Автор Тема: Звукът в Линукс  (Прочетена 25906 пъти)

Odido

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 627
  • Distribution: Arch Linux
  • Window Manager: Gnome
    • Профил
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #15 -: Apr 09, 2017, 00:05 »
@ЗевсБг  Мислил ли си да систематизираш знанията си за озвучаването в някакви статии,блог да не кажа книга?  ::) ??? :o ;D
Активен

"Congratulations, you broke the Internet
Look at what you did! Are you happy now?"

vektorman

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 206
    • Профил
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #16 -: Apr 09, 2017, 18:38 »
@runtime,
Предполагам питаш за алтернатива на foobar 2000 във връзка с въпросните SACD ISO-файлове. Аз доколкото знам в линукс няма плеър с който директно да се пускат. Първо трябва да се разархивира ISO-файла до отделни песни с разширение *.dsf. За целта се използва програма наречена sacd_extract. Преди я бях намерил като сорс който се компилира, а сега нещо не мога да я открия по тоя начин, но пък а има готова компилирана заедно с gui към нея, като цялото нещо се нарича Sonore - ISO2DSD : http://www.sonore.us/iso2dsd.html.
Като я стартираш и след като избереш ISO файла в левия прозорец, след това в дясно от падащото меню избираш вместо Phillips DSDIFF да е Sony DSF и накрая натискаш бутона Execute. Готовия разархивиран албум се появява като папка в папката на iso2dsd.
Сега вече плеъра с който се пускат тези файлове е DeaDBeeF : http://deadbeef.sourceforge.net/. Ако си с Убунту има и PPA: https://launchpad.net/~starws-box/+archive/ubuntu/deadbeef-player.
Изтегли си едно SACD ISO ако нямаш и пробвай. Аз днес си изтеглих едно такова https://arenabg.com/svali-torent-concord-jazz-2003-sacd-sampler-1-sacd-557852/ на настолния компютър с калпавите колонки и пак разликата в качеството е голяма спрямо другите формати или аз си внушавам - и аз вече не знам, затова пробвайте и кажете какво мислите.
Активен

ЗибелтБг

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 1302
  • Distribution: Kubuntu 14.04 Realtime 3.12.0-rt2 JACK Audio Connection Kit
  • Window Manager: KDE 4.13.3 !!! VLC-настр-Аудио-SRC-Sinc function(best quality)
  • М
    • Профил
    • WWW
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #17 -: Apr 10, 2017, 23:37 »
@ЗевсБг  Мислил ли си да систематизираш знанията си за озвучаването в някакви статии,блог да не кажа книга?  ::) ??? :o ;D


        Не вярвам да има много хора, да им е интересно. Някога имаше мощни движения Направи си Сам....силата на цялата работа е да направиш нещо там, където индустрията е безсилна, или неефективна, или просто не и се занимава. Дори е нещо като философия. Да кажем, че си направил въпросното устройство. Обикновенно технократите се юркат да направят кутия, с която да се доближат по постижения в дизайна на промишленоста. И аз съм си мислил такива глупости...  Абе кратуно малоумна (на себе си говоря)-направи го така, че промишленият дизайн да изглежда първобитен.....оказва се, че може...

   Как ли?...ами направи го например от скъпа порода дърво, много добре обработено, надписите ги гравирай, (има си гравьори) и копчетата на струг от дърво, ако трябва дърворезбар да ги дооформи, да видим как промишленият дизайн няма да изглежда малоумно. Има масла за под, с които дървото изглежда страхотно.

     Ако е озвучително тяло-направи го от български талашит- (защото е най добрия акустичен материал, защото е рехав), и го облицовай с мрамор, ако трябва (аз ги крия зад пердетата) -и пак ще изглежда по добре от фирмената малоумщина. На времето чичо ми, който живееше в Мюнхен-гледам го, че си товари тонколоните от България, за Германия-само дървената част...... "Еми тия идиоти от JBL - на 5 лентова колона със скъпи качествени говорители ги сложили в кутия от....ПЛАСТМАСА.....идиоти....и звукът е идиотски естествено".....(значи може няколко пъти по ефтиният гардероб да го направят от талашит, обаче прескъпите колони-от пластмаса).....

