от Vladimir Djouvinov(25-02-2002)

рейтинг (63)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Той е бърз и лек, приятен и ненатрапчив, консистентен и логичен.. Привлекателният му външен вид учудващо много прилича на познатия ни CDE. Ключовата дума според неговия автор: продуктивност. Мотото: системните ресурси са за приложенията, а не за консумация на десктоп средата. Дали XFCE е поредният UNIX десктоп? Или пътят към нирвана на десктопната среда?

Страната на изобилието X

Човек не може да се оплаче от липса на десктоп среди и менажери ако ползва UNIX. Ако вашата GNU/Linux дистрибуция ви се струва претъпкана с десктоп среди, то вижте само XWinman.org, където има каталог на всички използвани X менажери и среди.

Накратко, ако още не сте наясно каква е разликата между X менажер и десктоп среда:

X Windows менажерът управлява прозорците, в които работят различните X клиенти. Работата с прозорци не е никак тривиална дейност и менажерът може да се превърне в една тежка и сложна програма. От един менажер се очаква поне да може да отваря и затваря прозорци по команда от X клиентите, да отговаря за техните размери, местоположение и припокриване, както и да определя текущия активен прозорец. Примерни менажери са FVWM и Enlightenment.

Дескоп средата е най-често обвивка около менажера, която съдържа различни инструменти и помощни програми, като панел за стартиране на програми, менюта за конфигурация на средата и тясно интегрирани системни програми. XFCE е точно това - десктоп среда, наред с широко разпространените KDE, Gnome и CDE.

Какво ме накара да изпробвам XFCE?

Вярно, когато попаднах на www.xfce.org намерих списък с благините на XFCE. Нормално е да се направи реклама на продукта пред посетителите. Но все пак, какво точно ме накара да сваля, инсталирам и изпробвам XFCE?

На първо място причината е KDE2. Макар и да харесвам богатата функционалност на KDE2, често във връзка с моята работа ми се налага да стартирам IBM Open DX (среда за научна визуализация на данни), където всеки свободен мегабайт памет е от значение. Известно време ползвах суперлекия менажер TWM за работа с Open DX. Open DX обаче създава цяла дузина прозорци, с които аз много трудно се справям именно заради твърде орязаните функции на TWM. Смяната на размерите на прозорците в TWM ми се струва истинска мъка! XFCE изглеждаше като оптимален компромис между функционалност и лекота.

Във връзка с това много ми хареса изказването на автора Olivier Fourdan:

"Вярвам, че десктоп средата трябва да увеличава продуктивността на ползвателя. Затова целта е да се съхранят системните ресурси за приложенията, а не консумацията на всичката памет и CPU от десктоп средата".

Какво гениално прозрение! Иронизирам разбира се, но предполагам, че тези от вас, които ползват KDE2 на по-стар компютър знаят за какво иде реч. Изказването изглеждаше доста обещаващо, дори за момент се питах дали Olivier не е постигнал "златната среда" на десктоп средите.

На сайта пишеше, че текущата версия на XFCE е 3.8.14. Щом версията не започва с 0 или 1, значи по грубо правило програмата е достатъчно узряла за да ми вдъхне доверие за стабилност. Напоследък често се пускат купища свободни програми, често недовършени (алфа или бета версия) и с лошо качество. Омръзна ми да си губя времето с такива, затова щом зърна версия 0.x на програма на Freshmeat или Sourceforge бягам надалеч!

Друга немаловажна причина беше сходството на XFCE с CDE (Common Desktop Environment). CDE е стандартен десктоп на комерсиалните UNIX варианти на Solaris, AIX и HP/UX. Никъде на сайта на XFCE не беше споменато откъде е взаимстван дизайна (може би поради страх от евентуален съдебен иск), ала ми беше достатъчен един единствен поглед на снимката за да разбера за какво става дума.

Не, това не е CDE, а XFCE с "Mofit" тема!

Аз лично намирам CDE за интуитивна и елегантна среда, така че това беше още един силен аргумент в полза на XFCE.

Колелото се преоткрива поради едни и същи причини

Едно интересно наблюдение:

Преди доста време бях посетил сайтовете на ICEwm и Blackbox. Едно нещо, което запомних бяха мотивите за тяхното създаване. При вчерашното ми посещение на www.xfce.org окончателно ми се затвърди тезата, че новите менажери и десктоп среди се правят винаги по едни и същи причини. Така че с голяма доза увереност мога да предскажа какви ще са мотивите на следващия програмист тръгнал да прави поредния нов десктоп. Те биха изглеждали така:

"Има много и хубави среди за UNIX, но повечето са твърде тромави, тежки, .... и затова реших да..."

Предполагам, че знаете какво следва по-нататък. След като излезе първата сравнително стабилна "бърза" и "лека" версия на новия десктоп, като че ли целта е постигната и много от потребителите очакват, че бъдещите подоборения на програмата ще бъдат именно в посока стабилизиране. Но вместо това често изпадаме в "ефекта на втората система" дефиниран още преди 40г. от Fred Brooks Jr. в книгата "The Mythical Man Month".

