SuSE 8.0 - Review

Миналата седмица станах щастлив собственик на една лъскава кутия, две книжки, три компакт диска, и 60 дневен съпорт (който едва ли ще ползвам) - SuSE Linux 8.0 Personal (само срещу 32.99 паунда). Основните характеристики на тази дистрибуция са: Kernel 2.4.18, glibc 2.2.5, XFree 4.2, KDE 3.0, GNOME 1.4.1 RC1, SuSE Firewall 2, Star Office и още над 1000 приложения. Това е първата дистрибуция която идва със KDE3.

Първият компютър, на който инсталирах, беше Dell Dimension XPS T500 - Pentium III Katmai 500MHZ, 64MB RAM, 10GB HDD. На него имаше работещ Windows 98SE и един FAT32 дял на твърдия диск. Сложих първият инсталационен диск и рестартирах. От първото меню избрах Installation. Другите опции бяха Installation - Safe Settings, Installation - APIC Enabled, Manual Installation, Rescue System и Memory Test. В следващото меню трябваше да избера езика на инсталация (нямаше български). Избрах английски и продължих. Следващото меню беше най-важното. Първата опция беше - дали инсталацията е нова или това е ъпгрейд на съществуваща Linux система. Питаше се и за клавиатурната подредба, типа на мишката, часовата зона, езика на който да бъде инсталирана системата и това къде да се сложи LILO. Най-важните неща бяха - къде да се инсталира Linux, и какво точно да се инсталира. Всички тези опции се намираха в един прозорец. Хардуерът беше детектиран правилно. Инсталацията предлагаше инсталиране на KDE и Office. Аз избрах да се инсталира всичко без изходния код. Инсталатора предложи съществуващия дял на диска да се намали до 6GB и Linux да се инсталира на оставащите 4GB. Съгласих се и продължих. Да, ама възникна проблем. Появи се съобщение, което казваше, че размерът на съществуващия дял не може да бъде променен и предлагаше да заредя Windows, да намаля размера на дела, и пак да пусна инсталационната програма. Предположих, че причината за това е, че не бях дефрагментирал диска. Сигурно блокове от диска, принадлежащи на FAT32 дела и съдържащи някаква информация, щяха да останат извън него -> да има загуба на информация. Заредих Windows и дефрагментирах диска. Стартирах пак инсталационната програма като мислех, че този път няма да има проблем с променянето на размера. Уви, не стана. На същото място се появи същото съобщение. Реших да направя каквото ме съветва инсталаторът. Заредих Windows и си свалих една програмка която съм ползвал без проблем доста пъти - Ranish Partition Manager. Намалих размера на съществуващия дял до 6GB. Оставих останалото място на диска unallocated за да видя какви дялове ще създаде инсталиращата програма. Пуснах за трети път инсталиращата програма и вече проблем нямаше. SuSE 8.0 ползва reiserfs за файлова система на root дела. Обаче можете да изберете ext2, ext3 и още няколко журнални файлови системи. Използването на журнална файлова система е голямо предимство пред нежурналните в случай, че системата забие или тока спре неочаквано. Инсталацията избра вторият дял да е swap с размер 192MB (доста голям според мен), и останалото пространство на /dev/hda да е за root дела. Както сигурно повечето от вас знаят, SuSE е дистрибуция известна с това, че идва с огромно количество софтуер. Копирането на софтуера върху твърдия диск отне повече от час (все пак не се копират лесно 2.5GB). Системата поиска втория диск. След това последваха въпроси относно root паролата и създаването на допълнителни потребителски акаунти. Инсталаторът пробва видео картата и след малко показа правилно вида на монитора и графичната карта. X тръгна както трябва. Искаше се и потвърждение на това дали останалата част от хардуера е детектирана правилно - мрежова карта, принтер, модем, ISDN, звукова карта и TV карта. Принтирах и една тестова страница без проблем (на принтер HPDeskjet 610C). След малко имах логин прозореца...

Влязох в KDE3. Ами... Супер е. Тук може да видите как изглежда (1 2 3 4). Определено по-добро от KDE2. Разгледах основните неща. Голяма част от него вече е преведена на български. Не че това топли много хората, които знаят английски, но... има и доста хора които не знаят английски и ползват компютри - та за тях това е доста полезно. Много е стабилно. Така, на майтап - отворих 40 различни програми... и не краш-на. Стана бавно, но през цялото време системата се държа отилчно.

Gnome 1.4 също изглежда супер. Ето няколко скрийншот-а (1 2 3 4). Също е много стабилно. Преди време харесвах много повече KDE, но нещата много се промениха. Сега и двете основни графични среди изглеждат идеално, но лично на мен Gnome повече ми харесва.

