« Отговор #31 -: Feb 17, 2018, 13:42 »
Да де, ама по този начин поставят нещатски и неевропейски (от правилната Европа) потребители в невъзможност да им ползват нещата.
Ако не можеш да ползваш твърд диск, трябва да ползваш влашка. Открих, че днешните влашки не са като тези от преди няколко години и за броени месеци (по-малко от три) се прецакват. С което заминава цялата ти информация и свършена работа. Третия вариант е карта памет. Те са скъпи и недостъпни. На най-добри цени са 16 и 32 ГБ. Но това е просто абсурд. Аз до онзи ден бях с 30 ГБ твърд диск, който само на Дебиан не му стигаше.
Това обаче е за предварително подготвени дистрибуции. Ако си по-зарибен по ГНУ/Линукс то неизбежно стигаш до момента, когато искаш нещата от код (последното било велико и т. н.), дори да не харесваш Генту и подобни. Е те тогава под 128 просто не можем да си говорим. Пробвал съм преди време една подобна дистрибуция и 16 ГБ не ми стигнаха само за инсталация на базовата система, преди да започнем да говорим за графика. Увеличих на 64… и пак не стигнаха за базовата система. В тоя момент просто се отказах да се занимавам с нея.
Та 64 ГБ стигат, когато просто искаш да вършиш някаква работа на предварително подготвена дистрибуция. Но това е само докато решиш да гледаш видео или слушаш музика. Тогава под 256 не виждам как ще паднеш. Аз се справям с далеч, далеч по-малко, но това е на цена, която не вярвам някой от вас да би се съгласил да плаща. Просто моите потребности не са големи.
Та въпроса е, че една 256 ГБ карта започва от 350 лв., най-китайската. Това е някъде 60-70% от една стандартна, средна заплата. Колко хора биха си го позволили?
В такъв един момент, когато някой стигне до момента да подменя чаркалък на лаптопа си, той стига до логичното заключение, че по-добре изобщо да се откаже от ползване на лаптоп и да мине на комбинацията — настолна машина + планшетен компютър или умнофон за забавленията. Което си е жалко, защото това отдалечава хората и компютрите. Излиза, че производителите играят срещу себе си.