      Аз тука хубаво ви забавлявам, ама знам, че нямате време за такива неща, та затова...едно време беше голяма тръпка да си купиш книга-как да правим колони, и как ще закрепим от вътрешната страна парнаджийската стъклена вата, като работим с ръкавици....(абе разбирай  великите фирми ще ги издухаме, като стой та гледай)...че то страшни разработки бяха, от хора проверявали нещата със страшна апаратура в "нашите институти и заводи"- имаше такъв лаф по печантите издания, сега какво има-нищо няма-нито институти, нито заводи, и тръпка няма, само безкрайно тъпи реклами.....и хора, които питат-кажи ми магазина, от дето да го купя...

    преди години си купих за 20 лева най страшния диод на CREE, та юрках един приятел да преработим контролера, да може диода плавно да пали и от 5 милиампера, направих рефлектор, който покрих отвътре с посребрено кондензаторно фолио, и с потециометър плавно регулирам светлината щото вечер в планината зимата има едно понятие оптимална осветеност, която е в тесни граници, като сравнявах всички фирмени решения преди 7 години ги бях отвял два пъти като КПД, барабар с Petzl -челници за 400 долара професионален тип бяха с по лоши показатели, и три фиксирани мощности, и какво от това, всеки ме пита-кажи от къде да го купя-не става отговарям.......

.....абе нещо като нашия Линукс, с мангизи не става....

                                    някяк си градивното изчезна....
« Последна редакция: Apr 22, 2017, 09:22 от ЗевсБг »
Активен

Кубунту  със Realtime Kernel дава звук, който няма нищо общо с другите дистрибуции...Линукс е за галеници на Боговете-не е за простосмъртни...при прекомпилиране-make menuconfig, Under ‘Processor type and features’, Scroll  down to ‘Timer Frequency’ and set this to 1,000Hz!!! за 3.12 иска lzop

10101

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 384
  • Distribution: GNU LINUX
    • Профил
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #18 -: Apr 11, 2017, 09:44 »
@ЗевсБг  Мислил ли си да систематизираш знанията си за озвучаването в някакви статии,блог да не кажа книга?  ::) ??? :o ;D


        Не вярвам да има много хора, да им е интересно. Някога имаше мощни движения Направи си Сам....силата на цялата работа е да направиш нещо там, където индустрията е безсилна, или неефективна, или просто не и се занимава. Дори е нещо като философия. Да кажем, че си направил въпросното устройство. Обикновенно технократите се юркат да направят кутия, с която да се доближат по постижения в дизайна на промишленоста. И аз съм си мислил такива глупости...  Абе кратуно малоумна (на себе си говоря)-направи го така, че промишленият дизайн да изглежда първобитен.....оказва се, че може...

   Как ли?...ами направи го например от скъпа порода дърво, много добре обработено, надписите ги гравирай, (има си гравьори) и копчетата на струг от дърво, ако трябва дърворезбар да ги дооформи, да видим как промишленият дизайн няма да изглежда малоумно. Има масла за под, с които дървото изглежда страхотно.

     Ако е озвучително тяло-направи го от български талашит- (защото е най добрия акустичен материал, защото е рехав), и го облицовай с мрамор, ако трябва (аз ги крия зад пердетата) -и пак ще изглежда по добре от фирмената малоумщина. На времето чичо ми, който живееше в Мюнхен-гледам го, че си товари тонколоните от България, за Германия-само дървената част...... "Еми тия идиоти от JBL - на 5 лентова колона със скъпи качествени говорители ги сложили в кутия от....ПЛАСТМАСА.....идиоти....и звукът е идиотски естествено".....(значи може няколко пъти по ефтиният гардераб да го направят от талашит, обаче прескъпите колони-от пластмаса).....

      Аз тука хубаво ви забавлявам, ама знам, че нямате време за такива неща, та затова...едно време беше голяма тръпка да си купиш книга-как да правим колони, и как ще закрепим от вътрешната страна парнаджийската стъклена вата, като работим с ръкавици....(абе разбирай  великите фирми ще ги издухаме, като стой та гледай)...че то страшни разработки бяха, от хора проверявали нещата със страшна апаратура в "нашите институти и заводи"- имаше такъв лаф по печантите издания, сега какво има-нищо няма-нито институти, нито заводи, и тръпка няма, само безкрайно тъпи реклами.....и хора, които питат-кажи ми магазина, от дето да го купя...

