Вземи обясни, какво точно е направено в тази "ОС", че на горепишещите, а и на мен ми убягва.

- Собствен бранд и дизайн на дистрибуцията
- Форум за подпомагане на потребителите на български език с над 10 000 публикации в над 900 теми .
- Iso образи с различни работни среди, Gnome, Xfce и Cinnamon в една от версиите .
- Над 2000  бинарни пакети *.rpm в хранилището на StotinkaOS .
- Wine 32  битова подръжка, каквата няма в никоя Rhel базирана дистрибуция
- Lxde работна среда налична само за StotinkaOS отново друга Rhel дистрибуция не предлага тази възможност .
- Собствено приложение за подпомагане инсталирането на някои допълнителни програми които не са налични в хранилищата . (Sos easy install)
- Множество кръпки на пакети и компоненти от образите.
- Близо 4г. подръжка и разработване на дистрибуцията на професионално ниво смея да твърдя и няма кой да ме обори .

Ако се замисля още малко ,може би ще се сетя и още нещо . Но не виждам смисъл да изпадам в подробности и повече обяснения .
Таргета на StotinkaOS беше в това да помага разпространението на Linux и Open Source в България . Като се надяваме да създадем една полезна система, която да привлича за в бъдеще все повече хора към това да изберат Linux .

Факт , е че разработването  на проекта приключи за наше голямо съжаление.  Истината е, че за поддържането на едно такова начинание което си е доста отговорно се иска доста свободно време което ние в последната една година не разполагаме.  Това е една от главните причини за спирането на проекта. Проекта се е издържал със собствени средства от както съществува така, че на всички ви е пределно ясно ,че екипа на Стотинка трябва и да работи нещо , не е тайна за никой и не мисля че някой ще се учуди ако кажа , че печалбата от проекта беше по скоро обогатяване на знанията ни за linux и множеството приятели които намерихме през годините от колкото парична .

Поздрави .

ей, за некфи редактори ше се избиете, ей!

ПП: аз ползвам medit

Emacs не е редактор 
Emacs е Операционна система дегизирана като текстов редактор . Самият Emacs е написан с повече от милион линии
код, като модовете които съществуват за него са поне още толкова . Може дори да си пуснеш шушана , ако ти се пие докато твориш код . Още ли мислите Emacs за обикновен редактор ? Пробвайте го ще се изненадате на какво е способен M-x butterfly .

 В очакване на лятото 

Извън темата : Първият пост е по- добре да не го коментирам. Но, темата ми докара една идея.
Съгласни ли сте, да направим тема за презентация на софтуер, различен от масово ползвания?
Примерно - офис, алтернативен на LO или ОО, програми за преглед на PDF, плеъри, различни от масово ползваните VLC и SMplayer и други подобни приложения. Просто, представяне и връзки към издателя на софтуера, ако не е достъпен в хранилищата.

Доста добра листа [1] https://wiki.archlinux.org/index.php?title=List_of_applications&redirect=no
По късно ще почерпите 

[loglevel=<level number>]

За да спреш някои съобщения на ядрото може да се използва loglevel kernel-parameters.txt просто трябва да добавиш loglevel=<level number> във boot параметрите с които стартира ядрото.

Ето ги нивата от 0 до 7, 0 е най критичното и ще покаже само съобщени от типа на Системата не може да зареди:

Код:

       #define KERN_EMERG    "<0>"  /* system is unusable               */
       #define KERN_ALERT    "<1>"  /* action must be taken immediately */
       #define KERN_CRIT     "<2>"  /* critical conditions              */
       #define KERN_ERR      "<3>"  /* error conditions                 */
       #define KERN_WARNING  "<4>"  /* warning conditions               */
       #define KERN_NOTICE   "<5>"  /* normal but significant condition */
       #define KERN_INFO     "<6>"  /* informational                    */
       #define KERN_DEBUG    "<7>"  /* debug-level messages             */

Трябва да знаеш , че за да заработи трябва да присъства параметъра quiet пред loglevel=0, иначе няма да има ефект .

