Софтуерните
патенти ще се отразят негативно на повечето от нас. Всъщност дори някои
от тези, които защитават приемането на закона днес, след време жестоко
ще съжаляват. Но тогава ще бъде вече късно.
Патентите
превръщат производството на софтуер в привилегия само на определени
хора. Разбира се, всеки един ще може да пише програми, но в свят на
огромно количество патенти само големите корпорации ще имат силата да
се справят със растящите цени и законови рискове. Но дори и те ще
усетят негативните страни на този закон, когато се развилнеят
патентните дела.
Големият проблем е, че
валидността на патентите е 20 години. В по-бавно развиващите се
индустрии този срок е приемлив. Но в сферата на компютрите това
означава примерно всичко което е обмисляно като иновация по времето на
Commodore 64, все още да се наслаждава на патентна защита. Дори
най-добрите анализатори от IT областта не са в състояние да предвидят
какво ще се случи в следващите 20 години. Периодът, за който може да се
предвиди развитието на софтуерния пазар е не повече от 2 години. Така
наречената “патентна мафия” изисква от патентните контрольори да
предвидят какъв тип софтуерни концепции трябва да бъдат монополизирани
в следващите 20 години. Такава надменност е абсурдна и плашеща в същото
време.
“Ако хората бяха разбрали как ще бъдат
давани патентите, когато са навлизали повечето от съвременните идеи и
бяха взели патенти за тях, днес индустрията щеше да е в абсолютен
застой.”
Бил Гейтс, 1991
Някои от големите
компании искат да използват софтуерните патенти срещу по-малките си
конкуренти и софтуера с отворен код въобще. Това от своя страна ще
направи софтуерния пазар много по-неконкурентен. Впоследствие, ще се
образува конгломерат от “патентни суперсили” над стратегически
най-важните сегменти на софтуерния бизнес. Всеки знае, че при по-малка
конкуренция на пазара, цените растат и качеството се понижава. Ще е
трудно за нововъведенията да навлизат и, както е предсказал Бил Гейтс,
индустрията ще попадне в застой.
Софтуерът е ключова
технология, която е важна за всяка една компания, всяка публична
администрация, всяко едно домакинство. По тази причина, всичко което
влияе зле на тази индустрия ще навреди и на цялата икономика и цялото
общество.
1. Опасности за Линукс и софтуера с отворен код
Софтеурните патенти ще дадат на най-големите врагове на Линукс и
свободният софтеур огромен антиконкурентен механизъм и ще поставят
европейската инфраструктура подвластна на софтурните продукти на
няколко американски компании.
Линукс и
свободния софтуер не са пряко засегнати от софтуерните патенти, но
определено са поставени под риск. Свободният софтуер е необикновено
успешен в сфери, в които Европейската патентна система вече е издала
голямо число патенти (като операционни системи, сървърни и мрежови
технологии, бази данни и програмни езици). В тези сфери титулярите на
пазара са големи корпорации извън Европейския Съюз. Те притежават
огромен брой патенти, които могат да използват срещу свободния софтуер,
за да защитят монопола и олигопола си. (”Олигопол” означава, че пазара
принадлежи на няколко, а не на една компания.)
Областната
администрация в Мюнхен остана погрешно разбрана, когато замрази проекта
по преминаването си към Линукс. Тяхната загриженост относно Линукс и
софтуерните патенти не е главно поради съществуващите такива в Европа.
Тя е индикация, че практиката на Европейската патента система е заплаха
за Линукс, докато политиците ефективно не забранят софтуерните патенти.
Основната загриженост на главният секретар по информационните въпроси
на Мюнхен е в по-дългосрочен план. Тя се състои в това, че определени
компании могат да злоупотребят с патентите и да ограничат способността
на разработчиците на свободен софтуер да бъдат изобретателни и
конкурентни.
„Софтуерните патенти създават работни места в Редмънт, но не и в Мюнхен.”
Дер Шпигел (Немски седмичник)
Очевидно е,
че Microsoft често споменава патентите в тясна връзка с конкурентите
предизвикателства на свободният софтуер. Само през 2004 г. Microsoft
кандидатства за около 3 000 патента по целия свят, много от които в
Европа. През юли 2004 Newsforge.com публикува резюме на главният
мениджър на Hewlett-Packard, една от най-големите световни компании
производители на компютърна техника. Електронното писмо предрича, че
Microsoft “ще използва юридически похвати, за да съкруши свободният
софтуер”, но първо ще изчака изхода от законодателния процес относно
софтуерните патенти в Европейския Съюз. Тези догадки са основани на
преговори за патентно кръстосано лицензиране между Hewlett-Packard и
Microsoft, както и на определени клаузи в подписаната между тях
спогодба.
