„България на три морета“ е абсурд, нелогична конструкция лишена от смисъл. Може би не става веднага очевидно, защото са ни пълнили главите с години с тази фраза от страниците на учебниците. И все пак е така.
Нашият народ, рядко, но проявява гениалност. В случая също е постъпил тъй. Незнаен, остроумен нашенец е екстраполирал фразата до гротеска, за да стане ясно — България на три планети.
Имаме само една планета и въпреки това — България на три планети. Но да продължим. Много малко хора знаят кои са тези три морета. Някой гледат предаспарухова България и си мислят — Черно, Азовско и Каспийско. Други гледат друга карта и мислят — Черно, Азовско, Бяло. Най-много вярват — Черно, Бяло, Адриатическо. Истината е, че моретата са Черно, Бяло и… Мраморно. Има едно езерце между Бяло и Черно, което винаги забравяме. И така „мечтаните“ морета станаха поне шест. А защо не и Средиземно? Ограниченията падат — България на три планети.
Не ни трябват три морета, не ни трябва дори едно, началната точка е грешна. Трите морета не ни правят велики. Ей на РФ е на двадесет и колко морета, това пречи ли да е в изолация? Не. Броят на моретата не е от значение. Ние никога няма да сме на двадесет и кусур морета. И нищо няма да последва от това.
Гледане на чиста територия е назадничаво, взиране в дребни, несъществени въпроси. Точно това е начина, по който стигнахме да сме „България на едно море“. България е там, дето са българите. Не ни трябва Мраморно море, като там българи вече няма. Не ни трябва Бяло, като там сме на изчезване. Не можем да населим дори своята територия. Ако загубим част от нея, няма да е защото имаме подли съседи, а защото не можем да я задържим.
И въпрос за домашно. Ако всички сме виждали картата на екзархията, призната за населена от българи към 1878 год., то защо към 2015 год. реално не населяваме и половината от нея, макар все още голямата част да е в управлението на РБ.
===
И отново за двете букви. Защо точно BG? Това е защото се вярва, че с тези букви почват двете срички от името ни. Наистина ли сричките са bul и gar? Интересен въпрос. От лингвистична гледна точка, това би трябвало да е правилното. Съмнявам се обаче нашите деди да са били лингвисти.
Има и друг проблем. Bul и gar не значат нищо. Освен, ако не приемем, че сме страната на кравите и гаргите. Някой хора (б.а. Кирил Милчев) кариера направиха и цели теории построиха върху търсенето на смисъл в bul и gar.
Други възможни двойки срички са bu / lgar и bulg / ar. Ако ще правим исторически спекулации, най-благодатен е последният вариант. Вторият вариант дори на нас не ни звучи добре. „Л“ и „г“ не се срещат често в една сричка. Поне аз се сещам само за чалгар дето са пак в края на сричката, а не началото.
Интересен е звука „у“. В сегашното название, ние поставяме на същото място „ъ“, а други славянски народи „а“. Среща се дори форма „Б'лагария“ в някои диалекти.
Въпрос. Дали първоначално е било „у“, което с времето е започнало да потъмнява? Не знам. Но знам, че това „ъ“ има свойството да изчезва. До преди по-малко от стотина години сме имали четири звука за „ъ“, сега макар официално да имаме два, имаме едва един и той все повече или се изпуска или заменя с „а“.
Направете си експеримент. Намерете стар текст, където се употребява „ѫ“. Извадете всички места, където е изписан юса и където си има обикновеният ер-голям. Изговорете всички думи на глас и вижте звука. Един и същ е. Този звук е просто изчезнал. Няма го. И „ъ“ ще изчезне. Такава е тенденцията.
От което следва… съкращението трябва да стане не bg, не bu, а bl
Автор
Тема: Какво стана с домейните на кирилица? (Прочетена 13011 пъти)