LINUX-BG Адрес : http://www.linux-bg.org |
Инсталация на Gentoo за начинаещи |
От: SRG Публикувана на: 2-03-2008 Адрес на статията: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=advices&key=381611619 |
Важно! Темата в тази статия ще бъде начин на инсталацията на линукс дистрибуцията Gentoo и е конкретно насочена към начинаещите потребители , които желаят лично да се сблъскат с предизвикателството да инсталират и ползват една дистрибуция, за която са чували от нейните потребители, че е “страшна, върхът, неповторима, невероятна”, а от всички останали че е “трудна за употреба, фенска,екзотична,много далеч от реалността” и т.н. В общи линии инсталацията на Gentoo действително не е за хора, които не желаят да четат и да научат малко повече подробности относно детайлите на самия инсталационен процес, но това не засяга вас - хората, които имат желание да научат малко повече за тънкостите на инсталация на линукс базирана дистрибуция. Всеки,който се е опитвал да инсталира някоя дистрибуция за първи път несъмнено първо отива на сайта на дистрибуцията (които в нашия случай е www.gentoo.org). Там се намира линк към така наречения Gentoo Handbook (наръчник), в които в подробности е описан инсталационния процес за различни процесорни архитектури – x86,x86_64,pps и т.н. Друго място, където може да откриете идеи, съвети и примери за това как да работите с една Gentoo система е http://gentoo-wiki.com.Тук е момента да кажа,че това са много добри помагала, с чиято помощ можете да инсталирате и конфигурирате Gentoo. Споменавам за наръчника и помощния сайт по простата причина, че ако някой се обърка от моите описания винаги може да се консултира там и да реши проблем,възникнал по време на инсталация или след нея. В самото начало искам да ви
осведомя, че инсталацията на Gentoo може да протече както от официалния install-x86-minimal-2007.0-r1.iso Съдържание: 1. Подготовка за
инсталация 2.
Инсталация на базовата Gentoo система 3. Конфигуриране на важни системни
файлове,програми и услуги Да започваме. 1. Подготовка за инсталация 1.1 Осигуряване на свободно място Първото нещо, което трябва
да направите е да "намерите" свободнo място, върху което ще инсталирате
Gentoo. 1.2 Сваляне и запис на инсталационния диск Следващото нещо,което
трябва да
направите е да свалите и запишете на диск iso файла на минималния
инсталационен диск, линк към който съм дал по-горе. След това трябва да
рестартирате компютъра си, да влезете в bios-a и да настроите за първо
boot-ващо устройство да бъде cd-rom, да поставите в него минималния инсталационен
диск и да рестартирате. 1.3 Зареждане на инсталационния диск Когато рестартирате компютъра си и се стартира инсталационния диск в повечето случаи е достатъчно да напишете "gentoo" и след това да натиснете "Enter" . Ако нещо не е наред и по една или друга причина инсталационния диск не пожелае да се зареди след като натиснете "Enter" , натискате бутона "Reset" на компютъра ви и пробвате да стартирате отново с някоя от опциите, които можете да намерите тук. Това означава, че като рестартирате компютъра си пишете нещо от сорта на "gentoo noapic acpi=off ide=nodma" 1.4 Конфигуриране на интернет връзката Вече имате зареден инсталационния диск (или работеща инсталирана линукс дистрибуция) и първото нещо, което трябва да направите е да конфигурирате интернет връзката си. Ако интернет връзката ви е с автоматично получаване чрез DHCP и инсталационния диск е открил вашата лан карта, то значи вече имате достъп до интернет :) Ако достъпа до интернет изисква да зададете ръчно ip адрес, gateway и dns сървъри,то по време на инсталация на Gentoo това става с програмата net-setup.След като стартирате "net-setup eth0" (където eth0 е лан картата,която използвате за достъп до интернет) ще ви бъдат зададени няколко въпроса, на които трябва да отговорите като попълвате данните, които са ви дадени от вашия интернет доставчик и при правилно попълване би трябвало да имате достъп до интернет. В случай че достъпът ви до интернет е с VPN връзка е необходимо да се консултирате тук Важно! Ако във вашия компютър има firewire устройство е много вероятно то да е "взело" ролята на eth0 и колкото и да се мъчите,може да не успеете да осигурите интернет достъп. Това се решава по следния начин. Първо с командата ifconfig преглеждате всички интернет устройства, които присъстват във вашия компютър. Като изпълните командата ifconfig би трябвало да получите следния резултат:sergo@host100:~/lan$ ifconfig eth0 Link encap:Ethernet HWaddr 00:0E:35:E9:DE:19 inet addr:192.168.1.39 Bcast:192.168.1.255 