Laskov ,
 аз разбирам, че си малко разочарован от коментарите ни за ардуйното, но има причина. Не коментирам разните варианти ардуйно, портове за други процесори, това че libmaple си ползва STM32F103 с IDE , че и много други опен сорс проекти, разните ххх – коптери  портнаха и написаха библиотеки, които ардуйното просто не можа да направи, и дълго стоя на място. STM32 има разни библиотеки,  не това е причината да го предпочитам. Основно е качеството, едно забиване на процесора може да гръмне хардуера, може бе затова   STM32F103 e предпочетен от libmaple, ST го ползва и като програматор, като усб интерфейс и т.н.
По принцип, библиотеките са тежка работа, когато ги ползваме, ние губим време. Давам ти пример – искаме да променим пин 8 и 9, порт С, от 0 на 1 /това са двата светодиода на stm32f0discovery/.
В stm32xxx има регистри сет и ресет на всеки порт, писането в единия сетва / BSRR/  а в другия ресетва /BRR/,
GPIOC ->BRR = GPIO_Pin_8 | GPIO_Pin_9;
Просто ползваме дефинирания указател към структура от регистрите на порт С, GPIOC, и пишем в регистъра BRR...
Реално погледнато това е адрес, 
С това даваме стойност на регистъра  т.е пишем директно в него,  гасим  светодиодите, които са на порт C, PC8  и PC9.
Ако използваме библиотеката, то и тя си прави същото, но по бавно естествено, а да не говорим как е при ардуйното.

Второто нещо, което никой засега не каза, и искам да преваря коментари от тоя род. Това е, - ама защо ще правим нещо, къде струва ххх и има готово....
Защото, ако обсъждаме в дълбочина проблемите, те са доста. На пръв поглед, вземаш панел и акумулатор, и си готов.
Да, ама не.
Всеки източник и консуматор имат съгласуване. И добрия коефицент на предаване / по мощност/ е доста сложна крива.
 
Да кажем, вържем 20 панела последователно, 20 х 30 . 600 волта.
На края закачим един акумулатор. Какво ще стане? Ами нищо, акумулатора ще зарежда, но с ток по малък даже и от един единствен панел. Даже по зле, щото енергията ще отива за подгряване панелите.
Вътрешното съпротивление на панела зависи от светлината, а това на акумулатора клони към 0.

 

Оживих схемата на инвертора, къде съм постнал/без акумулаторното напрежение, до-навих един як траф, получи се 32 волта начи над 45 волта ще дойде след изправяне, горе долу ще даде симулация на панел, че и отгоре/.
То силно казано оживих, не типично, тръгна от раз,
 В смисъл стойносттите и връзките са ок, захранвам го с 13,2 волта, импулсите на базите са добри,PWM с 12 кхерца високата  и и снусоидално модулирани полувълни 50Хц./.

zxz,  оловните акумулатори дори в колите се експлотират неправилно, правилния разряден/заряден ток е около 1/10 от капацитета в амперчаса. 

На пръв поглед е така, ама ако се замислим, много малко устройства искат синусоида. Печки, бойлери, лампи с нажежаема жичка им е по – добър постоянния ток. За всички импулсни – също. Остава един контингент от – прахосмукачки, кафемелачки, и т.н. синхронни моторчета, къде 50 Херца са важни, формата не много. Асинхронните също, - перални и т.н. но и то само по старите модели, новите са с импулсно задвижване на центрофугата, впрочем доста сложен инвертор от АС на ДС и после на трифазен АС. Климатиците също са с такъв. Синусоидалният ток обаче е желателен поради друга причина -   хармониците. Така че ако искаме комшията да си гледа телевизия спокойно, тока от инвертора трябва или с добра синусоида, или с дс.
И по принцип първият етап от правенето на ток по свестния начин, който искаме да пуснем към мрежата е  повишаване на напрежението, след това от него правим синусоида във втори инвертор. А още преди това, са разните защити и регулиране на консумацията, заряда на акумулатора и доста неща, които би трябвало да се следят и регулират.
ПП. Налепих  инвертора, но нямам панел - /или 30 волта захранване/, като го оживя ще пиша, а после ще слагам другите джаджи. С Ардуино не мзи се занимава, а и ще е проблем PWM-а, щото ще е един канал, с прав и обратен изходи, и с дед тайм между импулсите , stm32f0discovery ще е.
http://www.st.com/web/en/catalog/tools/FM116/SC959/SS1532/PF253215

