Автор Тема: читанката и пр. проблеми  (Прочетена 27225 пъти)

4096bits

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 6152
    • Профил
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #15 -: Jan 11, 2018, 21:50 »
Това е някакъв кошмар вече. Имаше една фантастика, дето в една държава всички бяха адвокати и се съдеха всевъзможни неща. Та героя попада там и се хваща за главата. Дори адвоката му го съдеше за нещо  :D
Активен

As they say in Mexico, "Dasvidaniya!" Down there, that's two vidaniyas.

zahari_bgr

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 139
  • Distribution: Fedora 33 64-bit with kernel 5.12.6
  • Window Manager: GNOME 3.38.5
    • Профил
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #16 -: Jan 12, 2018, 02:59 »
makeme, Плодовете на нечий труд са собственост на човека, и той може да ги продава, подарява или унищожава, т. е. да разполага с тях както намери за добре, но никой друг няма право да ги пипа без негово разрешение.
4096bits, Изобщо не ме интересува какво е икономическото положение. Който не може да си плати сумата, поискана от собственика, няма да ползва и толкоз. Ако някой е гладен и открадне една ябълка или хляб, защото не може да си купи, значи е престъпник, да.  Ако не можеш да си купиш и свалиш от интернет, е кражба. Ако собственика не ти го даде доброволно - кражба е.
remotexx, Държавата е крадеца в случая. Всъщност, тя е най-редовния крадец, и в най-големи размери. Ако позволява на крадците да се измъкнат - значи е съучастник.

Правото и закона много ясно, че не са едно и също. В закона властта може да си напише каквото поиска, а който оспорва правото на човек над лодовете на труда му, да хваща гората и да си създава всичко сам, защото ако краде плодовете на чуждия труд, затворът всъщност за него ще бъде малко наказание.
А врътките, които използват крадците за да се измъкнат, въобще не мисля да ги коментирам. Щом е без позволението на автора е кражба. А тези ментални гимнастики, с които се оправдава кражбата, ми приличат доста на менталните гимнастики на религиозните, опитващи се да спасят религията при непрекъснато увеличаващото се познание.
Активен

4096bits

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 6152
    • Профил
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #17 -: Jan 12, 2018, 05:24 »
И мен не ме интересува, какво мислиш. Ако мога да намеря нещо без пари, взимам го. Не ме интересува, кой го е написал, нарисувал, снимал или каквото там. Ако е достатъчно умен, ще намери начин да печели от труда си, а не да реве и да скубе коси. Нещата са много прости. Ако нещо не става по един начин, търсиш друг.
Активен

As they say in Mexico, "Dasvidaniya!" Down there, that's two vidaniyas.

go_fire

  • Global Moderator
  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 8780
  • Distribution: Дебиан Сид
  • Window Manager: ROX-Desktop / е17
  • кашик с гранатомет в танково поделение
    • Профил
    • WWW
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #18 -: Jan 12, 2018, 08:08 »
За мен определено е седмицата на разочарованията. Те си приличат по няколко неща. И Конзолния и Захари са професионалисти. И от двамата не съм очаквал подобно поведение. И двамата до този момент са будили в мен единствено уважение.

Но има и разлики. Конзолния прояви типично мислене за шиндошар. В ерата „Пьотеринг“ това е до някъде очаквано и е предначертано бъдеще за всички линуксари. Просто той е напредничав, а аз закъснявам. При библейския потомък положението е обратното. Той е по-ретрограден дори от мен самия. Той е защитник на статуквото. От линуксар се очакваше май-малко, ако не е в крак с модните течения, то поне, поне, поне да е за прогреса по принцип. Най-малкото, защото всеки линуксар независимо от причината (лична, професионална, морална, всякаква) да ползва именно ОС от семейството на Юникс е същия той. Линуксара е там дето е — благодарение на прогреса и свободата.

Може да е спорно невъзможен ли е прогрес без свобода, но технологиите са невъзможни без прогрес. Хората си имат компютри, а ние тук сме хората на компютрите. Не всички от нас са професионалисти. Аз например (знайно е) не съм. Но всички ние дишаме за компютрите. Те са нашата свръхсила. Те ни превръщат в супер-геройте. Може никой освен нас да не знае, че сме всесилни, но за нас стига ние да го знаем. Това осмисля живота ни. И всеки път гледаме с подозрение на приказки, че това или онова не е възможно да се направи с компютър. Освен (може би) — истински интелект. Но това е само за онази половина от нас, която не е чак толкова материална и вярва в наличието на душа.

=*=

Чудя се, кой път да поема. Възможни са няколко. За милионен път да направим справка, що е туй авторско право и състоянието днес. Хора като старозагореца очевидно имат потребност от това, след като позицията им е толкова консервативна, че всъщност отрича компютрите и Интернет като житейски факт.

