откъс от статията "Българинът заживя онлайн" във в. "Сега"
... Светът отвори обятия за Linux

Не само заради зачестилите пробиви в софтуера от Microsoft и слабата популярност на Mac. Unix-базираният софтуер с отворен код излезе извън тестовите лаборатории на специалистите и затърси "човешкото си лице" чрез понятен интерфейс и лесна навигация за най-масовия Интернет юзър. На пазара се появиха стотици потребителски дистрибуции, версии на MP3 и MPEG-плеъри, графични програми и бизнессофтуер, работещи под Linux. Това свали всички граници пред развитието на високотехнологичния пазар. У нас 2001 г. бе годината, в която темата Linux навлезе в ежедневната българска преса и стана понятна за широката публика. Това съвпадна с голямата крачка, която IT-светът направи - генералната ориентация към Linux, използването на по-сигурната open-source платформа за връзка с Интернет и производството на потребителски софтуер за обикновените хора.
Мрежата се сдоби и с български сайтове за продукти под Linux, но това, което направи популярен отворения код в България, бе масовият интерес към Интернет и модерните комуникации.
Доста български фирми вече използват Apache Secure Webserver и софтуер с отворен код (Stаr Office). Това им спестява разходи за лицензи и ъпгрейд и главоболия с Икономическа полиция.
България вече има и свое "Линукс общество". Отскоро има и движение "Свободен софтуер". Тези организации обединяват IT-специалистите, занимаващи се с Linux. Немалка част от тях работят по проекти за локализирането на софтуер с отворен код на кирилица. Тази година за първи път бе предложено на правителството да въведе програми с отворен код за държавната ни администрация. Идеята се оказа прекалено напредничава.
...
Цялата статия от:
http://www.segabg.com/29122001/p0070004.asp