от Nick Angelow(28-02-2006)

рейтинг (17)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

КОРПОРАТИВНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА СВОБОДЕН СОФТУЕР

Автор: Михаил Попов

Публикувана: 12.3.2004

№ 2002, Издателска къща КОМПЬЮТЕРРА | http://www.computerra.ru/

Списание ИнфоБизнес | http://www.ibusiness.ru/

Този материал винаги може да бъде намерен на неговия постоянен адрес: http://www.ibusiness.ru/development/soft/32260/

Преводът е направен от Николай Ангелов


Разказите за корпоративното използване на Linux е прието да се започват отдалеч, започвайки с това, как създадената като упражнение разработка на Линус Торвалдс отначало спечели популярност в качеството си на хоби за програмисти, как след това, благодарение на необикновено успешният web-сървър Apache се разпространи в Internet и как след това и привлече вниманието на големите производители на програмно осигуряване. По-нататък следва абстрактно разсъждение на тема готов ли Linux за внедряване в предприятията или все още не.

В същото това време, свободният софтуер, в това число и Linux, вече отдавна се използва в много отечествени компании, при това най-често извън рамките на щателно разработена стратегия за използване на информационните технологии, а именно поради липсата на такава стратегия, както и поради липса на средства. Когато е необходимо в съкратени срокове да бъде инсталиран пощенски или файлов сървър, междумрежова защитна стена или корпоративен портал, а няма пари за това, на помощ идват сръчните ръце на системния администратор и дистрибуциите на Linux или FreeBSD. Използването на свободни системи е способно да доведе до значителен икономически ефект. Например сървърното програмно осигуряване CheckPoint струва около 23000$, а неговият функционален аналог на основата на Linux се разпространява безплатно.

В началните етапи на своето съществуване, операционната система Linux1 се развиваше от технически специалисти за решаване на технически задачи. Днес, тази операционна система започва да се внедрява най-вече поради икономически съображения. При това, основната икономия се постига не от лицензи, а от технически средства. „Linux няма високи изисквания към производителността на компютрите. Другите предимства на тази система са високата и сигурност, стабилност на работа, независимост на потребителя от конкретен доставчик и от хардуерната платформа,“ твърди Адам Джоланс, директор на стратегията за Linux в групата за разработка на програмно осигуряване в IBM.

Компанията IBM е един от най-активните поддръжници на разпространяването на Linux като платформа за делово програмно осигуряване. През 2002-2003 година, IBM е инвестирала в проекти, свързани с това направление повече от един милиард долара. Развитието на Linux се поддържа и от Hewlett-Packard. Като най-важно преимущество на своите сървъри, базирани на процесорите Itanium, тя посочва възможността за едновременна работа върху тях на три операционни системи – Windows, HP-UX и Linux. Даже Sun Microsystems предлагат Linux като операционна система за сървъри, изградени върху платформата на Intel, заедно със собствената си операционна система Solaris. А Fujitsu-Siemens Computers предлагат на основата на Linux системата Flexframe, в която се използва остроумният принцип за „евтина мощност“, увеличавана или намалявана в зависимост от конкретните нужди. „Мощността“ се изразява във вид на бездискови Intel сървъри, работещи под управлението на Linux, които при възникване на необходимост, се включват или изключват към мрежата.

В сегмента на сървърите, базирани на Intel платформа, операционната система Linux вече е разпространена достатъчно широко – според данни от септемврийският отчет на компанията IDC, специализирана върху изследванията на пазара за информационни технологии и телекомуникации, през 2002 година дялът на Linux в този сегмент е бил 14%, като до 2007 г. трябва да достигне до 30%. Това е най-голям ръст в сравнение с останалите операционни системи за Intel платформа (Windows, UNIX, NetWare и други).