Свободният софтуер предлага историческа възможност,
която Европейският Съюз трябва да използва, а не да пожертва в интерес
на “патентната мафия” и лобистите на големите компании. Дълго време
Европа беше зависима за по-голямата част от своята инфраструктура от
софтуерни продукти извън Европейския Съюз. Сега, когато Линукс и
останалия свободен софтеур доказаха, че задоволяват и най-високите
изисквания на организациите и правителствата, Европа има право на
избор. Американските компании имат важна роля в сферата на свободният
софтуер, но и Европа е относително силна в тази област, а и
потребитерите на свободен софтуер са по-малко зависими от определен
доставчик.
Обратно на твърденията на “патентата мафия” и
политическите й поддръжници, проектите на свободният софтуер вече са се
сблъсквали с първите покушения на патентите. Юридически заплахи вече са
принуждавали разработчици на свободен софтуер да се въздържат от
предлагането на определени функции в програмите си. От страниците на
Уол Стрийт Джърнъл Microsoft потвърди, че е установила контакт с
приблизително 100 софтуерни компании като част от инициатива за
“предстоящо патентно лицензиране”, като в това число и компании за
свободен софтеур.
„Разгръщането на патентното право
върху сферата на софтуера представлява фундаментална заплаха за модела
на развитие на свободния софтуер.”
Институт по световна икономика Кейл
Самият
им успех е основната причина за това патентите да са заплаха за
свободния софтуер. След като е достъпен безплатно (при определени
условия), свободният софтуер е свиреп конкурент на традиционните
софтуерни компании. Той завладява пазарен дял и сваля цените. Например
успеха на ОпънОфис принуди Microsoft да занижи цените на своя офис
пакет в Тайланд на приблизително 30 евро. На тази цена трудно ще
закупите и книга за офис пакет в Европа. Наивно е да вярваме, че
Microsoft и другите големи компании няма да прибегнат до правни спорове
относно патентите ако свободният софтуер продължи да оставя такъв
драматичен отпечатък върху бизнеса им.
Така по своеобразен
начин решението на Европейския Съюз за или против легализацията на
патентните лицензи също е и избор между Microsoft и Линукс. Софтуерните
патенти ще унищожат конкуренцията, тяхната ратификация ще намали до
абсурдност заведените дела от страна на Европейския Съюз срещу
Microsoft. Microsoft е невероятно мощна компания разполагаща с
талантлив персонал. За нея е здравословно да приеме конкуренция от
страна на свободният софтуер. Това е най-добрият начин да сме сигурни,
че Microsoft винаги ще предлага софтеур с високо качество на приемливи
цени. Чрез конкурентното си влияние Линукс дори допринася за
потребителите на Windows. Европейският Съюз не трябва да освобождава
Microsoft от тази конкуренция чрез зле скроено патентно законодателство.
2. Опасности за малките и средни предприятия
Малките и средно големи предприятия ще пострадат най-силно от
легализирането на софтуерните патенти. Те ще понесат тежестта на всички
негативни аспекти без да имат равни шансове да получат значими
придобивки.
Софтуерната индустрия в
Европа се характеризира основно с малки и средно големи предприятия
(МСП). Патентната система обаче като цяло е известна с това, че все
повече поставя МСП в неизгодно положение във всички области. Проблемите
са още по-сериозни в сферата на софтуера. По този начин, Европа сама би
си вкарала автогол ако отслаби МСП и укрепи софтуерните гиганти извън
ЕС.
Някои големи корпорации биха искали да могат да ограничат,
или дори да смажат, малките конкуренти по свой избор. В областта на
софтуера дори най-малката компания потенциално може да превърне една
добра идея в успешен продукт, защото капиталните вложения са
сравнително скромни. Софтуерните патенти ще принудят малките компании
да закупуват скъпи патенти и по този начин изкуствено ще завишат
капиталните вложения необходими за разработването на софтуер.
Най-големият проблем е, че малките компании не биха могли ефективно да
използват патентите срещу големите корпорации, а винаги ще трябва да се
притесняват, че един много по-голям конкурент би могъл да им причини
сериозни щети с помощта на патентната система.
„МСП
са изключително ценни генератори на нови идеи и първопроходци, но те ще
бъдат най-силно повлияни от патентоването. По-голямата част от тях ще
бъдат възпрени от цената да патентоват собствените си разработки, но ще
трябва да си проправят път през множеството софтуерни патенти на
големите корпорации.”
