На 5.10.2002 г. компютърния специалист и лектор по Мрежова Сигурност във ФМИ, Георги Чорбаджийски, публикува в специален бюлетин, предназначен за компютърни администратори - съобщение за открито неправомерно и некомпетентно използване на код в сървър на един от най-големите български Интернет доставчици.

  В един от сайтовете намиращи се на техния сървър присъстват програми, можещи да доведат до злонамерено проникване в компютъра им, с всички произтичащи от това последствия.

  Сайта се оказва собственост на самозвания ИТ журналист Добрин Божилков, който неизвестно защо, поради незнание, некомпетентност или престъпно нехайство си е позволил БЕЗ разрешение на собствениците на сървъра да инсталира на страницата си код, за който е добре известно че има проблеми със сигурността.

  Бдителните Администратори, незабавно откликват на получената информация и предприемат мерки опасността да бъде премахната колкото е възможно по-скоро. Те изключват временно опасния сайт на Божилков и го заменят със стандартна тестова страница.

  Гузния журналист, осъзнавайки мащабността на своето деяние, и по стар български и любим негов обичай решава да набеди някой друг. А кой е по-подходящ за това, от вестоносеца? Както знаем още в древна Гърция те са били убивани, макар че не са виновни за вестта която са носят.

  Разбирайки че е разкрит от г-н Чорбаджийски, още повече че е бил изхвърлен поради подобни причини и от негови сървъри, решава че е назрял момента да си отмъсти с един удар на човека, към който отдавна таи омраза. Единствения известен на г-н Божилков начин за това е, да разпрати до всички имали нещастието да попаднат в неговия пощенски списък, циркулярно писмо в което обвинява самия г-н Чорбаджийски.

  Компютърния специалист е обвинен в злонамерено проникване и подмяна на страницата му, нещо което няма как да се случи, по простата причина че това са направили администраторите за да предпазят сървъра си. И дори го заплашва със съд, затвор, глоба и какво ли още не.

  Това се оказва недостатъчно за "журналиста", който публикува своите обвинения, грубо изопачавайки фактите, както на него му изнася. Публикациите са в най-популярните български интернет форуми и новинарски страници, като явно очаква подкрепа от незапознатите и лековерни интернет читатели.

  Сметките му обаче се оказват криви, защото не само че не получава очакваната подкрепа, но и за броени часове става ясна съшитата му с бели конци история.

  Въпреки това, г-н Божилков крепейки се "единствено на тъпия инат да не се отказва от нещо, което смята за полезно" /цитат от неговата страница/ и нежеланието да признае неволната си грешка, продължава да сипе наляво и надясно хули и заплахи по адрес г-н Чорбаджийски.

  Цялата интернет общественост настръхнала чака края на поредната журналистическа инсинуация, имаща за цел евтина популярност на гърба на знаещите и можещите.