Защо от всички свободни операционни системи, именно Linux спечели симпатиите на големите компании? С какво e по-лош, например, съществуващият още от времената на процесорите 80386 клон на свободни UNIX подобни операционни системи, представен днес от системите FreeBSD, NetBSD и OpenBSD? Те заслужено са фаворити на много системни администратори и IT мениджъри – редица функции, например управлението на инсталацията и отстраняването на програмните пакети е реализирана по-удачно, отколкото в Linux, при това BSD остава впечатлението за по-голяма завършеност на операционната система. Забележително е, че на основата на BSD, компанията Apple Computers разработи операционната система MacOS X. На основата на FreeBSD бяха създадени порталът Yahoo! и пощенската служба Hotmail, която Micosoft дълго време не успя да прехвърли на собствената си платформа след нейното закупуване.

Също така, лицензът BSD е по-подходящ за комерсиално използване, отколкото General Public License (GPL), под който се разпространява Linux. Ако GPL задължава потребителя да публикува всички изменения, направени в изходния код на програмата, то в лиценза BSD няма подобно изискване и модифицираният код може да бъде направен собственически.

Защо тогава най-големите играчи на пазара: Hewlett-Packard, IBM и останалите избраха Linux, а не BSD? Представители от тези компании посочват различни причини – това, че са се съобразили с исканията на своите клиенти, и това, че в края на 90-те години Linux беше най-бързо развиващата се система, и това, че под управлението на Linux работи web сървърът Apache, с помощта на който се управлява по-голямата част от web сървърите в Internet, макар че Apache работи прекрасно и под управлението на FreeBSD.

Възможно е, главната вина за успеха на Linux да е в модела на неговата разработка – в създаването на системата бяха привлечени много независими програмисти, докато в създаването на BSD са заети една или няколко команди. Във втория случай се получава по-голяма вътрешна съгласуваност и надеждност на системата, но “контролираната анархия“ на Linux се оказва по-плодотворна почва за развитие на системата в дълговременен план.

Популярността на система много зависи и от приложното програмно осигуряване. Най-важни приложения за Linux (а и за FreeBSD също) са web сървърът Apache, пощенският пакет, както и файловият сървър за Windows клиенти Samba. За Linux има създадено голямо количество свободно разпространявано сървърно и системно програмно осигуряване, в резултат на което, според IDC, тя е втората по разпространеност след Windows сървърна операционна система на платформа на Intel.

По-скромни са позициите на Linux в областта на персоналните компютри – тя се използва основно от програмисти, научни сътрудници и сравнително малък брой любознателни потребители. За широкото разпространение на системата вина има липсата или ниското качество на приложни програми. По повод на предварителните версии на браузъра Mozilla например беше разпространена шегата, че те са толкова добри, че се отварят в същия ден, в който са стартирани. В момента ситуацията се е подобрила – значително е усъвършенстван офис-пакета OpenOffice.org, разработени са и редица други програми.

Наскоро в Internet се появи циркулярно писмо от IBM, авторството на което се приписва на Боб Гринберг. В него между другото се говори за внедряването на Linux на персоналните компютри в цялата корпорация, започвайки от 2005 година, със „замяна на офисните програми, програмите за достъп до Internet и различно друго прилоцно програмно осигуряване с аналози, основани на отворени стандарти“. Ако документа е истински, това ще бъде най-големият опит в последно време за създаване на конкуренция на Microsoft в област, където тя властва почти напълно – в областта на персоналните компютри. Явно IBM, активно пропагандираща Linux сред своите клиенти, е решила да „започне със себе си“.