Какво следва ли? Постепенно към десктопа започват да се прибавят нови благинки под формата на интегрирани системни програми, допълнителни схеми за конфигурация и ненужни мултимедийни ефекти. Проекти като KDE и GNOME са връх на тази "втора система" - те дори тръгват да преоткриват колелото, създавайки интегриран набор от собствени изпълнения на файлов менажер, редактор, клиент за електронна поща, та се стигне чак до браузър и офис пакет. Питам се, какъв е смисълът на това "ние си имаме собствен интегриран {email клиент |браузър |офис пакет}, особено от страна на потребителя и ползването на ценни програмистки ресурси? Още повече, много често под "интегрираност" се разбира само ползването на общ графичен образец, т.нар. look and feel.

Не мисля, че тази тенденция ще се промени, по-скоро тя ще стане още по-сложна. Добре все пак, че го има закона на Moor, в противен случай нямаше да има хардуер, който да може да поеме тези "втори системи". Или може би обратното?

Но стига философстване, нека се върнем обратно към XFCE...

Перфектна инсталация

Инсталацията наистина мина без нито един проблем, като по образец (както май трябва и да бъде):

  1. Сваляте последния пакет от http://www.sourceforge.net/projects/xfce. Използвах RPM пакет за моя RedHat 7.2. Учудващо малък пакет - само 3 мегабайта! Става и за сваляне с моя стар модем, пробвайте обаче да свалите KDE2 през 33К модем!
  2. Инсталацията на пакета също мина без да изскочат съобщения за липсващи библиотеки. Това беше направо чудесно, защото имам доста горчив опит от инсталирането на други десктоп среди. Имам си нещо като скала на трудност на инсталиране. На дъното на скалата са пакетите с документация(предполагам, че от това по-лесно няма), а на върха инсталиране на нов glibc. Десктоп средите са някъде по средата.
  3. Последната стъпка от инсталацията беше да се уверя дали XFCE работи. Оказа се, че инсталационният скрипт дори е поставил меню за стартиране на XFCE в gdm. Прекрасно.

Повече няма какво да се каже за инсталацията. Което е добре! Все пак тук ще вмъкна обичайната бележка, че не гарантирам безпроблемна инсталация на вашия компютър.

Нирвана или баланс между лекота и функционалност

Първото впечатление беше бързото зареждане на десктопа, около 3 секунди. Тук разликата спрямо KDE2 е огромна. Ако на KDE2 липсваше стартовия екран, който да показва прогреса, много хора сигурно биха си помислили, че KDE2 е забил.

Другото първо впечатление бе, че XFCE наистина прилича на CDE. При това, бидейки свободен софтуер, предлага много повече възможности за конфигурация, в смисъл че може дори да бръкнете в кода ако е нужно. Тук трябва да отбележа нещо много хубаво. За разлика от други леки менажери, които изискват конфигурация през текстов файл или скрипт, при XFCE конфигурацията може да се стори само с мишката. В пакета има и няколко десетки теми, така че имате голям простор за декорация на вашата персонална "витрина". Аз обаче нямах време за игра и не съм експериментирал повече.

Бърз поглед в top показа, че авторът наистина е спазил философията за пестене на ресурсите. Менажерът xfwm ползваше общо 1.4 мегабайта виртуална памет, докато самият xfce десктоп 4.0 мегабайта. При положение, че се ползват споделени библиотеки, реално размерът на използваната физическа памет е по-малък. Сравнете това с изхода на top при стартиран KDE2 и ще видите в каква грамада се е превърнал KDE.

Към XFCE са добавени и доста екстри, като собствен файлов менажер XFTree(какво ви казах, колелото не се ли преоткрива?), календар XFClock, инструмент за търсене на файлове XFGlob, както и модули за достъп до менютата на KDE и Gnome. Има и известна поддръжка на drag&drop операции. За подправка е добавен и менажер за звукови ефекти, ако непременно се нуждаете от такива.

XFCE разполага и с вградена поддръжка за локализация, така че някой ентусиаст би могъл да се захване с българизацията му. Предполагам, че локализацията на XFCE ще изиска по-малко усилия отколкото KDE заради по-малките размери.

Ползвателят притежава добър контрол върху използването на ресурсите. Първо, той може да изключи екстрените модули (пр. звуковия менажер XFsound или модула за съвместимост с Gnome) с няколко щраквания на мишката и така да спести допълнително ресурси. Кешът за образите на екрана също може да се конфигурира.

В заключение ще кажа, че съм очарован от XFCE. Не защото предлага някакви нови революционни функции или спец ефекти, а заради това че олицетворява преставата ми за стандарния десктоп. Бърз и лек, приятен и ненатрапчив, консистентен и логичен. Сякаш XFCE е пътят към инстинската десктопна нирвана!

Заради добре балансирания дизайн и солидното изпълнение, Olivier получава моите поздравления! В същото време се надявам разработчиците от KDE и Gnome да си спомнят истинското значение на думата десктоп (както и ние, българите) и да преосмислят политиката на пълната K* или G* монополизация на работното пространство от "средата".

Владимир Джувинов
vd@bgit.net
www.bgIT.net



<< Инсталиране на пакети в дистрибуцията на SuSE | DVD под Linux >>