 |
| OpenOffice.org - Ooo-build - Go-oo
|
 |
|
|
 |
 |
от Мирчо Мирев на 1-08-2008@12:22 GMT(+2)
OpenOffice.org си има по-добра версия наречена Ooo-build. Проекта Ooo-build постепенно еволюира и стигна до Go-oo - проект който твърди, че е отговор на някои от проблемите в оригиналният OpenOffice.org. Според авторите той е:
- По-добра работа с други продукти: вградени филтри за импортиране от OpenXML (позволяващи импортиране на Microsoft Works документи), по-добра поддръжка на бинарни Майкрософтски файлове, по-добро импортиране на WordPerfect
графични документи, значително по-добра поддръжка на VBA в Excel, поддръжка на вложени диаграми от Visio.
- По-добре изглеждащ и функциониращ: Потребителският интерфейс е по-познат (?!) и изчистен. Вградена поддръжка на мултимедия под Линукс, solver.
Системната интеграция под Линукс е значително по-добра от "оригинала".
- Тръгва по-бързо. Според авторите под Линукс стартирането на програми от пакета е значително подобрено.
- По-свободен лиценз: лиценза на Go-oo е двоен LGPLv3 / CDDL, за разлика от оригинала, където е само CDDL.
- Повече свобода в проекта.
Във връзка с последната точка, Майкъл Миикс, който е разработчик в Новел, и който е един от основните лица зад Go-oo е дал интересно интервю, в което критикува Sun Microsystems.
[Коментари: 7] |
|
 |
|
 |
|
| Как ще изглежда Linux след четири години
|
|
|
|
|
|
от Whisper на 20-08-2008@21:22 GMT(+2)
Technews.bg: Как ще изглежда Linux след четири години
Системата ще има три основни модела на употреба, уеб приложенията и виртуализацията ще излязат на преден план
18.08.2008
Едно от най-големите предизвикателства за Linux e начинът, по който системата ще еволюира, за да посрещне нарастващия пазар на потребители, които сами по себе си не са почитатели на тази операционна система, но в същото време търсят евтина алтернатива на Windows и дори на епълската Mac.
През последните четири години Linux бе подложена на задълбочени проучвания за нейната използваемост и обхватя й на възприемане. Предположение на informationweek.com за това как би изглеждала Linux след няколко години се свежда до трипосочно разделение между различните версии на системата. Тук не става дума за различни дистрибуции, а за три различни базови модела на употреба.
1. Заплащане за използване: 20 долара за Ubuntu е добър пример за подобен модел. За тази незначителна сума получавате професионална поддръжка за Linux, както и лицензи за използване на патентовани технологии, като кодеци за легални дивидита.
Очаквайте тази тенденция да набере сила, защото цената е символична, а хората разбират и, че Ubuntu може да споделя машина с Windows, без това да създава проблеми на системата. Освен това, очаквайте и поне още една Linux компания да избере този модел на поведение.
2. Безплатно използване: това е най-често срещания модел засега - безплатно разпространение с опционна поддръжка и допълнителна поддръжка с опции за компоненти със затворен код.
3. Безплатно/свободно: тези дистрибуции не съдържат никакви компоненти, които да са обвързани с патенти. Подобни дистрибуции са gNewSense или Blag Linux.
Много важно е да се отбележи, че през следващите няколко години разликите между тези три базови лицензионни модела ще бъдат един от основните акценти на внимание в Linux общността и сред самите създатели на тези дистрибуции.
Десктоп
През тази година бяха показани няколко възможности как ще изглеждат Linux десктопи след 4 години. Една от тях е KDE 4, която въпреки първоначално трудното пускане, бързо привлече внимание заради своя напредничав подход в управлението на десктопа.
Макар и засега тя да представлява визуална любопитност, след 4 години и с малко повече разработване от трети страни тази система изглежда с много обещаващо бъдеще.
Друга система е gOS. Нейният интерфейс служи като "front-end" за много често срещани уеб приложения, което ще бъде един от най-разпространените начини, по които хората ще вършат работата си с Linux.
Очаквайте да видите още много подобни варианти на опростен, "click-and-go" интерфейс, който ще позволи на нарастващия брой неспециалисти-потребители на Linux да работят по-лесно със системата. Техничарите обаче винаги ще могат да използват писане на команди.
В момента Linux присъства в много хардуерни устройства, без повечето хора да го осъзнават. До 2012 г. системата ще бъде бранд сама по себе си, благодарение на стремително развиващия се нетбук пазар, където Linux вече доказа, че е устойчив "материал"за създаване на евтина компютърна платформа. Много от големите производители ще предлагат все повече такива продукти, базирани на Linux.
Телефоните са също сред устройствата, които вече използват Linux. От ABI Research предвидиха, че Linux ще се използва от около 40 млн. мобилни устройства, произведени през 2012 г.
Никаква дискусия за Linux не може да завърши, без да се говори за хардуерната съвместимост. Очевидно е, че вниманието ще се съсредоточи към драйверите с отворен код за съществуващия хардуер, а друга нарастваща тенденция е и появата на хардуер с отворени стандарти и достъп.
