от Zvezdichko(18-02-2009)

рейтинг (22)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Трудно се прави ревю на такава дистрибуция! Slackware е една от първите линукс дистрибуции и в момента е най-старата, която се поддържа. Това е дистрибуция с традиции - хем мразена, хем обичана. Мразена, защото е консервативна ( ще видите колко неща са останали непокътнати от версия 7 насам ) и трудна за работа, но в същото време обичана, защото ако се настрои както трябва удоволствието от работата е несравнимо. Slackware е дистрибуцията, с която работех години наред, после минах за една-две години на Ubuntu, но накрая стремежът ми към трудните неща си каза думата и реших да си сложа последната версия на Slackware и да й дам още един шанс.
И така, да започваме.

Инсталация

Инсталационните дискове са три на брой ( има още три диска със сорс кода на програмите ). Първият диск е буутъбъл. Неприятната изненада за мен беше в това, че колкото и да се опитвах на една от машините диска просто не искаше да буутне ( един познат обясни, че БИОС-а ми е остарял ), докато на другата се държеше добре. Наложи ми се да направя буутваща дискета. Но като се изключи този препъни-камък инсталацията протече гладко.
Учудващо е как начинът на инсталацията се е запазил един и същ от версия 7 насам! Някои хора, които работят и от преди това казват, че нещата са същите и от преди появата на 7-цата, но нямам опит с по-ранните дистрибуции и не мога да съм обективен. Ако желаете да инсталирате Слак - забравете за лъскав графичен инсталатор като този на Ubuntu или Red Hat. Първо ще се наложи да си разделите диска с помощта на fdisk или cfdisk ако нямате вече създадени дялове. Прави го просто, глупако ( Keep it simple, stupid или KISS) е основна концепция за дистрибуцията. Простота означава стабилност.
След разделянето на хард диска пишете setup и започвате инсталацията. За тези, които са работили с графични инсталатори на други дистрибуции преди мога да кажа само едно - инсталатора няма да ви ухапе! Той е удобен за работа - с него ще настроите дялове, ще подберете пакети, ще инсталирате основната система, ядрото ( 2.6 по подразбиране! ), и разбира се програма за начално зареждане. В Slackware програмата за начално зареждане, която ще имате веднага след инсталиране е LILO.
Тук е момента да се каже нещо за пакетната система. Във версия 12 нещата са си същите - пакетите са компресирани като .tgz, а при инсталирането на дадена програма не се прави проверка на зависимостите - за това дистрибуцията винаги е била много критикувана. Но наистина Slackware притежава множество библиотеки и богат набор от приложения, така че да липсва критичен компонент за работата на дадено приложение се случва рядко. По-късно с натрупване на опита вие ще започнете сами да си компилирате приложения,а на помощ идва SlackBuilds.org. Винаги е по-добре да си компилирате дадено приложение на вашата машина с вашата конфигурация, така то ще работи оптимално. И това не мисля че мазохизъм.

Първо стартиране

Не очаквайте, че след първото стартиране ще получите приканващо съобщение в графичен режим за логин в системата. Не, няма да намерите нито KDM, нито GDM. След първото стартиране системата първо ще зареди всички процеси, които трябва да работят във фонов режим и да влезе в режим на работа (runlevel) 3. Ако имате опит с Дебиан, вероятно знаете, че при този режим на работа вече се стартира графичната среда, но при Slackware това не е така. Въпреки това системата ви е напълно функционална, поддържаща логването на много потребители, позволяваща стартирането на множество процеси и разполагаща с необходимия софтуер, с който можете да работите.
Вероятно първото нещо, което ще искате да направите е да създадете потребителски акаунт, различен от root. Командата за тази цел се нарича adduser.

Работа с конзолни приложения

Дори и без графична среда системата ви е напълно функционална и разполагате с богат набор от софтуер. На първо място това са текстовите редактори vi, pico и любимия ми emacs. Разполагате с мощна професионална текстообработваща система - TeX. Разполагате с браузъри - Lynx, Links, с програма за чат в IRC- BitchX, с програми за електронна поща - pine, elm. Впрочем, в emacs може да четете и електронната си поща - разполагате с инструмента rmail. Ако са ви писнали графичните файлови мениджъри, заповядайте в mc.

TeX - мощна система за работа с документи

По-късно ако са ви писнали мултимедийните програми, които са по подразбиране в дистрибуцията винаги може да си компилирате MPlayer с възможност за удобна работа в команден режим ( аз никога не ползвам графичния интерфейс на програмата). Slackware идва с ALSA поддръжка. Командата alsaconf ви помага на системата да открие звуковата ви карта и да я настрои за работа, а alsamixer е миксера.

