|
|
|
ИДЕИ/МНЕНИЯ
|
ЗА ВЯРАТА, КОМУНИЗМА И ОТВОРЕНИЯ СОФТУЕР
|
|
|
|
|
|
от Nick Angelow(24-11-2004)
рейтинг (-68)
[ добре ]
[ зле ]
Вариант за отпечатване
ЗА
ВЯРАТА, КОМУНИЗМА И СВОБОДНИЯТ СОФТУЕР
Иля Шпанков, Knoppix.ru
Човек не може да живее без вяра – някой
вярва в Бог, друг вярва в дявола, особено
напредналите предпочитат в ролята на
своя пътеводна звезда да избират науката
или космическият разум. Даже този, който
твърди, че не вярва в нищо, все едно вярва
– в липсата на вяра и в това, че неговите
убеждения са най-правилни. Също така
знаем, че избора на вяра е лично дело на
всеки един от нас и че тази свобода се
явява една от главните в историята на
цялото човечество. Най-зловещите и
безчовечни периоди в еволюцията на Homo
Sapiens са свързани с опитите да се натрапи
собствената вяра на други народи. В наши
дни, в света съществуват няколко
най-развити вероизповедания, привържениците
на които са стотици милиони. Но
продължаващата еволюция на обществото
ражда и нови направления, опитващи се
да синтезират вече съществуващите
религиозни течения с този багаж от
знания за света и Вселената, който се
натрупва с всеки изминал ден. Така
възникват нови секти, движения и
религиозни школи. Има и още по-нестандартни
варианти – така например, много често
движението Free Software се сравнява с
религиозно учение, особено ревностните
поддръжници се наричат „фанатици“,
смятащи, че свободното програмно
осигуряване може да „спаси света“ от
гнета на монополния комерсиален софтуер.
А това е и така, и не е така.
Ако говорим по-общо, то християнската
религия (която ни е по-позната) се базира
на Десетте заповеди, които трябва да
бъдат еталон за поведението на вярващия
човек в околният свят. Свои „заповеди“
има и движението Free Software – програмното
осигуряване трябва да бъде свободно,
никой няма право да ограничава неговото
разпространение и така нататък. Както
и в случая с християнството, да се
изпълняват тези заповеди в съвременната
реалност е доста трудно и тяхното
спазване се отдава с различна степен
на успеваемост. Най-консервативни досега
остават само авторите на дистрибуцията
Debian, в която избирането на програмното
осигуряване се извършва с особено
пристрастност, с цел избягване попадането
на програми в готовия продукт, които
ограничават свободата на използване и
разпространение или казано с други
думи, подтикващи към нарушаване на
„заповедите“ на движението Free Software.
Други, като Red Hat или Mandrake, следват
по-гъвкава политика – пускат дистрибуции,
включващи и комерсиални компоненти,
ограничаващи в една или друга степен
разпространяването на операционната
система по законите на свободния софтуер
като същевременно поддържат и напълно
свободни версии на своите програмни
продукти. Това е принудителен компромис,
позволяващ получаването на допълнителни
финансови средства за развитието на
същият този свободен софтуер. Този път
е много хлъзгав и пълен с най-различни
опасности – достатъчно е да си спомним
за компанията Red Hat, която преминавайки
изцяло към издаване на комерсиални
продукти, започна бързо да губи
разработчици – основната движеща сила
на целият свободен софтуер. Само спешно
организираният паралелен свободен
проект Fedora спаси компанията от изчезване
– ако всички програмисти бяха забранили
използването на техните програми в
комерсиалните продукти на Red Hat, то след
някакво сравнително кратко време
американската компания просто нямаше
да има с какво да напълни своите
дистрибуции.
Често упрекват във фанатизъм и главният
„проповедник“ на свободната идеология
– Ричард Столман. Между другото, неговото
твърдо убеждение, че „заповедите“ на
движението Free Software трябва да се спазват
неотклонно има своето разумно основание
– всяко, даже и най-незначителното
ограничаване свободата на разпространение
на свободния софтуер служи като спирачка
на целия процес на неговото създаване.
За тези тринадесет години, през които
се развиват свободните системи, само
спазването на принципите на Open Source и
Free Software позволи достигането на нивото,
на което са в момента. Линус Торвалдс
трябваше само да ограничи разпространението
на ядрото на Linux още в самото начало и
днес нямаше да има нищо. Абсолютно нищо,
освен Windows. Възможно е, поради факта, че
в момента положението на Linux изглежда
достатъчно устойчиво, много хора да
мислят, че лекото неспазване на
„заповедите“ няма да навреди, а даже
ще помогне на софтуера с отворен код да
укрепне, да спечели още повече привърженици,
но това не е така. Незабележимо на пръв
поглед, но придвижването в посока на
комерсиализиране на
свободните продукти неизбежно ще доведе
(и вече води) до разрушаване на цялата
система за разработване на софтуер с
отворен изходен код. Вече може да се
чуят изказвания на програмисти, недоволни
от това, че не могат да използват своят
свободен продукт, който влиза в състава,
например, на сървърната операционна
система на Red Hat. Това са тревожни сигнали,
на които трябва да се обърне много
сериозно внимание. Не трябва да се
допуска дистрибуциите на Linux да губят
своя свободен лиценз за разпространение,
при положение, че се състоят 99% от свободни
продукти. Нали, ако се замислим, всички
свободни разработчици създават своите
продукти и с идеята, че ще могат след
това да използват свободно операционните
системи, в състава на които влизат
техните продукти. Иначе цялата работа
губи своя смисъл – отделно взетата
програма няма голяма стойност без
операционната система, в която работи.
