от Nick Angelow(31-01-2005)

рейтинг (-73)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

СОФТУЕРЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОЧТИ БЕЗПЛАТЕН, А НЕ ХАРДУЕРЪТ


ZDNet News, "It's software that will almost be free"

2 април 2004, 14:05

Майкъл Канелос (Michael Kanellos), ZDNet News

23 септември 2004 || Библиотека на Линукс Център

© 2005 превод от рускиНиколай Ангелов

КОМЕНТАР — Парите не растат по дърветата, както и германия.

Елемент № 32 от периодичната система на химичните елементи се превръща във важна добавка за разпъване на кристалната решетка на силиция в микропроцесорите, а може би и за повишаване на производителността на комуникационните чипове. В производството на микросхеми започва широко да се използва и индий, който през 1924 година е бил толкова рядък, че произведеното от него в световен мащаб количество в чист вид, е било около 1 g.

В действителност, съвременните технологии за производство на полупроводници изискват от конструкторите да работят с почти половината от всички известни химични елементи, включително и с много радиоактивни. През 90-те години, производителите на чипове използваха всичко на всичко само 15 елемента.

Тази екскурзия в химията трябва да охлади ентусиазма на всички, които смятат че хардуера става излишен товар и че цялата стойност на пазара на информационни технологии трябва да се концентрира в програмното осигуряване и услугите.

Това е много стара теория, използвана обикновено от производителите на софтуер. Виждате ли, програмното осигуряване се създава от математици, опознали дълбоко нуждите на хората, докато хардуера се създава от маймуните в зоопарка около Тайпе. Тази седмица, на конференцията Gartner Symposium/ITxpo в Сан Диего, ръководителя на Microsoft, Бил Гейтс отново възкреси спора по този повод.

След десет години хардуера може да се смята за практически безплатен – аз не твърдя, че ще бъде съвсем безплатен, но отчитайки производителността на сървърите и мрежите, цената [на хардуера – Н.А.] ще престане да бъде ограничаващ фактор, – каза той, – Много „свещени граали“ на изчислителната техника, за които беше мечтано през последните тридесет и повече години, ще бъдат намерени през настоящото десетилетие, и всяко устройство ще поддържа разпознаване на говор и ще има размери на таблет, което ще може да носите постоянно със себе си“.

В действителност, хардуера не е евтин. Преди някой даже да помисли за производство на персонален компютър, някой друг, за да получат материалите необходими за това производство, трябва в някое труднодостъпно и често маларийно място на планетата, да изкопае дълбока яма, да взривява скали и раздроби множество камъни.

След това трябва да построи завод за производство на полупроводници. В момента един такъв завод струва около 3 милиарда долара и на всеки четири години, стойността му, според Rock's Law1 се удвоява. Поради тази причина, компаниите притежаващи подобни заводи могат да се съберат на пръстите на ръцете.

За производството на течнокристални дисплеи, твърди дискове, даже и за сглобяването на компютрите са необходими хора, производствени мощности и материали. Интензивната конкуренция, стандартизацията и магията на закона на Moore винаги ще оказват натиск върху цената и ще поглъщат значителна част от IT бюджета. Някой трябва да плати за булдозера.

За сметка на това, за софтуера съвсем не е необходим голям оборотен капитал. Браузерът Netscape2, спомогнал за началото на интернет революцията е дело на творчеството на няколко аспиранта от Университета на щата Илиноис, а на Google живот дадоха двама студенти, които използваха няколко сървъра и също толкова на брой хитри алгоритъма.

От тази гледна точка, речта на Гейтс изглежда по-скоро като отчаян вик за помощ. В близките десет години ще бъдат намерени много свещени граали на изчислителната техника, но ниските входни бариери в сферата на програмирането няма да спрат стремежа на цените на приложното програмно осигуряване за достигане на нулева стойност. По същество, софтуерният бизнес се превърна в света на изчислителната техника в задачата за пробягване на една миля за по-малко от четири минути – задача, която изглежда неизпълнима до момента, когато някой не я реши.