Mask:255.255.255.0 inet6 addr: fe80::20e:35ff:fee9:de19/64 Scope:Link UP BROADCAST RUNNING MULTICAST MTU:1500 Metric:1 RX packets:5045 errors:2 dropped:2 overruns:0 frame:0 TX packets:453 errors:0 dropped:0 overruns:0 carrier:0 collisions:0 txqueuelen:1000 RX bytes:92543937 (88.2 MiB) TX bytes:2382890 (2.2 MiB) Interrupt:11 Base address:0x4000 Memory:c8214000-c8214fff eth1 Link encap:Ethernet HWaddr 00:C0:9F:71:72:DC UP BROADCAST MULTICAST MTU:1500 Metric:1 RX packets:0 errors:0 dropped:0 overruns:0 frame:0 TX packets:0 errors:0 dropped:0 overruns:0 carrier:0 collisions:0 txqueuelen:1000 RX bytes:0 (0.0 b) TX bytes:0 (0.0 b) Interrupt:10 lo Link encap:Local Loopback inet addr:127.0.0.1 Mask:255.0.0.0 inet6 addr: ::1/128 Scope:Host UP LOOPBACK RUNNING MTU:16436 Metric:1 RX packets:4 errors:0 dropped:0 overruns:0 frame:0 TX packets:4 errors:0 dropped:0 overruns:0 carrier:0 collisions:0 txqueuelen:0 RX bytes:200 (200.0 b) TX bytes:200 (200.0 b) Ако при вас устройството eth0 има повече от 6 двойки цифри след HWaddr (които всъщност представляват MAC адреса на интернет устройството и са уникални), то най-вероятно това е firewire устройство. Тогава би трябвало да пробвате да настроите следващото поред интернет устройство (в случая eth1) и тогава командата за настройване би изглеждала така - "net-setup eth1" 1.5 Разделяне на свободното място След като вече имате
осигурен достъп до
интернет,преминавате към разделяне на заделеното свободно място и
форматиране на дяла за инсталация и swap дяла. Ако ще правите инсталация
върху празен твърд диск е добре да направите и boot дял. sergo@host100:~/lan$ fdisk
-l Както се вижда горе на моя твърд диск имам 4 дяла, единият от които е swap.Ако имате инсталиран Уиндоус резултата евентуално ще бъде такъв: sergo@host100:~/lan$ fdisk
-l Всъщност в зависимост от
типа твърд
диск (PATA,SATA или SCSI) името, с което линукс системата
го
обозначава може да бъде hda
или sda.Нека
пак ви дам пример как точно трябва да протече една такава "тривиална"
операция като разделяне на твърд диск. sergo@host100:~/lan$ fdisk
/dev/hda Както виждате на последния ред има една "подсказка". Ако въведем "m" резултата ще бъде следния: Command (m for help): m Нека приемем, че нямате свободно място на твърдия си диск и искате да премахнете втория дял. Това става с въвеждането на "d": Command (m for help): d След като премахнете дяла въвеждате "n",за да направите нов дял. След това избирате "p" за да може fdisk да направи дяла първичен. Когато fdisk ви попита за размер можете да зададете размера като "+3000M" (3000 мегабайта) или като "+3G" (3 гигабайта), а ако не зададете размер ще бъде използвано цялото оставащо свободно място: Command
(m for help): n По същия начин процедирате с направата на swap дял, само че след това трябва да му смените системната идентификация (partition's system id) с помоща на символа "t" на 82,която всъщност е системната идентификация за swap дял: Command
(m for help): n Command (m for help): t Ако правите инсталация върху празен диск първо направете boot дял с размер +100М,след това swap дял с размер колкото е размера на системната ви памет X2 максимум и цялото оставащо място като трети дял, върху който ще направите инсталацията. Също така след като разделите диска трябва да направите boot дяла bootable. Това става по време на работата с fdisk с набиране на символа "а" и избиране номера на boot дяла. След като сте направили необходимите промени и дялове с въвеждането на "w" записвате направените промени върху твърдия диск. Внимание! Може да използвате и някоя Уиндоус програма като Partition Magic ако имате инсталиран Уиндоус. Ако имате инсталиран Линукс с графична среда може да ползвате GParted, която всъщност е графичен интерфейс за програмата parted.Важното в случая е да запомните, че трябва само да разделите свободното място на два дяла, а форматирането ще направите след това. 1.6 Форматиране на дялове Основния избор от доказано
устойчиви и работещи безпроблемно файлови системи в линукс са сведени
до ReiseFS, Ext3 и JFS.Разбира
се че има още доста файлови системи които може да използвате, но ви
препоръчвам тези поради това,че те са изпитани и работят добре, като
всяка една има предимство в дадена ситуация пред другите.ReiserFS
например се държи добре когато я използвате за работа с много
и малки файлове.JFS
явно е предназначена за точно обратното - работа с големи обеми
информация и големи файлове.Ext3
е файлова система,която е балансирана да работи еднакво добре както с
малки, така и с големи файлове. Избора си е ваш,но в конкретно този
