LINUX-BG Адрес : http://www.linux-bg.org |
Как да говорим на български? |
От: morbid_viper Публикувана на: 14-09-2006 Адрес на статията: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=ideas&key=386085830 |
Случвало ли ви се е да се обърнете към сервитьорката с
думите: „Един пържен боб, напачнат с две кюфтенца“, или да
обяснявате на баба си, че блузата, която ви е купила е
„тотали депрекейтед“ и „съкс отвсякъде“. Не? Тогава може би
няма нужда да четете по-нататък тази статия. За останалите –
нека това да бъде просто един или поне още един повод за
размисъл относно добре ли говорим български език и защо
трябва да го правим. Ще започна отзад напред. Защо трябва да говорим правилно български език и изобщо кое е „правилен“ език? Най-лесно е да се каже, че „правилният“ език е книжовният. Погледнато така ще бъде доста тесногръдо и би лишило езика от развитие. Защото точно новите думи и изкази обогатяват езика, а носителите на новите неща сме всички ние. Когато тези новости добият достатъчно гражданственост те неимоверно ще бъдат включени в „правилния книжовен език“. По този път са извървели всички думи от гръцки и латински произход. След това езикът ни се е обогатил с турски, руски, френски и много немски думи. С по-широкото използване на английския език в световен мащаб неминуемо е включването и на такива термини и изкази. Естествено, трябва да има граница, в противен случай просто ще започнем да говорим, примерно, на английски. Ключовата дума в горния абзац всъщност е „нов“. Именно новите думи обогатяват езика, а не заменянето на вече съществуващи. Разбира се, има изключения, които само потвърждават правилото. Съществуват различни групи от обществото, които употребяват различни чуждоезични думи. Например юристите използват доста думи с латински произход, които по исторически причини са навлезли в българския език. Инженерите използват много немски и руски термини, тъй като голяма чест от тяхната литература е превеждана от тези езици. Особен случай са политиците, които използват най-разнообразен набор от изкази, най-често без да знаят какво точно означават. И това е за да може болшинството от хората да си кажат - „брей, колко учен човек – какви неща знае...“. Още повече, че всички идват от различни сфери на живота и едно такова говорене ги приобщава и създава що-годе единна класа. По-нататък в текста ще се спра на друга група хора – това сме хората, забъркани в компютърните науки. Програмисти, системни администратори, уеб дизайнери и игратели. Самата дума „компютър“ не е българска и означава механизъм/апарат, който изчислява, смята, брои. В старите книги можете да видите, че като термин се е употребявало „(персонална) изчислителна машина“. Сметало или сметачница също не се е наложило. В момента едва ли някой, който не е живял в онези времена ще свърже изчислителната машина с компютъра. Абстрактно погледнато вече не се правят само изчисления, а се доста по-разнообразна работа – слуша се музика, обработват се изображения и текст, и какво ли още не... Погледнато на по-ниско ниво компютърът не прави нещо повече от изчисления. Всъщност борбата, която водя от известно време, е не против използването на думи като „компютър“, а такива като „кликам“, „принтирам“, „селектирам“, „по дефолт“, „резолюция“, „сейввам“ и още много, много други. Може би ще изникне въпросът каква е разликата между „компютър“ и „сейввам“? Първото е дума, която навлязла като термин, за който в нашия език не сме имали смислово еднозначна дума. По-лесно е било да използваме чуждата. „Сметалото“ и „изчислителната машина“ означават същото, но смислово са леко различни. За „сейввам“ не стои така въпросът. В българския език имаме не една, а няколко думи, които означават същото и са смислово равнозначни, например „запазвам“ и „съхранявам“. Това езиковедите наричат калкиране. Има и друг нюанс в чуждиците. Някои от тях са навлезли отдавна в българския език и им е отреден определен смисъл. В по-съвременни времена същата дума навлиза отново, но с друг смисъл. Такъв пример е „резолюцията“. Думата се е наложила като текст, който представлява решение или разрешение за извършването на нещо (най-общо казано). В компютрите „screen resolution“ има съвсем друг смисъл и на български е прието да се превежда като „разделителна способност“. Може да ви се струва дълго, но затова пък имате и свободата да я съкратите, но с дума, която би говорила на слушащата ви страна доста повече, особено ако няма познания в компютърните термини. Защо не „разделителност“. Ако ви е трудно да си представите живота и ежедневното говорене без чуждици ще ви кажа, че е въпрос на свикване. С търпение и не чак толкова усилие нещата стават и полека-лека си идват на местата. Това го казвам от личен опит. Аз съм започнал като програмист и всички „дебъгвахме“, „билдвахме“, „мърджвахме“, „дифвахме“, „грепвахме“ и още много, много, много подобни. След това попаднах за шест месеца в Института за български език при БАН и изведнъж всички около мен говореха на български. Не само, че не ме разбираха, поне в началото, но и имаше доста присмех. Това преобърна нещо в мен и аз реших, че не желая да изглеждам глупав и необразован, свикнал да използва програмистки лафове, които не струваха нищо извън програмистката среда. Видях, че не е нито модно, нито е „cool“. Наложих си да използвам български думи, за нещата които може. По това време започнах и да превеждам софтуер и вече 5 години се грижа да има SUSE Linux на български. За тези, които биха желали да опитат ще дам няколко съвета и малък речник с думи, които можете да замените в ежедневната си реч: Ако някои от думите на български ви се струват странни, смешни или не на място, това е защото не ви се е случвало да ги чувате по-често така. С течение на времето ще се убедите. Не може една българска дума да не е в съзвучие с останалата част на български текст. И от мен да знаете – никой няма да ви гледа странно или с насмешка ако пишете и говорите правилно и разбираемо за всички. За обратното, обаче, не съм толкова убеден! Тук идва и ред да отбележа, че писането на български език е много по-четливо, когато е написано на кирилица. „Техническите проблеми“ са най-често извинение, неоснователно при това. Писането на „методиевица“ е обидно грозно и сериозно уврежда зрението и настроението на четящия. Надявам се е ясно. Представеното по-горе изложение е мое лично мнение и, естествено, не мога да го налагам. Все пак това е провокация и, надявам се, плод за размисъл. Нека езиковедите да ми простят и по-добре поправят, ако съм допуснал грешки от тяхна гледна точка. Авторските права принадлежат на: Борислав Митев - morbid_viper@mail.bg Версия: 1.0, септември 2006 г. Цитиране, копиране и разпространение на целия материал или части от него е разрешено на всякакъв носител, ако е запазена тази последна бележка. << Линукс университетски центрове за обучение | XMMS - нов облик >> |
Авторите на сайта, както и техните сътрудници запазват авторските права върху собствените си материали публикувани тук,
но те са copyleft т.е. могат свободно да бъдат копирани и разпространявани с изискването изрично да се упоменава името на автора,
както и да се публикува на видно място, че те са взети от оригиналния им URL-адрес на този сървър (http://www.linux-bg.org). Авторските права на преводните материали принадлежат на техните автори. Ако с публикуването тук на някакъв материал неволно са нарушени нечии права - след констатирането на този факт материалът ще бъде свален.
All trademarks, logos and copyrights mentioned on this site are the property of their respective owners.
|