
Вълненията започват след публикации в пресата след посещението
на вицепрезидента на Microsoft Жан Филип Куртоа у нас и срещата
му с президента - г-н  Петър Стоянов. Те се базират на
официално съобщение за медиите от Министерския съвет на
Република България. То гласи:
"Министерският съвет прие Постановление за предоставяне на
допълнителни бюджетни кредити в размер на 2,9 млн. лв за
закупуване на лицензи на софтуерни продукти.
С постановлението бяха отпуснати допълнителни бюджетни кредити
за закупуване на лицензи на софтуерни продукти с оглед
изпълненеие на поетите от държавната администрация ангажименти
за легализация на софтуерните продукти на Майкрософт."
Предложението за това постановление идва от Министерството на
финансите. Според г-н Трайков - директор на Дирекция
информационни и управленски технологи към Министерството на
финансите, тези пари ще отидат за закупуването на около 8000
лиценза за MS Office и около 1000 лиценза за MS Windows. Това е
на практика третото и най-голяма голямо плащане на
администрацията към Microsoft. Първото е било през 1998 по
времето на министър Тагарински, когато се закупуват 2000
лиценза за MS Office и 1000 за MS Windows. Второто плащане е
свързано с вътрешната кампания, която Министерството на
финансите е предприело. На въпроса защо този софтуер не се
закупува с търг, получихме отговор, че тези пари не идват за
нов софтуер, а за такъв, който вече се използва в държавната
администрация. Г-н Теодор Милев, директор на местния офис на
Microsoft, сподели, че това плащане е с параметри, уточнени
миналата година  според договореностите, които фирмата има с
правителството още от 99г. Г-н Гелев - директор на Дирекция
информационни технологии и комуникации към Министерския съвет,
допълни, че с това действие българската администрация заплаща
суми, които е уговорила преди години по лицензните си отношения
с Microsoft. Според г-н Милев сумата 2,9 милиона лева не е била
дадена директно на Microsoft, а е минала през фирма дистрибутор
на компанията за българския пазар.
Дали обаче заплащането на лицензите е най-доброто решение? Не е
ли по-дбре да се преустанови използването му? Представителите
на администрацията споделиха, че е невъзможно всичкия
инсталиран софтуер, който функционира, да бъде заменен в
рамките на дни с друг "Не можем да спрем работата" сподели г-н
Гелев. Надали и Microsoft ще бъде съгласна на вариант без
заплащане, в което администрацията престава да използва нейния
софтуер. Все пак като фирма тя има задължение да осигури
приходи на своите акционери, а освен това ползва и защитата,
която Законът за авторското право и сродните му права й дават.
Г-н Милев коментира, че Microsoft винаги се радва, когато някой
от нейните клиенти изглади лицензионните си отношение с
фирмата. Да не забравяме, че Microsoft е наясно, че има много
по-големи шансове да получи пари, ако все пак нейния софтуер се
използва, в сравнение с невеселата за нея ситуация, когато
всички нейни решения са заменени с конкурентен софтуер с
отворен код.
Това обаче поражда и логичния въпрос дали не се създава
възможност за постоянни плащания към фирмата по следната схема:
1-во по някакъв начин в администрацията се появява
нелицензирано копие на софтуер (това може да се дължи както на
действията на служител в администрацията, така и на доставка на
техника с вече инсталирани програми или неразбиране на
конкретните лицензни условия.) 2-ро - фирмата издател на
софтуера научава за случая и предприема кокретни действия. 3-то
- администрацията под заплаха, че ще бъде съдена или че пред
световната общественост ще се ратзръби, че сме пиратска
държава, се оказва принудена да заплати вече инсталирания
софтуер. Това става естествено без конкурс и без предлагането
на конкурентни оферти. Получава се една ситуация, в която фирма
производителка на софтуер е заинтересувана да допусне
нелицензирано изпозлване на софтуера й, за да може след това
без конуренция да продаде лицензи. Фирмата, особено ако е
голяма, може да бъде сигурна, че ще уреди отношенията си,
защото на нейна страна са както законодателството, така и
възможността да окаже натиск чрез публична кампания, която ще
се отрази на имиджа на страната ни. Освен това след
изграждането на едно решение често замяната му се оказва
по-скъпа, отколкото разходите по придобиването му.