Настройване на графичната среда

В Slackware 12 графичния сървър е Xorg. Конфигурационния файл се намира в /etc/X11 и се нарича xorg.conf . В него трябва да зададете всички необходими параметри за да може системата ви да работи в графичен режим. Разбира се, имате помощни програми от типа на xorgcfg ( графична ), xorgconfig ( текстова ), но когато знаете къде да пипате ще се оправите бързо и без тях. Редактирайки конфигурационния файл вие трябва да обърнете внимание най-вече на следните секции: Device ( където трябва да зададете драйвера на видеокартата, най-добре е да попитате за вашата видеокарта кой е подходящ драйвер. Примерно аз имам Voodoo Banshee, драйвера е tdfx, но ползвам vesa, този, който е по подразбиране. Ако не знаете какво да сложите в секцията оставете vesa - това е фреймбуфер сървър, който трябва да работи на повечето системи ), Screen - там задавате дълбочината на цветовете и разделителната способност за монитора. Със сигурност 1024x768 ще работи като хората за скромни монитори като моя, ако пък сте с антика -800x600

Десктоп среди и графични програми

Допреди две години подразбиращите се среди бяха KDE и GNOME. След това обаче GNOME бе напълно премахнат. Това донесе още повече негативна критика за Slackware, защото GNOME е среда, която се използва от много хора и е среда по подразбиране за много дистрибуции, включително Ubuntu. За радост на GNOME феновете има начини по които да си подкарат графичната среда на компютъра. Те трябва да обърнат внимание на проекти като dropline GNOME или GWARE. В момента на писане на статията се разработва dropline за Slackware 12, но още не е излязла версията. Другия вариант е да компилирате.
В съвременната дистрибуция са включени KDE 3.5.7 и XFce, като последната е GTK базирана и напомня GNOME. KDE е избора по подразбиране, средата има и множество приложен софтуер. Ще забележите следните програми за KDE : Amarok ( плеър за аудио файлове ), Konqueror ( уеб браузър ) , Akregator ( четец на новини ), Krita ( редактор на графики ), Noatun ( плеър за аудио и видео файлове ), Kopete ( messenger ), KSirc ( за чат ), KGet ( интегрира се добре графичната среда ), KOrganiser ( органайзър и календар ) . Имате и офис пакет - KOffice, а също така и програми за образование. Сериозни астрономи предпочитат за работата си KStars, а за химиците има Kalzium.За Xfce приложния софтуер е по-малко - забележителните приложения са Thunar ( файлов мениджър ) и Orage ( календар ).
Amarok - предпочитания плеър

Следните допълнителни приложения ще видите инсталирани:
xine-ui, gxine - графичен фронтенд за библиотеката xine. При мен те не работеха качествено, но имате възможност да си изтеглите Kaffeine и да компилирате. От SlackBuilds.org аз изтеглих Kaffeine и MPlayer и вмомента имам две мощни приложения за гледане на филми.

Mozilla Firefox, SeaMonkey suite ( заместник на Мозила ) - популярните браузъри. Какво друго мога да кажа за тях?
Pidgin месинджър - ако ви е омръзнало да използвате Kopete.
XChat - популярния чат клиент. Ако ви е омръзнал KSirc. Другия вариант е да си компилирате Konversation - има го в SlackBuilds.org
Thunderbird - програма за електронна поща.
Тук е момента да кажа, че вече не е нужно да монтирате и демонтирате дискови носители непрекъснато. При стартирането на системата не може да не забележите демона HAL, който допринася за допълнително удобство на потребителите.

Вместо заключение

Концепцията KISS оставя Slackware като една консервативна дистрибуция. Липсата на графични инструменти за конфигурация може да подразни потребителите, които са свикнали с други дистрибуции. От друга страна в Slackware има много неща, които са признак за еволюция - примерно ядрото 2.6 е по подразбиране, поддръжката на HAL, системата udev, която улеснява конфигурирането на хардуера. И все пак, това не е дистрибуция за начинаещи, които никога са си слагали Линукс на компютъра. Това е дистрибуция за хора, които имат желание да се учат - а ако научите Slackware- гаранция че ще се оправите със всички останали дистрибуции. Не случайно е казано - ако учите Red Hat, знаете само Red Hat, ако учите Slackware - знаете Линукс.


<< Windows Vista - перспектива към нищото | Прилики и разлики между "фрии" сървърите и свободния софтуер >>