Този кошмар за разработчиците черпи енергия от движението за свободен софтуер, което породи войната на браузърите и програмите за възпроизвеждане на медиа. Хората просто не са свикнали да плащат за приложения, поддържащи гласово разпознаване. Помислете за това – дали искате да платите допълнително за гласово активиращи се приложения или ще поискате просто да изчакате, докато тази функционалност не бъде свободно вградена в приложенията?

Подобен ценови натиск се усеща и от по-солидни софтуерни продукти. Microsoft обяви за плановете си за издаване на по-евтини версии на своя софтуер за някои страни. Аналогично, буйният разцвет на пиратството донякъде се обяснява и с продължаващата ценова война между сайтове за легално сваляне на музика.

Още по-сериозен проблем за софтуерната индустрия представлява увеличаващото се признание на алтернативите. Потребителите и компаниите няколко десетки години се придържаха към операционни системи, приложения и системи за управление на бази данни от известни търговски марки донякъде и от опасения за тяхната несъвместимост или качество. Linux, SpamAssassin и други софтуерни продукти с отворен изходен код, промениха тази ситуация. Наречете го, ако искате, шик от CostCo3, но движението за отворен софтуер завоюва всеобщо признание.

Sun Microsystems беше първата голяма компания, усетилата сериозното влияние на тази тенденция. В продължение на години, аналитиците предупреждаваха, че производителя на сървъри ще бъде изместен от софтуера на Microsoft, но вместо това, Sun стана жертва на разпространението на сървъри с процесори на Intel и AMD, с инсталирана операционна система GNU/Linux. Този хардуер беше евтин, но софтуера – още по-евтин. В крайна сметка Sun пострада не от бягството на разработчици, недостатък на приложения или проблеми с производителността на нейната операционна система – просто потребителите повече не намираха ценни преимущества в нейните продукти.

Това е тайната, която софтуерната индустрия пази като зеницата на окото си – че тези момчета с нищо не са по-добри от производителите на хардуер.



Майкъл Канелос е старши редактор на отдел в CNET News.com, където отговаря за хардуер, наука и техника, както и за новооснованите компании. Завършил е университета Cornell, както и Hastings College of Law към университета в Калифорния. Работил е като адвокат и пътуващ писател на свободна практика.



Версията ZDNET на руски език се издава по лиценз на CNET Networks, Inc., San Francisco, CA, USA.

Статиите в „ZDNET Россия“, източник на които са публикации от американската ZDNET, както и GameSpot и CNET, са със запазено авторско право на CNET Networks, Inc. или нейните партньори.

Copyright © 2001 - 2004 CNET Networks, Inc. и Информационно агентство "Алгоритм", влизащо в състава на компанията IT-eMatrix. Всички права запазени4.

ZDNET, GameSpot и CNET са търговски марки на CNET Networks, Inc.


1 Според закона на Rock, който се явява допълнение към закона на Moore, стойността на капиталните вложения за построяване на завод за производство на полупроводници се удвоява на всеки четири години. За повече информация, може да използвате следната връзка:
http://www.google.com/search?q=%22Rock's+Law%22&sourceid=opera&num=100&ie=utf-8&oe=utf-8

2 Тук авторът греши – браузърът, създаден в Университета на Илиноис е Mosaic. След неговата поява, единият от авторите му, Марк Андриисен (Marc Andreessen), заедно с Джим Кларк (Jim Clark) създават компанията Netscape Communications Corporation, която става родител на Netscape Navigator. Повече информация за Марк Андриисен, Джим Кларк и Netscape Navigator може да се намери с помощта на чичко Google.

3 Мрежа от магазини и складове, търгуващи с отстъпка – бележка на руския преводач.

4 Всички тези бележки се отнасят за руския превод.



<< Главоблъсканица за патентите и open source | За авторското право ... >>