от Nick Angelow(24-11-2004)

рейтинг (-68)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

ЗА ВЯРАТА, КОМУНИЗМА И СВОБОДНИЯТ СОФТУЕР
Иля Шпанков, Knoppix.ru


Човек не може да живее без вяра – някой вярва в Бог, друг вярва в дявола, особено напредналите предпочитат в ролята на своя пътеводна звезда да избират науката или космическият разум. Даже този, който твърди, че не вярва в нищо, все едно вярва – в липсата на вяра и в това, че неговите убеждения са най-правилни. Също така знаем, че избора на вяра е лично дело на всеки един от нас и че тази свобода се явява една от главните в историята на цялото човечество. Най-зловещите и безчовечни периоди в еволюцията на Homo Sapiens са свързани с опитите да се натрапи собствената вяра на други народи. В наши дни, в света съществуват няколко най-развити вероизповедания, привържениците на които са стотици милиони. Но продължаващата еволюция на обществото ражда и нови направления, опитващи се да синтезират вече съществуващите религиозни течения с този багаж от знания за света и Вселената, който се натрупва с всеки изминал ден. Така възникват нови секти, движения и религиозни школи. Има и още по-нестандартни варианти – така например, много често движението Free Software се сравнява с религиозно учение, особено ревностните поддръжници се наричат „фанатици“, смятащи, че свободното програмно осигуряване може да „спаси света“ от гнета на монополния комерсиален софтуер. А това е и така, и не е така.

Ако говорим по-общо, то християнската религия (която ни е по-позната) се базира на Десетте заповеди, които трябва да бъдат еталон за поведението на вярващия човек в околният свят. Свои „заповеди“ има и движението Free Software – програмното осигуряване трябва да бъде свободно, никой няма право да ограничава неговото разпространение и така нататък. Както и в случая с християнството, да се изпълняват тези заповеди в съвременната реалност е доста трудно и тяхното спазване се отдава с различна степен на успеваемост. Най-консервативни досега остават само авторите на дистрибуцията Debian, в която избирането на програмното осигуряване се извършва с особено пристрастност, с цел избягване попадането на програми в готовия продукт, които ограничават свободата на използване и разпространение или казано с други думи, подтикващи към нарушаване на „заповедите“ на движението Free Software. Други, като Red Hat или Mandrake, следват по-гъвкава политика – пускат дистрибуции, включващи и комерсиални компоненти, ограничаващи в една или друга степен разпространяването на операционната система по законите на свободния софтуер като същевременно поддържат и напълно свободни версии на своите програмни продукти. Това е принудителен компромис, позволяващ получаването на допълнителни финансови средства за развитието на същият този свободен софтуер. Този път е много хлъзгав и пълен с най-различни опасности – достатъчно е да си спомним за компанията Red Hat, която преминавайки изцяло към издаване на комерсиални продукти, започна бързо да губи разработчици – основната движеща сила на целият свободен софтуер. Само спешно организираният паралелен свободен проект Fedora спаси компанията от изчезване – ако всички програмисти бяха забранили използването на техните програми в комерсиалните продукти на Red Hat, то след някакво сравнително кратко време американската компания просто нямаше да има с какво да напълни своите дистрибуции.

Често упрекват във фанатизъм и главният „проповедник“ на свободната идеология – Ричард Столман. Между другото, неговото твърдо убеждение, че „заповедите“ на движението Free Software трябва да се спазват неотклонно има своето разумно основание – всяко, даже и най-незначителното ограничаване свободата на разпространение на свободния софтуер служи като спирачка на целия процес на неговото създаване. За тези тринадесет години, през които се развиват свободните системи, само спазването на принципите на Open Source и Free Software позволи достигането на нивото, на което са в момента. Линус Торвалдс трябваше само да ограничи разпространението на ядрото на Linux още в самото начало и днес нямаше да има нищо. Абсолютно нищо, освен Windows. Възможно е, поради факта, че в момента положението на Linux изглежда достатъчно устойчиво, много хора да мислят, че лекото неспазване на „заповедите“ няма да навреди, а даже ще помогне на софтуера с отворен код да укрепне, да спечели още повече привърженици, но това не е така. Незабележимо на пръв поглед, но придвижването в посока на комерсиализиране на свободните продукти неизбежно ще доведе (и вече води) до разрушаване на цялата система за разработване на софтуер с отворен изходен код. Вече може да се чуят изказвания на програмисти, недоволни от това, че не могат да използват своят свободен продукт, който влиза в състава, например, на сървърната операционна система на Red Hat. Това са тревожни сигнали, на които трябва да се обърне много сериозно внимание. Не трябва да се допуска дистрибуциите на Linux да губят своя свободен лиценз за разпространение, при положение, че се състоят 99% от свободни продукти. Нали, ако се замислим, всички свободни разработчици създават своите продукти и с идеята, че ще могат след това да използват свободно операционните системи, в състава на които влизат техните продукти. Иначе цялата работа губи своя смисъл – отделно взетата програма няма голяма стойност без операционната система, в която работи.

