Публикувана на: 10-03-2004
Адрес на статията: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=ideas&key=359614710
| LINUX-BG Адрес : http://www.linux-bg.org |
| SCO - заплаха за свободния софтуер или блъф? |
|
|
|
От: Banko Banov Публикувана на: 10-03-2004 Адрес на статията: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=ideas&key=359614710 |
|
|
|
|
|
|
Забележка: материалът беше прехвърлен от раздел Новини в раздел Статии
без изменение, така че не е необходимо да го четете отново. Поводът за написването на тази статия е новината от миналата седмица, че американската компания The SCO Group, Inc. завежда съдебни искове срещу компаниите DaimlerChrysler Corp. [1] и AutoZone, Inc.[2], обвинявайки ги съответно в нарушаване на лицензионно споразумение и нарушаване на авторски права. В статията ще бъдат разгледани исковете, тяхното правно и фактическо основание, мястото им в цялостната кампания на SCO срещу свободния софтуер, както и последиците от възможните решения на спора. При написването са използвани щедро материали от www.groklaw.net. Thanks to PJ and all Groklaw contributors! (гроквам: постигам пълно разбиране за нещо, за да грокнете думата в пълнота, прегледайте употребата й тук[3]) Фактите Caldera, предшественикът на SCO, придобива на 19.9.95 чрез сделка с Novell правата върху System V версията на UNIX, разработена от AT&T [4]. На 16.10.96 IBM, SCO и Novell сключват споразумение, задължаващо IBM да съхранява в тайна кода на System V [5]. На 6.3.03 SCO завежда дело срещу IBM, обвинявайки "синия гигант" в разгласяване на търговска тайна, нелоялна конкуренция и нарушение на споразумението. В иска си SCO твърди, че IBM умишлено е допуснала копирането на части от кода на System V в Линукс ядрото, засилвайки предимствата на свободната операционна система пред конкурентите от продуктовия ред на UNIX (между които е и AIX, собствената UNIX-разработка на IBM). Въз основа на тези все още недоказани претенции SCO изпраща писма [6] до 1500 от най-големите американски корпоративни потребители на Линукс, предупреждавайки ги, че използвайки Линукс нарушават правата на SCO върху UNIX, чийто код е копиран незаконно в ядрото. На 20.1.04 SCO завежда дело срещу Novell [7], обвинявайки я в подвеждащи публични твърдения, че все още е собственик на правата върху UNIX, както и срещу неправомерното й регистриране като такъв в Патентното ведомство на САЩ. Междувременно SCO заявява публично, че е готова да съди крайни потребители на Линукс [8], с уговорката, че има предвид корпоративни, а не домашни потребители. Миналата седмица бяха заведени първите два иска срещу компании, на които ще се спрем подробно. Заслужава да се отбележи фактът, че е създаден фонд от 10 милиона долара, управляван от Open Source Development Lab (местоработата на Линус Торвалдс) и предназначен за закрила на потърпевшите от правните действия срещу свободния софтуер. Исковете При внимателен прочит на иска срещу DaimlerChrysler [9] става ясно, че жалбата е срещу неизпълнение от страна на ответника на лицензионното споразумение, касаещо използването на System V, и по-специално отказът да предостави на SCO потвърждение за спазването на споразумението, както е договорено. Линукс е споменат като конкурентен продукт, чиято цел е да замести System V (точки 16. и 17. на иска), а също и във връзка с не особено ясното подозрение, че ответникът е използвал лицензираният продукт по неразрешен начин в полза на Линукс (точка 28). Това не е иск срещу краен потребител, който с използването на Линукс нарушава недоказаните права на SCO върху части от ядрото, а срещу клиент на SCO (чийто лиценз е получен от AT&T, а не SCO), който е нарушил условията на лицензионния договор за използването на System V. Искът не е насочен срещу (евентуалното) използване на Линукс от страна на ответника, нито споменава конкретно нарушение на авторските права на ищеца. По различен начин стоят нещата с иска срещу AutoZone [10] . Като основание за завеждането му е посочено