Увеличаването на популярността на Linux
доведе до това, че към него започнаха
да проявяват интерес компании, водещи
се винаги от комерсиални принципи. И
ето че сега, това прагматично чудовище,
наречено „пазар на програмно осигуряване“
държи и върти в ръцете си това странно
нещо Linux, опитвайки се да се присламчи
към него с една единствена, вечна цел –
да получи печалба от това, за което в
момента има потенциално търсене. Но
принципите на разработване на свободните
системи са толкова непривични за големите
играчи на пазара, че те постоянно имат
желанието да променят нещо в Linux, така
че той по-добре да се впише в стоково-паричните
отношения. Оттук идват и
намеците за „ремонт“ на лиценза GPL, за
промяна на „заповедите“ и така нататък.
Ако сега обществото на поддръжниците
на свободния софтуер и на софтуера с
отворен изходен код се поддадат на
обещанията за златни планини и вечно
щастие и подаде ръка на индустриалните
гиганти, то след известно време вече
споменатото чудовище ще изцеди максимална
печалба от свободния софтуер, изхвърляйки
всичко, което остана, на бунището на
историята. На тях не им е нужна философия,
не им е нужна свобода, даже не им е нужна
религия – всичко, което ги интересува
са парите, печалбата и дивидентите. Може
би, ако движението за свободен софтуер
нямаше идеологическа основа, всичко
това можеше да се случи, даже и много по-рано
във времето. Но в това е същността на
нещата – че свободното програмиране
се оказа не просто нова технология, а
нова философия, нови отношения между
представителите на човешкото общество,
даже ако искате – и нов мироглед.
За по-голяма прегледност нека си
представим, че програмният код – това
е човешка мисъл, някаква идея. Ако
изкуствено ограничим нейното
разпространение с помощта на лицензи
или патенти, то в крайна сметка човечеството
ще престане на измисля нови неща –
всички отново родени идеи ще се основават
на тези, които са се появили по-рано. В
действие е някаква верижна реакция на
идеи, в резултат на която се появява
ново изобретение, технология или
програмен продукт. Именно поради това
не може да отдадем предпочитание за
авторство на идеята на един конкретен
човек - на празно място той нямаше да
може да измисли нищо, тъй като неговото откритие винаги се
основава
на милиони идеи, появили се на бял свят
дълго преди раждането на самия претендент
за званието първооткривател. Или друга
аналогия – езикът, на който общуваме
помежду си. Никой още не се е сетил да
го патентова и да ограничи разпространението
на отделно взетите думи или фрази – ние
сме свободни да ги използваме по всяко
време и на всяко място, даже понякога
печелим пари от използването на съшия
този речников запас от думи. Но смятаме
за нормално явление ограничаването на
разпространяването на фразите и думите,
създадени на език за програмиране. Нещо
повече, даже комерсиалните компании,
създаващи програмно осигуряване със
затворен код, много често
използват в своите продукти именно
свободни разработки – те купуват
интересни проекти, които не са и помисляли
преди това да се патентоват, използват
ги в своите програмни продукти, получават
патент за „изобретение“ стават
пълноправни господари на кода, появил
се в резултат на работата на много
неизвестни програмисти. По този начин
те присвояват за себе си този багаж от
знания, който трябва да принадлежи на
всички програмисти, независимо от това,
в коя компания работят те.
Какво предлага движението за свободен
софтуер? Нещо много просто – изходният
код трябва да се разпространява свободно,
без никакви ограничения. Той се явява
резултат от работата на колективния
труд на всички програмисти и не може да
принадлежи конкретно на някого.
Получавайки изходният код на програма,
написана от една група програмисти,
другата група не губи време за разработване
на аналогичен продукт, а веднага пристъпва
към усъвършенстването на продукта.
Предоставяйки своите най-нови разработки
на общността, програмистите позволяват
на други хора да направят още по-съвършен
продукт за още по-кратко време. Това е
основният принцип, на който се крепи
целият Linux. Освен това, програмите стават
и по-сигурни – преминавайки през хиляди
най-различни компютърни конфигурации
и варианти за комплектуване
на операционните системи, те се
освобождават от много грешки и пропуски,
които комерсиалните програми просто
не са в състояние самостоятелно да
открият в своите продукти. Именно поради
това, Microsoft постоянно пуска „кръпки“
и сервизни пакети за своята операционна
система Windows, докато Linux общността пуска
само нови версии на операционните
системи, имайки всички най-добри
възможности. Някои наричат тази философия
на свободния софтуер комунистическа –
нали „всичко наоколо е общо, всичко
наоколо е мое“. Възможно
е в това твърдение да има частица истина,
но резултатите от работата на свободната
общност не може да наречеш утопия – те
са жизнеспособни и постоянно го доказват
с нови програмни продукти. От
комунистическата идея, в свободния
софтуер присъства едно важно свойство
– всички са равни пред изходния код и
той е достъпен и безплатен за всички. В
крайна сметка, независимо от стандарта
на страната, в която живее, политическите
си и религиозни убеждения и семейно
положение, всеки желаещ може да участва
според силите си в разработването на
програмни продукти с произволна
сложност, както и да получи достъп до
програмното осигуряване на други членове
от общността в обем, който прецени за
нужен. Налице е принципа „от всеки
според възможностите, на всеки според
нуждите“.
