от morbid_viper(5-02-2004)

рейтинг (-68)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

The ability of the OSS [Open Source Software] process to collect and harness the collective IQ of thousands of individuals across the Internet is simply amazing. More importantly, OSS evangelization scales with the size of the Internet much faster than our own evangelization efforts appear to scale.

  • Microsoft Internal Policy Memorandum


The future is open.

  • IBM

Настоящата статия е опит да се направи кратко представяне на възможностите, които може да получи бизнесът от модела на отворен код. Предварително ще направя някои уточнения. Под термините Open Source, отворен код, свободен софтуер ще разбирам приложения, които са публикувани под GPL (GNU General Public License) или съвместим с него лиценз. Тези лицензи гарантират основните свободи за разпространяване на софтуер като право на всеки да има достъп до изходния код, да го променя, и дори да го продава, ако желае. Повече подробности могат да се намерят в Интернет [1], [2]. Съществуват много лицензи, под които може да се публикува софтуер, но фокусът на настоящата статия е върху бизнес страната на нещата.


За хората понякога е объркващо да разберат, че компания, разработваща продукти с отворен код, може да ги предоставя безплатно. Същевременно е по-скоро несериозно и необмислено да се каже, че Open Source не могат да генерират сериозни и стабилни приходи. Как печелят тези компании? Вярно е, че този бизнес модел не печели директно от продуктите.

За да си отговорим на този въпрос, важно е да се разбере разликата между двата модела на създаване на софтуерни продукти. Но преди това малко история. В зората на компютърната ера приложенията са разработвани само в университетите и научните лаборатории. Местата за научни разработки в тази област са строго ограничени заради огромните размери на компютрите по онова време. По простата причина, че тези програми не могат да се използват без наличието на компютри, не може да се каже дали те са комерсиални или свободни в съвременното разбиране на тези термини. Трудно е да бъдат наречени комерсиални, защото пазарът е бил много ограничен. С последвалото разпространение на компютрите и по-широкото им навлизане в ежедневието на хората, създаването на софтуерно обезпечение се превръща в добре печеливш бизнес. В производството на софтуер се изразходват много по-малко ресурси, отколкото, да речем, в производството на коли, където голямата част от крайната цена на продукта се определя от суровините, вложени в изделието.

Следващият период от компютърната история може да се обозначи с появяването на Интернет и възможността хората да осъществяват по-бърза и евтина комуникация помежду си. Именно липсата на комуникация е пречила за по-ранното масово навлизане на софтуера с отворен код. Историческите факти са добре известни и могат да се намерят на много места в Интернет. От основаването на GNU (Gnu's Not Unix) [3] от Ричард Сталман [4] през 1984 година до сега моделът на създаване на софтуер, при който се публикува и изходният код, набира все повече скорост и става все по-популярен.

Сега има много такива приложения. Сред най-успешните проекти са: Apache - уеб сървърът, който се използва най-много в света [5]; GNU/Linux или по-известен като Linux - операционна система и инструменти за работа, включващи редактори, компилатори и много други [6]; BIND – сървърът, който прави Интернет такъв, какъвто го знаем [7]; sendmail – програмата за изпращане на електронна поща, все още най-използваната в световен мащаб [8]; MySQL – релационна база данни, ползваща се с голяма популярност [9]; Perl – скрипт езикът, който "движи" по-голямата част от динамичното съдържание в уеб [10]; OpenOffice.org – офис пакетът, който се развива с невероятно големи темпове [11]. Факт е, че в сферата на уеб услугите почти всички глобални стандарти са произлезли от технология с отворен код. Не закъсняват и да се появят компании, които да развиват добър бизнес именно използвайки такъв модел.

Но защо се е появила необходимостта от софтуер с отворен код? Практиката показва, че често пъти разходите по внедряване и поддръжка на даден продукт може многократно да надвишат инвестициите в самото му производство. Възниква въпросът възможно ли е софтуерът да се превърне в “опция” към цялостен пакет по обслужване на клиента.

Всъщност Open Source бизнес моделът разчита на преместването на разходите от цената на продукта към помощните услуги – системна интеграция, обучение, поддръжка, ръководства и документация. Изместването на фокуса е продиктувано от твърдото убеждение, че реално стойността на софтуера е именно в поддържащите услуги, а не в самия продукт или определената интелектуална собственост, която той представлява. Фактически стойността на софтуерните продукти доближава нулата в обстановката на бързо и постоянно променящия се свят на информационните технологии и конкуренцията там.

Скъсеният цикъл за пускането на нови версии е водеща тенденция и това прави ази сфера доста динамична. Фирмите, работещи по стария, собственически (комерсиален) модел, не могат да следват такъв кратък цикъл. Затова и продуктите им се развиват доста по-бавно.