Съществува още една категория програмно осигуряване, която е необходима за успешното проникване на Linux в корпоративния сектор – деловите приложения. Ако със сървърните програми с общо предназначение нещата стоят малко или повече добре, то изборът на делово програмно осигуряване за Linux все още не е толкова голям, макар че се разширява с всеки месец. В течение на предишните ве години, върху тази операционна система бяха пренесени множество корпоративни приложения, включително системата за управление на бази от данни Oracle, ERP системата на компанията SAP, различно програмно осигуряване от PeopleSoft и други. Обикновено това са комерсиални приложения. Но често водещи компании (такива като RedHat, SuSE) доставят и самата операционна система в два варианта. Единият, по-простият вариант се разпространява безплатно, като при необходимост потребителя може да използва срещу заплащане консултантски услуги и техническа поддръжка. Цената на сървърния вариант се изразява от сума с три нули в нея. В комплекта на доставка могат да бъдат включени и комерсиални програми. Повечето потребители на комерсиалните версии, според самите доставчици, възприемат Linux не като „конструктор“, от който може да се направи почти всичко, а като цялостен програмен продукт, в който те предпочитат да не се намесват.

„От гледна точка на потребителя, свободният и комерсиален софтуер – това са два различни модела на лицензиране. Компаниите, придобиващи Linux, в повечето случаи не правят в него някакви изменения, така както те не правят изменения и в Lotus, DB2, или WebSphere, - казва Скот Хенди, ръководител на подразделението Worldwide Linux Solutions от групата на IBM за разработване на програмно осигуряване. Ние предлагаме около 75 програмни пакета за Linux, които работят под управлението на определени версии от дистрибуции на Linux от RedHat или UnitedLinux. По същият начин постъпват и други производители на комерсиален софтуер. Ако потребителя има нужда да промени кода на операционната система, процедурата тук е същата, каквато е и при затворенитепродукти – клиентът се обръща към разработчика (към нас, RedHat или SuSE), който извършва модификацията“.

Колективът на подразделението Worldwide Linux Solutions към IBM наброява около 250 човека, които всеки ден, в продължение на 8 часа работят за усъвършенстването на Linux. Резултата от тази работа става всеобщо достояние. По аналогичен начин постъпват и други големи производители на програмно осигуряване. Възможно е тези усилия да помогнат за по-бързото отстраняване на недостатъците на Linux, един от които е проблема с мащабируемостта. „Системата чудесно се мащабира хоризонтално и в момента не е проблем да се инсталират няколко хиляди копия на Linux върху mainframe машини, докато в областта на вертикалното мащабиране Linux все още не е прескочила границата на четирипроцесорните системи. Надявам се, че в най-близко бъдеще операционната система ще започне да работи върху осем- и шестнадесет процесорни системи“, - казва Адам Джоланс. Трябва да отбележим, че ядрото Linux поддържа работа с 16 процесора още от версия 2.4, но при употребата на повече от 4 процесора, ефективността от тяхното използване рязко намаляваше.

Точно с модулите, отговорни за мащабирането са свързани претенциите на компанията SO, твърдяща, че в Linux са включени части от код, явяващ се нейна собственост. Като ответник SCO избра, естествено не свободното общество от програмисти, а компанията IBM, от която иска да спечели няколко милиарда долара. Дискусиите по този повод бяха достатъчно горещи, а компанията Hewlett-Packard даже заяви, че гарантира възстановяване на евентуални щети за своите клиенти, избрали системи с операционна система Linux. IBM осъди постъпката на Hewlett-Packard, наричайки я малодушие и заведе насрещни искове срещу компанията SCO. С иск срещу SCO излезе и компанията Novell, също заявявайки (по този начин) своята привързаност към Linux. В момента съдебният процес е в застой, който може да завърши с подриването на финансовият фундамент на SCO от нейните собствени юристи. Каквото и да се случи, тези юридически действия не оказаха някакво видимо влияние върху продажбите на Linux. Системата продължава да се развива, печелейки нови поддръжници както сред корпорациите, така и в средите на частните потребители.



Преводът се разпространява при условията на
Creative Commons Attribution-ShareAlike-NonCommercial 2.0.

1По-точно би било да наричаме тази операционна система с отворен изходен код не linux, а gnu/linux.



<< Линукс и бъдещето | Динамична промяна на работната честота на АМД К7 >>