случай аз ще използвам за пример Ext3.Форматирането
на дяла в Ext3
файлова система става с командата "mke2fs -j". За форматирането на swap дяла (ако сте нямали до момента и сте направили такъв в предишната точка от инсталацията) е необходимо да се изпълни командата "mkswap /dev/hda2" като приемаме, че swap дяла, който сте направили преди това е hda2. Ако правите инсталация на "чисто" и сте направили boot дял го форматирайте в ext2 файлова система с командата "mke2fs /dev/hda1". Ако ползвате дистрибуция, с чиято помощ инсталирате Gentoo в нея командите за форматиране би трябвало да са същите. 1.7 Монтиране на дялове Предпоследната стъпка от подготовката за инсталация е да монтирате форматираните дялове. Ако ползвате инсталационния диск, то значи вече имате директория /mnt/gentoo.Ако ползвате друга линукс дистрибуция по време на инсталацията е необходимо да направите една такава. Това става с командата "mkdir /mnt/gentoo".След това монтирайте празния дял в директорията с командата "mount -t ext3 /dev/sda3 /mnt/gentoo". Ако инсталацията е на твърд диск без инсталирана друга линукс дистрибуция и сте направили swap дял е необходимо да го активирате с командата "swapon /dev/hda4",но ако инсталацията се изпълнява с помощта на друга линукс дистрибуция и вече съществува swap дял не е необходимо да го активирате - най-вероятно той вече е активен :) 1.8 Изтегляне на файловете,необходими за инсталация След като вече почти всичко е готово,за да преминете към инсталацията остава само да свалите от българското огледало на Gentoo един архив, който съдържа базата, върху която ще "изграждате" бъдещата си Gentoo-базирана линукс дистрибуция и последния архив на пакетната система portage, чрез която инсталирате всяка една програма (пакет) във вече готовата Gentoo система. Това се осъществява с поредицата команди: cd
/mnt/gentoo Честито. Ако сте стигнали до
тук и четете този ред значи имате система, подготвена за инсталация на
Gentoo :)
2.1 Разархивиране на инсталационните файлове Всъщност искам да спомена, че това не са архиви с инсталационни файлове, а базова линукс система, в която са включени само най-необходимите библиотеки и програми за да се направи инсталацията. Разархивирането на файловете става със следната поредица от команди: cd /mnt/gentoo Ако не забележите нищо нередно по надписите в конзолата, то би трябвало да сте направили всичко както трябва и да сте разархивирали всичко където трябва. 2.2 Настройка на дата и час Ако инсталацията протича под друга линукс дистрибуция спокойно може да пропуснете тази стъпка.Хората,които инсталират от инсталационен диск е добре да си оправят датата и часа на системата.Това става с командата "date". Когато изпълните само "date", ще ви бъде върнат като отговор моментния час и дата на компютъра ви. Ако не ви харесва резултата (ако не е верен), то можете да го смените, като изпълните "date ММДДЧЧММГГГГ" което се разчита по следния начин - ММ-месец,ДД-дата,ЧЧ-час,ММ-минути,ГГ-година. Като пример ще ви дам "date 041012302006", което се чете като "10 април 12:30 2006г." 2.3 Копиране на информация за DNS сървъри Информацията за DNS сървърите от текущата линукс среда е необходимо да се копира в бъдещата Gentoo среда, за да може когато се "логнете" в току-що инсталираната базова Gentoo система да имате достъп до интернет. Това се прави със следната команда: cp -L /etc/resolv.conf /mnt/gentoo/etc/resolv.conf 2.4 Монтиране на /dev и /proc Монтирането на тези две директории в дяла, в който инсталирате Gentoo е необходимо, за да може когато се "логнете" в Gentoo системата тя да може да получава информация от ядрото (/proc) и информация за устройствата, които имате в компютъра (/dev).Това става с следните две команди: mount -t
proc none /mnt/gentoo/proc Ако правите инсталация на "чисто" и сте направили boot дял трябва да монтирате и него: mount -t ext2 /dev/hda1 /mnt/gentoo/boot 2.5 "Логване" в Gentoo системата Първо искам да кажа, че не
успях да
измисля по-подходящ (и разбираем) термин от "логване", поради което
приемам идеи с коя дума да го заменя. Така настроена (до момента)
Gentoo системата е готова за първото ни посещение :) chroot
/mnt/gentoo /bin/bash След изпълнението на тези
команди вече сте "логнати" в новата си Gentoo инсталация. Макар да е