Означава ли това, че трябва да очакваме
скорошен крах на цялата система, както
неотдавна се случи нещо подобно във
вече бившият Съветски съюз? Отговорът
е категорично не. Има една много съществена
разлика между тези две идеологии. В
СССР, участието в общия процес на всеки
отделен член на обществото се осигуряваше
с твърд тоталитаризъм. С други думи,
човек няма вътрешното желание да прави
каквото и да е, а работата по принуда,
както знаем, никога води до добри
резултати. В движението за свободен
софтуер няма и сянка от тоталитаризъм
– всеки участник е свободен по собствено
желание както да вземе участие в общото
дело, така и по собствено желание да се
откаже от по-нататъшно сътрудничество.
Никой няма да го разстреля или изпрати
в Сибир за това. Има само една опасност,
според мен, която заплашва цялата общност
за свободен софтуер и може да доведе до
разпадане на цялата система – това е
проникването на комерсиализацията.
В момента, в който между стотиците хиляди
разработчици от цял свят се появят
финансови отношения, на идеята може да
се сложи дебел кръст и да се приключи
дългогодишния експеримент.
Възниква резонния въпрос – с какви
средства трябва да живее програмиста,
ако целият изходен код е отворен и
свободно разпространяван? В действителност,
свободният софтуер позволява получаването
на печалба от всички участници в
движението. Просто трябва да можеш да
я намираш. Ако вие сте програмист, то
получавайки изходният код от други
програмисти, вие не губите пари и време
за купуване на лицензия или за разработване
на аналогичен продукт, необходим за
реализация на вашите идеи. Ако сте
обикновен потребител, тогава пресметнете,
колко пари сте похарчили за програмното
осигуряване, което използвате на домашния
си компютър. Ако не обръщаме внимание
на пиратския софтуер, тогава сумата ще
е най-малко около хиляда долара, които
пари, в случай, че изберете свободен
софтуер, бихте могли да използвате за
закупуване на други необходими за дома
ви вещи. И така, вие отивате с икономисаните
пари в магазина. В момента, всяко повече
или по-малко сложно производство е
немислимо без използване на изчислителна
техника, нещо повече, даже касовите
апарати в универсалния магазин са
включени в локална мрежа и се управляват
от сървър. Всеки производител, купувайки
програмно осигуряване за производствени
нужди (а то струва съвсем други пари,
отколкото за частно използване), го
прави от вашия джоб, добавяйки определен
процент към стойността на изделието,
което вие купувате. По този
начин, изборът на производителя в полза
на свободния софтуер позволява да
намалите вашите разходи при покупката
на неговата стока, при което производителя
реализира своята печалба в пълен размер.
А съществуват и още по-незабележими
ресурси – например Министерството на
образованието харчи милиони долари за
закупуване на програмно осигуряване
на училищата, в които се учат или ще учат
вашите деца. При това, за икономия се
купува остаряло програмно осигуряване,
не отговарящо на съвременните
стандарти. Ако изберем свободен софтуер,
тези милиони може да бъдат похарчени
за дотации, позволяващи покупката
на учебници на по-ниска стойност, като
при това, по време на уроците по
информатика, децата ще се запознават с
най-съвременните програмни продукти.
Всичко оказано по-горе се отнася към
икономията на средства. А може ли са се
печелят пари от свободния софтуер? Да,
може. На първо място, това се отнася до
предлагането на сервизни услуги. Самият
програмен продукт е свободен и безплатен,
но неговото получаване
и усвояване от крайния потребител е
свързано с определени разходи. Ако
пресметнем колко ще струва изтеглянето
от мрежата на ISO образите на дистрибуциите,
намирането пак там на справочна информация
за настройването и обслужването на
новия програмен продукт, то сумата ще
бъде доста чувствителна. Създателя на
дистрибуция, предлагайки своя продукт
в кутия, в която влиза и допълнително
програмно осигуряване, и обемни справочни
материали, ви позволява да икономисате
време и пари, като при това получава
печалба от продажбата. Но има едно много
важно „но“ - разработчика получава
пари не за продажбата на програмния
продукт, който безплатен по определение,
за предоставените сервизни услуги по
записване на продукта върху носител,
доставката му до вас, вашето обучение
за работа с това програмно осигуряване
и предоставянето на техническа поддръжка
за определен срок. Това е много важен
момент, който трябва да се разбира.