Изследване на Дойче Банк (Deutsche Bank)
МСП
нямат достъп до сделките с кръстосано лицензиране. Само големите
корпорации с хилядите си патенти са в позиция да сключват споразумения
за кръстосано лицензиране с контрагентите си. Големият риск е, че
значителни сегменти от софтуерния пазар несъмнено ще бъдат притежание
на малък картел от патентни суперсили. Желанието на някои големи
корпорации е да направят притежанието на огромен патентен арсенал
необходимо условие за безопасната конкуренция на пазара. МСП нямат шанс
някога да се сдобият с толкова много собствени патенти. “Критичната
маса” от патенти се измерва с хиляди. Трябват ви толкова много, че
никой и да не иска дори да ги поглежда повече.
МСП губят много
от печалбата на акционерите си заради “патентната мафия”. Дори и
големите корпорации имат своите проблеми с патентните спекуланти без
собствени продукти, но те обикновено могат да разрешат всеки такъв
случай с покупка “на едро”. МСП от друга страна, често са принудени да
извършват годишни сделки за подновяване, при които са длъжни да отделят
определен процент от продажбите си и/или печалбите си за патентния
спекулант. Ако една компания с 20% печалба, преди данъците, трябва да
даде 2% от продажбите си на един изнудвач, то тя трябва да се прости с
една десета от печалбата си!
„Рибек (Гари Рибек —
Gary Reback — известен американски антитръстов адвокат б. пр.) често
разказва историята как екип от патентни адвокати на Ай Би ЕМ (IBM)
посетили Сън Майкросистемс Инк. (Sun Microsystems Inc.) през 1980 и
заявили, че Сън (започващ тогава бизнеса си) нарушава седем от
патентите на Ай Би Ем. След като инженерите на Сън обяснили защо не
нарушават патентите, адвокатите на Ай Би Ем отговорили, че с 10 000
патента в арсенала си със сигурност ще открият нещо, което Сън
нарушават.”
Уошингтън Поуст (The Washington Post)
Новата
тенденция е, че големите корпорации като IBM и Microsoft налагат
“патентен данък” върху МСП. IBM се гордеят с факта, че ежегодно
получават милиарди долари от “външно лицензиране” на патентите си. Ето
как става това: IBM притежава към момента около 40 000 патента по
света. Никой, и по-специално никое МСП, няма никакъв шанс да ги
прегледа всички и да предотврати евентуални конфликти между собствения
си продукт и някой от патентите на IBM. Ето защо IBM се свързва с
компаниите и им предлага скъпо струващо лицензионно споразумение за
целия си набор от патенти. Посредством тези сделки IBM не само
изстисква пари от малките компании, но също така получава достъп до
поверителна бизнес информация за тях. През пролетта на 2004 г., в
пресата се появиха публикации, че и Microsoft вече прави същото.
Microsoft са се свързали с около 100 компании, някои от които
европейски, и твърдят, че компаниите с отворен код също ще
представляват тяхна цел.
3. Рекет
Има три различни групи, които искат да изстискат пари от софтуерната
индустрия: самата патентна система; компаниите, чийто бизнес модел е
произвеждат съдебни дела, а не продукти; и големите корпораци.
“Патентната
мафия” изтръгва пари по начин, който е учудващо подобен на рекета в
реалния живот. Ако престъпна банда иска да изстиска пари от собственик
на ресторант например, те пращат някой, който да обясни на собственика,
че има нужда от защита. Ако съобщението не бъде разбрано, те изпращат
други престъпници да разрушат ресторанта, за да демонстрират нуждата от
приемане на тяхното предложение. Няма нищо нередно в предлагането на
такива услуги, отвратителното е това, че някой създава проблем само за
да продаде “решението”.
Някои адвокати казват, че компаниите
просто ще трябва да разпределят някаква част от ресурсите си (примерно
10% от приходите) за патентна защита. Това, което не казват, е че
по-добрата алтернатива е да се елиминира нуждата от такива разходи
изобщо. Патентната система може да е приемлива в някои случаи, но няма
никакъв смисъл да се разширява в областта на софтуера, който вече е
достатъчно добре защитен чрез авторското право. И света със сигурност
не се нуждае от всичките милиони патенти, които са в сила днес.
По-малко значи повече.
„Oracle е принуден да
канализира значителна част от финансовите си ресурси в областта на
патентната защита, вместо да използва тези ресурси за по-нататъшни
иновации и разширение на компютърните си софтуерни продукти.”
