[Коментари: 0]

Concurso Universitario de Software Libre (CUCL, Университетски конкурс за свободен софтуер) е инициатива за поощряването на разработка на свободен софтуер, хардуер и техническа документация в образователните среди в Испания. Подкрепен от множество университети, нестопански организации, потребителски общности и медийни издания, той се опитва да мотивира студентите да създават и използват отворени технологии, да следват отворения процес на разработка и да получават обективни оценки от специалисти и колеги.

Макар да се използва думата „конкурс“, главните цели на CUCL не са състезанията и стремежа към победа, а основаването на интересни отворени проекти, които да продължат да бъдат разработвани и поддържани и за в бъдеще (след края на състезателния период хранилищата на участвалите проекти не се премахват, а си остават отворени). Важно е да се спомене, че основната група, към която е насочен конкурса, е на завършващи студенти, които през тази учебна година ще пишат своите дипломни работи.

Условията на конкурса са съобразени максимално както със свободните практики, така и с учебните изисквания. Например:

• проектите могат да имат свои научни ръководители в лицето на университетски преподаватели
• проектите могат да получават външна помощ (в определена степен, т.е. все пак основният принос трябва да бъде на състезаващите се автори)
• освен с изцяло нов проект, може да се участва и с допълнения към вече съществуващ такъв
• може да се използва всеки един език за програмиране, но само с негова свободна имплементация
• може да се преизползва код от други проекти, стига да се спазват лицензите
• всички права над създадения код са на авторите му

Към комитета по оценяване могат да се включат всички желаещи разработчици на свободен софтуер и фирми. Освен националната награда, много локални организации са учредили и награда за най-добре представилите се на местно ниво.

В момента (от 1 октомври до 23 ноември) тече фазата за записване в седмото издание на конкурса. След това ще бъдат отсяти проектите, спазващи условията, и ще започне фазата на разработка (до 9 април). Конкурсът завършва с оценяване на участниците и няколко конференции и сбирки за публично представяне на финалистите и връчване на наградите.

Източници: http://gpul.org и http://www.concursosoftwarelibre.org

[Коментари: 0]

Немската отворена общност получи изключително тежък удар, след като се разкри чернова на резолюция на Градския съвет на Фрайбург, в която се препоръчва преминаване от свободен офис пакет обратно към MS Office. Официалното изявление гласи, че надеждите и очакванията, които общината е имала в началото на миграционния проект през 2007 година, не са се изпълнили, заради което закупуването на лицензи за офис пакета на Microsoft е от първостепенно значение.

Документът предизвика вълна от негативни реакции от разработчиците на свободен софтуер и яростни критики към цялостния подход към проекта. Офис пакетът, който се е интегрирал в общината на Фрайбург, е Oracle OpenOffice 3.2.1 - отдавна остарял и с доста повече проблеми със съвместимостта на документите спрямо настоящия момент. Възможностите за обновяване към Apache OpenOffice или LibreOffice, обаче, се отхвърлят с аргументи като:

• Oracle OpenOffice не е вършел достатъчно добре работата си
• Oracle OpenOffice е бил спрян от разработка
• разделянето общността от разработчици на две е „осакатило“ OpenOffice и MS Office е много по-стабилен, заради това
• няма други администрации, освен Фрайбург и Мюнхен, решили да интегрират отворен софтуер
• няма индикации, че отвореният софтуер ще се наложи на пазара

Няколко отворени организации, вкл. Free Software Foundation Europe, Document Foundation и Open Source Business Alliance са публикували отворено писмо, в което оборват аргументите на „специалистите“ от Фрайбург и се опитват да разсеят недоверието към свободните офис пакети и отворените технологии, което тяхната резолюция се опитва да наложи. Сред въпросите, които се повдигат, е и фактът, че миграционният проект никога не е използвал експерти по отворения код за нуждите и проблемите си.

Повече информация можете да прочетете в Computerworld UK.

[Коментари: 16]

Вчера ви разказахме за един провалил се (по спорни причини) проект за използване на отворени технологии в общината на Фрайбург. Днес, обаче, в същата сфера имаме една чудесна новина - португалското правителство е публикувало „Наредба за национална регулация на съвместимостта на цифровите данни“, в която изрежда списък от стандарти, които администрацията да използва за дейностите си, и този списък включва и няколко популярни отворени представители.