Това е примамливо. Аз съм графоман. Но и времеотнемащо. Подобната приказка за ДДС още отлежава полуготова из историята на емакса ми и чака, кога, ако я довърша.

Обаче моята цел не е да стигна до хора, като Захария. Той не е от „моите“. Никога няма да бъде. Аз съм като всички — търся себеподобни. И се обръщам към тях.

=*=

И тук вече става страшно. Буквално.

Единственото друго, за което можем да си говорим в подобна тема е… собствеността. Няма, за какво друго. А леда е много тънък и на всяка крачка можем да пропаднем в политика — комунисти, мекерета, демократи, либерасти, всякаква сган. А няма и как да не стане. Политологията в крайна сметка е науката за обществото при все цялото, съществуващо изращение, за което идеологията е по-скоро извинение за цялата гнусна свинщина, която ни заобикаля.

Но пък, аз съм може да съм най-лошия християнин на планетата, позор за християнството, но чуя ли да се борави с етични категории като кражба и измама — наострям уши. Пристигам на първа писта.

Хората не желаят да им се говори истината, индивиди като мен се отритват сами заради това. Но сега ще ви кажа една от най-старите истини, която всеки един от вас я знае и всеки един от нас, някак си трябва да живее с този факт.

Всички сме крадци.


Дошли сме голи на тая земя, а след нас ще остане единствено прах. Пръст при пръстта.

Всичко, което притежаваме е откраднато от другите. Има законна кражба. Има доброволна. Най-често е доброволна и законна, за да е възможно да съществува общество. Но си е кражба. И всички ние сме крадци.

Тук много ме засърбява да кажа, че личните постижения, не са лични, а †Божие дело претворено през нашите ръце и ум. За съжаление не мога да тръгна в тази посока. Света не е единодушен по съществуванието на †Бог. И в този форум варираме от умерени до пълни атеисти. Ако почна да защитавам подобна теза, разговора ще се превърне в това — има ли нещо отвъд материята, който разговор просто няма край.

Разбира се, в тази тема строго се говори за продукти на интелекта и таланта. Мога да започна спор, мислите материални ли са. Звучи ли правдоподобно, това, което виждаме като творчество да е създадено от химични процеси в мозъка или тези химични процеси не са просто един „барометър“? Но това е същия спор. Независимо, с какви думи наричаме отвъдматериалното, ако твърдим, че има такова, то това е разговор за †Бог, независимо как си го представяме — свръх-разум, колективна душа, вселенска идея, компютър дори, нещо неизмислено още, комбинация от предишните.

Намирайки се в подобна невъзможност, ми остава само пътя на материалния разговор. Той е ограничаващ и тук попадаме на минираното поле, за което споменах преди малко. Неизбежно е въпрос на лично мнение, а мнението — е политика. И тази политика, в случая може да (и най-вероятно ще) се разрасне до ураган в поне една от две възможни крайности — комунизъм или съответно отрицанието му, най-общо наричано анархия.

=*=

Има ли спасение от този разговор? Да се опитам ли някак да го заобиколя? Това е целта ми от дни насам, преди да седна да пиша коментар в темата.

Ами ща не ща, все пак моя идеал се нарича свобода. Трябва да говоря за нея, трябва да я претворявам в дела. Иначе не съм свободен. Тези дела често са доста миниатюрни, но дори така са обществено неприемливи. Неприемливи дори за най-близките ми хора, които просто изтърпяват и изстрадват приумиците ми. Но сега е ред на думите.

=*=

Идеята, че някой е собственик на нещо е грешна по начало. В най-добрия случай той е просто временен владетел на това нещо. Ако желае да е негова собственост завинаги, то трябва да остане само идея, която няма реализация. Но дори така, никой не му гарантира, че същата идея няма да хрумне другиму и той да я осъществи. При седем млрд. население статистиката не е в твоя полза. Може би, този другия няма да направи точно, ама баш същото. Не е и необходимо. Необходимо е само крайният ефект да е същия. А това е твърде лесно за постигане в един голям и приблизително свободен свят.

Времето работи против всички нас!

Единствения начин времето да не работи срещу, а за теб, е да споделиш направеното. Тук отново има спорен въпрос. И той е — как да го споделиш? Историята дава успешни примери и за споделеното свободно и за споделеното печелбарски, че работи за теб.

Тук сме в технологичен форум и най-близкия пример е Уили Гейтсов Трети срещу Тими Бърнардов Лий. Нарочно ги побългарявам. И двамата не будят в мен капка уважение. Но точно този пример показва и разликата в двата метода. При единия имаме бурно развитие на самата идея като такава. При другия имаме нечувано материално благополучие. Очевидно и на двамата идеите са били достатъчно добри, независимо, какво мислим за тези идеи. Това е и избора. Какво искаме да оставим след себе си? Всеки сам взема това решение.