Увеличаването на популярността на Linux доведе до това, че към него започнаха да проявяват интерес компании, водещи се винаги от комерсиални принципи. И ето че сега, това прагматично чудовище, наречено „пазар на програмно осигуряване“ държи и върти в ръцете си това странно нещо Linux, опитвайки се да се присламчи към него с една единствена, вечна цел – да получи печалба от това, за което в момента има потенциално търсене. Но принципите на разработване на свободните системи са толкова непривични за големите играчи на пазара, че те постоянно имат желанието да променят нещо в Linux, така че той по-добре да се впише в стоково-паричните отношения. Оттук идват и намеците за „ремонт“ на лиценза GPL, за промяна на „заповедите“ и така нататък. Ако сега обществото на поддръжниците на свободния софтуер и на софтуера с отворен изходен код се поддадат на обещанията за златни планини и вечно щастие и подаде ръка на индустриалните гиганти, то след известно време вече споменатото чудовище ще изцеди максимална печалба от свободния софтуер, изхвърляйки всичко, което остана, на бунището на историята. На тях не им е нужна философия, не им е нужна свобода, даже не им е нужна религия – всичко, което ги интересува са парите, печалбата и дивидентите. Може би, ако движението за свободен софтуер нямаше идеологическа основа, всичко това можеше да се случи, даже и много по-рано във времето. Но в това е същността на нещата – че свободното програмиране се оказа не просто нова технология, а нова философия, нови отношения между представителите на човешкото общество, даже ако искате – и нов мироглед.

За по-голяма прегледност нека си представим, че програмният код – това е човешка мисъл, някаква идея. Ако изкуствено ограничим нейното разпространение с помощта на лицензи или патенти, то в крайна сметка човечеството ще престане на измисля нови неща – всички отново родени идеи ще се основават на тези, които са се появили по-рано. В действие е някаква верижна реакция на идеи, в резултат на която се появява ново изобретение, технология или програмен продукт. Именно поради това не може да отдадем предпочитание за авторство на идеята на един конкретен човек - на празно място той нямаше да може да измисли нищо, тъй като неговото откритие винаги се основава на милиони идеи, появили се на бял свят дълго преди раждането на самия претендент за званието първооткривател. Или друга аналогия – езикът, на който общуваме помежду си. Никой още не се е сетил да го патентова и да ограничи разпространението на отделно взетите думи или фрази – ние сме свободни да ги използваме по всяко време и на всяко място, даже понякога печелим пари от използването на съшия този речников запас от думи. Но смятаме за нормално явление ограничаването на разпространяването на фразите и думите, създадени на език за програмиране. Нещо повече, даже комерсиалните компании, създаващи програмно осигуряване със затворен код, много често използват в своите продукти именно свободни разработки – те купуват интересни проекти, които не са и помисляли преди това да се патентоват, използват ги в своите програмни продукти, получават патент за „изобретение“ стават пълноправни господари на кода, появил се в резултат на работата на много неизвестни програмисти. По този начин те присвояват за себе си този багаж от знания, който трябва да принадлежи на всички програмисти, независимо от това, в коя компания работят те.