Най-голямо впечатление прави избора на ODF 1.1 като единствен позволен формат за редактируеми документи - презентации, графики, електронни таблици, текстова обработка. От влизането в сила на Наредбата всички такива документи, предназначени за ползване от гражданите (а от 1 юли 2014 година и всички останали държавни документи), ще са в отворения формат.

Ето още някои от отворените стандарти, включени в Наредбата:

• PDF 1.7 - формат за документи, които трябва да бъдат споделяни, управлявани и съхранявани по сигурен и надежден начин, задължителен
• XML 1.0 - език за описване на документи и структури от данни, които ще бъдат интерпретирани машинно, задължителен
• SVG - формат за векторни изображения, задължителен
• XMPP - протокол, базиран на XML, за системи за instant messaging, задължителен
• CalDav - Интернет стандарт за отдалечен достъп до календари, задължителен, влиза в сила от 1 юли 2014 г.
• LDAP - протокол за достъп до директорийни услуги, задължителен

Асоциацията на португалските фирми, занимаващи се с отворен код (ESOP), оценя избора като много прагматичен - списъкът с избраните отворени стандарти не е голям, но пък се цели в някои от най-проблемните за съвместимостта на данните области. В същото време са избегнати всякакви двусмислици - всеки от тези стандарти е избран за конкретна нужда и няма припокриващи се функционалности, които да предизвикват объркване и неувереност.

С тази наредба на практика влиза в сила гласуваният през миналата година Закон за отворените стандарти и се дава нова важна стъпка в програмата за цялостна реформа на ИКТ, стимулиране на местната икономика и намаляване на държавните разходи. ESOP я определя като ясно послание към пазара - отсега нататък администрацията ще закупува и/или използва само продукти, имплементиращи тези отворени стандарти и всеки, който иска да участва в държавни поръчки, трябва да осигури нужната съвместимост.

Също така, асоциацията припомня, че, тъй като са отворени, стандартите могат да бъдат имплементирани и от свободен, и от собственически софтуер. По този начин може да се предотврати и безусловното обвързване с конкретен производител, което се получава при повечето затворени стандарти.

Неофициален превод на английски на Закона за отворените стандарти и оригиналната версия на Наредбата можете да намерите в анонса на сайта на ESOP.

[Коментари: 8]

[Коментари: 3]

В края на миналата седмица от кметстото на Мюнхен публикуваха финасова оценка на проекта си за мигриране към специално създадената базирана на Linux операционна система LiMux. Докладът е изискан от групата на свободните гласоподаватели (Freie Wähler) в градския съвет и сравнява текущите разходи по LiMux с потенциалните разходи за покриване на същите нужди и резултати, ако се използваше Microsoft Windows.

Резултатите са повече от впечатляващи. За миграцията на около 11 хиляди работни станции и внедряване на свободен офис пакет на около 15 хиляди машини са изхарчени само 270 хиляди евро. Всичко това е станало факт без да се налага да се обновява хардуера и, разбира се, без да се заплащат лицензионни такси. Към тях се добавят около 22 милиона евро за поддръжка и обучение на персонал и общите разходи стават малко по-малко от 23 милиона евро.

Първият алтернативен сценарий - използване на Windows със свободен офис пакет - показва огромна разлика. Лицензите за отговарящата на технологичното ниво на LiMux версия 7 на Windows са щели да струват около 2.6 милиона евро. За да се използва тази операционна система, обаче, ще е трябвало да се направят и хардуерни обновления за около 5 милиона евро, плюс допълнителни 55 хиляди евро за обновления на най-различни (не офисни) програми. Общата цена е около 7.4 милиона евро, към които се добавят отново около 22 милиона евро за поддръжка и обучение на персонала. Общо, разходите са около 30 милиона евро.

Вторият алтернативен сценарий - използване на Windows с Microsoft Office - добавя към предходния още около 4.2 милиона евро за лицензита за офис пакета. Това прави около 11.6 милиона евро за хардуер и софтуер или, заедно с поддръжката и обученията, около 34 милиона евро разходи общо.

Заключението е, че миграцията към LiMux е спестила не просто някакви пари, а между 7 и 10 милиона евро. Освен това е важно да отбележим, че изследването е доказало, че разходите за поддръжка и обучение, често сочени за минус при евентуални миграции към Linux, всъщност са същите като при използването на Windows системи. Разбира се, не трябва да се забравя, че всичко зависи основно от хората зад проектите и далновидността на административните ръководители.

Източник: The H

[Коментари: 0]