Приложения
С какви приложения ще работите на Linux след 4 години? Шансовете са да имате на разположение за отворената система по-голяма част от сегашните си приложения, но в нови версии. OpenOffice ще бъде или поне бързо ще се приближи към своята 4-та версия, която ще включва характеристики като съвместимост с MicrosoftVBA, 64-битово издание и вероятно изцяло нов интерфейс.
Друго важно нещо, което трябва да се очаква, е използването на браузер като рамка за разгръщане на приложението, или поне опити за това. Подобни неща вече се случват с голям размах и на множество платформи.
Така например, проекти като Google Gears имат за цел да направят възможно десктопът, браузърът и мрежата да работят и по двата начина ? свързани и несвързани.
Сторидж
На потребителския пазар вече се появи твърд диск с капацитет от 1 терабайт на приемлива цена. След 4 години цената ще падне на половина, като тогава вече ще се говори и за домашен медия сървър с няколко терабайта. Един от възможните начини за организиране на това пространство е чрез новата файлова система с отворен код ZFS на Sun.
Конфигурация на системата
Ако има някакъв проблем със системната конфигурация, която разделя поклонниците на Linux, то това е управлението на софтуерния пакет - как да се справят с изобилието от софтуер, инсталирано в дадена дистрибуция на Linux.
Много е нереалистично да се очаква, че множеството съществуващи дистрибуции ще бъдат събрани в една система за управление, подходяща за всички софтуерни пакети, особено след като всяка дистрибуция обслужва своята собствена система за управление.
Виртуализация
Виртуализацията на ядрото на Linux ще направи много по-лесно тази операционна систмема да се използва с друга, независимо дали това се прави с цел да се премине по безболезнен начин от Windows към Linux, или да се разшири собствената функционалност на системата с отворен код.
Друга възможност е Windows приложенията да работят рамо до рамо с приложения за Linux посредством виртуална машина, която ще служи за контейнер за Windows и ще позволи функционалност "cut-and-paste"между двете системи.
Linux на сървъри
Linux ще засили властта си на сървърния пазар. Въпросът е под каква форма. Отговорът е свързан с виртуализацията. Гъвкавостта на Linux позволява системата да се използва не само като сървърна платформа, но и като хайпервайзор и контейнер за други операционни системи.
Поразителна разлика
Разликата между Linux отпреди 4 години и днешната система с отворен код е достатъчно поразителна не само в разнообразието, но и в начина, по който системата консолидира силите си като сървърна платформа, операционна система за преносими устройства и развиващи се хардуерни платформи. Linux ще продължи да се развива по този феноменален начин и занапред, опитвайки се да ни достави колкото се може повече през следващите 4 години.
Източник: http://TechNews.bg [Коментари: 46] |
|
|
|
|
|
| Новини около регистрацията на домейни .bg
|
|
|
|
|
|
от Мирчо Мирев на 26-08-2008@14:07 GMT(+2)
След като години наред в българският интернет имаше такива крайни противоположности като изключително либерален и конкурентен пазар на доставяне на интернет и успоредно с това странната организация Регистър.бг, едно от тези неща започва да се променя, и с радост отбелязвам, че това е Регистър.бг. Според последната информация, регистрацията на домейни в областта .bg ще става при заявка, като в последствие, при възникване на спорове ще се намесва арбитражна комисия, която ще взима решение, на кого принадлежат правата за притежаване на даден домейн. Тепърва ще видим до какво ще доведе работата на тази комисия, която отново ще е под контрола на Регистър.бг, но поне ще отпаднат умопомрачителните разговори по телефони и на живо с обучаваните в Ленинград административни служителки на монополиста. Засега знаем за 100 евро такса за "арбитриране".
Както знаете поведението на Регистър.бг създаваше нееднократно затруднения за не малка част от желаещите да закупят име в областта .bg. Доста истории са описани в http://bg.linux-bg.org, като за украса мога да спомена неколкоседмичните опити на Сименс в България да сменят информацията за административен и технически контакт, които неотменно не успяваха, заради непоколебимите "секретарки" и "правила". Самите Регистър.бг се кълняха, че няма друг, по-добър начин за работа, освен установеният от тях. С радост отбелязвам, че сами са открили и по-добър такъв!
Новина също в technews.bg:
http://technews.bg/info.php?id=9436
Новите правила, в които се упоменава АРБИТРАЖНАТА КОМИСИЯ:
https://www.register.bg/user/static/rules/bg/index.html[Коментари: 15] |
|
|
|
|
Общо новини за този период: 27 |
Списанието "New York Times" посвети статия на 
До сега имаше поне няколко 
В допълнение на 
На 8-ми този месец официално спря поддръжката на 4-та версия на PHP. Последната версия която се появи от 4.4 серията е 
Излезе 
На 16-ти този месец 
На 25 август open-source обществото традиционно празнува рождения ден на 
Екипът на KDE не е забравил любителите на старата серия 3 - днес излезе