Oracle Corporation Patent Policy
На
цената на останалата част от икономиката някои компании превърнаха
злоупотребата с патенти в тяхна основна дейност. С други думи те
произвеждат съдебни дела вместо истински продукти. Eolas (компания от
един човек) влезе във водещите новини с обезщетението от 500 милиона
евро от Microsoft. Има и друга форма на патентни спекуланти: компании,
които имат патенти, останали от славното им минало. Известен пример е
Unisys, които бяха много голяма IT компания, но загубиха позициите си.
Правният им отдел, който се занимаваше основно с извличане на печалба
от патента върху GIF формата, е донесъл повече приходи от основната
дейност на компанията.
Фактът, че има забележима тенденция към
индустриализацията на патентни спекулации, ни дава доста сериозни
основания за притеснение. Acacia и Forgen са две компании, всяка от
които с десетки милиони евро в банковите си сметки, чиито основни части
от прихода се генерира от налагане на патенти. Acacia не се занимава с
нищо друго, освен с придобиване и продажба на патенти. Forgent има
малък софтуерен бизнес, но 90% от приходите им идват от налагане на
патенти. Основният патент на Forgent е свързан с техниката, използвана
във връзка с графичния файлов формат JPG.
Президентът
на Intel Grove осмива такива притежатели на патенти поради това, че
имат малък интерес в производството на стоки с помощта на изобретенията
си, вместо да изискват лицензни такси от други. „Наричаме ги тролове,”
казва той.
The Washington Post
Такива компании
налагат патентите си не само на производителите на софтуер, но и на
потребителите на софтуер. Например, Acacia стартира инициатива и изиска
всеки американски колеж да плаща 5 000 щатски долара, ако предлага
дистанционно обучение посредством предаване на видеопоток през Интернет.
Няма
нищо нередно, ако съответните компании бяха основни иноватори в тези
области и бяха спестили на останалите усилието да преоткрият колелото.
За съжаление, случаят не е такъв. Причината, поради която компаниите са
принудени да плащат на тези спекуланти и рекетьори, е само тази, че те
първи са регистрирали идеята. Стойността на един патент е най-висока за
тези спекуланти и рекетьори, ако патентованата технология е много
широко разпространена. Но ако това е така, тогава изобщо не би трябвало
да дава разрешение за патентоване. Така че играта се играе по следният
начин — патентните адвокати пишат дълги и сложни обяснения на прости
идеи, така че широко разпространени и тривиални неща да изглеждат
впечатляващо за патентния ревизор. Някои патенти се състоят от дузини
или повече страници, но могат да бъдат нарушени от един ред програмен
код.
4. Опасности за инвестициите
Софтуерните патенти увеличават риска при инвестиране в софтуерни
предприятия, като увеличават нужния капитал, намаляват възвращаемостта
и увеличават възможността от потенциална пълна загуба на инвестицията.
Най-печелившите
инвестиции в софтуерните компании са в следствие от законите за защита
на авторското право, а не от патентните закони. Инвеститорите са
направили състояние от компании като Microsoft, SAP AG, Oracle и много
други във времената когато нямаше софтуерни патенти. Най-добрите
условия за новоразвиващи се компании се предлагат от пазар, основан на
конкуренцията, а не от пазар, в който картел от суперсили може да
изгони конкурентите си с помощта на патентната система.
За
инвеститорите във високите технологии патентната система е прекалено
бавна. Рисковите инвеститори рядко държат някоя инвестиция повече от
1-2 години. Ако някоя компания подаде молба за патент днес, малко е
вероятно патентът да бъде приет преди рисковия инвеститор да е
прекратил инвестицията си. В други области като биотехнологиите,
рисковите инвеститори смятат наличието на патент като необходимо
условие за да инвестират. При инвестициите в софтуер такова изискване
няма.
„Създаването на защитен патентен портфейл не винаги е достатъчна защита срещу евентуални нападения.”
Федерална комисия по търговия на САЩ
Хубавото
нещо при софтуерните инвестиции е, че изискват сравнително нисък
капитал. Софтуерните патенти ще доведат до ненужно увеличаване на
разходите и риска. Дори и при старт с рисково финансиране, средната
цена от 30 000 евро за европейски патент е прекалено висока, особено
като се вземе в предвид, че са необходими много такива патенти, а не
само един. Ще са необходими и допълнителни разходи за отхвърляне на
евентуални искове за нарушаване на патенти на други компании. Цената на
правната защита в подобни случаи може лесно да надхвърли стотици хиляди
евро, ако не и милиони.