=*=

Не очаквам включване. Обикновено темите, в които пиша се погребват, което ме поставя мен в сложния избор — да пиша ли, когато това води до разрушение на форума?!
Активен

В $por4e2 e истината  ;)

***

Aко даваха стипендия за най-глупави, щях да съм човека с най-много Mини Kупъри

***

Reborn since 1998 || 15.09.2007 totally М$ free && conscience clear

vektorman

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 206
    • Профил
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #19 -: Jan 12, 2018, 10:26 »
Аз лично в разумни граници също съм против кражбата и ако мога нещо да си го купя на нормална цена, винаги избирам законния път пред втория начин (говоря за софтуер, филми, музика и литература). Ако обаче цената е като пладнежки грабеж, предпочитам аз да грабя отколкото те мене - никой не обича да го правят на глупак. Също така ако начинът на плащане е труден, сложен и рисков (като например да си вкарам в компютъра номера на картата в която си получаавам заплатата), без мене. Не може например да искаш от хората да си купят един диск с музика на цена 1/20 от заплатата им и да очакваш да си го купят. Просто ги подтикваш към кражба. Дори при 1/60 е повече от  съмнително. При 1/240 вече повечето биха предпочели да имат фабричен диск с лъскава обложка, пък и автора да вземе нещо, отколкото да пиратстват. Така че нещата са въпрос на баланс.
Ако сайтът "моята библиотека" беше направен с годишен абонамент да речем от 5 до 10лв и ако могат да се платят лесно, например с SMS, щяха сега да са други нещата.
Нещата не опират до идеологии а до прагматизъм. Аз помня времето когато се крадяха на колите чистачките, защото бяха скъпи и трудно се намираха. Сега защо никой не краде чистачки на коли - да не би да сме забогатяли или пък да сме станали по-морални? Не, просто чистачките са достатъчно евтини и достъпни.
Активен

makeme

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 895
  • Distribution: Many
  • Window Manager: KDE
    • Профил
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #20 -: Jan 12, 2018, 11:27 »
@zahari_bgr, не разбрах само какво е за теб кражба!

Ако са тези общи приказки за "плодовете на труда", пак не става ясно кой е крадеца!

Нека ти разясня нещо: Ако говорим за нематериалните плодове на труда, единствено крадец може да бъде този, който предоставя на други нещо, което не е негово (и няма права над него), но не и ползвателя.
Ако имаш класифицирани документи и изтекат в медиите, крадци няма да са всички хора гледащи новините (те получават тази информация), дори няма да са и новинарите. Крадци ще са тези, които са откраднали документите и са ги предоставили на медиите. (колко това е морален акт е друг въпрос)

Ако си давал книга назаем някога, крадеца си ти, а не този, който я е прочел.

Сега, когато знаеш кои са крадците и може би си се усетил, че си един от тях, моля те спри да пишеш такива простотии:
Цитат
Кражбата не е свобода, кражбата е най-тежко престъпление, go_fire. И трябва да се наказва най-строго, защото в противен случай се обезсмисля създаването на каквото и да е.

Но дори и да си принципен, човек и да признаеш, че си крадец (както go_fire каза: всички сме) изтрий си тия тъпотии от главата, че кражбата е най-тежко престъпление. Това е много общо и некоректно изказване! (може би такива като теб, пускат убийците да се разхождат на свобода, докато стъпил накриво пред данъчните ще лежи цял живот)

ПП: Иначе след като е извършен "грабежа" съм на позицията на @4096bits
Цитат
И мен не ме интересува, какво мислиш. Ако мога да намеря нещо без пари, взимам го. Не ме интересува, кой го е написал, нарисувал, снимал или каквото там. Ако е достатъчно умен, ще намери начин да печели от труда си, а не да реве и да скубе коси. Нещата са много прости. Ако нещо не става по един начин, търсиш друг.

Но пак казвам: Няма нужда от толкова силни думи. Всеки, който иска да си купи книга, ще си я купи. Всеки, който не иска да я закупи, но иска да я прочете, пак ще намери начин. Най-вероятно ще почука на твоята врата и ти ще му услужиш :) После ще седнеш на компютъра и най-лицемерно ще напишеш това, което написа.
« Последна редакция: Jan 12, 2018, 11:39 от makeme »
Активен

Distributions:  UbuntuMate; Kubuntu; CentOS; Kali; Raspberry Pi OS ...

4096bits

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 6152
    • Профил
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #21 -: Jan 12, 2018, 13:22 »
Вече започна да се мисли за лесни начини за плащане, нали? За по-нормални цени...
Ето това се иска. Не може просто да обявиш цена и после да кажеш, онези са крадци.

Понятието интелектуална собственост е абсолютна абстракция. Ако напиша тук някоя велика мъдрост и някой известен на обществото ме цитира и заради това има десет милиона ретуитвания и петнадесет милиона гледания в тубата, значи трябва да го дам под съд за кражба?