Същото се отнася и за варианта, ако вие
решите да тиражирате дискове с някаква
дистрибуция на Linux и да ги продавате в
града, в който живеете. Идеологията на
свободния софтуер не забранява такива
действие, даже и в случай, че лично не
сте написали нито един ред изходен код
от този продукт. Вие се занимавате с
неговото разпространение и именно за
това разпространение получавате пари,
погасявайки своите разходи за организация,
тиражиране, разпределяне по търговските
точки, за загубеното време и сили. Самият
програмен продукт остава свободен и
никой не може да забрани на вашия съсед
да организира точно същата дейност на
базата на точно такива програмни
продукти.
Има и други начини за печалба – например,
вие сте отворили магазин за продажба
на компютърна техника. Вие можете
предварително да инсталирате на
компютрите свободни операционни системи,
при което вашата стока ще се окаже в
по-благоприятно положение от стоката
на вашите конкуренти – по подразбиране,
в Linux влиза всичкият необходим за работа
софтуер, както офисен, така и мултимедиен. Даже и компютър с
предварително
инсталиран Windows XP ще изглежда по-малко
печеливш, като при това неговата стойност
ще се окаже по-висока с 100-200$, отколкото
е стойността на вашата
система. Купувачът е склонен да купи
по-евтината стока, притежаваща повече
възможности. По този начин, вашата
печалба ще бъде по-голяма, от печалбата
на вашите конкуренти. Искате ли още
примери? Заповядайте. Ако вие сте web
програмист, никой не ви забранява да
създавате по поръчка (естествено срещу
заплащане) различни проекти, при което
вие можете да използвате свободна
операционна система и безплатен програмен
инструментариум. Изобщо, вариантите за
правене на пари с продукти със свободен
код са много и са ограничени единствено
от вашата фантазия.
Като заключение искам да кажа, че даже
и да смятаме свободният софтуер за
религия – то той е едно много интересно
и необичайно учение, въплътило в себе
си всички прогресивни черти от най-различни
области на човешкото общество, различаващо
се от всички съществуващи религии по
една важна особеност – традиционните
култове поставят начело Бог, който е
всемогъщ и благороден,
който еднолично се разпорежда със
съдбата на всеки отделен вярващ и на
обществото като цяло. Всяка религия
поставя човека в положението на закоравял
грешник, обречен през целия си живот да
плаща за многочислените си грехове. В
идеологията на свободния софтуер, за
ролята на Бог е избран самият човек –
само неговото благородство, честност
и трудолюбие може да промени светът към
по-добро, ще позволи да се възпита
общество от създатели и творци, които
ще изразходват своите знания, опит и
сили не за война и разпри, а за създаване
на ново общество, в които свободата и
равенството няма да са празни думи. За
доказателство на това, че тези идеи се
споделят от много хора, може да послужи
броят на новите потребители и разработчици,
които се вливат в движението за свободен
софтуер. И аз съм радостен, че мога да
бъда член на това общество от свободни
хора, създаващи и използващи свободно
програмно осигуряване.
© 2004 преводът
направен от Николай
Ангелов
<< The best things in life are free: Mozilla Firefox | Балмър и отмъщението на Нефритовия Пингвин >>
|
|
|
|
|
правописна грешка От: Валентин <valentin_stoykov__dot__NOSPAM__at__mail__dot__bg> На: 23-11-2004@17:55 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален сводно -> свободно
"Може би, ако движението за свободен
софтуер нямаше идеологическа основа,
всичко това да се случи, даже и много
по-рано във времето."
->
"Може би, ако движението за свободен
софтуер нямаше идеологическа основа,
всичко това можеше да се случи, даже и
много по-рано във времето."
първоотктривател -> първооткривател
"сложност,както" -> "сложност, както"
(Неспазване на правилото: "след запетая се
пише интервал")
Този текст (с оправени правописни грешки) в
PDF формат:
http://d.interbild.net/vstoykov/tmp/za_viarata.pdf
и в OpenOffice.org формат:
http://d.interbild.net/vstoykov/tmp/za_viarata.sxw
Редактиран на: 23-11-2004@18:19
[Отговори на този коментар] Да не намесваме религията От: Н. Антонов <nikola< at >linux-bg[ точка ]org> На: 23-11-2004@22:00 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален Като чета последния абзац на тази статия, въплъщаващ и извода на автора, тръпки ме побиват. Винаги съм смятал, че трябва да се внимава и въобще да се избягва намесването на религията в една дискусия за свободния софтуер. Най-компрометиращо за open source общността действат аматьорски теологически и философски опити, съпроводени от безпринципното забъркване на терминологични каши. За съжаление, не така смята авторът на тази статия:( После иди та разправяй, че около свободния софтуер не се навъртат анархисти, антиглобалисти, сетанти и атеисти и комунисти. Ясно е, че се навъртат всякакви, както се навъртат навсякъде, но не е редно мнението им да се приема като меродавно. Въобще, софтуерът трябва да стои далеч от идеологизацията.