Патентните спекуланти намаляват
възвращаемостта на инвестициите. Всеки път, когато някоя компания без
реална продукция или компания като IBM и Microsoft, поиска от
новосъздадена компания процент от приходите заради някой патент,
възвращаемостта на инвестицията намалява. Нужни са само един или двама
такива патентни спекуланти, за да превърнат една многообещаваща
инвестиция в губеща.
Най-лошият възможен вариант е цялата
инвестиция в софтуерната компания да бъде загубена зареди патентни
проблеми. Всичко, което е необходимо за довеждането до фалит на някоя
компания е един единствен софтуерен патент. Ако дадения патент е
прекалено широк или има връзка с технология, която е в основата на
софтуерния продукт, то тогава крайния резултат прилагането на патента
е, че продукта не може да бъде продаван. Ако новосъздадена компания
попадне в патентен спор, който сериозно поставя под въпрос
по-нататъшното и съществуване, тя бързо ще загуби повечето си партньори
и клиенти, вследствие на което инвеститорите ще загубят парите си.
5. Опасности за иновациите
Софтуерните патенти подтискат развитието, като пречат на най-важният
фактор, подпомагащ развитието — конкурентен пазар с малко пречки за
нови участници в него.
“Патентната мафия”
често посочва патентите като причина, поради която компаниите
разработват нововъведения. За голямо съжаление, все още има политици,
които не са разбрали, че това е чиста проба лъжа. Основната причина,
поради която компаниите въвеждат нововъведения е да бъдат
по-конкурентоспособни и да имат по-голям успех на пазара.
Ако
софтуерните патенти бъдат узаконени, конкуренцията на пазара ще
намалее. Днешните пазарни лидери ще получат законно оръжие срещу
софтуера с отворен код, което ще им позволи да определят кои аспекти от
технологиите да запазят за себе си. Те ще използват патентите си да
попречат на средните и малки предприятия да се развиват. Крайния ефект
ще е, че малкото на брой големи компании ще се споразумеят как да
поделят пазара на софтуер.
“Опитът, придобит в САЩ,
показва, че обратно на традиционните патенти, софтуерните не насърчават
развитието и иновациите, а точно обратното. В частност като пречат на
малките и средни предприятия и като цяло на навлизащите на пазара.
Патентите просто отслабват пазара и увеличават разходите за патенти и
съдебни спорове за сметка на развитието и изследванията в областта.”
Линус Торвалдс и Алан Кокс (разработчици на Linux)
Няма
спор дали иновациите имат нужда от законова защита. По тази причина,
софтуерът е защитен от законите за авторското право. Патентното
законодателство всъщност няма нищо общо със защита. Точно обратното –
тези закони представляват огромна заплаха за истинските изобретатели,
защото това което те самите са създали, може да бъде атакувано от
злонамерени конкуренти.
Развитието и нововъведенията не са
задача на адвокати и бюрократи. “Патентната мафия” поглъща финансови и
човешки ресурси, които могат да бъдат използвани много по-добре в
процеса на разработка на софтуера. Всички пари, похарчени за адвокати
са пари, които не са похарчени за разработка. Всеки час, в който
програмиста предоставя информация на патентния адвокат е час, който не
се използва за разработката на софтуер. Разходите за скъпо струваща
патентна система не са оправдани, като се има предвид, че закона за
защита на авторското право е доказал, че защитава нововъведенията и
правата на разработчиците много добре.
6. Намалена сигурност и стабилност на софтуера
Софтуерните
патенти ще позволят на големите компании да монополизират определени
сегменти от софтуерният пазар. На тях няма повече да им се налага да се
конкурират със свободният софтуер и малките и средни организации
относно сигурност, стабилност и производителност.
Грешно
е да се дава приоритет на абстрактни софтуерни понятия пред техните
действителни значения. Хубавият софтуер изисква превъзходен дизайн и
качествено изпълнение. И най-великата идея е безполезна без да е
осъществена докрай. Никой не би желал да живее в къща с революционна
архитектура, ако входната врата не се заключва, покривът капе, а
електричеството постоянно прекъсва.
Софтуерните патенти по
принцип не стоят зад великите идеи, но нека за момент да приемем, че
това е така. Дори тогава ще бъде нежелателно тези идеи да се
монополизират, защото това означава, че първият, който патентова една
идея ще изключи конкуренцията. Компанията, патентовала първа идеята,
може да не я осъществи по най-добрия начин и ще бъде единствената,
която въобще е осъществила тази идея. Това монополно прилагане на
идеята може да бъде бавно, непостоянно и несигурно, и няма да има
алтернатива през следващите 20 години, освен ако държателят на патента
не позволи това.
