от Kamen Tomov(20-02-2004)

рейтинг (-58)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Наскоро ми се случи да участвам в една дискусия в пощенския списък на сдружението "Свободен софтуер", на което съм член. Ставаше дума за преработката на уеб-сайта ни, която се обсъжда от известно време. Въпроса е в това, че искаме да изнесем част от работата си на места по-удобни за целта от пощенския ни списък. Трябва ни да се разберем в какъв формат ще пишем официални документи, а също и по-лесен начин за гласуване, публикуване на новини, контрол на версиите и т.н. Та в процеса на обсъждане долових едно настроение сред някои от колегите си, което в общи линии се състоеше в стремежа да постигнем цялостна интеграция на уеб и не-уеб услугите ни и че това е от висок приоритет и за което те биха допринесли и т.н.

Много съм щастлив от факта, че сдружението е съставено от високо интелигентни и приятни за общуване хора и че имам възможността да съм сред тях. Обаче, когато чуя за неща като "цялостна интеграция" или "леснота за използване" и то в своя лагер, косата ми настръхва. Цялостната интеграция като самоцел е нещо нереално, крайно, трудно постижимо и *много* често вредно. Тя води до фатални компромиси и извежда абсурдни решения на повърхността. За справка - Майкрософт Уиндоус.

Ако си поставим цялостната интеграция на софтуерните модули за главна цел при построяването на уеб сайта си, има опасност да станем потребители на подобна абсурдна система, а сме се събрали заедно и сме се обявили ЗА свободния софтуер и защото ни е писнало от подобни ментета, и понеже смятаме, че светът е по-добър без тях.

Стремежът за цялостна интеграция на софтуерните инструменти не е нещо, което е присъщо само на Майкрософт Уиндоус. Има го и в много други системи и доколкото не се правят големи компромиси, това е един здравословен стремеж.

В сдружението обсъждаме възможността да използваме Zope за да построим уеб-сайта си. Zope е сървър за приложения, написан на прекрасния език за програмиране Питон. Zope е отворен софтуер и лиценза му е GPL съвместим. Освен това Zope предлага почти всичко, което е необходимо за правене на уеб решения. Дали отговора на нуждите ни е съвкупност от Zope-приложения или не, е в ъпрос, който продължава да стои. Безспорно, има добри идеи заложени в Zope, но доколкото съм се сблъсквал с него, там също са си поставили цялостната интеграция за цел и ми навяват неприятни асоциации. Може и да нямам основателна причина да се притеснявам, но считам за свой дълг да ви разкажа за тях.

Работата и интересите ми винаги са били свързани с технологиите. "Много годин" вече се занимавам с разработка на софтуер и имам богати впечатления от много платформи.

Спомням си времето, когато бях върл фен на Майкрософт и не давах дума да се каже срещу тях. И то не само фен на опрерационната им система, но и на библиотеките им от класове, на Visual С++, както и на системите им за бази данни. Писал съм дипломна работа и съм прокламирал цялостна интеграция, леснота за използване и един куп други подобни дивотии. С времето обаче разбрах, че Майкрософт не е просто куп програмисти на Бейсик. Те основно са една чудовищна машина за илюзии и ако човек има възможността да погледне на света, който те рисуват отстрани, ще открие че съвсем не е това, което си е представял. Та и на мен ми се случи да се срещна с Морфиъс и взех червеното хапче, което ме отведе далеч от сънувания свят, в който бях живял до тогава. Оказва се, че това което те правят е същото, което е целта на Матрицата, накратко - хранят те с илюзии и извличат жизнената ти сила. Казват ти, че интеграцията между приложенията е нещото, около което се върти света. Казват ти, че приложенията трябва да са с единен интерфейс, който трябва да е походящ както за специалисти, така и за полуидиоти и пр. и пр. Та пълнят ти те главата с подобни клишета, а то съвсем не е трудно, щото ти си млад, не много опитен и ентусиазиран бързо да направиш нещо и да покажеш, че можеш. Освен това до тебе достига откъслечна информация, щото в най-добрия случай имаш скапана модемна връзка и половин час на ден скъп Интернет, няколко спонсорирани от Майкрософт списания, а с много труд и късмет в университета се добираш до качествена литература за обектно ориентирано програмиране, в която ей така, между другото, покрай концепциите за писане на С++ са приложени и няколко глави за Майкрософт Фаундейшън Клас Лайбръри. На практика си сам в лапите на една мултимилиардна система, която те върти и те мачка, както си поиска. Резултата от цялата галимация е, че като се замислиш какво може да се използва, за да се свърши еди ква си работа, се сещаш само за Майкрософтски решения. Мозъкът ти е промит и ти си готов да влееш енергията си в огромната вършачка на хора, в огромната машина за пари, наречена Майкрософт.

