go_fire
как трябва да са нещата?
Lunar, не трябваше Адам да яде ябълката. Ама те, изяде я. Сега живеем в свят с ограничени ресурси във вселена с неограничени, но до които нямаме достъп и близките столетия (поне) няма да имаме, ако все още не сме потопили планетата си в ядрена зима.
При тези условия верни решения няма. Всички решения са грешни. Всеки се спасява поединично. Другото е някакъв комунизъм. А той пише в книжките, че е утопия. Мани друго на собствен гръб проверихме тази теория. Е оказа се, че е трябвало да четем книжките и да им вярваме.
=*=
Рей, 4096 е прав за това, че за дисциплинарно уволнения трябва да съществуват точно определени и много ограничени условия. Обаче не знае, че работника сам да си определя работното време е точно такова условие и никаква Инспекция по труда не може да те спаси.
Освен това на всички са ни добре известни ползите от самонаетата дейност. Обаче не всеки от нас е роден за предприемач. Не само това, не всеки му харесва перспективата.
На мен например не ми харесва да мисля повече от осем часа за работа. Не искам да мисля за това по 24 часа в денонощието. Повечето хора също така не обичаме да рискуваме. Когато работиш за себе си може да имаш по-висок доход, но този доход не е гарантиран. Нямаш увереност, че на 31-ви картата ти ще бъде заредена с една и съща, очаквана сума. Нищо такова. Може да има нула. Всичко над нулата трябва да го спечелиш. Не всички го умеем. Аз не го умея. Вярвам, че не съм единствен.
=*=
Това, че хората са заети с работа в действителност е за добро. Когато човек е оставен без работа започва да мисли за глупости. Мани друго, почва да ги върши. Вижда се всеки път, когато се съберат почивни дни. Затова е по-добре да са по-малко. Например да няма. Но пък и това е зле, защото така човек прекалено бързо се износва. Ми добре, нека има един, два дена отдих.
п.п. Лунар, ако питаш за училището, там има алтернативни „по-добри“ решения. Например аз напрекъснато намеквам за едното. То е училищата да са пряко финансирани от родителите. Съответно настоятелствата да са като „директорски борд“ на компаните. Да си има общи събрания (като на кооперациите и акционерните дружества, кое ще е от двете е въпрос на доуточняване). Като родителите са пряко въвлечени в цялото нещо, то искат или не искат, ще им пука. Учителите съответно трябва да са с граждански договори до завършване на задачата. Задачата им приключва с приключване на учебната година. Дали ще има договор за догодина? Общо събрание, оценъчна комисия от настоятелството, доклад, контра-доклад и гласуване. Разбира се тук участва и държавата (по-скоро университетите, които според мен трябва да са по същата схема) с единни стандарти и… до тук. Нищо друго.
Обаче тази схема има един огромен проблем. Образу̀ваниету̀ става достъпно единствено за платежоспособни, сиреч хора имащи доходи. Париите автоматично отпадат. И понеже до съвсем не отдавна бях парии и съвсем скоро може да стана отново, то никога не бих подкрепил подобна идея. Както казах и преди. Нашите училища всъщност не са толкова зле. Успяват да извадят някакви що годе пълноценни граждани. Всички тук сте минали през българското образование, нали? Станали сте хора. Тъй, че кошмара не е чак толкова непоносим. Бива.