Ако нещо е излюзло от главата ти, сътворил си го и си направил така, че други да могат да го четат, слушат или гледат.... ами хората това и правят. На теб не ти харесва, че не е по начина, по който ти искаш. Значи правиш си проучването, виждаш, какви начини използваат хората и търсиш ти начин, да ги използваш за собствената си изгода. Това прави пазара, това прави и бизнеса. Проучва и анализира. Не слага цена и после да гони клиентите си един по един по коридорите на съдилищата и да им търси сметка, че не са влезли в магазина, да си купят от рафта стоката им. Ако не им се продава, търсят причините. Цената ли е висока, разпространението ли, опаковката може би не е привлектелна, маркетинга също може би куца... Търсиш, какво не е наред.
За книги ли си говорим? Гледали ли сте, колко струват книгите по чуждите сайтове? Сигурен съм, че сте. Хайде сега да ви питам, ако някой тукашен издател преведе книгата и обърне онази цена в левове и я отпечата на корицата тук, ще му се купува ли? Някой ще даде ли 60, 80 100+ лева и да си я купи? Това не се случва, нали! Няма да питам защо. Защото издателството е наясно, че при обявяване на такава цена, никой няма да им погледне книжката. И слага да речем 25 лева, което е в пъти по-нормално за нашия пазар. Питам, защо единия фактор да се взима под внимание, но не и останалите?
Сега беше коледа и Нова година. Да сте видели някой в родната ни страна да направи нещо, което е напълно нормално в другите държави, да намали цената на стоката си. Говоря за книги. Влезте в пет книжарници и питайте, имали ли са намаления по празниците? Няма да го направите, защото вече знаете отговора. А го знаете, защото знаете начина на мислене на "търговците" ни.
Само един пример: https://www.packtpub.com/ По-добре погледнете, докато не са върнали нормалните цени. Вижте, какво е това намаление. Виждате ли на какви цени се продава книга? Някой ще сложи ли 86 евро, 142 евро цена, ако никой не я купува? Виждали ли сте тук някой да смъкне цената 17 пъти? Проценти и два месеца преди това, започват да я вдигат, за да не им падне печалбата. Ето това е мисленето на нашия търговец и бизнеса също. Ако се съобразяваш единствено със себе си и собствените си представи за пазара, без да взимаш под внимание същия този пазар и условията в него, остава това. Да се оплакваш, че бизнеса не върви, да влагаш средства, които нямаш, защото бизнеса не върви, за съдебни разходи и да дърпаш хората за ръкава, да ти платят, колкото си им поискал, щото видиш ли, те не са нищо друго ми крадци. Продължавай да обявяваш потенциалните си клиенти за крадци и чакай да ти вървят продажбите.  :D

Някъде да виждате логиката да се връзва? Сигурно не.

Никога няма да забравя статия, която четох за някаква скандинавска група. Правят си хората музиката, опитват се да издават албуми, опитват се да правят и концерти, ма нещо не им се получава нищо от това. В един момент виждат, че повече усилия хвърлят за бизнеса, отколкото да правят това, което им харесва. Да правят музика. И теглят една майна на всичко и какво решават. Почват да свирят без пари и казват на хората, ако ви харесва това, което правим и чувате, можете да оставите според преценката си. Нямаме други доходи. Само след година станали милионери.

Понеже стана дума за Моята библиотека и сайта, дето толкова го борят да го свалят... Някой може ли да ми каже, колко взима "творецът", писателят от всяко продадено копие на книга? Обществена тайна е, че издателствата направо ограбват писателите. Че даже трябва и да си платиш, за да ти издадат книгата. Някакви там 4-5 хиляди лева. Но тези не са крадци, а онези, дето четат, са?!

Какво искам да кажа с всички тези приказки... Когато имаш толкова динамично променящ се пазар и такова развитие на технологиите, да не използваш това, енергията и потенциала на всичко, които ти дава интернет, е най-голямата глупост. Единственото, което трябва да направиш, е да намериш начин, как да се включиш към потока. Иначе ще го гледаш, как се носи пред теб и ще гребеш в обратна посока, пък ще настояваш и останалите да гребат с теб. Невъзможно е. Не можеш да пребориш тази енергия със сила. Нито със закони. Не можеш да накараш човек да не краде, като го обявиш за крадец. На какво разчиташ, на съвестта му. В общество, в което всички крадат, а това се вижда вече ясно, благодарение на същите тези технологии, крадецът не е крадец. Ще платиш ли за КТБ от джоба си? Ще платиш. Открадаха ли от теб? Откраднаха. Кой го направи? Тези, които създават законите. Че краля на Испания го гонеха за кражби...