Ако този начин не сработи, може да се помисли да се пренасочват съобщенията от ядрото във друго TTY, например за GRUB2 , става така:

Само пример: tty12 - може да го замениш със друго

GRUB_CMDLINE_LINUX_DEFAULT=quiet   #Don't show bootup text
GRUB_CMDLINE_LINUX="console=tty12" #Don't show kernel text 

Ако не искаш да се показва меню:
GRUB_TIMEOUT=0

Ако ползваш GRUB, просто добавяш този параметър към boot параметрите console=tty12 с които стартира ядрото.

Изпробвай на твой риск!

[out of date]

Защо така мислите? Ми то целият линукс е 'миш маш' и това му е същността. Правилнят въпрос според мене не е дали е 'миш маш' а дали този 'миш маш' е така събран, че да работи правилно.

Е в това последното още не съм сигурен ...

Е, и ти какво мислиш, това което ти си събрал работи ли правилно?
Обърни внимание на това, компилираш от сорс последната версия на Xfce 4.12, а от среща цялата ти система е out of date тъй като ползваш версия 6.5, сега е вече 6.7 , хвърляш повече усилия да ползваш последната версия на едно DE, но че цялата система е остаряла и е нужно само един yum update , няма проблеми за тебе,  погледни грешките които се решават всеки ден [1] https://rhn.redhat.com/errata/rhel-server-6-errata.html . Общо взето под това имам предвид миш маш ОС .

Мисля, че той вече го спомена, това е CentOS 6, в който си е компилирал Xfce4.12 , но дали са обновени и другите зависимости на Xfce като плъгини и други, не се знае, Xfce не се състои само от един пакет.

@Ivoarch: И двамата сме ползвали шестицата. Обърни внимание на офиса от снимката. Както и терминала. Xfce е действително версия 4.12 или поне панелът е за нея. В нея, заглавието по подразбиране на менюто е променено от "Меню на програмите" на "Програми".Много неща не се знаят, затова съм любопитен и питам.

Е, щом си е компилирал Xfce 4.12 под el6 значи , че и нищо  не му пречи да си инсталира Open Office    щом му харесва, това не значи , нищо. Относно терминала, този под KDE ли беше? Явно на @Naka му харесва да експериментира с различен софтуер, и да не залага на стандартните пакети за Xfce, който той сигурно и няма,  защото е компилирал Xfce на ръка, не е инсталирал Xfce цялата група или мета пакети. Общо взето xfce + centos6 + kde терминал + open office което в крайна сметка мисля че няма лошо, щом това е което той си харесва. Просто аз вече казах, моето мнение, според мене всичко това е ненужно - Xfce под Centos6, също напълно безсмислено то компилиране до 4.12 , с което в крайна сметка пак получаваш не работещ индикатор = миш маш ОС.

[десният Alt докато е натиснат]

Мисля, че той вече го спомена, това е CentOS 6, в който си е компилирал Xfce4.12 , но дали са обновени и другите зависимости на Xfce като плъгини и други, не се знае, Xfce не се състои само от един пакет.

Що се отнася до лампичките. това пък въобще не мога да разбере за какво ви трябва, и даже не знам до колко го разбирам, като смениш варианта, ти свети лампичка? нали за това нещо си има индикатор? но според мене дори и той винаги е бил излишен, например той тука спомена , че се залисвал и изморявал да ги следи по цял ден на екрана, което си е до някъде вярно, точно за това от години съм свикнал просто тези неща като индикатора да ми стоят по скоро естетично, а подредбата да ми се сменява като се използва задържащ клавиш,  десният Alt докато е натиснат, това гарантира ,че в момента се ползва bg вариант, и няма нужда да гледам каквото и да било, като отпуснеш клавиша си преминава отново на us, докато по другият начин, се случва да забравиш да смениш отново варианта, и така става объркването. Въпрос на свикване, но мисля начина който споменах е доста по удобен, също с него забравяш за лампички и знаменца, които си остават само екстра към десктопа, но не и важни за следене.

