от morbid_viper(14-09-2006)

рейтинг (37)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Случвало ли ви се е да се обърнете към сервитьорката с думите: „Един пържен боб, напачнат с две кюфтенца“, или да обяснявате на баба си, че блузата, която ви е купила е „тотали депрекейтед“ и „съкс отвсякъде“. Не? Тогава може би няма нужда да четете по-нататък тази статия. За останалите – нека това да бъде просто един или поне още един повод за размисъл относно добре ли говорим български език и защо трябва да го правим.
Ще започна отзад напред. Защо трябва да говорим правилно български език и изобщо кое е „правилен“ език?
Най-лесно е да се каже, че „правилният“ език е книжовният. Погледнато така ще бъде доста тесногръдо и би лишило езика от развитие. Защото точно новите думи и изкази обогатяват езика, а носителите на новите неща сме всички ние. Когато тези новости добият достатъчно гражданственост те неимоверно ще бъдат включени в „правилния книжовен език“. По този път са извървели всички думи от гръцки и латински произход. След това езикът ни се е обогатил с турски, руски, френски и много немски думи. С по-широкото използване на английския език в световен мащаб неминуемо е включването и на такива термини и изкази.
Естествено, трябва да има граница, в противен случай просто ще започнем да говорим, примерно, на английски. Ключовата дума в горния абзац всъщност е „нов“. Именно новите думи обогатяват езика, а не заменянето на вече съществуващи. Разбира се, има изключения, които само потвърждават правилото.
Съществуват различни групи от обществото, които употребяват различни чуждоезични думи. Например юристите използват доста думи с латински произход, които по исторически причини са навлезли в българския език. Инженерите използват много немски и руски термини, тъй като голяма чест от тяхната литература е превеждана от тези езици. Особен случай са политиците, които използват най-разнообразен набор от изкази, най-често без да знаят какво точно означават. И това е за да може болшинството от хората да си кажат - „брей, колко учен човек – какви неща знае...“. Още повече, че всички идват от различни сфери на живота и едно такова говорене ги приобщава и създава що-годе единна класа.
По-нататък в текста ще се спра на друга група хора – това сме хората, забъркани в компютърните науки. Програмисти, системни администратори, уеб дизайнери и игратели.
Самата дума „компютър“ не е българска и означава механизъм/апарат, който изчислява, смята, брои. В старите книги можете да видите, че като термин се е употребявало „(персонална) изчислителна машина“. Сметало или сметачница също не се е наложило. В момента едва ли някой, който не е живял в онези времена ще свърже изчислителната машина с компютъра. Абстрактно погледнато вече не се правят само изчисления, а се доста по-разнообразна работа – слуша се музика, обработват се изображения и текст, и какво ли още не... Погледнато на по-ниско ниво компютърът не прави нещо повече от изчисления.
Всъщност борбата, която водя от известно време, е не против използването на думи като „компютър“, а такива като „кликам“, „принтирам“, „селектирам“, „по дефолт“, „резолюция“, „сейввам“ и още много, много други.
Може би ще изникне въпросът каква е разликата между „компютър“ и „сейввам“? Първото е дума, която навлязла като термин, за който в нашия език не сме имали смислово еднозначна дума. По-лесно е било да използваме чуждата. „Сметалото“ и „изчислителната машина“ означават същото, но смислово са леко различни. За „сейввам“ не стои така въпросът. В българския език имаме не една, а няколко думи, които означават същото и са смислово равнозначни, например „запазвам“ и „съхранявам“. Това езиковедите наричат калкиране.
Има и друг нюанс в чуждиците. Някои от тях са навлезли отдавна в българския език и им е отреден определен смисъл. В по-съвременни времена същата дума навлиза отново, но с друг смисъл. Такъв пример е „резолюцията“. Думата се е наложила като текст, който представлява решение или разрешение за извършването на нещо (най-общо казано). В компютрите „screen resolution“ има съвсем друг смисъл и на български е прието да се превежда като „разделителна способност“. Може да ви се струва дълго, но затова пък имате и свободата да я съкратите, но с дума, която би говорила на слушащата ви страна доста повече, особено ако няма познания в компютърните термини. Защо не „разделителност“.
Ако ви е трудно да си представите живота и ежедневното говорене без чуждици ще ви кажа, че е въпрос на свикване. С търпение и не чак толкова усилие нещата стават и полека-лека си идват на местата. Това го казвам от личен опит.
Аз съм започнал като програмист и всички „дебъгвахме“, „билдвахме“, „мърджвахме“, „дифвахме“, „грепвахме“ и още много, много, много подобни. След това попаднах за шест месеца в Института за български език при БАН и изведнъж всички около мен говореха на български. Не само, че не ме разбираха, поне в началото, но и имаше доста присмех. Това преобърна нещо в мен и аз реших, че не желая да изглеждам глупав и необразован, свикнал да използва програмистки лафове, които не струваха нищо извън програмистката среда. Видях, че не е нито модно, нито е „cool“. Наложих си да използвам български думи, за нещата които може. По това време започнах и да превеждам софтуер и вече 5 години се грижа да има SUSE Linux на български.
За тези, които биха желали да опитат ще дам няколко съвета и малък речник с думи, които можете да замените в ежедневната си реч:

  • кликам – щраквам, цъкам;
  • принтирам – разпечатвам;
  • сейввам – запазвам, записвам, съхранявам;
  • пействам – вмъквам, поставям, прилепям;
  • фонт – шрифт (въпреки, че е от немски се е наложило първо);
  • билдвам – изграждам;
  • по дефолт – по подразбиране;
  • резолюция – разделителна способност или разделителност;
  • геймър – защо не „игрател“? „играч“ има друг смисъл;
  • рутер – маршрутизатор;
  • сърчвам/файндам – търся и намирам;
  • мейквам – правя, изграждам;
  • партишън – дял;
  • пач – кръпка, поправка;
  • рипеървам – поправям;
  • ъпдейдвам – обновявам;
  • ъпгрейдвам – подновявам;
  • килвам – убивам;
  • перънт процес – родителски процес;
  • чайлд процес – дъщерен процес;
  • форквам – раздвоявам;
  • джойнвам – събирам;
  • филвам – запълвам;
  • събмитвам – изпращам;
  • комитвам – извършвам;
  • бекграунд – фон;
  • уолпейпър – тапет;
  • десктоп – работен плот;
  • даунлоудвам/ъплоудвам – свалям и качвам;
  • сиидвам – разпространявам;
  • тракър – следач;
  • тулбар – лента с инструменти;
  • клипборд – системен буфер;
  • юзър – потребител;
  • чеквам – проверявам, пробвам;
  • инсъртвам/адвам/делитвам – вмъквам/добавям/изтривам;
  • фиксвам – поправям;
  • мейл – поща, писмо, изпращам писмо;
  • дигитален – цифров;
  • модифайвам – променям;
  • зуум (ин/аут) – приближаване/отдалечаване;
  • ... и така нататък. Има много думи. Много от тях можете да видите преведени в софтуера на български. Съществуват и речници. Естествено, че винаги ще има думи, които им е „писано“ да обогатят езика ни, защото нямаме еквивалентни за тях: „дебъгвам“, „компилирам“, „интерфейс“ и т.н.
    Ако някои от думите на български ви се струват странни, смешни или не на място, това е защото не ви се е случвало да ги чувате по-често така. С течение на времето ще се убедите. Не може една българска дума да не е в съзвучие с останалата част на български текст.
    И от мен да знаете – никой няма да ви гледа странно или с насмешка ако пишете и говорите правилно и разбираемо за всички. За обратното, обаче, не съм толкова убеден!
    Тук идва и ред да отбележа, че писането на български език е много по-четливо, когато е написано на кирилица. „Техническите проблеми“ са най-често извинение, неоснователно при това. Писането на „методиевица“ е обидно грозно и сериозно уврежда зрението и настроението на четящия. Надявам се е ясно.
    Представеното по-горе изложение е мое лично мнение и, естествено, не мога да го налагам. Все пак това е провокация и, надявам се, плод за размисъл. Нека езиковедите да ми простят и по-добре поправят, ако съм допуснал грешки от тяхна гледна точка.


    Авторските права принадлежат на:
    Борислав Митев - morbid_viper@mail.bg
    Версия: 1.0, септември 2006 г.
    Цитиране, копиране и разпространение на целия материал или части от него е разрешено на всякакъв носител, ако е запазена тази последна бележка.


    << Линукс университетски центрове за обучение | XMMS - нов облик >>