Какво предлага движението за свободен софтуер? Нещо много просто – изходният код трябва да се разпространява свободно, без никакви ограничения. Той се явява резултат от работата на колективния труд на всички програмисти и не може да принадлежи конкретно на някого. Получавайки изходният код на програма, написана от една група програмисти, другата група не губи време за разработване на аналогичен продукт, а веднага пристъпва към усъвършенстването на продукта. Предоставяйки своите най-нови разработки на общността, програмистите позволяват на други хора да направят още по-съвършен продукт за още по-кратко време. Това е основният принцип, на който се крепи целият Linux. Освен това, програмите стават и по-сигурни – преминавайки през хиляди най-различни компютърни конфигурации и варианти за комплектуване на операционните системи, те се освобождават от много грешки и пропуски, които комерсиалните програми просто не са в състояние самостоятелно да открият в своите продукти. Именно поради това, Microsoft постоянно пуска „кръпки“ и сервизни пакети за своята операционна система Windows, докато Linux общността пуска само нови версии на операционните системи, имайки всички най-добри възможности. Някои наричат тази философия на свободния софтуер комунистическа – нали „всичко наоколо е общо, всичко наоколо е мое“. Възможно е в това твърдение да има частица истина, но резултатите от работата на свободната общност не може да наречеш утопия – те са жизнеспособни и постоянно го доказват с нови програмни продукти. От комунистическата идея, в свободния софтуер присъства едно важно свойство – всички са равни пред изходния код и той е достъпен и безплатен за всички. В крайна сметка, независимо от стандарта на страната, в която живее, политическите си и религиозни убеждения и семейно положение, всеки желаещ може да участва според силите си в разработването на програмни продукти с произволна сложност, както и да получи достъп до програмното осигуряване на други членове от общността в обем, който прецени за нужен. Налице е принципа „от всеки според възможностите, на всеки според нуждите“.

Означава ли това, че трябва да очакваме скорошен крах на цялата система, както неотдавна се случи нещо подобно във вече бившият Съветски съюз? Отговорът е категорично не. Има една много съществена разлика между тези две идеологии. В СССР, участието в общия процес на всеки отделен член на обществото се осигуряваше с твърд тоталитаризъм. С други думи, човек няма вътрешното желание да прави каквото и да е, а работата по принуда, както знаем, никога води до добри резултати. В движението за свободен софтуер няма и сянка от тоталитаризъм – всеки участник е свободен по собствено желание както да вземе участие в общото дело, така и по собствено желание да се откаже от по-нататъшно сътрудничество. Никой няма да го разстреля или изпрати в Сибир за това. Има само една опасност, според мен, която заплашва цялата общност за свободен софтуер и може да доведе до разпадане на цялата система – това е проникването на комерсиализацията. В момента, в който между стотиците хиляди разработчици от цял свят се появят финансови отношения, на идеята може да се сложи дебел кръст и да се приключи дългогодишния експеримент.

Възниква резонния въпрос – с какви средства трябва да живее програмиста, ако целият изходен код е отворен и свободно разпространяван? В действителност, свободният софтуер позволява получаването на печалба от всички участници в движението. Просто трябва да можеш да я намираш. Ако вие сте програмист, то получавайки изходният код от други програмисти, вие не губите пари и време за купуване на лицензия или за разработване на аналогичен продукт, необходим за реализация на вашите идеи. Ако сте обикновен потребител, тогава пресметнете, колко пари сте похарчили за програмното осигуряване, което използвате на домашния си компютър. Ако не обръщаме внимание на пиратския софтуер, тогава сумата ще е най-малко около хиляда долара, които пари, в случай, че изберете свободен софтуер, бихте могли да използвате за закупуване на други необходими за дома ви вещи. И така, вие отивате с икономисаните пари в магазина. В момента, всяко повече или по-малко сложно производство е немислимо без използване на изчислителна техника, нещо повече, даже касовите апарати в универсалния магазин са включени в локална мрежа и се управляват от сървър. Всеки производител, купувайки програмно осигуряване за производствени нужди (а то струва съвсем други пари, отколкото за частно използване), го прави от вашия джоб, добавяйки определен процент към стойността на изделието, което вие купувате. По този начин, изборът на производителя в полза на свободния софтуер позволява да намалите вашите разходи при покупката на неговата стока, при което производителя реализира своята печалба в пълен размер. А съществуват и още по-незабележими ресурси – например Министерството на образованието харчи милиони долари за закупуване на програмно осигуряване на училищата, в които се учат или ще учат вашите деца. При това, за икономия се купува остаряло програмно осигуряване, не отговарящо на съвременните стандарти. Ако изберем свободен софтуер, тези милиони може да бъдат похарчени за дотации, позволяващи покупката на учебници на по-ниска стойност, като при това, по време на уроците по информатика, децата ще се запознават с най-съвременните програмни продукти.