Редактиран на: 24-11-2004@8:04
[Отговори на този коментар] към: Да не намесваме религията От: Nick Angelow <ddantgwyn__at__mail< dot >ru> На: 24-11-2004@8:07 GMT+2 Оценка: 1/Неутраленне виждам причина за притеснение от страна на истински вярващите християни даже и в последния параграф, още повече че е използвано условно наклонение.
а каква е разликата между идеология и мироглед, че аз не успявам да я видя от раз?
[Отговори на този коментар] към: Да не намесваме религията От: Н. Антонов <nikola (a) linux-bg[ точка ]org> На: 24-11-2004@9:51 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален Не, не става дума за притеснения. Всеки има право да си представя свободния софтуер както му е удобно, според интелектуалната си нагласа и духовните си наклонности и интереси. Това не означава обаче, че трябва да приемаме всичко като чиста монета. Този материал например за мен не струва. Аналогията с религията е толкова повърхностна, неадекватна и аматьорска, че просто няма накъде. Личи отдалеч, че авторът дори няма и идея за това какво представлява един автентичен религиозен опит, дори и този опит да е съвсем недъгав. Иначе разликата между мироглед и идеология е голяма, дори само от етимологически гледна точка:) Що се отнася до призива ми да държим софтуера далеч от идеологизацията, той има следния смисъл. Всеки продукт на човешкия ум има своя идеология (система от идеи, които определят смисъла и целите на създаването му), независимо дали говорим за художествена литература или обувки. В единия случай идеите са много повече и са преплетени по сложен начин, в другия идеите са по-скромни и конкретни. Да, една книга може да осмисли живота ти, докато едни обувки - не, но въпреки това и обувките си имат идеология, която определя целта на създаването и употребата им. Бедата е когато идеологията започне да расте и да се натрупва безпринципно и в ненужно големи количества. Тогава стигаме до идеологизация. Софтуерът с отворен код си има също идеология, тя е добре описана на gnu.org и смятам, че няма нужде от повече, защото тогава рискуваме да достигнем до идеологизация, до преекспониране и преиграване с идеите. Например, като намесим религията, философията, комунизма, като добавим малко будизъм, някакви разбъркани примеси от християнство, деизъм, пантеизъм, атеизъм... Тогава идеологията престава да върши работата си - т.е. да определя целите и смисъла на съществуването - и започва да пречи, да обърква, с тежестта си да измества дори това, което би трябвало да осмисля. Губи се мярката.
Ако взема да напиша материал от типа "За свободния софтуер, онтологията на Аристотел, соса от чили и двигателите с вътрешно горене", дали би било особено оригинално;) Между другото, от двигатели с вътрешно горене нищо не разбирам, така че ще прозвучи съвсем автентично;)
Редактиран на: 24-11-2004@10:00
[Отговори на този коментар] Хубава статия От: BlackByte <bbyte (a) mail__dot__bg> На: 24-11-2004@12:02 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленХубава и вярна статия. Относно коментарите за религията - религията е дадена като пример не като нещо което да се следва. Човека иска да каже да престанете да комерсиализирате свободния софтуер убеждавайки всички че работите за свободния софтуер. Което за съжаления го правят прекалено много хора вече :(
[Отговори на този коментар] не е религия От: Пламен Тонев На: 25-11-2004@17:54 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНе може да се сравнява с религия. Няма свръхествественият момент и елемента на фокус ...а също така и елемента присъстващ във всички религии: 'Прави това и това...иначе ако не....(започват заплахите за душата и тялото ти)'. Свободният софтуер е иделогия - Столмън е идеалист - той сам си го признава. Столмън не е идол, нито Бог, нито иска някой да го търси под дървета и камъни. Направете разликата. Тук също има прави това и не прави онова...но няма заплахи, ако не ги изпълняваш. Ако не следваш изложените правила, нищо по-различно няма да се случи след смъртта ти, нито пък с близките ти. Просто ще живееш по доста по-добър, красив и човешки начин (според някои компании пък точно обратното). Така че от тази гледна точка не цапайте идеологията с термин религия. Идеалът на Столмън се състои в теоретично подобрение на света и на хората в него, чрез споделяне и комуникиране - т.е чрез общуване между идеи и хора. Т.е това е обратното на затварянето, скриването. Далече и от кланянето на божество.
Той е видял едно лошо нещо в този свят и е решил да се опита да промени света. Идеалист. И благодарение на него ние пишем тук....
[Отговори на този коментар] не е, но по противоположната причина От: blackbird <kosio __@__ spirov__dot__com> На: 26-11-2004@12:07 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСори за несъгласието, но бих казал обратното - не принизавайте религията до едно технологично движение, колкото и витално да е то. Единственото, което е общо между религията и отворения софтуер е, че и двете дават усещане за смисъл - но в различни области - едното касае свободата ни в обществото, технологичната свобода, а другото касае свободата като личност. Отвореният софтуер, колкото и хубаво нещо е, не се намесва в личността на човека и слава Богу. Човешката личност съвсем естествено е затворен модел - хората сме волеви същества, и когато отдаваме любов, това е свободна изява, а не задължение от някакви лицензни споразумения.
