от bot(29-06-2012)

рейтинг (15)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Идеята за едноплатков микрокомпютър на почти символична цена се роди около преди 1 година в университета в Кембридж. Всъщност идеята не е никак нова, преди повече от 10 години от фирмата AMD обявиха че работят по проект за евтин детски лаптоп.

OLPC (съкращение от One Laptop Per Child) се базира на контролера Geode, който комбинира процесор, графичен контролер и рам памет в един чип. От АМД тогава тръбяха фанфари и надуваха балони как устройството щяло да се продава без печалба за да държат цената ниска, дори Майкрософт се включиха, като обявиха цена от 1$ на лиценз за Windows CE.

В последствие проектът се сблъска в производствени трудности, освен това се оказа че цената на детският лаптоп ще е в пъти над първоначално обявената, излизането на пазара се забави с повече от 2 години и докато босовете от АМД умуваха как да излязат от кризата, на пазара изненадващо се появи явлението Asus Eee, което официално сложи край на благородната кауза.

Подобно на OLPC, Raspberry PI беше замислен като мини компютър на символична цена (около 15$ по първоначални изчисления), който би трябвало да има достатъчно изчислителна мощ за операции като сърфиране в интернет, електронна поща, социални мрежи, гледане на филми и слушане на музика или 80% от нещата за които се ползва персоналният компютър. Освен това трябваше да бъде достъпно средство за компютърно обучение в училищата на бедните английски деца (хайде моля ви се...).

Подобни устройства има отдавна на пазара, такива са DM3730-EVK, SBC8018 на Texas Instrument, I.MX53 на Freescale, DEVKIT1207 на ST (SGS/Thompson). Вярно, тези устройства са на по-висока цена, но пък са предназначени за друг пазарен сегмент.

След като Raspberry не предлага нищо уникално, какво му е толкова специалното? Някои ще кажат : ами цената! Както споменах вече цената на устройството по първоначални изчисления трябваше да бъде15$. Когато обаче се появи на пазара цената му се оказа доста по-висока – около 45$. Създателите, които (подобно на АМД) предварително бяха анонсирали че устройството ще се продава без печалба не бяха включили в сметките ДДС, доставка и процента печалба на Farnell и RS – най-големите дистрибутори на електронни компоненти на територията на Великобритания, с които бяха сключили договор за разпространение.

За капак на всичко въпросните дистрибутори задължиха производителят да изкара сертификат за електромагнитна съвместимост и CE сертификат, което забави излизането на малкият компютър на пазара. Тези сертификати изобщо не са обходими, при условие че устройството се води девелъпмън кит (каквото по мое мнение си е), но понеже медиите го определиха като напълно функциониращ компютър в завършен вид (!!!) то тогава въпросните документи са законово изискване за разпространението му.

Машинката се доставя като платка с налепените компоненти и куплунзи, липсва дори адаптор за захранване и за да се ползва е необходима допълнителна инвестиция, а по конкретно: клавиатура, мишка, HDMI кабел, захранващ адаптер с микро USB накрайник, и най-важното SD карта, минимум 2ГБ, по възможност клас 4 и нагоре. Скоростта на картата е важно условие за бързината на самият компютър, но затова по-надолу.

Да разгледаме сега техническите данни:

Микроконтролер – Broadcom BCM2835, включващ:
- процесор базиран на ARM1176JZF-S работещ на 700MHz,
- графичен процесор (GPU) Broadcom Video Core IV, OpenGL ES 2.0, 1080p HD and Blu-ray video, h.264/MPEG-4 AVC high-profile decoder,
- 256MB SDRAM памет, която е споделена с графичният процесор.

Периферия:
- два USB 2.0 порта
- видеоизходи - HDMI и S-video
- аудиоизходи – 3.5мм жак и аудио през HDMI порта
- 10/100 Ethernet RJ45 port
- SD слот
- 8 х GPIO, UART, I2C, SPI + 2xCS
- куплунзи за тъчскрийн и CMOS камера

Веднага се набива на очи малкият обем на РАМ паметта, която на всичко отгоре е споделена и имайки предвид високата спецификация на графичният процесор възниква въпрос дали ще остава достатъчно за нуждите на една модерна десктоп ОС.

Имах възможността да поръчам Raspberry PI чрез компанията, за която работя, като по този начин си спестих ДДС и доставката, нямах идея за какво можех да го ползвам, и понеже всички колеги говореха само за това реших и аз да се включа, ей-така от любопитство. Официално продажбата стартира на 29 февруари 2012. Първоначално бяха произведени 10000 устройства, които се разпродадоха в първите 2 часа.

