« Отговор #10 -: Dec 23, 2014, 09:56 »
Според мен всичко е изцяло погрешно още от началото. За какво говоря! За чиста проба потребителско мислене. Влизате в един огромен магазато ин за конкретно нещо, наприме хляб, кисело мляко и сирене, защото жена ви ще прави баница и си излизате с въпросните неща, но още със два стека бира, три пакета чипс, три килограма картофи, кило пушен бекон, литър прясно мляко, ядки, водка, два литра Кока-кола и два литра лимонада, два пакета цигари, два шоколада с лешници, ябълки, банани и мандарини по кило-две и нататък вие си измисляйте.
Като се купува нещо, обикновено се купува, защото ти трябва. Имаш конкретна и точно определена нужда. Не се купува, защото може да потрябва, би било полезно да го има и изобщо всякакви хипотетични ситуации в близкото бъдеще. Това е консуматорския начин, който много добре научихме за няколко години поради изобилието от избори, което имаме. Аз лично в момента не мога да се сетя, за какво би ми потрябвала такава машина. Ако седна да мисля, ще се сетя за много неща. Например да си направя осветление. Да си сглобя кутия, както тук се спомена, за Raspberry Pi-то, с което искам да си поиграя някой ден. Ама някой ден. Този ден може и да не дойде. Щото времето е кът.
Та след като се реши, дали наистина е нужно, може тогава чак да се мисли за цени, за цени на доставки, за това, какво и колко дебело реже и прочее подробности.
Нормално, Нака. Реже се със светлина, а тя има способността да се отразява. Което значи, че енергията на лъча отива другаде. Това важи и за пролу и прозрачните материали.
« Последна редакция: Dec 23, 2014, 09:59 от 4096bits »
Активен
As they say in Mexico, "Dasvidaniya!" Down there, that's two vidaniyas.