Та, да използваш остарели бизнес модели в днешния свят, ще те доведе единствено до разход на пари, които най-вероятно нямаш, което означава автоматично фалит. До огорчение, самосъжаление и в крайна сметка ще ти вземе енергията, съня, здравето и живота. Горе-долу в този ред. И няма да стане, защото са крали от теб, а защото не си се съобразил с условията на пазара. Не си бил достатъчно гъвкав и адаптивен, за да можеш да предложиш на клиентите това, което искат ( да речем, че искат кникага ти ), по начина, по който им е удобно, на цена, която няма да ги накара да се замислят, струва ли си. Последното е много важно. Ако някой се колебае, дали трябва да даде толкова пари, пък ако ще и два лева да е, значи не си свършил останалото преди това, достатъчно добре. Цената е последното, което е определящо, дали ще има сделка. И факторът цена не съществува при решението, дали ще има покупка или ще те подминат. Не си накарал клиента да желае достатъчно силно продукта ти, не си му дал причините, защо трябва да го има, не си му ги дал, защото не си ги търсил, не си разбрал, от какво има нужда. Не си му посочил, как сдобивайки се с твоя продукт, ще получи това, от което има нужда или иска.
Обърнали ли сте внимание, че почти никой не ви пита, от какво имате нужда. Въпросът почти винаги е, "какво ще желаете". Ами влязъл съм в книжарница и гледам книгите бе, тъпак. Според теб, какво желая. Хубаво четиво. Как ще ме убедиш, че е хубаво? Как ще ми помогнеш да избера, при толкова голям избор. Как ще ме накараш да не се замисля, след като изляза с покупката, това ли трябваше да купя или друго? Как ще ме накараш да се върна за още? Отговора на последния въпрос е отговора на тези преди него.

Каква е причината, да се рекламират лекарства, храни, алкохол, козметика, услуги, всякакви други щуротии, но не и книги? Защо нещо толкова важно не се прави? Как ще ти се купува продукта, ако не обявиш, че той съществува? Няма значение по какъв начин. На какво разчиташ? Някой да влезе в книжарницата и да си спре погледа точно на твоята книга ли? Това е лотария, хазард. Ако по такъв начин ще продаваш, нямаш право да се оплакваш за нищо. След като разчиташ на случайността и на късмета си, ами такъв ти е късмета.

И понеже ни е болна тема и говорим за цени... Не зная, с какво се занимава всеки един от вас, но цените на българския пазар се определят напълно произволно. Ценообразуването тук зависи от прищявката и хрумването на този, който определя цената и почти от нищо друго. Занимавал съм се с достатъчно и различни неща  и достатъчно пъти съм виждал, как става това. За надценките да не говоря. Напълно произволни също. Купуваш го на 3.5 долара бройката, плащаш някакъв транспорт, плащаш няколко стотачки на митницата, на когото трябва, за да не платиш 25 бона държавни такси и после го пускаш на 20 лева. И съм чувал как се решава, защо да е 20 лева., ми не 25, 15 или пък 30. Не се отчитат разходите преди това, не отчиташ текущите разходи, като комунални услуги, заплати и прочее, не отчиташ колко ще са ти данъците, не си слагаш някаква определена печалба като цел, нищо от това. Как става бе, аджеба? Бизнес ли правиш или си отворил сергия. Защото дали ще въртиш пет хиляди лева или няколко десетки милиона годишно, ако това ти е начина на мислене... Ти си продавач на сергия и нищо повече.