Иво, има още един метод за повишаване на напрежение, предполагам че го знаеш, използваше се при старите телевизори  - умножител на напрежение http://en.wikipedia.org/wiki/Voltage_multiplier

 пп така ще може да си изработиш идеална синусоида с мост на Вийн при ниско напрежение и после да си го покачиш без да разваляш формата

По принцип е възможно, но кпд-то е ниско.
http://320volt.com/wp-content/uploads/2012/07/tl494-dc-dc-converter-circuit-transformerless.png
Ако си с 2 панела, 50-60 волта входно и повече, е друго нещо де. Щото тая схема не се плаши от късо на изхода...
ПП. Засегга посъбрах части за тая схема, щото пък кеф ти синусуида, кеф ти дс, или пък друго.

Акумулаторите може да не са първа младост, ползвал съм много стари на времето – за светене с изгоряла луминсцентна лампа. Трансформатор от вертикалното отклонение от старите телевизори, един транзистор и 40 ватова луминсцента лампа с изгоряло отопление, от тия с по топлия цвят. При около 2 ампера консумация се светеше ярко, без мигане, бръмчене. А бе за боклука, абсолютно сулфатизиран,свален акумулатор, зареждане да кипне /с много време да тръгне да зарежда/ , източване, измиване с вода, изливане -падат гадости ,    после пак наливане... ещо такова бе, и тоя акумулатор години наред си вършеше работата, кога спираше тока.
Съвременните инвертори страдат от един голям недостатък – пазарната икономика. Въпреки че има къде къде по модерна и мощна елементна база, да докараш пълна синусоида , си иска стар кютучест траф, вероятно сбиращ прах в някое мазе.
 Такъв елемент те не могат да си позволят, и се правят какви ли не упражнения, да го заменят. И то скъпите, евтините даже и не правят опит.
 Но то си е все едно да като сиренето – аз купих оня ден едно парче, забравих го на масата и гледам с удивление, че май почва да ферментира...
ПП. Инвертора ,за който пиша е просто идея, ама имам едно изгоряло захранване, поразглобих го и ако имам време ще сглобя нещо подобно максимално с части от него, / за съжаление му нямам схемата, та да ползвам готови възли от него/. 

Акумулаторите са скъпи верно, и трябва да се зареждат и разреждат  с ток, не по-голям от 1/5 да кажем от капацитета им, за да ги пазим. Както и да не се разреждат под някаква стойност, която пък е рзлична в зависимот от температурата. У мен възниква въпроса, спира тока, инвертора е вързан на мрежата. Какво прави той в тоя случай? Опитва се да захрани всички вързани на трафопостта ... така излиза.
 Кондензаторите са обемисти, суперкондензаторите скъпи, че и с живот.
Съхранението на енергията е проблем, възможно е да произведем достатъчно енергия, обаче не и да я съхраним. Японците имат някяква технология на съхранение на водород. По безопасен начин.  От вятър, слънце - водород. После се транспортира като течност, освобождава се водорода и химикала пак се ползва.

Абе, вие тези сложни схеми за кво ги мислите!? За директно захранване от източника на консуматора ли!?
Без акумулиране на енергия която да се изразходва когато има нужда, всичко това ми се струва абсолютно безсмислено.
Просто тези източници трябва да захранват акумулатори и от тях да отива през инвертор на контакта.

Представи си в режим UPS. Този инвертор ще може да спаси копютъра, не и бойлера. Или пък падат батериите, какво действие трябва? Много от нещата не работят както ние искаме, за съжаление,

Вместо да ползвате ардуино може да сложите една аналогова схема за ШИМ сигнала примерно тл494 или 555, може пък и един пик контролер да се сложи.