нарушаване на авторските права от страна на ответника чрез използване на Линукс (точка 1), разработване на собствени версии на Линукс (?) (т. 21), предполагаемо 2.4 и 2.6 (т. 20). Искът е за прекратяване използването и копирането и за възстановяване на щетите, причинени от това. Какви са шансовете за успех на SCO? Преди всичко, Novell продължава да настоява, че си е запазила правото да лицензира самостоятелно UNIX System V, въз основа на споразумението за продажба на активи между нея и SCO[11]. Ако съдът отсъди в полза на Novell срещу SCO, последната ще загуби изключителните си права върху оспорваната технология. Това би означавало, че всеки, който иска да използва производни творби, за каквато SCO (и само тя!) смята Линукс ядрото, има избор да поиска лиценз от Novell или SCO. А ако си припомним, че Novell наскоро купи SuSe, всеки, който си свали ядрото от сървърите на SuSe, вече собственост на Novell, може да бъде сигурен, че е защитен от претенции на базата на код, взаимстван от System V. Предостявянето на ядрото под GPL от страна на Novell, която има право да лицензира спорния код, означава отказ от собственически претенции върху която и да е част от ядрото, включително и върху кода, евентуално производен на System V. Дори и в бъдеще Novell да промени решението си, не би могла да отнеме или ограничи правата, които е предоставила на потребителите под GPL. Колкото до SCO, всеки здравомислещ мениджър, или дори чиновник от държавната администрация, би се изсмял на офертата им да си купи лиценз, "освобождаващ от отговорност за нарушение на интелектуалната собственост на SCO" и "даващ право да използва интелектуалната собственост на SCO в Линукс единствено в двоичен формат"(!) [12] , на скромната цена от $699 за едно CPU и изключителната оферта от $1149 за две CPU-та[13]. Нещо като средновековната продажба на индулгенции, или американски капитализъм в действие. Смешното в случая е, че SCO, както и предшественикът й Caldera, също участва в разработването на Линукс, разпространявайки го доскоро под едниствения възможен лиценз - GPL, предоставяйки по този начин на всеки загрижен за авторските права потребител възможността да придобие законно копие на Линукс напълно безплатно. Нека предположим, че Novell не успее да докаже в съда правата си върху System V и SCO остане единствения собственик тази версия на UNIX. Следващата стъпка, която SCO трябва да предприеме, е да докаже, че Линукс ядрото наистина съдържа код, производен на System V. SCO обаче по всякакъв начин се старае да отложи предоставянето на доказателства, включително идентифицирането на файловете, които съставляват нарушението[14] . Поредица правни маневри позволяват на SCO да отлага отново и отново предоставянето на доказателства в подкрепа на обвиненията си, повече за развитието на процеса във времето тук[15]. Причината SCO да отлага разкриването на изходния код в съдебната зала би могла да бъде бързината, с която Линукс общността опровергава истинността на публично представените "доказателства" [16]. В разглежданата презентация на генералния изпълнителен директор на SCO на 18.8.03 в Лас Вегас и двата представени примера на "взаимстван код" се оказват несъстоятелни. Първият е BPF ("Berkley Packet Filter"), който е част от BSD UNIX и като такъв дори не е собственост на SCO, а е взаимстван от BSD UNIX под нерестриктивния BSD лиценз. Вторият пример съдържа код, написан през 1973 за UNIX Version 3 и предоставен за свободно копиране и разпространение през 2002 от Caldera, предшественика на SCO. Не съумявайки да подкрепи претенциите си с подходящи факти, SCO решава да се съсредоточи върху правната страна на спора, предизвиквайки поредица от въпроси относно компетентността на правния си отдел. Първо, SCO няма правно основание да изисква допълнителни лицензионни такси за използването на продукт, предоставян от компанията под GPL, обещавайки в замяна да не съди крайните потребители за нарушаване на авторските права. Второ, ако и доколкото IBM е нарушила