И когато някой започне да продава нещо на цена няколко хилядарки, на човек със семейство и заплата 600-700 лева, та дори и пенсионер с 230 лева пенсия, тогава ще разбере, какво върти колелата на каручката, наречена търговия. Както споменах и по-нагоре, ако не можеш да определиш нуждите на човека, да го убедиш, че има нужда от твоя продукт и да му дадеш и причините, но неговите причини, не тези на някой друг, значи разчиташ на късмета си и на нищо друго.
Слагаш цена, слагаш стоката на рафта и работата ти е приключила, а? Затова, някои хора печелят повече и бизнеса им върви, а по-голямата част са огорчени и разочаровани. Трябва да се бориш за всеки клиент. За всеки един. Не може да бездействаш и да разчиташ, че ще ти се случи.
Знаете ли, какво са ми казвали? Работех с един две седмици, а онзи беше по-добър от мен. Клиент, който разбираше, как стават нещата и май се забавляваше  с мен. Ама за това си дадох сметка по-късно, като анализирах, премислях по-скоро случката - анализ звучи малко прекалено. Та, човека решил, още на петата минута, че ще си напазарува, просто, защото му трябваше. Не е бил наясно, дали точно това иска или ще отиде при конкуренция. Две седмици танцувахме с този, убеждавах го, разпитвах го, търсех му причините, защо трябва да го има, за да му ги дам ( повярвайте ми, повечехо хора не знаят, защо купуват нещо ), какво ли не използвах. Това ми каза. На петатат минута беше взел решението, обаче решил да ме върти на бавен огън, та да види докъде ще стигна и колко грешки ще направя. Е, грешките не ми ги посочи, аз сам си ги виждах, а и виждах, че той ги вижда, защото виждах и реакцията му всеки път, като си променях тактиката. И усещах, че ме върти нарочно. Обаче беше и голям кеф. Много хубаво се работи с интелигентни хора. Много ноучих покрай този. Накрая ми каза, че ще има сделка и защо ще е точно през мен. Не съм се бил отказал. Виждал, че вече съм започнал да се изчепвам на идеи и започвам да се повтарям ( и наистина, накрая се чудех вече, какво да правя ), но не съм спрял да опитвам, не съм загубил търпение с него. Този същия после отново дойде няколко пъти, доведе и още клиенти, с които ми трябваше не повече от половин час. Защото го познават и му имат доверие.
Та, слагайки стоката на рафта с етикетче с цената... Няма да стане. Просто не работи. Това се прави със стоки първа необходимост. С нищо друго. Една причина, която винаги работи при мен и не излизам без покупка. В малко магазинче разбира се, това няма как да стане в голям магазин или хипермаркет. Влизаш и виждаш една усмивка, виждаш, че човека е радостен, че му влиза клиент. При мен, това е достатъчно. От тук нататък, аз зная, как да си поведа разговора да си задам въпросите, за да му подскажа и на него, какво ми трябва и как да ми помогне. Но, това е, защото вече имам желанието да го направя. Това желание той го е предизвикал. При различно отношение и моето е коренно различно и в повечето случаи си излизам с празни ръце. Та и съм му развалил настроението поне за два часа напред.
Може и да ви стане интересно. Обърнете внимание на мотивите си да купите нещо или да не го направите. На чувствата си, докато взимате решение или си говорите с продавача. Слушайте себе си. Когато го направите, ще разберете и мотивите на всички останали хора. Това е основното. От тук нататък... Четете по-нагоре.

И нещо последно, че вече стана много. Добре са тези и успяват тези, които си гонят нещата, вършат нещо, опитват. Да сложиш книга на рафта и една цена и да чакаш, да си пасивен след това... Ами как ще стане? Тук вече питам. Как ще стане?
Пратиха ме от една фирма да им продавам нещата в един от хипермаркетите, защото някак бяха уговорили магазина да го заринат със стока. Не зная, защо мен точно пратиха. Познавал съм бил стоката. Вярно, познавах я. Работех в сервиза. Не продадох всичко, а и никой не очакваше, но станаха няколко неща. Шефовете ми се обадиха, да търсят ли начин да набавят още. Е, наложи се само за два от артикулите. За останалото беше прекалено оптимистично. И какво правех. Говорех с клиентите, минутка само, след като се забавеха в отдела. Първо, им става приятно, че някой изобщо им е обърнал внимание, явно обикновено не се случва, а ако стане, те питат "искате ли на кредит да пазарувате, господине" в някои други магазини и това е всичко. Значи стоиш на едно място, той не се помръдва, а само изтрелва, "искате ли да пазарувате, пък да ви вземем и още пари". Това беше първото, което правех. Другото, което направих, беше да отворя по един от артикулите и да го оставя, да си го гледат отвътре, как и от какво е направено. Дори не питах шефовете. Това помогна при доста от клиентите. И това ги питаш - от какво имат нужда, какво мислят да правят, как мислят да го направят. Като знаеш това, знаеш, какво да им продадеш и в повечето случаи, как.
Какво друго се случи? Дойде управителя на магазина при мен и ми каза, че останалите ми "колеги" се оплаквали, че им крада клиентите. Питах го, иска ли продажби в магазина? Разбира се искал и ми се хили в лицето. Ми казах му, че останалите не правят нищо, за да продават. Той ме остави и отиде да си върши неговите си неща. В последствие разбрах, че ходили отново, да му се оплакват, като видяли, че продъжавам да си правя същото, а той направо ги отсвирил, да не му губят времето с глупости. Та, виждах им израженията в началото, как непрекъснато ходя напред назад и "притеснявам" хората, пък те си стояха на групички и си говореха и чакаха някой клиент да им дойде на крака с въпроси. После ми се мръщеха. Най-накрая ги накарах да си размърдат задниците, защото стоката ми вървеше, пък тяхната не. Научих ги да работят. За два месеца и половина.