Интересът беше толкова голям че сайтовете на двете компании по-късно през деня блокираха. Същият ден аз и моите колеги не успяхме да си поръчаме устройствата, това стана около месец по-късно. Последва месец забавяне поради изкарването на сертификатите, за които споменах по-горе, после още един месец заради някаква производствена грешка, после още един месец поради незнайна причина... тази работа започна да заприличва на проекта на АМД за който писах в началото.

Тъкмо бях започнал да ставам апатичен към новините около Raspberry-то, когато ненадейно на 21 юни платките пристигнаха. Когато отворих опаковката първото нещо, което ми се наби на очи беше надписът SAMSUNG върху контролера. Дразня се от компании като Samnsung, които се опитват да доминират във всички области независимо дали са специалисти или не. Странно, не можах да намеря никаква връзка между двете компании (Samsung и Broadcom) в нета.

Платката на устройството беше с груби ръбове, което показва че е била рязана с гилотина вместо фрезована, слотът за SD картата е най-калпавият, които някога съм виждал – по всичко личеше че е било бързано при производството. Още същата вечер изтеглих каквото беше налично за машинката за да я тествам. Предварително е необходимо да се снабдите с достатъчно бърза SD карта. Моята е 8GB, клас 6 – препоръчва се клас 4, а за някои проекти дори клас 10.

Ще изброя набързо всичко, което е налично като проекти, ще започна с дистрибуциите:

Arch може да се изтегли от тук (username: root, password: root). След като разархивирате архива може да запишите имидж файла на картата посредством командата dd. Потребителите на Windows могат да ползват инструмент, наречен Win32DiskImager, който може да бъде изтеглен от тук.

Не съм експерт по Линукс , нито пък съм фен на писането на дълги заклинания, затова аз лично предпочетох вторият вариянт. Искам да предупредя че UnetBootin под Линукс не върши работа.

Arch идва в суров вид, т.е. след логване разполагате само с текстов режим, по желание може да се инсталира графична среда, препоръчва се LXDE. Мрежата се конфигурира автоматично а самата система зарежда за около 20 сек.

Debian Squeeze изтеглих от тук (username: pi, password: raspberry). Системата зарежда много бавно – около 1:30 мин. След логването трябва да се напише startx за да се влезе в преинсталирано LXDE, което отнема още 30сек. След логване установих че нямам мрежа, а и звукът под HDMI го нямаше – типично за Дебиан. Опитах се да направя някакви настройки но след промпта паролата за руут не беше разпозната. Накрая се изнервих и го зарязах.

По-късно открих имидж файл на предварително настроен Дебиан. Проектът се нарича Raspbian (Debian + Raspberry). Може да се изтегли от тук (username: raspbian, password: raspbian). Системата зареди за около 2 мин. След логване в текстов режим трябва да се напиша startx за да се зареди LXDE. След стартирането на графичната среда устнових че мрежата и звукът си работят, но нямаше инсталиран уеб браузър за да тествам как се държи при сърфиране.

Опитах се да инсталирам Chromium но след няколко неуспешни опита се отказах. Поразрових се в нета да открия нещо за проблема и се натъкнах на един много интересен факт: Adobe Flash не поддържат Raspberry PI. Adobe са обявили още през 2009 година че Flash ще поддържат ARM но до ден днешен не са включили поддръжка за тези процесори. На практика това означава че няма да може да се играят Flash игри, нито да се гледат клипове в YouTube, нито да може да се гледа стрийм ТВ и доста други неща.

Fedora Remix първоначално беше обявена като официалната дистрибуция на Raspberry PI, после обаче спря да се споменава в техният сайт. Имидж файла изтеглих от тук. При първоначално пускане системата прави някакви модификации и се рестартира няколко пъти. После иска да въведете парола за root, както да въведете име на user както и неговата парола. Паролата на root и на юзър-а трябва да се различава, и да бъде достатъчно дълга и сложна. Ако не изпълните това условие (както направих в началото) ще ви кара да ги сменяте, докато на Федора не ѝ хареса. При опит да вляза в графичната среда ми даде грешка.

Puppi , няма грешка, с i е накрая вместо y за да се отличава версията за Raspberry. Базирана е на Дебиан, може да се изтегли от тук. Не успях да намеря архиватор за този тип архиви под Уиндоус, затова го разархивирах под Убунту. Браузърът е Links, доста е зле, не поддържа напълно HTML4 какво да говорим за 5. Имат проблеми с USB драйверите. Не разбирам защо са се спряли на Links, Midori би трябвало да е по-добър.

Gentoo – изтегля се от тук (user: pi, password: raspberry). Стартира много бързо – около 15 сек. Графичната среда е X11 и то в най-първичният и вид – няколко виртуални конзоли и едно подобие на часовник.