Пример:
Като семеен човек мога да ти кажа, че никога няма да допускам модела на отворения софтуер в семейтвото си. :) Сред поборниците на отворения софтуер е пълно с хора, объркали живота си именно защото не могат да си поставят ясно границите.
Обяснявам примера: Когато една програма е отворена за всички, колкото и хора да я ползват, това няма да навреди на другите. Когато един човек е отворен за всички, то разликата между приятели, любими хора от една страна и просто познати от друга се губи. Любовта се обезценява, ако не е извоювана.
[Отговори на този коментар] към: към: Да не намесваме религията От: blackbird <kosio (a) spirov[ точка ]com> На: 26-11-2004@12:21 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален Брей Никола, каква дискусия се заформи тук - май ще трябва да я пренесем в logos-bg.net :-) За мен примера ти с двигателя е право в десятката - проблемът е в границите. Всяко нещо е с определена цел и не върши работа за всичко. Иначе (ако смятаме така) то го превръщаме в (извинете ме за думата) в кумир. Така е и с хората. Всеки от нас има силни и слаби страни и не бива да се смятаме за специалисти по всичко. Иначе - пак лошо - започваме да гледаме единствено себе си... в огледалото. Това всъщност е общ проблем и в движението на отворения софтуер и в много религиозни движения - че навсякъде е пълно с хора, които са "специалисти по всичко", но на едно крайно повърхностно ниво. Това си е обяснимо изкривяване в човешката природа.
Редактиран на: 26-11-2004@12:24
[Отговори на този коментар] Мдам..така е От: Пламен Тонев На: 26-11-2004@13:51 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален"..Сори за несъгласието, но бих казал обратното - не принизавайте религията до едно технологично движение, колкото и витално да е то..."
Именно - въпрос на мироглед и поглед към живота. Според теб сравнението на религия със свободен софтуер е принизяване на религията до идеала наречен свободен софтуер. Според мен пък е обратното - принизява се идеала, като се сравнява с религия. Двете неща не могат и не трябва да се смесват. Сравнението е между ябълки и круши. Фанатизма го има както при религията, така и при идеализма. При второто той е двигателя с вътрешно горене без който няма да има кетчуп по света ;-РРР
[Отговори на този коментар] към: Мдам..така е От: blackbird <kosio (a) spirov__dot__com> На: 26-11-2004@14:18 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленВижте, нито аз, нито предполагам вие имаме хуманитарно образование. Никола, за разлика от нас има (и то солидно), поради което веднага оцени, че статията е написана от лаик, който няма нито философска, нито религиозна култура, но бърза да говори за религия и философия. По същият начин ние пък разпознаваме на интервютата за работа в фирмата ни хора, които са учили информатика сериозно от хора, които са минали някакви бързи курсове - независимо какво пише на CV-тата им.
Никой не обвинява автора във фанатизъм, това е един съвсем човешки проблем, който малко или много го имаме всички - че доста често не си знаем мястото и границите - това, което го правим добре, не ни се прави, а за това, което правим зле бързаме да даваме съвети. Тук става дума за едно съвсем точно определен проблем - нищо че различните хора използват различни думи да го определят - програмистите го наричме разфокусираност и липса на дисциплина на ума, а на религиозен език това е липса на смирение."Познай себе си" - думите, прочетени от Сократ по съвсем различен начин.
А кетчупът е по-скоро гориво, натъплано с въглехидрати. :-) Наскоро бе дискутирана темата защо англичаните правят най-хубавия кетчуп в света. Отговорът беше ясен - защото имат нужда от нещо наистина добро, с което да подправят своята традиционна английска храна, която е пълен буламач. :-)
[Отговори на този коментар] към: не е религия От: Н. Антонов <nikola__at__linux-bg[ точка ]org> На: 26-11-2004@15:19 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленКато правиш такива изказвания от позицията на човек, който едва ли не познава всички религии, по нищо не се отличаваш от автора.
Разберете, хора, темата за религията не е техническа, а богословска. Богословието, господа, е наука. Не пресолявайте темата за софтуера, която си е по преимущество техническа и съвсем малко философска, с богословски и нвенции, защото нямате представа каква каша забърквате.
Не можеш да говориш по принцип за "всички" религии, защото религията е опит, опит някаква среща, която се явява интимна тайна. По същия начин не можеш да говориш за всички жени, съдейки по опита си с една (щастлив или нещастен). Религията е като любовта. Не можеш да я познаваш, без да си я изпитал. Можеш само да говориш, като преразказваш по картинки. Но това говерене няма никаква стойност.
[Отговори на този коментар] леко продължение От: Пламен Тонев На: 27-11-2004@2:53 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленМалко се изместваме от темата и все повече заприличва на мерене на ....
Хайде да на гадаем кой какво образование има и доколко е запознат с религиите (както се изказа blackbird). Искам само няколко неща да кажа.
