« Отговор #13 -: Jun 18, 2017, 12:24 »
Deant, брат вкарваш ме в беля. Заради „дразнители“ като теб габровеца настоява такива тролове като мен да си ходят.
Стремеж към съвършенство — това го смятам за вселенски закон. Всеки и всичко живо се старае натам. Тук е близка идеята и за всестранното развитие. Ренесансова идея.
Сега ще ме извиняват някои хора. Особено за един писал в темата. Но той е от другите 10%. И изобщо форумните хора са от изключенията. Става въпрос, че според мен, 90% от developers (програмисти, софт. инжинери и т.н. епитети) са си чисти деца. Непорастнали. Дори без намек да възмъжеят. Ами погледнете офисите — то не са джаги, то не са видео игри, то не са самолетчета, вертолетчета, то не са всевъзможни други играчки. Извинявам се, ама те моите деца (юноши) ме молят за такива неща.
И тук стигнахме до допирателния въпрос — мързела. Дори да си пораснало дете. Дори понякога от носталгия да играеш mame и snes (аз го правя). Дори пък хич да си станал отговорен и всичко детско да си приключил. Във всякакви случаи може да си мързелив. Даже това се смята естествено положение на нещата.
Поради човешкия мързел съществуват неща като държавна репресия и парични системи. Ако нямаш нужда да изкарваш пари, за да ядеш. Ако няма никой, който да те принуждава насила да правиш нещо, то огромна част от населението на света, просто би седяла на клона и би кльопала банани по цял ден. Не, че вярвам, че сме произлезли от маймуните, но е очевиден факта, колко са ни близки. Даже почти вярвам в максимата, че труда ни е превърнал в хора, макар да ми се иска да е интелекта.
Но го има и другото. Ние не сме животни. Отдавна сме преодолели природните закони. Грижим се за другия. Болните не ги оставяме да умрат. Слабите не ги оставяме да ги изядат хищниците. Всички имат деца. Естествен подбор не съществува. Е кое му е толкова страшното, една част от обществото да мързелува, не защото не може физически?
Веднага давам пример. У нас е добре известно, че има една малцинствена група, която не си пада много да се труди. Това малцинство е около милион от малко под пет милиона общо население. Сиреч не е малка. Обаче ние все пак се
развиваме.
Нека сега да преценим. Искаме ли тези хора да работят наистина? От този милион има там едни поне стотина хиляди, които работят. Как работят? Работят при нечовешни условия. Работят за толкова мизерно заплащане, каквото никой не би се съгласил. Работят в неспециализирани ниши.
Но! Тези ниши се разширяват. Точно поради прогреса в машиностроенето, почти всеки труд става неспециализиран. И това ще продължи. Сиреч тези хора, оказват натиск на пазара на труда. Изкривяването води заплащането надолу. Така частта от тези хора, която работи все пак довежда негативно влияние върху цялото общество.
Дали не бихме предпочели те да не работят?
И още нещо от друг ъгъл. В края на деветнадесети, до средата на двадесети век се извършва революция на пролетариата по целия свят. Тази всеобща революция довежда до повишаване на заплащането, подобряване на условията и намаляване на работния ден.
Обаче от началото на настоящия век, ние живеем в условията на буржоазна контрареволюция. Сиреч часовете труд постепенно се увеличават, като отново ще стигнат старите равнища от 16-18 часа на ден.
Условията на труд се влошават, като работните места се изнасят към страни с несъществуващо или неспазвано трудово законодателство. Ние сме от тези страни. Тенденцията е трудовото законодателство отново да престане да съществува.
Заплащането започва да спада. То все още изглежда сравнително високо особено в развитите страни. Нещо повече, в страните от третия свят, никога не е имало толкова високо заплащане. Но това е на пръв поглед. Първо преди около 30 год. страните от третия свят бяха много малко, откъслечни една от друга. Сега света е разделен на болшинство страни от третия свят и малко страни от първия. Втори свят кажи-речи няма. После, никога не е имало подобна диспропорция в доходите на буржоазията и пролетариата. Разликата е умопомрачителна. Самата буржоазия се консолидира все повече и все повече хора изпадат от нея.
А поради последното и бурзоазията е толкова силна, а пролетариата толкова слаб. Сиреч обективната реалност ни подсказва, че няма да е близко момента, когато масово някакви хора ще се излежават по цял ден, а живота им ще е подсигурен. Това за базовия доход значи точно това.
В следващите поне пет столетия, няма да има вариант, при който някой ще може да не работи, но все пак ще яде.