далеч (все още) от завършен вид 2.6 Обновяване на пакетната система portage Обновяването на portage е необходимо поради простата причина, че това е системата,която се грижи вашата Gentoo-базирана линукс дистрибуция винаги да бъде с обновен софтуер (програми,библиотеки и т.н.). Обновяването се извършва с помощта на командата "emerge --sync", но защото сме свалили от българското огледало архив с последната версия на portage ще направим обновяването с помощта на друга команда - "emerge --metadata". По тоя начин пропускаме изтеглянето отново от някой синхронизиращ сървър на необходимата информация и караме portage само да индексира файловете, които сме разархивирали в началото. Ако все пак някой от вас държи да обнови отново portage от интернет, преди да изпълни "emerge --sync" трябва да редактира файла make.conf и там да добави две секции - GENTOO_MIRRORS и SYNC (справка т.2.7.1). 2.7 Конфигурация на важни системни файлове 2.7.1 Редактиране на make.conf Този файл се намира в директория /etc и се редактира с командата "nano /etc/make.conf" (nano е конзолен текстов редактор). В този файл можете да настройвате и конфигурирате най-важните неща в една Gentoo система, а именно – конфигурация на компилатора,с чиято помощ компилирате и инсталирате всичко в една Gentoo система, конфигурация на огледалата, от които обновявате пакетната система и сваляте всяка една програма, която желаете да инсталирате и още много други неща. Като за начало ще ви покажа как изглежда моя make.conf: CFLAGS="-O3 -march=pentium-m
"
Нека обясня какво точно съдържа моя make.conf.
2.7.2 Описване на дялове в fstab Преди да преминем към една важна стъпка в инсталацията трябва да направите fstab файла, в който са описани дяловете, които присъстват на вашия твърд диск. Възможно най-лесния вариант е просто да промените вече съществуващия файл fstab. В нашия примерен случай просто трябва да коментирате с "#" реда, който започва с “/dev/BOOT”. Ако сте правили boot дял просто променете "/dev/BOOT" на "/dev/hda1". Трябва да промените реда, който започва с “/dev/ROOT” на “/dev/hda3” (това е дяла, в който инсталирате Gentoo). Също така можете да промените реда “/dev/SWAP”, ако имате swap дял на твърдия диск. В нашия случай редът би трябвало да се промени на "/dev/hda2", а ако използвате друга линукс дистрибуция за инсталацията и имате swap дял, който ползвате можете да го въведете и тук. 2.8 Конфигуриране на часова зона Можете да настроите часовата зона на системата по следния
начин - ........ просто копирайте необходимата ви часова зона :) ls
/usr/share/zoneinfo
#тук преглеждате
какво съдържа папката
zoneinfo След като копирате необходимата ви часова зона е добре пак да проверите с командата "date" дали не сте променили часа на компютъра ви и ако има нещо нередно да го оправите. В момента пакетната система на Gentoo дава възможност на потребителите да инсталират доста видове ядра, които се различават по доста неща – архитектура, стабилност, сигурност и др. В нашия случай инсталираме стандартното ядро за Gentoo gentoo-sources,което включва различни кръпки от отбора разработчици на Gentoo и е предназначено за грубо казано “обща употреба”. Сред другите ядра, които можете да инсталирате мога да спомена са:
Тук е момента да кажа, че когато инсталирате друго ядро независимо дали е по-нова версия на същото, с което сте в момента или съвсем друг вид), за да си спестите ръчното оправяне на линка можете да инсталирате ядрото по следния начин "USE="symlink" emerge .......-sources" и по този начин portage автоматично ще преправи линка да сочи към новоинсталираното ядро. 2.10 Конфигуриране и компилиране на ядро (linux kernel) Стигнахте до преломния момент, когато почти всички начинаещи
линукс
потребители се отказват от подобните на Gentoo дистрибуции,при които е
необходимо ядрото да се конфигурира и компилира ръчно. Точно за такъв
тип потребители са помислили разработчиците на Gentoo и са написали
програмата genkernel, която
автоматично конфигурира, компилира и инсталира ядрото и всички негови
модули. Това обаче не означава, че тя се използва само от "новаци" - аз
като дългогодишен потребител на тази дистрибуция продължавам с най-голямо
удоволствие да я ползвам поради простата причина, че ми спестява някоя и
друга команда, които трябва да въведа когато примерно трябва да въведа за да инсталирам ново ядро. * Kernel compiled
successfully! ...в конзолата, значи вече имате работоспособно инсталирано ядро във директория /boot на вашата Gentoo система. Ако някога сте компилирали линукс ядро и сте наясно какво точно искате да конфигурирате в ядрото можете да изпълните командата "genkernel --menuconfig all", която ще ви даде възможността ръчно да конфигурирате ядрото преди то да се компилира и инсталира. Последно за тая стъпка - не се притеснявайте да ползвате наръчника, линк към който съм дал в началото на статията, защото там е описано подробно кое, кога и защо трябва да конфигурирате в ядрото. 3 Конфигуриране на важни системни файлове,програми и услуги Важно! 3.1 Конфигуриране на hostname и domainname Конфигурирането на тези два файла е необходимо ако държите да