    преди години си купих за 20 лева най страшния диод на CREE, та юрках един приятел да преработим контролера, да може диода плавно да пали и от 5 милиампера, направих рефлектор, който покрих отвътре с посребрено кондензаторно фолио, и с потециометър плавно регулирам светлината щото вечер в планината зимата има едно понятие оптимална осветеност, която е в тесни граници, като сравнявах всички фирмени решения преди 7 години ги бях отвял два пъти като КПД, барабар с Petzl -челници за 400 долара професионален тип бяха с по лоши показатели, и три фиксирани мощности, и какво от това, всеки ме пита-кажи от къде да го купя-не става отговарям.......

.....абе нещо като нашия Линукс, с мангизи не става....

                                    някяк си градивното изчезна....

+1
Зевс ли си бог ли си?! Харесва ми написаното.
Активен

А печат ?

4096bits

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 6152
    • Профил
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #19 -: Apr 11, 2017, 17:45 »
На мен ми беше интересно.Преди години. Много исках да зная, как да си направя колони. Ма много. И много рових в интернет, защото бях чувал, че се пресмятал обем на колоните и прочее. И търсих математиката, формули, как се правят филтри и изобщо обяснено всичко подробно. Не намерих почти нищо и много се разочаровах. Сякаш липсва нещо много основно за нещо много тривиално на пръв поглед. Търсих и за камини как се правят и смятат и това липса. Много ми прилича на това да отпътуваш за Великобритания за месец на разходка и никой да не ти каже или никаде да не намериш инфо за това, че зарядното на телефона и на лаптопа, няма да влезе в техните контакти. И това може да ти провали деня, че и още два напред.

Звука е нещо невероятно и мисля, че много се подценява. С него можеш да общуваш, да си переш дрехите, да виждаш под замята и във вътрешността на предмети и живи тела. С него можеш да чупиш чаши, но можеш да събориш и голяма сграда. Можеш да режеш със звук, дори да правиш операции без да правиш външен разрез, а директно да режеш вътре в тялото.
« Последна редакция: Apr 11, 2017, 17:49 от 4096bits »
Активен

As they say in Mexico, "Dasvidaniya!" Down there, that's two vidaniyas.

lunarvalley

  • Гост
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #20 -: Apr 12, 2017, 08:47 »
Цитат
Не намерих почти нищо и много се разочаровах. Сякаш липсва нещо много основно за нещо много тривиално на пръв поглед.

е добре, ами учебници там за инженерните специалности?
Активен

4096bits

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 6152
    • Профил
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #21 -: Apr 12, 2017, 12:45 »
Инжинерни специалности по какво?  :) Как да определя специалностите? Материалознание, електроника, елетроижинерство, там слаби токове нещо... Ами за сами звук, каква е специалността за товаБ
Активен

As they say in Mexico, "Dasvidaniya!" Down there, that's two vidaniyas.

lunarvalley

  • Гост
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #22 -: Apr 12, 2017, 16:24 »
е, преди години имах за съквартирант едно момче, което си учеше електротехника, радио и т.н. За съжаление, вече не помня какво точно. Та той си беше сглобил колони. Хобито му беше да лови радио станции на дълги вълни. С него един следобед опъвахме кабел-антена, че да хванел единственото радио на дълги, дето излъчвало стерео сигнал. Френско било. Той не отбираше френски, ма въпросът бил принципен. Та така...

Цитат
Инжинерни специалности по какво?  :) Как да определя специалностите? Материалознание, електроника, елетроижинерство, там слаби токове нещо... Ами за сами звук, каква е специалността за товаБ

питай някой от МЕИ  :P
Активен

Naka

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 3395
    • Профил
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #23 -: Apr 12, 2017, 16:26 »
Инжинерни специалности по какво?  :)  Ами за сами звук, каква е специалността за товаБ

"Теория на сигналите".
на ингилиски "Signal processing". Но това е по скоро математическият апарат/модел- Честотни характеристики, преобразувания на фурие, импулсни характеристики, конволюция, филтрация и такива работи.

