LINUX-BG   Адрес : http://www.linux-bg.org
Как да говорим на български?
От: morbid_viper
Публикувана на: 14-09-2006
Адрес на статията: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=ideas&key=386085830
Случвало ли ви се е да се обърнете към сервитьорката с думите: „Един пържен боб, напачнат с две кюфтенца“, или да обяснявате на баба си, че блузата, която ви е купила е „тотали депрекейтед“ и „съкс отвсякъде“. Не? Тогава може би няма нужда да четете по-нататък тази статия. За останалите – нека това да бъде просто един или поне още един повод за размисъл относно добре ли говорим български език и защо трябва да го правим.
Ще започна отзад напред. Защо трябва да говорим правилно български език и изобщо кое е „правилен“ език?
Най-лесно е да се каже, че „правилният“ език е книжовният. Погледнато така ще бъде доста тесногръдо и би лишило езика от развитие. Защото точно новите думи и изкази обогатяват езика, а носителите на новите неща сме всички ние. Когато тези новости добият достатъчно гражданственост те неимоверно ще бъдат включени в „правилния книжовен език“. По този път са извървели всички думи от гръцки и латински произход. След това езикът ни се е обогатил с турски, руски, френски и много немски думи. С по-широкото използване на английския език в световен мащаб неминуемо е включването и на такива термини и изкази.
Естествено, трябва да има граница, в противен случай просто ще започнем да говорим, примерно, на английски. Ключовата дума в горния абзац всъщност е „нов“. Именно новите думи обогатяват езика, а не заменянето на вече съществуващи. Разбира се, има изключения, които само потвърждават правилото.
Съществуват различни групи от обществото, които употребяват различни чуждоезични думи. Например юристите използват доста думи с латински произход, които по исторически причини са навлезли в българския език. Инженерите използват много немски и руски термини, тъй като голяма чест от тяхната литература е превеждана от тези езици. Особен случай са политиците, които използват най-разнообразен набор от изкази, най-често без да знаят какво точно означават. И това е за да може болшинството от хората да си кажат - „брей, колко учен човек – какви неща знае...“. Още повече, че всички идват от различни сфери на живота и едно такова говорене ги приобщава и създава що-годе единна класа.
По-нататък в текста ще се спра на друга група хора – това сме хората, забъркани в компютърните науки. Програмисти, системни администратори, уеб дизайнери и игратели.
Самата дума „компютър“ не е българска и означава механизъм/апарат, който изчислява, смята, брои. В старите книги можете да видите, че като термин се е употребявало „(персонална) изчислителна машина“. Сметало или сметачница също не се е наложило. В момента едва ли някой, който не е живял в онези времена ще свърже изчислителната машина с компютъра. Абстрактно погледнато вече не се правят само изчисления, а се доста по-разнообразна работа – слуша се музика, обработват се изображения и текст, и какво ли още не... Погледнато на по-ниско ниво компютърът не прави нещо повече от изчисления.
Всъщност борбата, която водя от известно време, е не против използването на думи като „компютър“, а такива като „кликам“, „принтирам“, „селектирам“, „по дефолт“, „резолюция“, „сейввам“ и още много, много други.
Може би ще изникне въпросът каква е разликата между „компютър“ и „сейввам“? Първото е дума, която навлязла като термин, за който в нашия език не сме имали смислово еднозначна дума. По-лесно е било да използваме чуждата. „Сметалото“ и „изчислителната машина“ означават същото, но смислово са леко различни. За „сейввам“ не стои така въпросът. В българския език имаме не една, а няколко думи, които означават същото и са смислово равнозначни, например „запазвам“ и „съхранявам“. Това езиковедите наричат калкиране.
Има и друг нюанс в чуждиците. Някои от тях са навлезли отдавна в българския език и им е отреден определен смисъл. В по-съвременни времена същата дума навлиза отново, но с друг смисъл. Такъв пример е „резолюцията“. Думата се е наложила като текст, който представлява решение или разрешение за извършването на нещо (най-общо казано). В компютрите „screen resolution“ има съвсем друг смисъл и на български е прието да се превежда като „разделителна способност“. Може да ви се струва дълго, но затова пък имате и свободата да я съкратите, но с дума, която би говорила на слушащата ви страна доста повече, особено ако няма познания в компютърните термини. Защо не „разделителност“.
Ако ви е трудно да си представите живота и ежедневното говорене без чуждици ще ви кажа, че е въпрос на свикване. С търпение и не чак толкова усилие нещата стават и полека-лека си идват на местата. Това го казвам от личен опит.