преименувате компютъра си и в вашата лан мрежа (ако имате такава в
къщи) той да присъства с някакво друго име,а не с "тривиалното" localhost.Всъщност
има и друга причина - ако във вашата лан мрежа позлвате накякъв домейн и има и друг
компютър,които има име еднакво с това на вашия компютър е много
вероятно в последствие да имате неприятни проблеми свързани с интернет
достъпа ви. Редактирането на файла можете да направите с текстовия
редактор nano (който използвах в примерите за редакция на текстови
файлове до сега) посредством командата "nano /etc/conf.d/hostname"
(редактирате реда HOSTNAME="localhost"
с някакво име по ваш избор). 3.2 Конфигуриране на интернет достъпа Интернет достъпа се конфигурира посредством редакция на файла net,който се намира в директория /etc/conf.d (както споменах в т.3).Информация и примери за това какво точно трябва да направите, за да конфигурирате правилно достъпа си до интернет може да намерите във файла net.example.Тук ще покажа като пример моят файл net: config_eth1=(
"192.168.1.39 netmask 255.255.255.0 broadcast 192.168.1.255" ) Според мен е достатъчно разбираемо и просто за разбиране какво съм конфигурирал и как. Искам да спомена, че втория ред указва, че желая да укажа за gateway устройството eth1 да ползва 192.168.1.39. Достатъчно е да прегледате файла net.example и съм почти 100% сигурен, че ще успеете безпроблемно да конфигурирате достъпа си до интернет. Също така е добре да знаете, че ако не редактирате този файл когато стартирате интернет устройството си то ще бъде конфигурирано да получи всички настройки автоматично (чрез DHCP). 3.3 Конфигуриране на clock Редакцията на този файл, който се намира в /etc/conf.d е необходима в случай, че изберете часова зона различна от UTC и имате инсталиран Уиндоус (т.2.8).В този случай просто променете файла да съдържа реда CLOCK="local" 3.4 Инсталация на системни услуги и програми 3.4.1 Инсталация на syslog-ng syslog-ng
е програма, която документира всички събития,протичащи във вашата
система, всички съобщения от ядрото и от разни други системни услуги и
програми във вид на текстови файлове, които се намират в директория /var/log. 3.4.2 Инсталация на vixie-cron vixie-cron е програма, която представлява мениджър на задачи и програми,които желаете да се изпълняват всеки час или всеки ден или всеки месец и т.н. Повечето от вас няма да усетят липсата на подобна програма, но ако мислите, че ви трябва може да я инсталирате с командата "emerge vixie-cron" 3.4.3 Инсталация на slocate Ако мислите, че имате нужда от програма, която да индексира всички файлове по вашия твърд диск с цел търсене и по-бързо намиране на необходимия ви файл, то с командата "emerge slocate" ще инсталирате такава програма. 3.4.4 Инсталация на помощни програми за различни файлови системи Ако когато в точка 1.6 форматирахте дяловете за инсталация вие сте решили да не форматирате дяла си с ext3 файлова система, а сте избрали някоя от другите две, то сега е момента да инсталирате програма, с чиято помощ би било възможно разрешаването на проблем с файловата система ако възникне такъв. За различните файлови системи се инсталират различни помощни програми. За ReiserFS например програмата е reiserfsprogs, за JFS програмата е jfsutils. Всъщност ако вече имате инсталирана линукс дистрибуция, тя е на дял който не е ext3 и желаете на по-късен етап да монтирате и манипулирате с файловете на този дял, то е добра идея да инсталирате помощна програма за файловата система, с която е форматиран този дял. Инсталирането се осъществява с командите "emerge reiserfsprogs" и "emerge jfsutils" 3.4.5 Инсталиране на помощни програми за конфигуриране на достъпа до интернет Инсталирането на подобни
програми е
наложително ако се налага да конфигурирате достъпа си до интернет по
начин различен от този, описан в т.3.2, както и в случай
че се налага да получавате настройките за интернет достъп автоматично
(чрез DHCP). В
случай че ползвате за достъп до интернет чрез VPN ще се наложи да
инсталирате и конфигурирате програмата rp-pppoe, а ако
получавате настройки чрез DHCP
се налага да инсталирате dhcpcd. 3.5 Настройка на системни програми и услуги да се стартират автоматично със стартирането на Gentoo Стартирането на някои услуги и
програми в самото
начало е жизненоважно за работата на Gentoo системата, а някои и за