споразумението за конфиденциалност със SCO, включвайки защитен код в разработките си на Линукс, отговорността за това е изцяло и едниствено на IBM, и не може да бъде прехвърляна върху крайните потребители. Трето, SCO е разпространявала под GPL Линукс, който, както вече знаем, съдържа невероятно ценните търговски тайни на SCO, позволявайки по този начин на всекиго да копира, изменя и разпространява изходния код. Постъпвайки така SCO е пропуснала да положи достатъчно грижи да опази сама търговските си тайни и не може да изисква от другите да отговарят за разгласяването им [17]. Четвърто, интересен момент представлява обръщането на "посоката на инфектиране" на програмите с чужд код. Както знаем, GPL е наричан лиценз-вирус поради свойството му да инфектира програмите, в които е използван GPL код, колкото и малко да е той. Традиционната представа е, че малкото количество "инфектира" останалата много по-голяма "незаразена" част от програмата, налагайки й своя лиценз, и SCO се опитва да използва този стереотип в пропагандните си послания, насаждайки убеждението, че нищожното количество код, претендиращ да е взаимстван от System V, анулира действието на GPL лиценза върху ядрото като цяло. По този начин SCO пренебрегва правата, които отделните разработчици имат върху своя принос към Линукс и показва блаженото неведение на компанията по отношение на GPL лиценза, който ясно казва (точка 6), че никой разпространител няма право да налага допълнителни ограничения върху правата, предоставяни от първоначалния лицензодател (като например допълнителните такси, надвишаващи многократно разходите за физическия трансфер на софтуера). Вършейки това SCO нарушава точка 4 на GPL, която автоматично прекратява правата на всеки, който копира, изменя или разпространява GPL софтуер в разрез с GPL лиценза, което влече след себе си отговорността на SCO за разпространяването на Линукс без съответното право на това. Пето, като следствие от горните лицензионни проблеми на SCO, компанията започва лоби-кампания[18] срещу GPL лиценза, обявавайки го за заплаха за информационната индустрия и сигурността на САЩ и стремейки се да го обяви за незаконен. Ако SCO винаги е смятала така, не е следвало да разпространява и да печели от GPL софтуер, ако пък изведнъж е променила мнението си вследствие на прекомерна алчност, подобен обрат доказва предвидливостта на създателите на GPL лиценза, които са очаквали точно такъв начин на мислене от рода "чуждото е общо, а моето си е мое". Шесто, Линукс общността е в състояние да пренапише в съкратени срокове частите от ядрото, за които има основания, по-убедителни от предоставяните от SCO досега, да се предполага, че са взаимствани. Това е една възможна причина SCO така старателно да избягва оповестяването на предполагаемия техен код в ядрото. Ако бъде предоставена такава "чиста" версия на ядрото, SCO ще загуби всякаква възможност да спъва развитието на свободния софтуер занапред. В заключение можем да обобщим, че наличната до момента информация не дава основание да се предположи, че правните действия на SCO биха имали какъвто и да е ефект върху крайните потребители на Линукс, различен от ефекта на неподкрепена с факти пропаганда. << Проблемът софтуерни патенти | Как да си направим по-лесно нашия трафик контрол >> |
|
|
|
|
|
|
Авторите на сайта, както и техните сътрудници запазват авторските права върху собствените си материали публикувани тук,
но те са copyleft т.е. могат свободно да бъдат копирани и разпространявани с изискването изрично да се упоменава името на автора,
както и да се публикува на видно място, че те са взети от оригиналния им URL-адрес на този сървър (http://www.linux-bg.org). Авторските права на преводните материали принадлежат на техните автори. Ако с публикуването тук на някакъв материал неволно са нарушени нечии права - след констатирането на този факт материалът ще бъде свален.
All trademarks, logos and copyrights mentioned on this site are the property of their respective owners.
|