Предпазването на софтуера едновременно от авторското и патентното право
съчетано с методите на развитие на софтуерните компании и неефективните
правни регулации спомага развитието и масовата дистрибуция на несигурен
софтеур.
Роберт А. Геринг, Технически Университет, Берлин
Съществува
известна полемика за това, дали на свободният софтуер е присъща
по-голяма сигурност и стабилност, отколкото на другия софтуер. Но е
факт, че съображенията за сигурност и стабилност са основните фактори,
поради които свободният софтуер е предпочитан в определени ситуации.
Това оказва огромен натиск върху Microsoft и останалите компании. Ако
искаме съобщенията за дупки в сигурността в Windows, Internet Explorer
и Outlook, появяващи се всеки месец да спрат, трябва да осигурим
конкурентен пазар.
Софтуерните патенти подлагат на риск
публикуването на изходния код. Няма значение дали изходният код ще е
достъпен под свободен лиценз като GPL (Общо право на обществено
ползване Гну) или под някакъв друг лиценз, но това със сигурност
допринася за сигурността в сферата на информационните технологии, тъй
като кодът на софтуера може да бъде изследван. Това дава шанс на всеки
със съответните познания и интерес да търси евентуални пропуски в
сигурността. Но на спекулантите със софтуерни патенти и на
злонамерената конкуренция е далеч по-лесно на тази база да определят и
докажат “нарушенията” на патентите. Ако един патент е свързан с нещо
много видимо, като лента за прогрес или пазарска кошница от интернет
магазин, тогава “нарушението” може да бъде лесно установено. Но ако
даден патент се отнася до вътрешни функции като управлението на
паметта, тогава е много по-трудно и дори невъзможно да се установи
нарушение на патента без изходен код.
7. Свобода на информацията
Свободата на информация и комуникация е застрашена. Технологиите които
се използват при комуникацията все повече зависят от софтуер, и има
хора които искат да ги контролират като ползват агресивна патентна
стратегия.
Интернет нямаше да има дори
малка част от сегашния си успех, ако основните му концепции и стандарти
бяха патентовани. Има широк консенсус, който скоро беше подчертан от
Тим Бернерс-Лии – човека, измислил World Wide Web. Отдавна има правило,
че официалните интернет стандарти не могат да включват патентовани
технологии.
В момента има тенденция големите корпорации да се
опитват да налагат патентовани концепции като стандарти. От една гледна
точка, те се опитват да наваксат това, което са изпуснали миналия път.
Например, има голяма полемика относно патентите, които Microsoft
притежава върху “Sender ID” технологията, използвана като средство
против спам и условията, при които лицензира тези патенти.
Първоначалното предложение на Microsoft се смята от някои като насочено
срещу софтуера с отворен код. Също така Microsoft и SAP AG напуснаха
Центъра за улеснение на търговията и електронния бизнес на ООН, защото
останалите членове бяха против предложението им да се обявят
патентовани технологии за стандарти.
“Ако
технологията беше затворена и под пълен мой контрол, най-вероятно
въобще нямаше да се наложи. Решението да направя Web отворена система
беше необходимо, за да може тя да стане универсална. Не може да
предложите нещо да стане стандарт, ако искате да го контролирате.”
Тим Бернерс-Лии, създател на WWW
През
април 2004 година Microsoft и Тime Warner придобиха компанията
ContenGuard, което доведе до започване на разследване от страна на ЕС.
Причината е, че ContentGuard притежава много важен патент, свързан с
Digital Rights Management. DRM е технология, която включва различни
начини, по които публикуващия нещо (музика или филми например) може да
контролира дистрибуцията на това, което е публикувал и да бъде сигурен,
че ще му бъде платено. Ако най-голямата в света софтуерна компания и
най-голямата компания, свързана с производството на филми и музика,
притежават патенти в тази област, това може да има огромни последствия
върху целия музикален и филмов пазар.
Софтуерните патенти ще
имат негативен ефект върху свободата на информация и комуникация. Няма
да има промени в законите за свобода на словото, но това, което ще
видим, може да бъде също толкова лошо. Малък брой големи корпорации ще
имат изключителен контрол над бъдещето на комуникационните стандарти и
ще могат да определят какво съдържание се доставя през тези
комуникационни технологии. Доста вероятно е да се оформи нещо като
картел, който притежава комуникационните технологии на няколко големи
медийни корпорации, които издават по-голяма част от филмите, музиката,
книгите, новините и всякакъв друг вид информация. В крайна сметка това
ще доведе до по-малък избор и до по-малък плурализъм.