Аз съм започнал като програмист и всички „дебъгвахме“, „билдвахме“, „мърджвахме“, „дифвахме“, „грепвахме“ и още много, много, много подобни. След това попаднах за шест месеца в Института за български език при БАН и изведнъж всички около мен говореха на български. Не само, че не ме разбираха, поне в началото, но и имаше доста присмех. Това преобърна нещо в мен и аз реших, че не желая да изглеждам глупав и необразован, свикнал да използва програмистки лафове, които не струваха нищо извън програмистката среда. Видях, че не е нито модно, нито е „cool“. Наложих си да използвам български думи, за нещата които може. По това време започнах и да превеждам софтуер и вече 5 години се грижа да има SUSE Linux на български.
За тези, които биха желали да опитат ще дам няколко съвета и малък речник с думи, които можете да замените в ежедневната си реч:
  • кликам – щраквам, цъкам;
  • принтирам – разпечатвам;
  • сейввам – запазвам, записвам, съхранявам;
  • пействам – вмъквам, поставям, прилепям;
  • фонт – шрифт (въпреки, че е от немски се е наложило първо);
  • билдвам – изграждам;
  • по дефолт – по подразбиране;
  • резолюция – разделителна способност или разделителност;
  • геймър – защо не „игрател“? „играч“ има друг смисъл;
  • рутер – маршрутизатор;
  • сърчвам/файндам – търся и намирам;
  • мейквам – правя, изграждам;
  • партишън – дял;
  • пач – кръпка, поправка;
  • рипеървам – поправям;
  • ъпдейдвам – обновявам;
  • ъпгрейдвам – подновявам;
  • килвам – убивам;
  • перънт процес – родителски процес;
  • чайлд процес – дъщерен процес;
  • форквам – раздвоявам;
  • джойнвам – събирам;
  • филвам – запълвам;
  • събмитвам – изпращам;
  • комитвам – извършвам;
  • бекграунд – фон;
  • уолпейпър – тапет;
  • десктоп – работен плот;
  • даунлоудвам/ъплоудвам – свалям и качвам;
  • сиидвам – разпространявам;
  • тракър – следач;
  • тулбар – лента с инструменти;
  • клипборд – системен буфер;
  • юзър – потребител;
  • чеквам – проверявам, пробвам;
  • инсъртвам/адвам/делитвам – вмъквам/добавям/изтривам;
  • фиксвам – поправям;
  • мейл – поща, писмо, изпращам писмо;
  • дигитален – цифров;
  • модифайвам – променям;
  • зуум (ин/аут) – приближаване/отдалечаване;
  • ... и така нататък. Има много думи. Много от тях можете да видите преведени в софтуера на български. Съществуват и речници. Естествено, че винаги ще има думи, които им е „писано“ да обогатят езика ни, защото нямаме еквивалентни за тях: „дебъгвам“, „компилирам“, „интерфейс“ и т.н.
    Ако някои от думите на български ви се струват странни, смешни или не на място, това е защото не ви се е случвало да ги чувате по-често така. С течение на времето ще се убедите. Не може една българска дума да не е в съзвучие с останалата част на български текст.
    И от мен да знаете – никой няма да ви гледа странно или с насмешка ако пишете и говорите правилно и разбираемо за всички. За обратното, обаче, не съм толкова убеден!
    Тук идва и ред да отбележа, че писането на български език е много по-четливо, когато е написано на кирилица. „Техническите проблеми“ са най-често извинение, неоснователно при това. Писането на „методиевица“ е обидно грозно и сериозно уврежда зрението и настроението на четящия. Надявам се е ясно.
    Представеното по-горе изложение е мое лично мнение и, естествено, не мога да го налагам. Все пак това е провокация и, надявам се, плод за размисъл. Нека езиковедите да ми простят и по-добре поправят, ако съм допуснал грешки от тяхна гледна точка.


    Авторските права принадлежат на:
    Борислав Митев - morbid_viper@mail.bg
    Версия: 1.0, септември 2006 г.
    Цитиране, копиране и разпространение на целия материал или части от него е разрешено на всякакъв носител, ако е запазена тази последна бележка.

    << Линукс университетски центрове за обучение | XMMS - нов облик >>

    Авторите на сайта, както и техните сътрудници запазват авторските права върху собствените си материали публикувани тук, но те са copyleft т.е. могат свободно да бъдат копирани и разпространявани с изискването изрично да се упоменава името на автора, както и да се публикува на видно място, че те са взети от оригиналния им URL-адрес на този сървър (http://www.linux-bg.org). Авторските права на преводните материали принадлежат на техните автори. Ако с публикуването тук на някакъв материал неволно са нарушени нечии права - след констатирането на този факт материалът ще бъде свален.

    All trademarks, logos and copyrights mentioned on this site are the property of their respective owners.
    Linux is copyright by Linus Torvalds.
    © Линукс за българи ЕООД 2007
    © Slavei Karadjov 1999 - 2006

    All rights reserved.

    Изпълнението отне: 0 wallclock secs ( 0.18 usr + 0.01 sys = 0.19 CPU)