Г-н Гелев заяви, че това е невъзможно, защото в момента става
дума за случай, който е уреден преди години,  и това е "второто
и последно" плащане за уреждане на лицензите за Microsoft, с
което на практика администрацията изглажда отношенията си с
империята на Бил Гейтс. Г-н Гелев изрично подчерта, че всички
държавни покупки се уреждат през Закона за Обществените Поръчки
и че ако се вземе решение за заплащането на тези пари, също ще
се организира конурс. Г-н Милев отказа коментар по въпроса дали
това е последното плащане от администрацията и заяви, че тя
трябва да каже това.
Какво означава това на практика
оттук нататък?
За първи път в България Обществото на отворения код прави пряка
заявка за мястото, което традиционно се заема от Microsoft -
това на корпоративния десктоп. Хората, които използват свободни
операционни системи, ясно изразиха становището, че софтуерът с
отворен код трябва да печели пред алтернативите си със затворен
код поради по-ниските си разходи по експлоатация, надеждността
и сигурността си, по-добрата пригодимост към различните случаи,
и най-важното - спазването на отворени стандарти при обмена на
информация. Г-н Милев от Microsoft сподели, че не мисли, че
фирмата трябва да реагира по някакъв особен начин, но сподели,
че се е запознал с мненията, които подкрепилите писмото са
написали на сайта, на който то е пубилкувано. Според него между
мненията има както умерени, така и "крайни". Във връзка с
предстоящите световни събития на Microsoft - Global Summit и
Fusion той отрече твърдението, че българският екип на
компанията се е забавил у нас до изясняване на случая. Понеже
Fusion е световна среща на Microsoft с партньорите му запитахме
дали Microsoft ще предприеме някакви мерки към българските си
партньори, чиито служители са подкрепили отвореното писмо. Г-н
Милев изрично отрече това и каза, че политиката на партньорство
е дългосрочна и не се основава на това дали служител на фирма
партньор е подкрепил такова писмо. Все пак той направи едно
уточнение: "Освен ако въпросният служител не е ръководен кадър".
Как да завършим тази история?
Може би с това, че големите събития в това отношение тепърва
предстоят. Оказва се, че и г-н Трайков и г-н Гелев, които са
съответно директори на информационните отдели към
Министерството на финансите и Министрския съвет, участват в
постоянна група за информационни и комуникационни технологии в
държавната администрация и за подпомагане на дейността на
Нациоалния команден център за преодоляване на кризисни и
аварийни ситуации. Тази работна група е един от ръководните
органи на Координационния съвет за информационно общество,
създаден с постановление номер 73 на Министерския съвет от 3
май 2000г. Една от задачите й е да изготвя препоръки за
администрацията. Една от тях е, че Star Office - безплатната
офис програма на Sun Microsystems, която върви както под Linux,
така и под Windows, се препоръчва за използване. Новата й
версия е с отворен код и също достъпна за безплатно ползване.
Нещо повече, г-н Гелев, който е и секретар на групата,
потвърди, че работната група е наясно със световните и
европейски тенденции за все по-голямото приемане на софтуера с
отворен код във фирмите и администрациите и изрази оптимизъм за
приемането му в България. Той сподели, че вече има такива
инсталции и че Linux се използва за вътрешни бази данни в
различни ведомства.
Така или иначе българската държава ще трябва да изчисти лицето
си и да свали превръзката от окото. Тези 2,9 милиона лева са
резултат на многогодишното незачитане на авторските права. За
да ни приемат в ЕС ще трябва да сме "лицензно чисти".
Какъв ще бъде пътят ни веднъж като свалим превръзката - по пътя
на софтуера с отворен код или този на затворения - това само
времето ще покаже. Но изглежда администрацията засега не страда
от крайни предубеждения, а се интересува повече от такива неща
като цена и стабилност.


<< Мъките на Хасковския ISP Еском | Linux като сървърска платформа >>