Моделът на отворен код не само силно намалява разходите при основното проучване и разработка, но и същевременно ускорява излизането на нови продукти, както и поправки и подобрения на вече съществуващи такива. Тази парадоксална ситуация става очевидна от факта, че в един проект с отворен код членовете на обществото, което го разработва, извършват проучванията и разработката сами и добавят нови решения, възможности и идеи към проекта, като всички нови неща стават достъпни на общността. Така компания, която стои зад определен успешен проект, може да прибере плодовете от работата на хиляди разработчици, без да им плаща нищо. По този начин компанията дефакто може да се ограничи до ролята на координатор и главен проектант в процеса на разработка. Отвореният код държи компанията малка и гъвкава. Работата по координация може да се прави в границите на една компания, а голяма част от развойната дейност да бъде извършена от програмистите и потребителите, които са се увеличили покрай този изходен код. "Ако дадеш изходния код на всеки, всеки се превръща в твой инженер" – това изказване на Джон Гейдж, един от научните ръководители в Sun Microsystems [12], изразява много точно идеята на работа.

Друга основна сила на този бизнес модел се базира върху възможностите на самия пазар. Тъй като продуктите с отворен код обикновено се пускат безплатно, за компаниите, които стоят зад тези проекти и могат да произведат достатъчно качествен продукт с добра репутация, е относително лесно да придобият голям дял от който и да е пазар чрез сложни и стигащи доста далеч мрежи, създадени от самите потребители. Така не е нужно да се харчат пари за дистрибуторска мрежа и се намаляват разходите по промоция и реклама.

Моделът на отворен код може да предложи доста неща и на бизнеса. Той дава възможност много компании и личности да си взаимодействат по определен продукт и по този начин да се постигнат резултати, които никой от тях не би добил, ако бе работил сам. Когато потребителите искат определени промени или коригиране на грешки, това може да стане много бързо, защото всички имат възможност да работят по дадените проблеми, а не да чакат това да дойде от определен доставчик на софтуер, какъвто е случаят при собственическия бизнес модел.

Отвореният код също така означава повишена сигурност. Това се постига чрез факта, че изходният код е подложен на внимателно разглеждане от страна на обществото. Съществуващите проблеми могат да бъдат намерени и поправени, вместо да бъдат скрити от дадената компания, докато погрешния човек не ги намери. Дори големи компании не могат да си позволят да направят обстойно пробване на новите продукти. Това е доста скъпо и затова и на комерсиалните продукти им трябва доста време за изчистване на грешките, което води и до по-дълъг цикъл на производство на софтуер. От друга страна, при проектите с отворен код потребителите освен да пробват приложението, имат и възможността да поправят грешките, което е още по-добрият вариант. Така компанията извлича дивиденти от този труд, без да е заплатила цената на скъпо струващите QA (quality assurance).

Не на последно място: моделът дава силата на "малките" да се обединят и дори да разбият монополи.

Отвореният код се управлява от нуждите на своите потребители/клиенти. Няма период на изолирани изследвания и развойна дейност. Потребителите могат и сами да променят приложенията според нуждите си. Те са и най-добрият източник на идеи за бъдещо развитие на даден продукт, а тези идеи се осъществяват много бързо, ако не от тях, то от някой друг, който ги е намерил за полезни.

Потребителят също има доста предимства, ако използва приложения с отворен код. На първо място това е липсата на обвързаност към даден доставчик на решения/приложения. Това е следствие от простия факт, че когато е наличен изходният код, може да се правят корекции на приложението, за да се посрещнат новите изисквания, или ако потребителят няма възможност да ги направи лично, може да намери/наеме някой друг, който да го направи.

"Стандартите са хубаво нещо – хайде всички да си създадем свои!". Отвореният код води и до отворени стандарти. Това гарантира, че потокът на данни ще бъде пълноценен и в едната, и в другата посока. Компаниите, които разработват собственически приложения, най-често създават и свои собствени стандарти за комуникация и формати на работните файлове. По този начин задължават да използваш само техни продукти. Отворените стандарти навлизат много бързо в реални приложения с отворен код, а не остават само на хартия.


Примерите за успешни проекти с отворен код не са един или два. Разширяват се и сферите, в които се появява такъв софтуер – игри, бази данни, 3D моделиране и много, много други [13]. Други области отдавна са "превзети", например уеб услугите. Бизнесът винаги е следвал пазара и е задоволявал изискванията му. Когато пазарът на приложения с отворен код се разшири още повече, със сигурност ще се появят и повече компании, които ще се обърнат към този модел. Това е процес, който вече е започнал, и едва ли има начин да бъде спрян. Бъдещето ще покаже с каква скорост ще се развие.



Ресурси в Интернет


[1] http://www.fsf.org/licenses/licenses.html

[2] http://opensource.org/licenses/index.html

[3] http:// www.gnu.org

[4] http://stallman.org

[5] http:// apache.org

[6] http://linux.com

[7] http:// www.isc.org/products/BIND

[8] http://sendmail.org

[9] http:// mysql.com

[10] http://perl.com

[11] http://openoffice.org

[12] http://sun.com

[13] http://freshmeat.net

[14] http://www.iturls.com/English/TechHotspot/TH_b4.asp



Авторските права принадлежат на:

Борислав Митев — morbid_viper@mail.bg

Велислав Върбанов — varbanov@abstractica.com

Версия: 1.2 Ноември 2003 г.

Цитиране, копиране и разпространение на целия материал или части от него е разрешено на всякакъв носител, ако е запазена тази последна бележка.




<< За качествения софтуер и интеграцията | Речник на термините свързани с отворения код >>