1-во Не говоря от името на човек познаващ всички религии. Такъв човек няма на света, няма и да има.Аз съм просто един студент по философия, а не по история на религиите. Просто за мен концепцията на религията е ясна. Те може да са много на брой и разклонения но едно нещо ги обединява - вярата... За мен вярата е повече синоним на заблудата отколкото на увереността. Но нека да не се откланям. Използвайки твоите думи ще перифразирам: Религията е като любовта - веднъж като усетиш - оттам нататък всички влюбвания, които ще/или можеш да сдобиеш са ясни като усещания и химически реакции за организма ти...така и с религиите, нищо кой знае колко революционно и различно фундаментално няма м/у тях...
2-ро Темата за софтуера изобщо може да е предимно техническа, НО темата за СВОБОДНИЯ СОФТУЕР е предимно философска.
3-то малко цитати по темата....
Забележете как започват 'заповедите' във свободния софтуер:
The freedom to....
The freedom to....
The freedom to....
и как започват заповедите например в религията наречена християнство:
Thou shalt not....
Thou shalt not....
Thou shalt not....
Това имах предвид под не принизявайте идеологията до религия - докато едното казва....свободата да.....другото ти казва не прави това, не прави онова. Шегата настрана но второто ми прилича на белезниците в рекламата на М$ по вестниците и списанията ;-)
[Отговори на този коментар] към: леко продължение От: Н. Антонов <nikola (a) linux-bg__dot__org> На: 27-11-2004@7:44 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален Така и предполагах, че си студент:) Всичко ти е ясно, морето е до колене, открил си философския камък, вярата е заблуда, а любовта се свежда до химични реакции... Ако си студент в СУ, те съветвам да не пропускаш заниманията с проф. Каприев, а също и Ц. Бояджиев и К. Янакиев разбира се. Но ако искаш да звучиш малко по-аргументирано по въпросите на вярата, трябва доста сериозно да се подковеш теоретично, защото на този етап много издишат тезите, които споделяш. Например, можем да започнем оттук. Вярата е начало на всяко познание. Науката никога нямаше да съществува, ако човекът не беше повярвал, че 1) светът е разумен (т.е. подлежи на рационално обяснине), 2) светът е постижим. Това са основни аксиоми на познанието, без които би била невъзможна всяка гносеология. А вярата, според ап. Павел, е "жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, което не се вижда" (Евр. 11:1). С една дума, нещата са много по сериозни от това, за което си мислиш, че става дума, така че залягай над науката;)
Отново трябва да подчертаем, че под вяра тук изобщо не се разбира някаква психологическа нагласа, готовност дадена теза да се приеме за истинна безпрекословно и без проява на съмънение. Тази опростенческа представа за вярата ни се налагаше от атеистическия материализъм, който отричаше вярата като познавателна сила, именно изхождайки от безусловната увереност в истинността на марсксистките постулати. Не се учудвам, че и ти споделяш такива неща. Доста от преподавателите във висшите ни училища са откърмени с маркисъм, а крушата не пада по-далеч от дървото.
Вярата като психологически феномен стои в основата на всяко знание - било то субективно или обективно, позитивно или негативно. Научното знание е система от обективни съждения, изградени на базата на опита по пътя на индукцията. Ако класифицираме цялото това знание по родове и видове, то най-висшият род ще заключава в себе си аксиоматичното знание, което a priori се приема за необходимо истинно на базата на феномена вяра. Така също ако отречем вярата, отричаме незабавно и всяко научно знание.
Невъзможно е да се изгради научна система, която да съществува напълно автономно и самостоятелно без извъннаучни елементи. Този вид елементи се вплитат в тъканта на всяка наука под формата на самодостатъчни истини, без които не може да изгради система на знанието. Науката като causa sui - причина сама в себе си - е утопия и наивна илюзия.
След всичко казано дотук смятам да приключа участието си в тази дискусия, тъй като не смятам, че мястото й е в този сайт и не искам да отегчаваме хората, които очакват от нас преди всичко да бъдем технически полезни.
Редактиран на: 27-11-2004@7:57
[Отговори на този коментар] финална реплика ;-) От: Пламен Тонев На: 27-11-2004@13:04 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленОк, приключваме с форкването на темата ;-)
Само да подчертая като за финална реплика, че да наречеш някой, че е последовател (дори и неволен) на марксизма или пък атеистичния материализъм, само защото има същата представа за някои неща като въпросните господа, е като сравнението комунизъм-свободен софтуер само защото free на английски значи безплатен и свободен. Достатъчно съм малък за да знам какво е - и достатъчно малък за да не ми е повлияло на мирогледа. Също така надявам се нямаш против анархистите както и антиглобалистите, защото ги засегна по-нагоре...;-) peace ;-)
[Отговори на този коментар] много добро. супер е! От: Vladimir Petrov <vladimir[ точка ]petrov_ (a) _inbox[ точка ]ru> На: 2-12-2004@1:19 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленКакто се казва на турски - "евалла". Не вярвах, че е възможен теософски спор на страниците на www.linux-bg.org
Харесват ми репликите ви, като оставим настрана религията /тема, по която малцина сред живите биха могли да се изкажат сносно/, останалите идеи много ми харесват.