Ардуиното действително не е най-доброто, но и с него стават нещата.
Проблема е, че трябват настройки. Дюти цикъла, пък и честотата на PWM-a зависят от трафа. Като индуктивност, независима каква, тока в момента на включване е 0. Започва нарастване, през което в дросела/ трансформатора се акумулира енергия във вид на магнитно поле. В бост конвертора, ток към консуматора нямаме тогава, затова ако е траф, това е първото сфазиране, диода към товара да е запушен. Ако е дросел, както в линка, там си е сложен правилно. Нарастването на тока продължава, стига насищане на магнитопровода, след което следва резко нарастване на тока и примерно думкане на транзистора.
Друг интересен момен е, колко ще скочи напрежението на дрейна на транзистора в момента на запушването му. Ако то превиши пробивното на транзистора, отново ще имаме дум...
Затова е хубаво товар . на схемата с дросела на изхода, отначало. Трябва осцилограф, мултицет. И бавно дигане напреженията и токовете.
Затова при настройката ще се сложи последователно ограничение на тока, програмка къде въртиш 2 потенциалометъра, те сменят честотата на PWM-a, и дюти цикъла. След като се види къде е насищането и оставяме 50% запас. Има 2 режима на работа този конвертор – непрекъснат и прекъснат. При непрекъснатия импулсите си застъпват преди да е стигнал тока 0.
Настройки ще трябват и на драйвера, да се получат хубави правоъгълни импулси със стръмни фронтове, на гейта. Възможно е и да се ползва феритен траф за драйвер, там още по трудно се целят стойностите, но пък е евтино и сигурно после.
Получаваме и галванична развръзка.
Фактически ардуйното ще ползва няколко сигнала и няма да е натоварено, така че ще му остане много време за други неща. Например управление на насочването на панелите, така нареченият сан-тракер.

Значи повечето съвременни монитори, телевизори, компютри, имат импулсни захранвания. На практика, те биха могли да бъдат захранвани и с DC 325V. ефетивната стойност на 230 волта. Пример.
http://www.eejournal.org/wp-content/uploads/2010/10/PC-SMPS-494-LM339-schematic1.gif

Второто нещо, за което ако някой знае със сигурност да каже, как стоят нещата с новите електромери. Старите, механичните, въртяха и напред и назад, т.е. като произведеш повече ток, фактически го продаваш, ама до колкото знам, новите, електронните, отчитат и в двата случая. Така че, вместо да получиш приход, ти си плащаш това което си произвел.

Да получиш това 325 волта дс,  ти трябва конвертор. Както и при схемата на бойлера преди, трябва да се вземат мерки за обратни токове съм панела, пропуснал съм факта, че дори и греца има обратен топлинен ток в микроампери, /от малко кондензаторче и резистор /ценер паралелно на панела няма да боли глава /
С ардуино, както ти искаш да използваш, най- леснd е схемата на boost converter.

От линка със схемата личи, че има доста неща, които може да ползваш от изгоряло рс захранване. Като най - интересен е феритния траф, радиатори, кутия, кондензатори....
http://www.daycounter.com/LabBook/BoostConverter/Boost-Converter-Equations.phtml
това, което ти върши работа е променлив PWM от ардуйното, като ползваш нисковолтната силова намотка за първична, и другата за вторична.
Транзистора воже да е примерно такъв
http://store.comet.bg/Catalogue/Product/9418/
обаче, такива транзистори в даташита им пише 4 нанофарада входен капацитет, пърния вероятно е над 10, иска яко ключово PWM, 12-15 волта, с много стръмни фронтове, и  под 10 ома импеданс на драйвера , така че и нулата и единицата да са мощно захранени.
Вторичното, ще трябва да го предпазиш от пренапрежение
http://store.comet.bg/Catalogue/Product/8695/
и да има обратна връзка, ардуйното да спре или намали PWM-a при повишаване напрежението над 330 волта, и обратно,...
http://store.comet.bg/Catalogue/Product/4113/
http://store.comet.bg/Catalogue/Product/20152/
http://store.comet.bg/Catalogue/Product/9502/
както може да ползваш кондензаторите / те са 2х200 волта, има съпротивления към тях за изравняване  R4 R5  от линка, задържителни, както и задължителни филтрови кондензатори/ диодите за изправяне - вързи високоволтови
 http://store.comet.bg/Catalogue/Product/16839/
ПП.
Просто давам тоя магазин, шото ми са удобни линковете, да не каже някой , че правя реклама...

