![](/themes/blju2/cnt_title_l.gif) |
OpenBSD Live CD - OliveBSD
|
![](/themes/blju2/cnt_title_r.gif) |
|
|
![](/themes/blju2/cnt_top_r.gif) |
![](/themes/blju2/spacer.gif) |
от ken на 1-03-2006@8:06 GMT(+2)
Появи се нов проект за създаване на LiveCD-версия на откритата операционна система OpenBSD за настолни компютри — OliveBSD.
ОС OliveBSD се базира на OpenBSD 3.8 и снабдена с графична среда и популярни програми за десктоп.
Сред намиращите се в OliveBSD пакети са: IceWM, файлов мениджър ROX-filer, текстов редактор SciTE, браузър Mozilla Firefox и пощенския клиент Thunderbird, графичния редактор The GIMP, IM-клиент Gaim, IRC-клиент X-Chat, музикален плеър XMMS, програма за работа с електронни таблици Abs, за PDF Xpdf, за PostScript- Ghostview, инструменти за работа с tar-файлове Xtar, FTP-клиент AxYftp, ПО за записване CD с данни и аудиодискове CD-Rchive, клиент за отдалечен достъп TightVNC viewer.
Подробности и адреси за сваляне на OliveBSD LiveCD са достъпни от
сайта на проекта.
[Коментари: 8] |
![](/themes/blju2/spacer.gif) |
![](/themes/blju2/cnt_bottom_l.gif) |
![](/themes/blju2/spacer.gif) |
![](/themes/blju2/cnt_bottom_r.gif) |
![](/themes/blju2/cnt_title_l.gif) |
DesktopBSD 1.0
|
![](/themes/blju2/cnt_title_r.gif) |
|
|
![](/themes/blju2/cnt_top_r.gif) |
![](/themes/blju2/spacer.gif) |
от Nick Angelow на 5-04-2006@8:58 GMT(+2)
Появата на първата финална
версия на настолната
дистрибуция DesktopBSD 1.0 вече е факт
Вчера, на домашната
страница на проекта DesktopBSD е обявена появата на
първата версия на дистрибуцията, базирана на FreeBSD
5.5-PRERELEASE, графичната среда KDE 3.5.1 и включваща в себе
си, освен удобен инсталатор и подходящ набор от програми за
администриране, интегрирани с центъра за управление
(за пуристите -- Control
Center) на KDE, позволяващи изпълнението на редица
операции като манипулирането на потребители и програми,
монтирането на дискови дялове, настройката на мрежата и
други, да се изпълняват с едно (или две :о)) щраквания с
мишката, като самата дистрибуция може да бъде изтеглена от съответната
страница на сайта на проекта.
[Коментари: 3] |
![](/themes/blju2/spacer.gif) |
![](/themes/blju2/cnt_bottom_l.gif) |
![](/themes/blju2/spacer.gif) |
![](/themes/blju2/cnt_bottom_r.gif) |
![](/themes/blju2/cnt_title_l.gif) |
"10-те най" на DistroWatch
|
![](/themes/blju2/cnt_title_r.gif) |
|
|
![](/themes/blju2/cnt_top_r.gif) |
![](/themes/blju2/spacer.gif) |
от NetCutter на 29-03-2006@13:31 GMT(+2)
DistroWatch.com е известен интернет сайт, в който може да откриете информация за множество Линукс дистрибуции и всички новини, свързани с тях. Сайтът поддържа и класация, от която може да се добие ясна представа за интереса, който предизвикват у потребителите различните Линукс системи. В нея влизат първите 100 дистрибуции, чиито страници на DistroWatch са реализирали най-много посещения за определен период време (усредена стойност за един ден).
Представяме на вашето внимание дистрибуциите, класирани на първите десет места (на базата на данните от последния един месец):
1. Ubuntu сравнително нова дистрибуция, която предизвика мини революция сред Линукс общността. Това е отворена, изградена от свободен софтуер операционна система. Както много други, и тя е създадена на основата на Debian и се обновява на всеки шест месеца. Освен върху свободата Ubuntu Linux се фокусира и върху лекотата за използване и поддръжка. Последната версия в разработка е 6.04 с кодово име Dapper Drake.
2. Mandriva преди позната като Mandrake Linux. Mandriva е френска компания, обединение на старите Mandrakesoft, Lycoris и Conectiva. Стара и много популярна, насочена предимно към потребителите с по-малко опит.
3. SUSE друга стара и популярна германска дистрибуция (днес собственост на Novell). В началото базирана на Slackware, но в последно време става във все по-голяма степен user-friendly и печели все повече почитатели. Последната версия 10.0 притежава както комерсиално, така и изградено изцяло от свободен софтуер издание.
4. Fedora по-малката сестра на Red Hat. Известна също и като Fedora Core, RPM-базирана. Създадена с идеята за лесна инсталация и конфигуриране, тя е предназначена за домашните потребители на Red Hat Linux, който вече е бизнес ориентиран.
5. MEPIS създадена на 10 май 2003 г., базирана на Debian и замислена да бъде по-приятелски настроена към потребителя от Mandrake, SuSe и останалите.
6. Damn Small Linux известна също като DSL и оригинално с размер 50 MB, с идеята да се използва от малоформатен live компактдиск, в момента позволява инсталация и стартиране от твърд диск, USB flash памет, CompactFlash карта, ZIP устройство и др.
7. FreeBSD BSD са системи от *nix семейството, създадени на базата на Unix. FreeBSD е свободна и има версии за множество процесорни архитектури Intel x86 фамилията, DEC Alpha, UltraSPARC на Sun Microsystems, Itanium (IA-64), AMD64 и PowerPC. В момента се разработва поддръжка на ARM и MIPS.
8. Debian също една от най-старите (основана през 1993 г.) и популярни дистрибуции, съдържаща изцяло свободен софтуер и първоначално използвана предимно от напреднали потребители. Днес все повече операционни системи се разработват на нейната база.
9. PCLinuxOS за нея често се използва абревиатурата PCLOS. В началото е стартирала като LiveCD клонинг на Mandrake (сега Mandriva) с възможност за стартиране и от USB устройство, а вече може да се инсталира и върху твърд диск.
10. KNOPPIX тази жива (live) дистрибуция предизвика революция в начина на използването на Линукс. Създадена от Клаус Кнопер и базирана на Debian, стартира и работи директно от оптичен диск.
Веднага правят впечатление любопитните събития в челото на класацията. Ubuntu от доста време (и би могло да се каже, малко изненадващо) е окупирал категорично първото място и като че ли в близко бъдеще няма кой да го детронира. Mandriva и SuSe си оспорват второто място в отчаян опит да догонят лидера. Може да се отбележи и 19-ата позиция на Xandros, една от най-лесните за използване и приятно изглеждащи Линукс дистрибуции, което може би се дължи в най-голяма степен на комерсиалната й насоченост. Почти всички представители от първата десетка през последния месец са отбелязали увеличение на интереса към тях, с изключение на Debian и FreeBSD, които са без промяна, както и SuSe, който е отстъпил от позициите си.
by www.computers.bg
[Коментари: 27] |
![](/themes/blju2/spacer.gif) |
![](/themes/blju2/cnt_bottom_l.gif) |
![](/themes/blju2/spacer.gif) |
![](/themes/blju2/cnt_bottom_r.gif) |
Общо новини за този период: 20 |