[Отговори на този коментар] Свободният софтуер - далеч от идеологии?! От: Григор Гачев На: 2-12-2004@14:44 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален"Софтуерът трябва да стои далеч от идеологизацията..."
Софтуерът по принцип няма как да стои близо до идеологизацията, освен насила. Свободният софтуер обаче няма как да стои далеч от нея, ако иска да остане свободен. Защото принципът за свободата не е софтуерен, а е идеологически.
Без принципа за свободата няма как да има свободен софтуер. (Съответно няма как да я има и тази дискусия. Така че съществуването й вече само по себе си е потвърждение на принципа.)
Единствената разлика между "западния" вид обществен договор и робовладелските отношения е количеството свобода на индивида. Никой не вижда нищо странно в това, че повечето свобода води обикновено до много по-добра производителност на труда, много по-щастлив, богат и спокоен живот, и т.н. Защо мислите, че в областта на софтуера нещата са по-различни? Че ако свободният софтуер стане нечия собственост и се обвърже с EULA-та от познат ни вече тип, ще запази каквото и да било от това, което му е дала свободата?
Дали САЩ са реално демократична и свободна държава принципно може да се спори. Малко хора обаче биха отрекли, че идеалистите като Томас Джеферсън и Патрик Хенри са тези, чиито принципи за свободата са съградили в крайна сметка икономическата мощ на САЩ. (А също така и са записали в конституцията принципа "Всеки гражданин има право на оръжие, за да се защищава с него срещу опити на правителството му да посегне върху свободата му". Де го този принцип у нас?)
И как ли биха изглеждали пътниците от "Мейфлауър" в очите на съседите си? Сигурно както Левски и Бенковски в очите на средния хаджи Иванчо Пенчович от тяхното време - ахмаци, зарязали си рахатлъка заради щури идеи без келепир в тях. Ама кой знае защо се гордеем с Левски и Бенковски, а не със споменатия хаджия...
Затова си мисля, че идеологията е елемент, абсолютно необходим за оцеляването на свободния софтуер и оставането му свободен. Където тя изчезне, деградацията на свободния софтуер до комерсиален е въпрос единствено на време. Приказката за стълбата сме я и чели, и виждали достатъчно пъти.
И колкото повече се замислям, толкова повече си мисля, че терминът "open source" е повече вреден, отколкото полезен. От една страна - да, успокоява съмненията на някои мениджъри. От друга страна обаче, помага на много хора постепенно да забравят идеологическия елемент. Който ако го нямаше, нямаше да има и свободен софтуер...
[Отговори на този коментар] Идеология и идеологизация От: Н. Антонов <nikola (a) linux-bg__dot__org> На: 2-12-2004@14:48 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленГригоре, съгласен съм с всичко, което си написал и го споделям напълно. Аз направих едно разграничение между идеология и идеологизация, което е обяснено в горните коментари, така че те моля просто да имаш предвид, че правя разлика между двете неща и точно в тази разлика е същественото.
[Отговори на този коментар] към:Свободният софтуер - далеч от идеологи От: blackbird <kosio__at__spirov< dot >com> На: 3-12-2004@12:21 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален Григоре, радвам се да те видя, сообрахма 'ся! Виждам Ники и доста други стари познати. Май сега остана само да си направим пак Мрежа 350, или поне Регион 35 :-)
Разбира се, че е идеология - така и трябва да бъде. Но всяка идеология губи жизненост, ако се превърне в даденост. За свободата трябва да се воюва - непрекъснато. Цели демокрации са изчезвали от лицето на земята, защото хората са възприемали, че някой друг ще се погрижи за живота им и свободата им (а не те самите с ловната си пушка, както много точно отбеляза :-)) След това естествено е идвал "добрия чичко", който се е погрижвал за всичко.
Затова предпочитам да мисля за отворения код като "хак", а не като идеология. Ако елементът на протест, липса на конформизъм се изгуби, ще изчезне и виталността. Колкото и да се опитват да обяснят икономически движението на отворения код (примерно, че по-слабите играчи в битката на технологиите го използват като оръжие за постигане на баланс), това си остава само част от истината. Но и противоположното не е вярно - идеологията не стига, а и остава си загадката защо най-големите зилоти на свободния софтуер са най-слабите десижън мейкъри в движението.
Аз поне гледам на отворения код просто като на едно технологично движение, което на този етап е много полезно - спомага за развитието на технологиите и защитава свободата ни, но в никакъв случай не бива да се абсолютизира.
Редактиран на: 3-12-2004@12:25
[Отговори на този коментар] Много добра статия! От: fla На: 12-12-2004@10:05 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален
А също така бих казал и доста полезна по отношение на свободния софтуер като принципи и "безплатност". Също много полезна дискусия :)
[Отговори на този коментар]
още грешки: От: Валентин <valentin_stoykov[ точка ]NOSPAM__at__mail[ точка ]bg> На: 27-03-2005@10:25 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален
ще престане на
а работата по принуда, както знаем, никога води до добри
който безплатен по определение
не забранява такива действие
[Отговори на този коментар]
|
|
|
|
|
|
|
|