Лично за мен принципа на GPL-лиценза за свобода на използване, изучаване, разпространяване и усъвършенстване на програмите не е нещото, което ме е мотивирало да стана фен на свободния софтуер, нито пък цената на софтуера е била моя мотив. Основополагащото и мотивиращото начало дойде от случайното сблъскване с Линукс и последвалото осъзнаване на генетичните недостатъци н а комерсиалните софтуерни платформи.

В крайна сметка в България софтуера за лично ползване винаги е бил безплатен, а за бизнес сектора работата не изглеждаше много ясна. Май беше някъде през втората половина на 1998, когато благодарение на една случайност успях да се сблъскам с Slackware 3.5.0. Тъкмо се бях уволнил от казармата и се опитвах да си спомня програмирането като учех Java. Тогава по някакъв повод се видях с трима бивши колеги от университета, които даже не бяха от моята специалност (Генко, Йовко и Тодор). За тях знаех, че се "борят" с някакъв малък Юникс и ми се сториха твърде отзивчиви, когато се съгласиха да ми го запишат. Имаше и друго , което ми се видя странно - разправяха, че Линукс не бил Юникс, въпреки това, което бях чувал и което видях като си го инсталирах. Доста време ми трябваше да разбера какво са имали впредвид. Още тогава ми бяха омръзнали постоянните гърмежи на Уиндоус 95, високите му системни изисквания и бавната му скорост, въпреки обещанията за 32-битова операционна система. Дразнех се и от факта, че в него нямаше доста неща, които ми харесваха в Уиндоус 3.11 и въобще не даваше възможност да го пригодя да работи, както аз смятам, че трябва да работи. Отгоре на всичко и нещата не отиваха на добре - в Уиндоус 98 проблемите вместо да бъдат решени - бяха задълбочени. Борбата с *моя* Slackware (подчертавам моя, защото когато човек разполага с нещо както със свое, той има друго отношение към него) ми позволи да прогледна за една по-добра алтернатива, която бавно, но сигурно щеше да постави работата ми и съответно кариерата ми на по-здрави основи. С времето и практиката осъзнах недостатъците на най-напредналата и най-масовата от комерсиалните платформи за персонални компютри, каквато е тази на Майкрософт. Дълго време след като открих GNU/Linux започнах да си задавам въпроса, защо тази система е по-добра. След като в продължение на години бях погълнат от проекти, крайни срокове и пътувания, един слънчев ден, пак случайно, разбрах, че имало и други в България дето са на моето мнение и че даже имали и организация наречена сдружение "Свободен софтуер".

Цялостна интеграция на софтуерните инструменти не винаги може да се постигне без големи компромиси. Често пъти много по-важно е да имаме качествени инструменти. Интеграцията е полезна дотолкова, доколкото реално улеснява живота на потребителите. Практиката показва, че постигането й на всяка цена води до задънена улица. Бих искал да кажа на всички тези, които живеят още в Матрицата или пък са се родили извън нея и не подозират клопките й - момчета и момичета, аз бях там и това, което видях никак не ми хареса! Редмънт има красива фасада, но като се приближиш разбираш, че това е просто голям и лъскав театрален декор.


<< Как да си направим по-лесно нашия трафик контрол | Какво е Open Source бизнес модел >>