Разбира
се старите технологии са свободни от патенти и ще останат такива, но ще
станат остарели. В близките години интернет технологиите ще са много
по-напреднали в сравнение със сега. Все още ще я има свободата на
информацията и комуникациите по интернет, но ще съществуват и много
нови и вълнуващи технологии които ще са контролирани от няколко големи
компании.
8. Опасности за икономиката и работните места
Чрез неприемането на софтуерните патенти Еворпа би могла да спечели
голяма конкурентноспособност спрямо САЩ и да създаде работни места в
ЕС. Въвеждането на софтуерните патенти би имала противоположния ефект.
На
18 май 2004 Съвета за конкурентнопособност на ЕС възприе своята роля по
погрешен начин. Чрез произнасянето на политическо съглашение по
директивата, която би легализирала софтуерните патенти в ЕС, този
комитет се подигра с името си и нанесе вреда на Европа. Въпреки че
някои големи европейски корпорации искат софтуерните патенти (отчасти
защото дори те не разбират проблема), ползите за европейската икономика
са изключително съмнителни, докато вредите са очевидни.
Най-облагодетелстваните от такава директива няма да са в ЕС. Всъщност
повечето софтуерни патенти в Европа принадлежат на страни и организации
извън ЕС.
ЕС вече има дефицит в продажбите на софтуер в
сравнение със САЩ в размер на няколко милиарда евро. Голяма част от
тази цифра се дължи на съществуването на монополи, държани от
определени американски софтуерни компании в най-големите и доходоносни
сегменти на софтуерния бизнес. Монополистът винаги иска много по-големи
цени от реалната пазарна цена. Именно затова е от жизненоважен интерес
за ЕС да осигури конкурентноспособен пазар, в който няма да се налага
на Европа да надплаща. Никога не е добра политика да се поощрява
монополизма, но да подсилваш чуждестранни монополисти е
саморазрушително поведение.
„Повече патенти в
повече индустрии и с по-широк обхват не винаги са най-добрия начин да
увеличиш благосъстоянието на потребителите.”
Федерална Търговска Комисия на САЩ
Има много причини, поради които за ЕС е по-добре да забрани отколкото да легализира софтуерните патенти. Ето ключовите причини:
-
Софтуерните патенти поставят местното производство в неизгодно
положение. Софтуерните патенти укрепват големите компании извън ЕС за
сметка на малките и средни предприятия. Като изключим SAP AG,
европейската софтуерна индустрия се състои от малки и средни фирми. Още
повече, Европа като родина на ключови проекти с отворен код и в ролята
си на ранен приемник на софтуера с отворен код, има възможността да
създаде нови работни места свързани с отворения код. Някои такива
възможности биха могли да отидат в Азия, където правителствата са дори
по-отворени към софтуера с отворен код и където е по-малко вероятно
софтуера с отворен код да страда от патентната система, отколкото в ЕС.
-
Софтуерните патенти увеличават цената на софтуера и стоките, обвързани
със софтуер за Европейската публична администрация, предприятията и
крайният потребител. Без софтуерните патенти, софтуерът с отворен код е
безпрецедентна възможност да се смъкнат цените на стандартния софтуер.
Тази възможност не трябва да бъде жертвана. Европа трябва да осъзнае
тези възможности за спестяване и да ги инвестира в собствения си
растеж.
- По-конкурентен софтуерен пазар означава повече иновации, а
това води до по-висока производителност във всички сектори, които
използват софтуер. Комбинирано с вече споменатите спестявания, това би
означавало значително конкурентно предимство пред САЩ, където върлува
патентната чума.
„Либералния режим на защитата на
интелектуална собственост в миналото доведе до много иновативна и
конкурентна софтуерна индустрия с много ниски входни бариери.
Софтуерният патент, който служи за предпазване на изобретения от
не-техническо естество, би могъл да убие високото ниво на иновативност.”
PriceWaterhouseCoopers
- Патентната система води със себе си различни директни и
индиректни разходи, и няма икономическо доказателство, че те са
оправдани. Нарастващите разходи в следствие на патентната система
реално се поемат от потребителя. Без много силни показатели, че
патентната система е от полза в дадена област, тя не би трябвало да се
разширява повече.
- Повече работни места в сверите на
производството и услугите са по-ценни като цяло за икономиката от
повече работни места в патентната система. Създаването на работа в
патентната бюрокрация и във фирми за патентно право не е начина за
увеличаване на заетостта. Патентната система е излишен икономически
товар. Ако се разрастне в области където причинява сериозни вреди, като
софтуера, тогава е много възможно всяко работно място в патентната
система да унищожава косвено определен брой други работни места.