всяка линукс дистрибуция. Добавянето на подобни програми и услуги в
съответния softlevel
става много лесно с помоща на командата rc-update. С нея
можете да добавяте, премахвате и просто да преглеждате кои програми и
услуги кога се стартират. rc-update add syslog-ng default В този пример
добавихте програмата syslog-ng
към softlevel default. rc-update del syslog-ng default В този пример премахнахте
програмата syslog-ng
от softlevel default. Ако желаете достъпа до интернет да се активира автоматично е необходимо първо да го настроите (т.3.2) и след това да го добавите в softlevel default. Това става по същия начин, по който добавяте програми и услуги: rc-update add net.eth0 default Ако вашето устройство за достъп до интернет не е eth0 е необходимо да направите в папка /etc/init.d устройство, което отговаря на вашите условия.Ако примерно вашето e eth1 трябва да изпълните командите: cd /etc/init.d 3.6 Инсталиране и конфигуриране на boot мениджър Важно! В примера си ще използвам като
boot мениджър
GRUB, защото въпреки че излежда малко по-сложен от LILO в началото
когато човек свикне с него започва да го оценява :) Конкретно аз го
ползвам поради простата причина че след всяко редактиране на
конфигуриращия файл grub.conf
не е необходимо да го инсталирам наново в boot сектора. 3.6.1 Конфигуриране и инсталация на GRUB при липса на друга ОС на твърдия диск Това е най-безопасния случай при положение че не рискувате да останете без старата си ОС. Инсталирате boot мениджъра в Gentoo с командата "emerge grub".След това е необходимо да бъде създаден файла grub.conf,който да се намира в /boot/grub.Това го правите с известния ви nano - "nano /boot/grub/grub.conf".Нека ви покажа примерното съдържание на този файл:default 0 timeout 5 title=Gentoo Linux 2.6.15-r1 root (hd0,0) kernel /kernel-genkernel-x86-2.6.15-gentoo-r1 root=/dev/ram0 init=/linuxrc ramdisk=8192 real_root=/dev/hda3 initrd /initramfs-genkernel-x86-2.6.15-gentoo-r1 В самото начало на обясненията искам да ви спомена за една особеност на GRUB - при него първата цифра за което и да било е 0,а не 1. Както виждате още от първия ред - "default 0" (това по принцип казва на GRUB коя ОС от изброените по-надолу във файла да се избере още при стартирането по подразбиране) вместо с 1 тук първата ОС се означава с 0. Втория ред означава,че след стартирането и зареждането GRUB ще изчака 5 секунди преди да зареди ОС,избрана по подразбиране. Третия ред се използва за наименуване на ОС, която след това ще се появи в менюто за избор на GRUB при стартиране на компютъра. Четвъртия ред се използва за да опишете в кой дял на кой твърд диск (ако имате повече от един) се намира директорията /boot, a ако имате отделен boot дял, то GRUB направо ще търси файловете, необходими за стартиране на ОС. Тук също важи правилото за 0 и 1.В примера горе съм подал информация на GRUB да търси файловете kernel-...... и initramfs-.......... в първия твърд диск на първия дял (hda1).Ако провеждате инсталацията на примерно втория твърд диск,който имате в компютъра си и при вас устройството се означава не с hda,а с hdb и инсталацията протича на дял с означение hdb4, то този ред при вас би трябвало да изглежда така "root (hd1,3)". Ако не сте сигурни точно как да укажете на GRUB този ред можете да се консултирате допълнително или с Google или с помощната информационна база данни man чрез простата команда "man grub". Петия ред се използва за да се опише кое ядро съответства на ОС-а, чието име е зададено чрез трети ред, както и да се подадат различни опции към това ядро. Може да проверите точното име на файла, който започва с kernel-.............. в директория /boot чрез командата "ls /boot" и след това да го опишете в този пети ред. Ако сте компилирали и инсталирали ядрото с gekernel (т.2.10), то и опциите след името на ядрото би трябвало да са такива с промяна единствено на "....real_root=/dev/......" ако инсталацията при вас е на различен дял. Шести ред се използва за описването на един файл, който се генерира от genkernel и който съдържа някои модули,които са важни за стартирането на Gentoo, както и осигурява една минимална линукс среда в случай на проблем и неспособност на зареждане на основната Gentoo система. За да опишете точното име на initramfs-........ файла е необходимо както при kernel-......... файла да "погледнете" в директория /boot. Важно! Ако нямате отделен boot дял ще трябва в пети и шести ред да укажете и папка /boot.