Когато става дума именно за миграция, а не за организиране на работата на празно място не може да се мине без решения за обратна съвместимост. И това ако се замислиш е логично, защото едва ли ще намериш пример за миграция, която има за самоцел пълно преминаване на Linux. Причините, които карат една организация да промени сериозно начина си на работа са различни, но винаги се свеждат до стремежа производителността на работата и да се подобри (или в краен случай да се избегне влошаването и, както е примерно с миграциите, предизвикани от Vista). При това се приема възможността за някакви ограничени жертви, но толерантността в това отношение е много малка, защото обикновено не се подсилва от идеологически съображения и лични пристрастия (На практика търсеното идеално решение винаги е да се постигнат положителните ефекти на миграцията без нищо да се променя.). В частност това означава, че много трудно се допускат варианти на миграция, при които се губят функционалност или информация.
За съжаление винаги се оказва, че далеч не всички видове използван софтуер имат функционален аналог. Нещо повече - прекалено често явление е да се окаже че програми, които претендират че са многоплатформени или платформено-независими всъщност не са реално тествани/използвани под Linux и са нужни месеци тестване и доработка в тесен контакт с потребителите и разработчика за да заработят така, както под Windows.
Друг проблем е че сред натрупаната информация, достъпът до която не е допустимо да се губи, се намира и достатъчно такава, която не е достъпна когато се ползва свободен софтуер. Особено често това се получава с информацията, съхранявана във формати на компании (като Mircosoft например), които смятат за въпрос на чест да нарушават стандартите (дори и да са техни собствени), стига това поне малко да подобрява несъвместимостта. Рядко се намират места, където да не са се натрупали достатъчно много документи във формат примерно на MS Office, и практически почти винаги сред тях има такива, които не се отварят коректно с нищо друго (Не е рядкост да се окаже че дори и по-нова версия на MS Office не се справя). Още по-трагично е положението когато се използват други програми, генериращи документи в недокументиран затворен формат, които след това трябва да се отварят със свободна алтернатива на оригиналната програма. В този случай често започва едно безкрайно прехвърляне на топката, което далеч не винаги може да бъде преодоляно, без значение колко време и нерви влагат осъществяващите миграцията.
При използването на свободни алтернативи съществува разбира се и обратният проблем. Документите, създадени с такива програми не винаги са само за вътрешно ползване, а това означава, че трябва да са достъпни и за тези, които "не ползват алтернативи". Когато се окаже примерно че създаден в OpenOffice.org и записан във формат на MS Office документ не се отваря коректно с MS Office, нито създателят, нито получателят на въпросния документ се интересуват от лекция на тема "стандартите са прекрасно нещо, за това всеки гледа да си направи колкото се може повече". Това което искат е първо - проблемът да се реши и второ - това повече да не се случва. И ако не успееш бързо да измислиш прост и разбираем начин проблемът да се заобиколи (и разбира се да убедиш и двете страни, че това е прост и разбираем начин) ще увеличиш броя на хората, които авторитетно разказват как "този линукс за нищо не става" (провалите винаги са много по-шумни).
Давам офис документите за пример не случайно - те присъстват във всеки един случай и за това проблемите, свързани с тях се трупат в най-големи количества. В момента директорията ми с документи във формат на MS Office, при които се е проявил един от трите вида проблеми със съвместимостта е с над 500 файла и почти 1.3 гигабайта размер. Още по-лошото е че прекалено често става дума за документи, които по силата на NDA не могат да бъдат препратени на разработчиците на OOo, и ако проблемът не може успешно да се възпроизведат без да се включва вътрешна информация няма как да се потърси съдействие от разработчиците (О, да, знам, сорса е достъпен. Сега остава и клиента да се съгласи, че бюджета за миграцията трябва да включи и заплатата на пълен щат пограмисти, занимаващи се с пренаписването на OpenOfiice.org и каквото още се окаже необходимо...).
Разберете че такова нещо като "пълна миграция към Linux" в реалния живот може да има само когато става сума за малки фирмички с по максимум 10-15 машини. И дори тогава не е пълна - просто проблемите, които не могат да се решат при тях се прехвърлят на някой друг (А когато това спре да помага започват да се появяват компютри или ноутбуци с Windows.). При наистина големи компании обаче винаги има както машини, които по една или друга причина се налага да останат с Windows, така и решения като WINE, dual boot, виртуализация, терминални сървъри и т.н. И разбира се всичко това се налага да се направи по начин, при който използването му изглежда лесно усвоимо и неангажиращо.
Редактиран на: 8-07-2008@21:06
|