« Отговор #4 -: Dec 02, 2006, 00:29 »
Юридически неграмотен доставчик [ISP].
Не смятам краденето на интернет за почтено занимание, но не ми е приятно също и да чета някакви абсолютно неграмотни експликации на тема Закони, Наредби, Криминализиране и т. н.
Първо.
В Българското законодателство съществуват следните видове компютърни престъпления:
.: Престъпления, включващи проникване в компютри и повреждане;
.: Измама и кражби;
.: Фалшификации;
.: Хазарт и други престъпления срещу морала;
.: Престъпления срещу правителството;
.: Несексуални престъпления срещу личността;
.: Сексуални/полови престъпления.
Кажи ми уважаеми ISP или разносвачо на кабели кое точно ще съм извършил, ако си сменя MAC и IP. Е като го направя, това незаконно ли е? Еми ще имам интернет, така е, но това ще в резултат на интервенция на нещо мое, в случая компютърни компоненти и софтуер, които са мои. Направи така, че да нямам.
Второ.
Въпросните престъпления се разглеждат в НК, а не в Закона за авторското право и сродните му права.
През 2002 г. бяха приети специални поправки в НК и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), свързани с компютърните престъпления. В НК бе създадена специална глава - 9 "а", озаглавена точно "Компютърни престъпления". В нея бяха инкриминирани нерегламентираният достъп до ресурсите на компютър, както и копирането на компютърни данни без разрешение. В НК бе предвидена дори санкция - макар и само глоба до 3000 лв., и за лице, което въведе компютърен вирус в компютър или информационна мрежа. Беше въведен и затвор за разпространяване на компютърни или системни пароли, от което е последвало разкриване на лични данни.
До момента обаче не е известно в съдебна зала да е влизало дело по тези текстове.
Освен това, след като сме вече с единия крак в Европа е редно да се подчертае, че Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство на Съвета на Европа бе приета от Комитета на министрите на СЕ и открита за подписване в Будапеща на 23 ноември 2001 г. В същия ден тя е подписана от България, но и до момента нашата страна не я е ратифицирала (т.е. не е одобрена със закон от българския парламент). До момента документът е ратифициран само от 6 държави - Албания, Хърватия, Естония, Унгария, Литва и Румъния. За тях той е в сила от 1 юли 2004 г. Други 38 страни, сред които е България, са подписали конвенцията, но все още не са я ратифицирали. Независимо че конвенцията е на Съвета на Европа, тя е подписана, но все още не е утвърдена от Япония, САЩ, Канада, ЮАР. За всички е ясно, че без участието на първите три държави (в които ползването на компютри е фактически най-голямо) нейното действие ще е периферно и донякъде безсмислено.
Така че, айде ISP попрочетете малко Законите, вижте какви задължения имате [извън описаното в Договора] и тогава плашете хората с нормативната уредба.
99% от доставчиците са на ръба на законодателството, като по голямата част от дейността им е ... да я наречем нередовна. Като почнем от преносната среда, минем през софтуера и т. нар. free servers и стигнем до счетоводството.
Така че по полека го давайте с цитирането на Закона.