Да в интернет липсват основни неща. Т.е. има някъде ама Гого ги слага в десета глуха. Много ама много съм му ядосан >:( >:( >:(

Много си мисля че тези работи с колоните може да се нагласят само опитно.
Е филтрите може да се сметнат. Такова нещо се учи по ТОЕ. прости R - L - C вериги колкото щеш. Точно тук "Теорията на сигналите" и ТОЕ-то изключително много се припокриват.

Много съм съгласен със Зевса, че трябва да се гледат старите книги. Сега във века на интернет и IT технологиите някакси знанието изглежда скрито и загубено. Абе знае се ама си го пазят само фирмите (а те нищо не правят). Никой и не се интересува да публикува нещо. Та или трябва да се четат старите книги или да се гледа фундаменталната теория - и според нея да се прави.

Някъде ми се мотае една книга (на български) за проектиране на озвучителни тела. Отдавна не съм я разгръщал. Тя май беше практически насочена.
« Последна редакция: Apr 12, 2017, 18:22 от Naka »
Активен

Perl - the only language that looks the same before and after encryption.

4096bits

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 6152
    • Профил
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #24 -: Apr 12, 2017, 18:46 »
Благодаря!
Отговорите ви ме подсетиха за едно изказване на Тесла, че съвременните учени – тези по негово време – не ставали за такива. Всичко, което правели, било да смятат цифри и така да вадят изводи за света. И все повече изоставяли експериментирането, което било всичко.

Активен

As they say in Mexico, "Dasvidaniya!" Down there, that's two vidaniyas.

Naka

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 3395
    • Профил
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #25 -: Apr 12, 2017, 19:42 »
Не ме разбирай погрешно. Казах експериментално защото математиката в един момент може да стане много сложна и да няма аналитично решение.

Какво имам в предвид. Всичко до съпротивлението на говорителя/ите - 4 ома или 8 ома може да се сметне без проблеми на 100%.

Обаче от там нататък следва механичната система на говорителя. Тя пак представлява един вид механичен ниско честотен филтър. Но може и да има много механични резонаси (т.е още механични филтри). Та това също да кажам пак може да се моделира ??? маса... еластичност.. демпфери - има такова моделиране.

Ами по нататък аудио вълните вътре (и отвън) в кутията. И за тях има диференциални уравнения.... като прибавим и ораженията и интерференциите вътре в кутията и многото възникващи вълни - мисията става невъзможна.
Та затова няма аналитично решение.

Обаче може някой 'луд' да измислил моделиране и симулация на това с числени методи. Да е написал програма за симулация на тонколона :o :o :o По подобен начин също както има програми за симулация на електромагинтото поле на антените и програми за симулация в аеродинамиката (за самолети ракети и т. н.)

Та затова мисля, че може само експериментално или в краен случай със симулираща програма ако изобщо има разработена такава.
« Последна редакция: Apr 12, 2017, 19:54 от Naka »
Активен

Perl - the only language that looks the same before and after encryption.

vektorman

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 206
    • Профил
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #26 -: Apr 12, 2017, 23:40 »
Когато се интересувах от тия работи посещавах разни форуми и четях по въпроса. Накрая естествено че нищо не направих, но придобих някаква представа относно тонколоните, та те са най-общо два типа - затворени и отворени. Затворените са тези, които сме свикнали да виждаме почти навсякъде, като се делят на такива със заден басрефлекс и с преден басрефлекс. Ако си купиш със заден басрефлекс трябва да са поне на метър пред стената за да свирят хубаво (което в моя случай означава че трябва да са почти в средата на хола).