Защо пиша толкова и си "губя" времето да си споделям опита и разбирането за всичко това. Ей заради това, заради споделянето. Повярвайте ми, мога да напиша книга и да я пусна да се продава. Всичко, което написах тук, мога да го разтегля в триста страници, да го систематизирам, да го сложа в някакви теми и раздели и да му сложа 40 лева. Е, няма да съм аз, ми издателя, но схващате картинката. Да, ама понеже не мога да стоя  и да чакам да се продава, ще трябва пак да се разтърча и да си промотирам произведението, за обяснявам, защо си струва да го прочетеш, да му пусна реклама, защото никой него прави за книги, да се разтичам при разни имена и да ги уговоря за рецензии, след като им дам по едно копие, да ги пусна в пресата и медиите. Общо взето да си обявя продукта, че го има на пазара и защо ви трябва. Ей това трябва да се направи в общи линии. Ма не го правя, правя си моите си неща. Нямам време за друго, а отделеното тук... Приятно ми е.
« Последна редакция: Jan 12, 2018, 13:49 от 4096bits »
Активен

As they say in Mexico, "Dasvidaniya!" Down there, that's two vidaniyas.

jet

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 3472
  • Distribution: debian
  • Window Manager: kde
    • Профил
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #22 -: Jan 12, 2018, 15:29 »
Аз например пиратствам/крада само произведения на изкуството - просто нуждите ми са по-големи от колкото мога да си позволя.
За всички останали нужди съм намерил колая, но за изкуството не мога да намеря друг начин.  Транспорт не плащам - ходя пеш и на колелото, Дрехи и храна - без изгъзици, слава богу Линукс/ФОСС ми решава проблема със софтуера, интернета ми решава проблемите с набавянето на информация. Друго не ми се налага, а и не искам да крада.
Понеже ме обират здраво (всички над мен по хранителната верига), а под мен няма никой, все пак трябва да поддържам стандарт на живот да не се лишавам от задоволяването ми на базовите нужди (храна/облекло/покрив).
Активен

..⢀⣴⠾⠻⢶⣦⠀
  ⣾⠁⢠⠒⠀⣿⡁
  ⢿⡄⠘⠷⠚⠋
  ⠈⠳⣄⠀⠀⠀⠀  Debian, the universal operating system.

ray

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 1447
    • Профил
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #23 -: Jan 12, 2018, 15:54 »
Здравейте,

Дълго се чудих дали да пиша, накрая реших само да посоча някои факти (от многото) и всеки да си ги търкува както иска :-)

Вземете най-общо историята на парите, в началото са били златни, сребърни, медни и т.н.; после постепенно златните изчезват и остават сребърните, медните и такива от някаква сплав (тук вече самия носител вече няма реална стойност а се използва само за еквивалент) но все още само царския двор може да сече монети.

Сега прескачам направо към книжните пари, до края на социализма на банкнотата от един/повече лева беше написано "гарантирана със злато и всички активи на банката" (или нещо подобно по смисъл), в момента надписа е че банкнотата е законно платежно средство (няма нищо за гаранция/покритие). Отново само една институция има право да печата парите на дадена държава (тук не искам да влизам в дискусията дали това трябва да е държавна/обществена институция или може на пазарен принцип дори да е частна). Не е много ясно (поне на мен) как се определя количеството на новите пари - ако някой е по-наясно да каже.

През средновековието на лихварите се е гледало като на презряна социална група (Шекспир - Венецианския търговец), сега вече са на всеобща почит и уважение.

В момента усилено тече преход към цифрови пари (а сега, това пък какво е) отпадат дори разходите за печатане на банкноти (тук вече съвсем не знам кой и как определя/ще определя количеството на новите пари - нули и единици в някой компютър).

Малко встрани от темата, но само преди 200-300 години има достатъчно случаи на хора/и деца осъдени и изпратени на каторга в колониите за кражба на хляб или нещо за ядене, дам според закона са крадци и се наказват със цялата строгост на закона и държавата :-(

Друго което ми направи впечатление напоследък е едно изказване повторено на няколко места "еди какво си не е морално, но не е незаконно" ...

Мисля че това е достатъчно засега ...

Поздрави,
Румен
Активен

4096bits

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 6152
    • Профил
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #24 -: Jan 12, 2018, 16:15 »
Тези две думички, морал и закон са две празни картонени кутии и нищо повече. Каквото насипеш в тях, това ще съдържат.
Трудно търпя, като някой почне да говори за някакви абсолютни понятия и разбирания, истини. Всичко се променя, а в днешно време прекалено бързо. Като ученици ходехме да бием педерастите по градските тоалетни, сега не им обръщам внимание. И на мен ми промиват мозъка и то успешно  ;D
Активен

As they say in Mexico, "Dasvidaniya!" Down there, that's two vidaniyas.

stealth01

  • Гост
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #25 -: Jan 12, 2018, 17:28 »
...
Много съгласен с всичко!
Само едно уточнение под черта - книги се рекламират, а и се продават с добри отстъпки. Сиела преди известно време доста често пускаха на 50% всичко тяхно. Книжарниците взеха да пищят (въпреки че точно те са виновни за завишеното ценообразуване) и сега трябва да се дебне повече.
Друго което ми направи впечатление напоследък е едно изказване повторено на няколко места "еди какво си не е морално, но не е незаконно" ...
Аз оставам с вречатлението, че това е официална държавна политика. При това - не само българска.
Активен