Просто като идея я драснах схемата, после видях, че има грешки. Но, има евтини грецове наскоро гледах, 35 ампера и повече, с клеми
http://store.comet.bg/Catalogue/Product/16551/
http://store.comet.bg/Catalogue/Product/9460/
Още по просто е да не използваш галвнична развръзка, 2 греца, към панела и към мрежата, и принципа е кое напрежение е по-голямо. Фактически ще работят и двете, и при входно 60 волта, да кажем бойлера е 20 ома, 3 ампера х 60  е 180 вата ще отиват в бойлера.

Здравей laskov,

По принцип Златко е прав, че кпд.- то на фотоволтаиците е ниско, въпроса е по скоро с колко слънце разполагаш. Ако е къща / вила, там нещата са други, покрив, двор, колкото искаш място и светлина. Но на третия етаж в апартамент светлината ми се струва крайно малко. Панели и аз мислех да си правя, но вече готовите поевтиняха под
2 лв на ват, така че няма смисъл. Те са към 30 волта изход, 6-8 ампера, так че ще ти е удобно 2 акумулатора последователно на 24 волта. Или оше по добре 48 волта, при 2 панела. Идеалния случай е 11 панела с 300-330 волта изход и директно инвертор с пълна синусоида, или пък да подаваш направо постоянно напрежение  ефективна стойност на нагреватели и други, но за това трябва да се гледат устройствата много внимателно- дали са с грец изправител на входа и колко волта е там.
Друг вариант е, по добър, но по сложен е постояннотоков инвертор DC-DC  12/24/30/60.....  на 320 волто постоянно. Имат кпд повече от 95% обаче имай в предвид че 12 волта вход е ниско, загубите в  ключовите транзистори са сбор от една константа на тока и и др, така че големия ток е и големи  загуби, голямото напрежение е по икономично.
За бойлера, ами  в режим когато се заредят акумулаторите да не отива на халост енергията да грее водата, ми се струва разумен режим.
Нещата биха изглеждали друго яче, ако имаше поне 10- души мераклии де, мога да помогна за контролерите, но си е време и пари, та повече народ ще направи икономически осъществимо нещата. Да се прави платка и купуват части в единични бройки е скъпо.
Икономически изгодно би било и ако има възможност за поставяне на хелиостати, огледала, които да се насочват в да кажем един обикновен ламаринен радиатор, покрит със стъкло, за намаляване загубите през зимата. Дори може да ползва стърлинг мотор, за ток, ама хайде, че вече много високо стигнахме...
От перките , привърженик съм на вертикалната ос турбина, и заради шума, и простотата 
Ето наример едно връзване към бойлера, без да ти трябва специален котрол

Всички многозадачни ОС ползват таймер или друг начин да превключват задачите. Тази опция увеличава броя на превключванията между задачите, като по този начин
става системата по чуствителна и по бързо реагираща , същевременно загубеното време за превключване нараства, така че  по-производителната стойност ще е по малката.

FSArchiver, Partimage,  CloneZilla са много свестни неща обаче абсолютно излишни при Линукс eдин tar например си върши прекрасно работата, правилото е дяловете да не са активни, т.е например си с жив линукс от сд,
umount /dev/source
umount /dev/dest
mount /dev/source  /job
tar -czvf source.tar.gz  /job
umount /job
mount /dev/dest     /job
tar -xzvf source.tar.gz
това например ще ти свърши работа, ако имаш място та първо ще трябва да намериш
такова по дисковете.
cd /къде има достатъчно място
Ако пък ще го пращаш някъде и има ограничиние за обема пак може например сам tar на /lib /bin , /usr/bin 
изглежда много писане ама не е сложно и за 15 мин ще си свършиш работа.

Много неща може, ама поне няколко са  важни
- да избереш верният процесор е може би най-оптимизиращата опция.
- да махнеш някой от дебъг опцийте, ама там има малко четене.
- да изключиш неща които не ти трябват.