Втория главен тип тонколони са от отворен тип и се наричат хорни (horns, horn speakers), та по тях най-много припадат аудиофилите защото според тях свирят по-хубаво.  Структурата им представлява нагънатa фуния, нещо като дълъг и нагънат рог или рупор: https://en.wikipedia.org/wiki/Horn_loudspeaker, http://www.bgaudio.org/forums/viewtopic.php?f=16&t=6202,https://www.pinterest.com/superjs/audiophiles/. Проблема при хорните обаче че свирят толкова по-хубаво, колкото са по-големи (най-добре е ако са високи колкото гардероба). Тук обаче вече се намесва един много важен и широко дискутиран в аудиофилските среди по цял свят фактор, наречен WAF - фактор (Wife acceptance factor): https://en.wikipedia.org/wiki/Wife_acceptance_factor или за колко време ще те изгони жената ако докараш вкъщи две на брой високи колкото гардероб скъпи тонколони.  :)

Има и друг проблем при озвучителните тела, който е свързан с акустиката на стаята - тоест в магазина свирят хубаво, защото там залата обикновено е голяма и има хубава акустика, а като ги занесеш в къщи в малката стая звука не е същия. Затова най-големите маниаци на качествения звук слушат музика със слушалки и слушалков усилвател.

Иначе за теорията на озвучителните тела и как да си ги направиш има бая даже и в гугъла: "acoustic theory of loudspeakers", "diy loudspeakers", "diy speaker horns".
Активен

ЗибелтБг

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 1302
  • Distribution: Kubuntu 14.04 Realtime 3.12.0-rt2 JACK Audio Connection Kit
  • Window Manager: KDE 4.13.3 !!! VLC-настр-Аудио-SRC-Sinc function(best quality)
  • М
    • Профил
    • WWW
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #27 -: Apr 13, 2017, 11:17 »
На мен ми беше интересно.Преди години. Много исках да зная, как да си направя колони. Ма много. И много рових в интернет, защото бях чувал, че се пресмятал обем на колоните и прочее. И търсих математиката, формули, как се правят филтри и изобщо обяснено всичко подробно. Не намерих почти нищо и много се разочаровах. Сякаш липсва нещо много основно за нещо много тривиално на пръв поглед. Търсих и за камини как се правят и смятат и това липса. Много ми прилича на това да отпътуваш за Великобритания за месец на разходка и никой да не ти каже или никаде да не намериш инфо за това, че зарядното на телефона и на лаптопа, няма да влезе в техните контакти. И това може да ти провали деня, че и още два напред.

Звука е нещо невероятно и мисля, че много се подценява. С него можеш да общуваш, да си переш дрехите, да виждаш под замята и във вътрешността на предмети и живи тела. С него можеш да чупиш чаши, но можеш да събориш и голяма сграда. Можеш да режеш със звук, дори да правиш операции без да правиш външен разрез, а директно да режеш вътре в тялото.

       Еми много явно интернет е една голяма боза за много неща.

                             Аз защо знам....По принцип ми е писнало от глупостите в нета на тема звук. Най простия начин-намираш стари книги, и списания за минимален обем на затворено озвучително тяло, и завода в Благоевград ще ти го кажат, можеш просто да измериш стари български колони, (42/68 сантиметра външен, дебелина на стената 2 сантиметра за  23 сантиметра басак) и го увеличаваш колкото ти е кеф на височина-като знаеш, че колкото по-голям обем, толкова по добре, ако жената мрънка-корниза напред, и зад пердетата!!!!!!!!!.... не очаквай добър звук от басак по малък от 23 сантиметра- ВКН 1223..... каменна вата на вътрешните повърхности, останалият обем с автомобилно кече.

          Затворенит обем е единствено качественият, всичко друго е БОКЛУК, (няма опция да мига)!!! разните рупори, басрефлекси, хорни-те са за минимални размери, вдигане на джангър, и внасят нелинейни изкриввявания-това е ТЕОРИЯ! Всички съприкосновения с озвучителното тяло на басовият говорител през гума. Като натиснеш басака-бавно да връща-значи си уплътнил добре.

        Най качественият високочестотен говорител на планетата-българският ВЛД 40 (краден английски лентов говорител) !!! без рупор. Всичко друго е много под това ниво. Лентичката е безинертна, подобно на кондензаторен говорител, и свири линейно до 40 килохерца. По качествено от това-кондензаторните високоговорители. Басовият говорител-мембраната да му е нагъната по цялата площ, и да е от картон.