Друго, най неразбираемо за мене е защо изобщо е нужно да се ползва Xfce, пред Gnome2 във CentOS 6? Не искам да звучи , че Xfce е лошо, напротив , това не е така, просто не намирам нищо в него, което да е причина да се замени Gnome2 . Ако това беше CentOS 7 , бих го разбрал, не му харесва Gnome 3 шел  , или Mate е още много назад от това което беше Gnome2, Xfce4 е може би най добрият и удачен за ползване, заместител на Gnome2, OK.   

Относно знаменцата, има пакет RPM за тях в хранилището на СтотинкаОС, може да го пробваш [1] http://www.stotinkaos.net/stotinkaOS/repo/6/x86_64/repoview/gnome-flags.html пакета е noarch , темата на знаменцата е тази която колегата @cybercop ти показа преди няколко поста.

Актуализирането на GLib през RPM го изключи, не  е никак добра идея, тъй като гаранция ще има щети за в бъдеще.
Единствения по сигурен начин, е да се инсталира Glib от сорс,  в изолирано местоположение в системата.

Да обаче нас ни интересува всичко да става възможно най лесно и през RPM, така че може в някои .spec файл на XFCE4.12 се добави всичко нужно за буилдването на GLIB новата версия ,  един много добър пример как да стане това, е пакета за gim28 , в който всички нужни надграждащи библиотеки са забити в .spec файла , може да видиш сорса от тук [1] https://www.dropbox.com/sh/9dt7klam6ex1kpp/MONq7bnIRZ/20131005/gimp28-2.8.6-1.el6.src.rpm?dl=1 обърни внимание на .spec файла .  Отново там може да прочетеш как става цялата хитрина с GLIB и повече по въпроса [1] http://nuxref.com/2013/10/05/gimp-v2-8-on-centos-6/ .

edit: Относно major номера, не разчитай на тази логика.

Да лесно се компилира....Обаче правенето на РПМ пакети вече наистина е мазохизъм. Затова и предложих да се инсталира в /opt/xfce да е по независимо от /usr и да не станат поразии ако някой си инсталира отгоре стабдартен пакет на xfce от дистрото.

Аз точно това имах предвид под мазохизъм.  Има библиотеки като Glib2 които са от @base и искат надграждане, което не е никак добра идея, не се знае какво може да се счупи по системата. 

edit: Може и да се направят, но не знам дали ще си струва, целият труд за нещо подобно.

Аз явно съм мазохист щото вече сложих  Xfce 4.12 под  Centos6. Процесът на компилиране изобщо не се указа толкова сложен колкото си мислех. Всичко вървеше много гладко и изключително бързо. Тъй че въобще не се плашете от компилиране на xfce.   Явно е много качествен софтуер.

Защо тогава не направиш едно хранилище за EL6 - Xfce 4.12  в което да влизат всички нужни зависимости , и самото Xfce4.12 ?
Така ще си по полезен, отколкото само да ни казваш колко лесно се компилирало.

Само, че в хранилищата на CENTOS никога няма да има пакети за Xfce 4.12

+100%

Ето как е положението

* CentOS 5 - Xfce 4.4 (in CentOS Extras)
* CentOS 5 - Xfce 4.6 (based on Fedora 6)
* CentOS 6 - Xfce 4.8 (based on Fedora 12)
* CentOS 7 - Xfce 4.10 (based on Fedora 18)

CentOS 6
Правенето на пакет/и за Xfce 4.12 е доста сложна и без мислена задача , освен ако не си мазохист и обичаш да си губиш времето .

CentOS 7
Тук по има шанс да стане надграждане на Xfce 4.10 към 4.12 .

Като цяло надграждането на пакети е сложна задача, имайки предвид , че в повечето случаи се получава ефекта на доминото,  и счупиш ли един пакет ще трябва да компилираш куп пакети още. Също това е против цялата идея за Enterprise Linux който сам по себе си е предназначен да поддържа основните Apis през целият живот на една основна версия . Ето защо например в CentOS 6 винаги ще бъде версия 4.8 на XFCE , и в CentOS 7 винаги XFCE4.10 .