Имаше един проблем обаче. Голям проблем. Кабелният модем не работеше. Въх, ко ша праим сига. Модемът е Terayon TJ210. SuSE го разпознава като Turbonet Cable Modem обаче. Явно това е едно от много устройства, които се произвеждат, имат същия чипсет, но се продават с различни търговски марки. Тъй като преди не съм подкарвал кабелен модем под Linux, трябваше да прочета доста неща в Интернет. За съжаление нито Terayon, нито Turbonet са модеми, които официално се поддържат от SuSE -> не мога да ползам 60 дневния инсталационен съпорт, който идва със закупуването на SuSE.

Най-добрият пакет за графична обработка, който идва със системата, е The GIMP 1.2.3. Не съм разглеждал всичките му функции, но изглежда вече този пакет е достойна конкуренция на PhotoShop. Относно офис пакетите - включен е Star Office 5.2. На тази система обаче Star Office стартираше много бавно. Без проблем отваря документи създадени с Micro$oft Office. Не съм сигурен обаче дали поддържа абсолютно всичко в .doc файловете. Също така SuSE идва и с KOffice 1.1.1. (в момента ползвам KWord за да напиша ревюто). AbiWord е текстовият редактор, който лично на мен ми харесва най-много. Зарежда се доста бързо и има много изчистен интерфейс.

Свалих всички пачове излезли до момента и които ми трябваха (под Win де - защото модема още не работеше) (около 12 с общ размер към 20MB) и upgrade-нах системата. Видео картата на този компютър е Vanta с 16MB RAM. 3D не работеше с драйверите, които идват със SuSE. Отидох на сайта на nVidia и си свалих двата файла необходими за да тръгне видео картата както трябва - единият е кърнъл модул, а другия - GL графична библиотека. Промених /etc/inittab, за да не се пуска X при стартирането на ситемата, инсталирах rpm файловете, пак промених /etc/inittab и рестартирах. Стана. nVidia даже те награждават за успешната инсталация с две секундно появяване на логото им на целия екран по време на стартирането на X. Това може лесно да се изключи. Вече имах системата ъпгрейдната с всички пачове, и всичко работещо както трябва (без модема). Работеше звуковата карта, 3D, принтерът, скролът на мишката (това последното не се случва често след първоначалната инсталация - поне на дестината дистрибуции, които съм пробвал досега). Инсталаторът беше създал директории където да се монтират флопито (/media/floppy), компакт диска (/media/cdrom), и уиндоуския дял (/windows/C). Логично ако имаше други Унидоуски дялове те щяха да са /windows/D, /windows/E и т.н. В /windows имаше и символична връзка, която сочи към C. Това не ми е много ясно защо е направено (просто не смятам, че е много важно и не съм си направил труда да разбера). На десктопа на KDE3 имаше по една иконка за монтиране на гореспоменатите устройства. Под Gnome външните устройства се монтират като се кликне с десен бутон някъде по десктопа и от падащото меню се избере Disks и съответният диск. Тогава на десктопа се появява иконка на монтираното устройство. След демонтирането иконката изчезва (в стил MacOS).

YaST2 основната програма за конфигуриране на системата. Според мен е много прилично направена - нещата са разпределени интуитивно из менютата, всичко работи както трябва (което не мога да кажа за всички конфигуратори от подобен род на различни дистибуции, които съм виждал), оформено е красиво и т.н. Хубава опция е, че с едно кликване SuSE може да проверява в Интернет за нови ъпдейти и да ги инсталира. Конфигурирах кои неща да се пускат и кои не при boot-а на системата. Почти всички дистрибуции идват с прекалено много програми, които се стартират при първоначалното зареждане и които на много хора не са необходими. Та, спрях неща от които този компютър няма нужда (като ssh daemon например) за да се стартира системата по-бързо и да няма излишни процеси. Единственият малък проблем е, че когато промениш нещо малко в настойките чрез YaST2, програмата чете и записва доста дълго време.

На кутията пише, че минималните изисквания при графична инсталация са 64MB RAM. Е, наистина са минимални. Когато системата зареди KDE3 без да е отворен нито един допълнителен прозорец - вече има swap-нати на твърдия диск около 20MB. Това доста забавя компютъра в някой случаи. Мисля, че е желателно да имате поне 128MB ако искате да инсталирате тази дистрибуция и да се наслаждавате на красивите графики и анимации без да умрете от скука, когато нещо се зарежда.

Менюто на LILO даже също е оформено доста красиво. Опциите в този случай бяха - Linux, Linux Safe Settings, Windows и Memory Test.

