И в крайна сметка коя е рецептата за успешен бизнес (е не да се правят милиони, но поне да върви нормално)
Хем да си отворен, хем да не изнудваш потребителите, хем да е постянно и да няма (изкуствено въведени) нови неща, хем нещата да се правят инженерно а не продиктувани от икономически и бизнес интереси?
Аз не смятам, че нещата въвеждани в Крита са изкуствени. Убедено вярвам (не съм сигурен, а вярвам), че човека наистина е влюбен в рожбата си и добавя неща, които смята за правилни. Но аз не съм художник и въпреки, че във фамилията имам такива, те са от „старата школа“ (четки, платна), та затова не мога да кажа, дали е така.
Нещата въвеждани във Федора и Убунту също не смятам, че са изкуствени (от тяхна гл. точка). Те са свързани с бизнес стратегиите на компаниите майки. Не всеки път са успешни (то при каноничните, май няма нито едно такова, като мандатите на Борисов са), но пробват.
=*=
Аз рецепта за честен бизнес нямам. Ако имах, щях да го правя. Не виждам, как може да бъде спечелен дори лев, ако не излъжеш клиента.
Затова, за да има изобщо някакъв бизнес, трябва да се прави диференциация на понятието лъжа. Кое, колко е приемливо да се прави.
От най-неприемливото се печели най-добре, после по-малко и така нататък.
Разбира се пръст има и съдбата. Винаги може да се намери някой по-добър от теб в твоята игра или просто да смени играта. На това му викат конкурентен пазар. Колкото по-голяма възможност има, това да се случи, толкова е по-конкурентен пазара.
Инженерната наука сама по себе си не помага да се решават стопански въпроси. Но тя е много добре нагодена към тях. Това е науката на възможното. Науката на ограниченото. Тръгваме от безкрайното състояние, което обаче е аморфно. Стигаме до крайно детермизирано нещо, което има цел.
Тук следва логичния въпрос, каква е целта? В ситуация, когато продаваш, това не може да е най-доброто, на което си способен, защото няма да можеш да го подобриш и да продадеш следващо.
Но и тук може да се диференцира. Може да създадеш най-доброто, на което си способен при конкретните обстоятелства, като част от тях е планирано, как тези условия ще се променят, след реализацията на нещото.
Едно е сигурно. Ако нещото трябва да оцелява в бизнес среда, то трябва да е съобразено с нея.
=*=
Една от темите на „Линукс за българи“ е свободата в софтуера (че и при хардуера). Може да имаш няколко мотивации да правиш нещо свободно. Ако мотивацията не е свързана с пари, ти си един филантроп. Подаряваш на хората нещо, от което те (може би) ще изкарат пари. Това ти гарантира място в казана на миските в ада. Докато стигнеш до там обаче, трябва да поживееш, а за да поживееш, трябва да ядеш. А за да ядеш? Точно така, трябват компромиси. Колко ще са големи, зависи от всеки един поединично.
Ако погледнем темата, в която пишем, се оказва, че компромисите може да не са грандиозни. Патрик около 20 год. се е препитавал продавайки шапки. Нима в това има осъдително?
Въпрос. Ако проекта беше с размерите на Дебиан, би ли могъл да се издържа с шапки? А Дебиан не е правен с цел печалба. Той е малко комунизъм. Всеки дава, колкото може, накрая всички ползват всичко, което искат, за да печелят, както могат.
=*=
Единствената рецепта, която мога да дам, не е „бизнес“, а житейска. И леко съм притеснен да я давам, защото това е практическа лудост.
Тази рецепта се изразява в това да правиш това, което смяташ за най-добро, по начина, който можеш във времето, което решиш. Не се съобразяваш дали е късно, дали е рано. Не се съобразяваш дали за другите покрай теб е грешно или правилно. Не е зле обаче да им обясниш мотивите си. Особено на близките хора. Не е добре да са разочаровани.
Ако нещото е правилно, ако целите ти са добри, то небето (нарочно използвам разтеглив израз) ще се погрижи за теб. Няма да те остави.
Божеството, в което аз вярвам, казва, че се грижи храна да има и за птичките. Това, разбира се, може да се тълкува по няколко начина.
Аз не настоявам всеки да вярва в нещо извън материята. То може да е и много материално. Например може да е егоистично. Може да вярва единствено в себе си. Последната вяра носи по принцип добри дивиденти. Така може да се старае да не изневери на себе си. Това отново е стремеж към най-доброто, което смята за такова. И сам ще се погрижи за благополучието си.
=*=
Връщайки се в действителността, то този принцип е заложен, като стопански такъв. Ако няма промяна, няма прогрес. Ако няма прогрес, всичко замира.
Няма, как за пълнота да не спомена и обратното. Мързела движи прогреса. Ако с по-малко можеш да постигнеш повече, защо да си даваш зор? В крайна сметка възможностите на човека не са неограничени. Ако винаги напъваш да правиш най-доброто, на което си способен, бързо ще се изчерпиш. Или трябва да „презаредиш“ или трябва да „спреш“.
Така, че спестяването също е път. И тука се намесва чичо Буда и вика „търси баланса, средния път“. За мен това е начин да не правиш нищо, но кой съм аз да споря с божество?
И преди го казвах, стопанството не е отделено нещо от социума. Какъвто си извън икономическите отношения, такъв трябва да си и в тях. Ти си същия човек. Каквито са ти възприятията извън парите, такова трябва да е и отношението ти към тях.
Ето все пак, че имам рецепта. Клише. „Бъди себе си“. А нима клишетата не са верни и затова да са станали клишета?
п.п. Съжалявам, не мога да измислям оригинални работи. Мога само да се правя на остроумен с надеждата, хората да не четат безсмилиците които пиша, отказани от дължината им.