Each major version of CentOS is designed to give you its major functionality that it comes with for 10 years. It is not designed to be cutting edge, it is designed to function like it did when you installed it for 10 years from the time it was released. That means if you are an ISP (or Facebook or Zynga) and you invested $1 Million dollars in writing software, you can know how long your software will be able to run before you have to invest to rewrite it for a new platform. You can't rewrite your software every 6 months when the latest version of Gnome is released. You need a solid, stable platform to run your code for a long time. That is Enterprise Linux.

[Дистрибуция]

Код:

$ rpm -qa --qf '%{name} %{summary}\n'  > инсталирани
$ cat инсталирани | grep -i "Най добрите"

Дистрибуция - StotinkaOS  (CentOS базирана дистрибуция за Българи)
Графична среда - Gnome2 , просто класика .
Мениджър на прозорци Ratpoison, Dwm
Видео плеър: - Mplayer и Vlc
Аудио: - слушам само радио през терминала и konzolno-radio (Гуру начина за слушане на български радиостанции онлайн в Gnu/Linux) , когато искам определена песен съм инсталирал mps и си пускам нещо от тубето .
Торент клиент: Transmission-gtk едно време rtorrent .
Терминал: - По принцип Urxvt ми е любимият, но последно време gnome-terminal , аз винаги стартирам моите шелове във GNU/screen сесия, и не-мога да си представа работата без него моят префикс клавиш е C-z  .
Шел: - Аз използвам zsh, като моя интерактивна черупка (шел). Zsh е по добра шел от  bash, който идва инсталиран в повечето линукс дистрибуции.
Уеб браузър : - Firefox , Conkeror - много добър с emacs клавишни комбинации и без да може да се използва мишката което е супер екстра .
Съхранение на пароли и управление на ключове: - keepassx и seahorse .
Текстов редактор: - през терминал emacs , през gui emacs , стартирани в сървър режим .,  mg го бива за бързи бележки , nano преди да инсталирам emacs .
Редактиране на снимки и други: - Gimp
система за контрол на версиите: - Използвам Git от линията на команди (терминал), също така използвам Magit който е много добър Emacs интерфейс за git.
Мениджър на пакети:  - rpm , yum
Игри: - M-x butterfly

Много се отплесвате по темите!! cybeR00t ако искаш да се научиш да работиш с линукс ползваш slackware,  ако ще щтракаш с мишката слагаш нещо дето ти прилича на windwos. Приложенията дали ще са под debian или slackware  конфиг фаиловете са едни и същи общо взето.

Ще се уча, това е целта, както бях написал. Благодаря

Да се върнем към темата .

Код:

[user@localhost ~]$ man linux
В ръководството няма страница за linux

Да успях, даже вече е running ! 

А сега има ли начин някак си да се закача към някое репо безплатно за да мога да инсталирам пакети ?

Пробвах някви репота да добавя на федора у а .. ама не ми намира никакви пакети при yum install.

Здравей,   
репотата на Федора са само за Федора, за Rhel/CentOS/SL има други. Ако искаш нещо определено от Федора може да се ребуилдне от сорс rpm .  Но това в повечето случаи е излишно ,  особено за версия 6.x вече има доста пакети които могат да бъдат намерени във повечето хранилища EPEL,RpmFusion, LinuxTech,Nux, Elrepo, Atrpms, StotinkaOS и други . така че лесно може да минеш със добавяне на няколко от тези хранилища. Трябва да имаш предвид, че от горе изброените не всички могат да работят едно със друго, тъй като могат да съдържат едни и същи пакети със различни версии, и ако ги добавиш, най много да счупиш нещо по системата.  За това се използва yum приоритети или се подбират хранилищата които не си пречат едно със друго, и не надграждат @base на дистрибуцията било то Rhel или CentOS. 

Ако искаш може да хвърлиш едно око на StotinkaOS която е българска Linux дистрибуция,  базирана на CentOS 6, който е клон на RedHat в момента версия 6.7 . Така,че ще имаш Redhat/CentOS на български специално пригоден за десктоп + всичко нужно (Медийни кодеци и DVD поддръжка на възпроизвеждане,  Архивиране,  NTFS съпортт, допълнителни хранилища,  и други полезни настройки по системата. Няма да бъда скромен : ) по добро дистро базирано на CentOS 6 за десктоп няма.