        Филтри-завода в Благоевград ги произвеждаше, но и да не-хората са живи, или от списание "Радио Телевизия Електроника". Имаше забележителна разработка във вестник "Направи  Сам", в който басовият говорител свири само под 300 херца, и многократно се повишава качеството....

     8 Омов вариант е по-добър от 4 Омов....

                          А може да изчетете милиони страници, и да гледате като на привидение в английски замък, и пак нищо да не направите........

    Я... интернет май свърши работа....има и други пинизи, ама стига....казах ви предостатъчно, за да направите нещо много по качествено от всякакви професионални варианти, на който му стиска да прави нещо...

     =======ама с чесане на клавиатурата няма да стане===============

цитат на 4096bits:

"Благодаря!
Отговорите ви ме подсетиха за едно изказване на Тесла, че съвременните учени – тези по негово време – не ставали за такива. Всичко, което правели, било да смятат цифри и така да вадят изводи за света. И все повече изоставяли експериментирането, което било всичко."

    Я  сякаш Тесла ми е откраднал мирогледа-тва математик-диагноза. Още повече ми се вдигна в очите-не го знаех....
« Последна редакция: Apr 21, 2017, 13:57 от ЗевсБг »
Активен

Кубунту  със Realtime Kernel дава звук, който няма нищо общо с другите дистрибуции...Линукс е за галеници на Боговете-не е за простосмъртни...при прекомпилиране-make menuconfig, Under ‘Processor type and features’, Scroll  down to ‘Timer Frequency’ and set this to 1,000Hz!!! за 3.12 иска lzop

Naka

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 3395
    • Профил
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #28 -: Apr 13, 2017, 11:20 »
Мен също ме интересуват някои работи, но просто нямам време да се заровя подробно:

* Защо Честотната характеристика на говорителите е толкова къдрава. (механични резонанси и т.н.). Няма ли такива говорители, които да имат равна характеристика.

* кое е по доброто напълно затворена колона или такава с дупка - басрефлектор; фазоинвертор или както там го наричат.
Ако има дупка(фазоинвертор) то тя ще е ефективна само за определена честота, когато това което излиза е във фаза с това от говорителя. А за другите честоти ще е спирачка :o :o :o В този ред на мисли не е ли по добре пълно затворена кутия?

Това е книгата която имам: http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=239083&title=%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BE%D0%B7%D0%B2%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B0

Я имало още такива книги от същият автор, както и тази, неизчерпана:
http://knizhen-pazar.net/index.php?nav=2&search=%C4%E8%EC%E8%F2%FA%F0%20%CF%EE%EF%FF%ED%E5%E2&searchin=name&orderbyb=book.addedon&descb=1&start_b=0

A имам и трилентова бг тонколона с талашит 8-10мм с бг говорители. Респром ли беше? Едно време бяха много разпространени. Сравнително голяма е с басрефлектор, вътре има вата и изцяло черен плат отпред. Но досега не съм видял нещо, което да свири по добре от нея.
« Последна редакция: Apr 13, 2017, 12:17 от Naka »
Активен

Perl - the only language that looks the same before and after encryption.

deant01

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 221
  • Distribution: Debian/sid
  • Window Manager: Gnome 3
    • Профил
Re: Звукът в Линукс
« Отговор #29 -: Apr 13, 2017, 11:55 »
Единственото, което мога да добавя, е че известно време работех с едни пичове, които правеха тонколони от нулата. Аз им правех кутиите. Имаха специфично изискване да са от МДФ. Това е различно от "талашита" за, който говорите вие, което всъщност е ПДЧ. Мдфа всъщност много по-плътен и тежък от ПДЧ-то. В основата пак е дървесина, но е на влакна, не на частици и може да се сравни с (не казвам, че е!) много дебел лист хартия (~18 мм). Не искам да влизам в спор дали е по-добре да е с по-плътния МДФ, просто го давам като информация, защото те правеха точно такива дизайнерски тонколони за износ. Просто го оставям като информация тук за бъдещите поколения:) Ако искате мога да снимам два детайла и да ги видите.
Активен

Ripples of paradox spread out across the sea of causality.