След това реших да пробвам да инсталирам на стария си лаптоп - NEC LaVie NX LV20C - Pentium MMX 200Mhz, 32MB RAM, 20GB HDD. Не се чудете че диска е толкова голям (за бързината на компютъра де). Оргиналният диск беше 2GB но той вече не е сред нас (лека му пръст), и затова се наложи да купя нов. Лошо. Kernel panic още по време на зареждането. Нито тръгва графичната инсталация, нито текстовата. Явно този компютър ще си остане със SlackWare и FreeBSD до края на дните си, защото с толкова малко памет не работи както трябва нищо след KDE1 (имам предвид със задоволителна скорост дори и да тръгне).

Последва инсталация на лаптоп компютър Fujitsu-Siemens Amilo M-4100 - Celeron 650Mhz, 64MB RAM, 5GB HDD. Промених настройките на BIOS, за да може системата да зареди от компакт диск, сложих диска, рестартирах и... всичко протече абсолютно безпроблемно по гореописания начин. Инсталирах Linux на целия диск. Тръгнаха X, звука, power management-а и всичко останало без тъпия WinModem. Той е на Lucent обаче и има шанс някой ден да бъде подкаран. Обаче човекът, чиито е компютърът, по принцип не ползва модем за връзка с мрежата, така че това не е голяма загуба. Само един малък бъг се появи - инсталационната програма беше съдала директория /media/floppy, но не беше я добавила към /etc/fstab. Наложи се да го направя ръчно, но това също не е болка за умиране.

Последната (засега) инсталация беше на NS Geode 300MHz PCM-5820 със 128 RAM. Видео картата, звуковата карта и мрежовата карта при този модел са вградени в дъното, което има много малък размер (и в този случай си стои върху две книги, а на две съседни книги залепени с тиксо са твърдият диск и CD-то - това не е майтап). Та, преди инсталацията на компютъра имаше два Windows-ки дяла. Един primary и един extended, като във втория се намира логически дял. Този път инсталаторът успя да намали размера на един от съществуващите дялове (чуха се викове и бурни ръкопляскания). Предложението му беше да се намали логическия дял, който се намира в extended дела, и в същия този extended дял да се създадат root и swap дяловете за Linux. В този случай обаче звуковата карта не беше разпозната, а видео картата тръгна, но създаваше доста проблеми, които не успях да реша до ранните часове на другия ден... (не съм се отказал още де). Интересното беше, че по време на инсталацията, точно преди да се пробва графичната карта, системата рестарира и след това всичко продължи по начина описан в началото. Предполагам това се дължи на факта, че не използвахме подразбиращите се избрани пакети, а избирахме поотделно различните програми, които да се инсталират (но не съм сигурен).

Книжките, които идват с дистрибуцията, са от по стотина страници едната и са много прилично написани. Няма нищо ново (за мен) в тях, но ми хареса начина, по който е структурирана информацията в тях, и начина, по който нещата са написани и обяснени. Тук там се появява и по някоя дума на немски... I wonder why? :) Едната книжка е относно инсталацията и основни неща относно UNIX системите, а другата - как да се ползват основните приложения, които идват със SuSE 8.0.

Като цяло SuSE 8.0 много ми хареса. Едната причина е, че има най-безпроблемната и лесна инсталация, която съм виждал. Лично аз нямам проблем когато инсталирам да се наложи да прочета 50 страници документация само за да подкарам някакво по-специфично устройство. Но много хора обаче имат. Повечето хора, които ползват компютри, искат всичко да стане лесно и бързо. Без четене на много допълнителни неща. Също така ми хареса и че системата създава допълнителни директории за дисковите устройства и слага иконки на десктопа. Има и още доста такива дребни неща, които така или иначе ще трябва да направиш, но в този случай инсталаторът ги прави вместо теб. Другото хубаво нещо е, че SuSE е от тези дистрибуции, които имат много голямо количество прекомпилирани rpm-и и инсталирането на нови неща е лесно. Поради тези причини, мисля, SuSE е идеална система за начинаещи. Не се налага да си от хората, които като се събудят през ноща говорят на C или на Perl, за да я инсталираш. Всеки човек, който е ползвал компютър и знае къде са клавиатурата и мишката, може да има напълно функционираща Linux система доста бързо - настроена и готова за работа.

Знам, че много по-добро ревю на тази дистрибуция щеше да се получи ако имах поне още един Линукс от този клас (например Mandrake 8.2) и да мога да сравня основните неща в тях. За съжаление обаче в момента нямам, а ако това ревю бъде написано няколко месеца след официалното излизане на SuSe 8.0, ползата сигурно не би била много голяма (ако въобще някой си е направил труда да го чете :)). Обаче имам SuSE 7.3 и Mandrake 8.1 и от това което съм видял при тях - смятам че SuSE е по-добрата дистрибуция по принцип.

Велко Лазаров
01/05/2002