4096bits

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 6152
    • Профил
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #26 -: Jan 12, 2018, 17:54 »
Само едно уточнение под черта - книги се рекламират, а и се продават с добри отстъпки. Сиела преди известно време доста често пускаха на 50% всичко тяхно. Книжарниците взеха да пищят (въпреки че точно те са виновни за завишеното ценообразуване) и сега трябва да се дебне повече.
E, аз не съм виждал, а и съм нямал информация. Има наченки. Макар че, може много да се желае в тази посока. Намаленията и образуването на цените. Не мога да я разбера тази работа. Как може някои хора да работят с марж двадесет процента например, а тук се слагат сто, че и повече. Парите трябва да се въртят, не да стоят. Ако стоката ти е непродаваема... Някой ден. Надявам се. Преди шест-седем години един приятел, който живее в Англия дойде тук да си прави зъби и ме пита искаш ли да ти донеса едни обувки. Отказах, но като ми каза, че струват пет паунда и му викам, носи. Нито той ще се охарчи, нито аз. Сигурно са му били пред очите, като сме говорили. Хубава кожа, високи, залепнаха ми за крака. Направо като отляти. Превъзходна изработка. Още им помня етикетите с цените. От 55 намалени на 35, накрая на 5. Още ги нося. Едната е леко жулната само отпред. Всяка есен и зима. Смених им само връзките.
Активен

As they say in Mexico, "Dasvidaniya!" Down there, that's two vidaniyas.

remotexx

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 3211
    • Профил
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #27 -: Jan 12, 2018, 20:37 »
охохо това е нищо те вече компаниите... поне големите т.е. корпорациите все повече замязват на изкуствен интелект ИИ, щото т'ва си и ползват де ИИ напр. да им коже кое /цени и пр./ кога да дигнат или свалят и т.н. и кого как да изработят - конкурент и не само напр. обик. човек също т.е. краен клиент... айде за корп. с/у корп. не ни пука ама когато се изправят срещу нас дребните рибки т.е. обикновените хорица... не ми се мисли ...накъде отива тоя свят ..айде той ИИ още е в зачатък засега не е по-умен/хитър от сам човек /но даже и сега в някои отношения е по-напред напр. Гугъл колата спира на всеки червен светофар за рзлика от повечето хора които познавам/, но ИИ се учи много по-бързо и един ден ние /обикновените хорица/ няма да имаме никакъв шанс с/у ИИ 10х т.е. с/у корпорациите ...какво ни остава
ха наздраве - то друго не ни остава (докато още не е пропил - ИИ-то де)  [_]3 [_]3 [_]3

https://boingboing.net/2017/12/29/llcs-are-slow-ais.html
Charlie Stross: the future of psychotic AIs can be read in today's sociopathic corporations

и малко картинки които и преди съм давал
https://28oa9i1t08037ue3m1l0i861-wpengine.netdna-ssl.com/wp-content/uploads/2015/01/Howard-Graph.png

https://waitbutwhy.com/wp-content/uploads/2015/01/gif

https://28oa9i1t08037ue3m1l0i861-wpengine.netdna-ssl.com/wp-content/uploads/2015/01/PPTExponentialGrowthof_Computing-1-600x512.jpg

https://28oa9i1t08037ue3m1l0i861-wpengine.netdna-ssl.com/wp-content/uploads/2015/01/Intelligence-600x472.jpg
https://28oa9i1t08037ue3m1l0i861-wpengine.netdna-ssl.com/wp-content/uploads/2015/01/Intelligence2.png

https://28oa9i1t08037ue3m1l0i861-wpengine.netdna-ssl.com/wp-content/uploads/2015/01/staircase2.png
« Последна редакция: Jan 13, 2018, 01:38 от remotexx »
Активен

4096bits

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 6152
    • Профил
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #28 -: Jan 12, 2018, 20:56 »
 :D

Заглавието от първия линик е много хубаво
Активен

As they say in Mexico, "Dasvidaniya!" Down there, that's two vidaniyas.

nikolin

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 225
  • Distribution: Slax
  • Window Manager: KDE & xlunch
    • Профил
Re: читанката и пр. проблеми
« Отговор #29 -: Jan 13, 2018, 06:43 »
Това с кражбата си е размито понятие . Никои не рипаше и викаше ( от нашите де ) че било кражба когато откраднаха ТТ данните мисля че беше епъл и направиха Правец . И всичко около тези компютри се разви . То и затова 'малко' дръпнахме напред . Нито пък Майкрософт толкова яростно е протестирал когато се сваляха нелегални копия на техните продукти ( не протестираха , ама пък се наводни пазара и се наложиха ) .

А за книгите - аз съм фен на книгите - не да ги притежавам , а да ги чета . И ме  е яд колко се наводни пазара с буквално боклукчава литература . Съдържание и стойност -малко над нулата , а цена малко под небето . За технически насочени добре написани книги просто неми се говори - там работата е чист вакум .
Активен