Ако трябва да избера фаворит то това май е Arch.

След бърз преглед на изброените дистрибуции стигам до извода че Raspberry не е най-подходящото устройство за дектоп система. Нека бъдем обективни – техническите данни са по-зле от тези на най-евтините таблети, да не говорим че цената им е близка, но таблета идва с поне 2ГБ флаш, дисплей + тъчскрийн, батерия, зарядно, WiFi, а по-новите таблети имат и HDMI куплунг.

Raspberry дори не може да работи добре като мултимедиен плеър. Има няколко проекта в тази насока а по-конкретно:

OpenElec – имидж-файлът за Raspberry може да се изтегли от тук. Стартира много бързо и си зарежда автоматично графичния интерфейс, но не върви много гладко – забива всеки път когато закача флашка или външен карточетец, при опит да направя някакви настройки също забива, показалецът на мишката изчезва на моменти, не мога да кажа как възпроизвежда, защото не успях да пусна нищо.

Raspbmc, може да се изтегли от тук (user: pi, password: raspberry). Това е Дебиан с инсталиран и конфигуриран XBMC, аз не успях да вляза с паролатя, която е посочена, но влязох с user: root, password: root. Въпреки че спазвах инструкциите от официалният им сайт не успях да стартирам XBMC.

Raspberry Pi може да се използва и като сървър. Ето и линк към съществуващи проекти.

Някои от проектите срещат известни трудности, свързани с хардуерни ограничения. Например медийният сървър не работи гладко ( по твърдения, аз лично не съм го пробвал) поради факта че Ethernet контролера е всъщност външно устройство, което комуникира с процесора по USB шината, на която са закачени и USB портовете.

Ако имате външен хард диск закачен на USB порта то скоростта на Ethernet порта ще се разпределя по равно със скоростта на външният харддиск, като добавим и ограничената RAM памет за буфериране накрая се получава огромен спад в производителността. Ако погледнем схемата, ще видим че горният USB порт е закачен директно на USB шината, докато долният порт както и Ethernet порта се обслужват от Ethernet контролера.

Друг интересен проект e дистанционен X терминал. Linux Terminal Server Project (LTSP), файловете може да се свалят от тук. Идеята на този проект е Raspberry Pi да се превърне в дистанционна работна станция, а самите приложения да се стартират на сървър, закачен в локална мрежа, като по този начин се заобикалят хардуерните ограничения на едноплатковият компютър. Отделно съществува и проект за VNC клиент, но той е още в процес на разработка.

Имаше големи очаквания в използването на Raspberry Pi като конзола за игри. Предполагам доста са гледали клипа в YouTube, на който се вижда как се играе Quake III. Интересно как са го заснели при положение че проектът също не е напълно завършен. Иначе разработчиците твърдят че има напълно работещи игри като Iridium Rising, която аз не успях да подкарам.

Съществуват ред други проекти, като робот, дистанционно управление на светлини и др. където се използват пиновете, изведени на платката, както и SPI и I2C шините. Ако някой реши да го пробва в тази област трябва да има в предвид логическите нива на сигнала – 3.3V, за съжаление изводите на процесора не поддържат 5V нива.

Raspberry си има и официално списание, където може да се четат новини за интересни проекти http://www.themagpi.com/

Предполагам ще има доста разочаровани от възможностите на това устройство, аз самият имах по-големи очаквания. Доста от изброените проекти не са в напълно завършен вид, други не работят според първоначалните очаквания.

Естествено не бива да се сърдим на разработчиците – всичко е на доброволни начала, освен това аз съм един от първите собственици, доста хора не разполагат с физическото устроиство а ползват ARM емулатори при техните разработки. Надявам се с времето нещата ще се пооправят и софтуерът ще се подобри, иначе Raspberry Pi ще си остане като една добра идея.

За повишеният интерес и надценените възможности има вина и пресата, зад която има и политически интереси. Raspberry Pi е разработен в компютърните лаборатории на Кембридж и хора от определени среди решиха че това е събитието, което може да повиши имиджът на университета.

Факт, който се прикрива умело е че нивото на английските висши училища прогресивно спада с всяка изминала година, а английската нация отдавна не е сред водещите в технологично отношение. За този факт вина има и затъпяването на човечеството, което е по-изявено при богатите и консуматорски нации.

Масовата реклама доведе и до положителни резултати, като например портването на изброените линукс дистрибуции както и бум в разработката на разнообразни проекти, както са казали самите англичани – няма лоша публичност (демек има просто публичност) - дано само не им изиграе лоша и не се разрази скандал след излъганите очаквания.



<< Проект на „Линукс за българи“ и МТИТС - доклад по Фаза I | Да громим невежеството със сатира! >>