- Големите
корпорации просто искат да „outsource”-ват софтуерни разработки. Сименс
и другите големи компании разсъждават по следния начин: Ако уволним 20
програмиста в Европа, ще можем да наемем 30 в Бангалор и да им плащаме
само част от заплатите на европейците. В Мюнхен може да остане само
патентен адвокат, който да ръководи тези 30 индийски програмиста, а
след година и той ще бъде заместен от патентен адвокат, намиращ се
някъде в Румъния. За разлика от големите компании, малките и средни IT
фирми, залагат на качеството на услугите и непосредствения контакт с
клиента. Те се нуждаят от служители, които да са близо до клиентите им,
а и също плащат данъци на държавите, в които оперират.
9. Опасности за страните от Източна Европа
За държавите от Източна Европа членки на Европейския Съюз отрицателните
последици от легализирането на софтуерните патенти ще бъдат особено
тежки. Тъй като ще отнемат голяма част от сегашните им възможности за
развитие.
Достъпният и новаторски софтуер
е ключов фактор в положителното развитие на държавите от Източна
Европа. Тези държави се нуждаят от бързо въвеждане на информационните
технологии, за да достигнат нивото на икономиките от Западна Европа.
Цената на софтуера в Източна Европа, отнесена към икономическото
състояние и състояние е много по-висока от тази в Западна Европа.
Проблема
с относителната цена е значително по-голям, когато става въпрос за
патентоване. Цената за издаване на европейски патент е около 30 000
евро, а компаниите трябва да притежават голямо количество патенти за да
могат да се защитават. Държавите от Източна Европа ще сложат прът в
колелата на своето развитие, ако подкрепят патентна система, която
добавя огромен и спъващ производството разход към цената на
производството на софтуер. Закона за защита на авторските права, който
защитава всеки разработчик, без да увеличава разходите е в много
по-добра позиция да защитава софтуерните разработчици при
разработването на софтуер за вътрешният и международен пазар.
Държавите
от Източна Европа, членки на ЕС нямат традиционно големи компании като
Германия и Швеция например. В дългосрочен аспект, ефекта от софтуерните
патенти ще бъде отрицателен за всички европейски държави, без значение
колко големи компании има в тях. Дори в САЩ ефекта е отрицателен,
където Федералната комисия по търговията изразява големи притеснения по
въпроса. Въпреки това, в държавите, където се намират такива
мултинационални корпорации като Сименс например, има голям натиск върху
управляващите за по-широка патентна система. И понякога те успяват да
подведат правителствата си към грешния избор. Трудно е да се разбере
защо малките държави с доста по-различно структурирана икономика биха
последвали погрешния път на другите. Колкото по-голям вносител
отколкото износител на софтуер е дадена държава, толкова по-малък
смисъл има тя да въвежда правила, правещи много по-трудна появата на
нови производители във областта. Особено като се има предвид, че
подобни правила ще доведат до намаляване на нововъведенията и
увеличаване на цената на софтуера.
“От продуктите, използвани на милиони сървъри по цял свят, MySQL
вероятно е продукта с най-голямо участие на програмисти от Източна
Европа. Благодарение на тяхното участие, успяхме да открием много нови
таланти. И започнахме да наемаме все повече и повече от тях в нашата
виртуална организация, за която разстоянията нямат значение, а важното
е да съберем най-добрите хора”
Маурицио Гианола, Вицепрезидент, MySQL AB
Стратегическата
значимост на софтуера с отворен код е много по-голяма за Източна
Европа, отколкото за Западна. Освен цената, която не е от голямо
значение при отворения код, има 2 други причини, заради които софтуера
с отворен код е полезен за Източна Европа. Първо, голям брой
разработчици на софтуер с отворен код живеят в Източна Европа. Например
голяма част от персонала на MySQL се намира в Източна Европа, не защото
компанията е искала това, а защото тези хора са участвали чрез интернет
в развитието на проекти с отворен код. Друг аспект е, че говорещите
определен език в Източна Европа, представляват сравнително малък пазар,
за който само малка част от производителите на софтуер превеждат
продуктите си. Но винаги се намира някой разработчик на софтуер с
отворен код, който да преведе дадена програма, независимо от това, че
много малко хора наистина я ползват. С комерсиалния софтуер човек няма
подобна свобода.
Автор: Екип на NoSoftwarePatents.com
Превод: Пламен Косев, Александър Илиев, Милен Панков, Явор Христов, Христо Йонов
Редакция: Николай Ангелов
добре
зле
Вариант за отпечатване