Всичко оказано по-горе се отнася към икономията на средства. А може ли са се печелят пари от свободния софтуер? Да, може. На първо място, това се отнася до предлагането на сервизни услуги. Самият програмен продукт е свободен и безплатен, но неговото получаване и усвояване от крайния потребител е свързано с определени разходи. Ако пресметнем колко ще струва изтеглянето от мрежата на ISO образите на дистрибуциите, намирането пак там на справочна информация за настройването и обслужването на новия програмен продукт, то сумата ще бъде доста чувствителна. Създателя на дистрибуция, предлагайки своя продукт в кутия, в която влиза и допълнително програмно осигуряване, и обемни справочни материали, ви позволява да икономисате време и пари, като при това получава печалба от продажбата. Но има едно много важно „но“ - разработчика получава пари не за продажбата на програмния продукт, който безплатен по определение, за предоставените сервизни услуги по записване на продукта върху носител, доставката му до вас, вашето обучение за работа с това програмно осигуряване и предоставянето на техническа поддръжка за определен срок. Това е много важен момент, който трябва да се разбира. Същото се отнася и за варианта, ако вие решите да тиражирате дискове с някаква дистрибуция на Linux и да ги продавате в града, в който живеете. Идеологията на свободния софтуер не забранява такива действие, даже и в случай, че лично не сте написали нито един ред изходен код от този продукт. Вие се занимавате с неговото разпространение и именно за това разпространение получавате пари, погасявайки своите разходи за организация, тиражиране, разпределяне по търговските точки, за загубеното време и сили. Самият програмен продукт остава свободен и никой не може да забрани на вашия съсед да организира точно същата дейност на базата на точно такива програмни продукти.

Има и други начини за печалба – например, вие сте отворили магазин за продажба на компютърна техника. Вие можете предварително да инсталирате на компютрите свободни операционни системи, при което вашата стока ще се окаже в по-благоприятно положение от стоката на вашите конкуренти – по подразбиране, в Linux влиза всичкият необходим за работа софтуер, както офисен, така и мултимедиен. Даже и компютър с предварително инсталиран Windows XP ще изглежда по-малко печеливш, като при това неговата стойност ще се окаже по-висока с 100-200$, отколкото е стойността на вашата система. Купувачът е склонен да купи по-евтината стока, притежаваща повече възможности. По този начин, вашата печалба ще бъде по-голяма, от печалбата на вашите конкуренти. Искате ли още примери? Заповядайте. Ако вие сте web програмист, никой не ви забранява да създавате по поръчка (естествено срещу заплащане) различни проекти, при което вие можете да използвате свободна операционна система и безплатен програмен инструментариум. Изобщо, вариантите за правене на пари с продукти със свободен код са много и са ограничени единствено от вашата фантазия.

Като заключение искам да кажа, че даже и да смятаме свободният софтуер за религия – то той е едно много интересно и необичайно учение, въплътило в себе си всички прогресивни черти от най-различни области на човешкото общество, различаващо се от всички съществуващи религии по една важна особеност – традиционните култове поставят начело Бог, който е всемогъщ и благороден, който еднолично се разпорежда със съдбата на всеки отделен вярващ и на обществото като цяло. Всяка религия поставя човека в положението на закоравял грешник, обречен през целия си живот да плаща за многочислените си грехове. В идеологията на свободния софтуер, за ролята на Бог е избран самият човек – само неговото благородство, честност и трудолюбие може да промени светът към по-добро, ще позволи да се възпита общество от създатели и творци, които ще изразходват своите знания, опит и сили не за война и разпри, а за създаване на ново общество, в които свободата и равенството няма да са празни думи. За доказателство на това, че тези идеи се споделят от много хора, може да послужи броят на новите потребители и разработчици, които се вливат в движението за свободен софтуер. И аз съм радостен, че мога да бъда член на това общество от свободни хора, създаващи и използващи свободно програмно осигуряване.


© 2004 преводът направен от Николай Ангелов




<< The best things in life are free: Mozilla Firefox | Балмър и отмъщението на Нефритовия Пингвин >>