Тогава тези редове ще изглеждат така: kernel /boot/kernel-genkernel-x86-2.6.23-gentoo-r9 root=/dev/ram0 init=/linuxrc ramdisk=8192 real_root=/dev/hda3 initrd /boot/initramfs-genkernel-x86-2.6.23-gentoo-r9 След като приключите с редактирането на grub.conf е време да инсталирате GRUB в MBR (MASTER BOOT RECORD) на твърдия диск. Това е boot сектора на твърдия диск, в който се инсталира boot мениджъра на ОС, която ползвате. Ще ви предложа да го направите по по-трудния начин, защото не се знае кога това може да ви свърши работа ;) sergo@host100:~/lan$ grub Probing devices to guess BIOS drives. This may take a long time. GNU GRUB version 0.97 (640K lower / 3072K upper memory) [ Minimal BASH-like line editing is supported. For the first word, TAB lists possible command completions. Anywhere else TAB lists the possible completions of a device/filename. ] grub> root (hd0,0) Filesystem type is ext2fs, partition type 0x83 grub> setup (hd0) Checking if "/boot/grub/stage1" exists... yes Checking if "/boot/grub/stage2" exists... yes Checking if "/boot/grub/e2fs_stage1_5" exists... yes Running "embed /boot/grub/e2fs_stage1_5 (hd0,2)"... failed (this is not fatal) Running "embed /boot/grub/e2fs_stage1_5 (hd0,2)"... failed (this is not fatal) Running "install /boot/grub/stage1 (hd0,2) /boot/grub/stage2 p /boot/grub/menu .lst "... succeeded Done. grub> quit Както виждате примера горе инсталирането на GRUB не е нещо сложно стига човек да знае и разбира какво точно прави. Първата команда е както може би вече се досетихте grub.С нейна помощ влизате в нещо като собствена grub конзола, в която можете да указвате на GRUB разни неща.В нашия случай това, което искате да кажете на GRUB е кой дял е boot-ващ или ако нямате такъв на кой дял се намира директория /boot и в кой boot сектор да се инсталира - в MBR или в boot сектора на някой дял. Това става с втората и третата команда в нашия пример. След като ви обясних докато редактирахте файла grub.conf как точно GRUB възприема цифрите не вярвам да имате проблеми тук. Все пак ще спомена, че в примера зададох на GRUB информация,че boot дял или директория /boot може да се открие в първия дял на първия твърд диск - "root (hd0,0)" и че трябва да се инсталира в MBR - "setup (hd0)". Последната команда от примера ще оставя сами да разберете за какво служи :) 3.6.2 Конфигуриране и инсталация на GRUB с инсталиран Уиндоус Ако вашия случай е такъв ще трябва да избирате между два варианта - стартиране на Уиндоус с помощта на GRUB или стартиране на Gentoo с помощта на NTLDR (уиндоуския boot мениджър). И в двата случая ще трябва да се инсталира GRUB в Gentoo, така че изпълняваме командата "emerge grub". За да няма объркване и за да се разбира по-лесно ще разделя тази подточка на две под-подточки :) 3.6.2.1 Стартиране на Gentoo и Уиндоус с помощта на GRUB Първо прочитате т.3.6.1. Всичко в онзи случай важи и в този с една разлика в частта на направата на grub.conf. В този файл трябва да се добавят следните редове: title=Windows XP root (hd0,0) makeactive chainloader +1 Тези редове ще добавят в менюто на GRUB по време на стартиране опция за стартиране на Уиндоус. Всичко останало е като в т.3.6.1, включително и внимателното означение на дялове както във grub.conf, така и по време на инсталацията на GRUB в MBR :) Всъщност инсталация на Gentoo върху твърд диск с инсталиран Уиндоус предполага, че първия дял ще бъде зает от Уиндоус, така че действително внимавайте с означенията на дяловете по време на инсталацията на GRUB в MBR. 3.6.2.2 Стартиране на Gentoo и Уиндоус с помощта NTLDR Отново прочитате първо т.3.6.1.Разликата с онзи случай е по време на инсталацията на GRUB в boot сектора.В сегашния случай е необходимо да запазим уиндоуския boot мениджър NTLDR,който вече е инсталиран в MBR и за това е необходимо да инсталираме GRUB в boot сектора на някой от дяловете. Ако сте направили boot дял можете да използвате неговия boot сектор, а ако нямате такъв ви остава възможността да ползвате boot сектора на дяла, в който сте инсталирали Gentoo. Предполага се, че Уиндоус е инсталиран в първия дял на твърдия диск (hda1), следователно втория (hda2) ще бъде първия възможен дял за boot дял или за инсталационен такъв. Инсталацията на GRUB в boot сектора на този дял би изглеждала така: sergo@host100:~/lan$ grub Probing devices to guess BIOS drives. This may take a long time. GNU GRUB version 0.97 (640K lower / 3072K upper memory) [ Minimal BASH-like line editing is supported. For the first word, TAB lists possible command completions. Anywhere else TAB lists the possible completions of a device/filename. ] grub> root (hd0,1) Filesystem type is ext2fs, partition type 0x83 grub> setup (hd0,1) Checking if "/boot/grub/stage1" exists... yes Checking if "/boot/grub/stage2" exists... yes Checking if "/boot/grub/e2fs_stage1_5" exists... yes Running "embed /boot/grub/e2fs_stage1_5 (hd0,2)"... failed (this is not fatal) Running "embed /boot/grub/e2fs_stage1_5 (hd0,2)"... failed (this is not fatal) Running "install /boot/grub/stage1 (hd0,2) /boot/grub/stage2 p /boot/grub/menu .lst "... succeeded Done. grub> quit Ако сте прочели внимателно т.3.6.1 не би трябвало да имате проблем с указването на дяловете. Вече мина първата половина на инсталацията :) Преминавате на втория етап - извличане на boot сектора от дяла, в който сте инсталирали GRUB,копиране на получения файл в дял от Уиндоус (за предпочитане C:) и редактиране на файла boot.ini,който се намира в C: на Уиндоус. Самото извличане на boot сектора става с командите: cd / dd if=/dev/hda2 of=grub.mbr bs=512 count=1 Като краен резултат при преглеждане с командата "ls" трябва да забележите файла grub.mbr. Трябва да отбележа, че когато пишете командата е необходимо да замените hda2 с дяла, в чийто boot сектор сте инсталирали GRUB. Следва задачата да копирате файла grub.mbr в C:.Най-лесния вариант,който мога да ви предложа е консултация с чичко Google на тема "windows+ext3+driver" ако сте форматирали дяла, в който протича инсталацията с ext3 файлова система. Друг вариант е да ползвате уиндоуската програма Total Commander, на чийто сайт ще намерите плъгини, с които програмата ще може да разчете ext2,ext3 и resiserfs файлови системи. Трети вариант е да ползвате някое флопи, но оставям този вариант последен защото в момента масово хората си "пенсионират" тези устройства или като купуват нов компютър подобно устройство изобщо не присъства в него. По един или друг начин вярвам,че ще се справите с тази задача :) Последната стъпка обаче (която се състои в това да редактирате boot.ini) ще се наложи да направите след приключване на инсталацията на Gentoo, рестартирате компютъра си и заредите Уиндоус. Редакцията на въпросния файл се прави по следния начин - променяте с помощта на уиндоуската конзола атрибутите на файла по такъв начин, че да можете да промените файла и след това да запазите промените. Това става с помощта на следната команда: attrib -s -h -r c:boot.ini След това добавяте във файла подчертаните редове с помощта на някой текстов редактор да изглежда по подобен начин: [boot loader] Накрая връщате атрибутите на файла такива каквито са били: attrib +s +h +r c:boot.ini Ако сте направили всичко както трябва би трябвало при след края на инсталацията на Gentoo и последващото рестартиране да можете да заредите Gentoo :) 3.6.3 Стартиране на Gentoo и вече инсталирана линукс дистрибуция с помощта на вече инсталиран boot мениджър Това също е един безболезнен метод,при който даже не е
необходимо да се инсталира boot мениджър под Gentoo,защото вече имате
такъв. В случая е необходимо единствено да опишете във конфигурационния
файл на вече инсталирания boot мениджър присъствието на
новоинсталираната Gentoo система. title=Gentoo
Linux 2.6.23-r9 Внимавайте, за да опишете правилно устройствата в реда "root (hd0,0)"(къде се намира папка /boot или boot дял ако сте правили такъв) и последната опция от трети ред ".........real_root=/dev/....."(на кой дял сте инсталирали Gentoo). Възможно е при друга линукс дистрибуция конфигурационния файл да не е grub.conf, a menu.lst. 3.7 Избиране на администраторска парола и рестартиране Преминаваме на към последната стъпка, с която завършваме конфигурирането на вече инсталираното Gentoo. Избирането и въвеждането на администраторска парола става с въвеждането на командата "passwd". След като я изпълните трябва да въведете два пъти паролата, която сте избрали за администраторска. Докато въвеждате паролата няма да виждате нищо като символи, така че внимавайте. Желателно е паролата на администратора да е достатъчно дълга и с различни букви, цифри и символи. След като сте избрали и въвели администраторската парола, трябва да излезете от Gentoo средата, в която сте "логнати виртуално" и трябва да от-монтирате дяловете, които сте монтирали за да осъществите инсталацията. Всичко това става с въвеждането на следните команди в следния ред: exit Това е :) При последващ рестарт ако сте извършили всички стъпки правилно
би трябвало да можете да заредите тази толкова "трудноинсталируема"
линукс дистрибуция Gentoo :) При положителен резултат (успешно зареждане на Gentoo) на
всички успели да стигнат до тук се позволяват не една, а цели ТРИ бири :) Обещавам, че ако има интерес от ваша страна ще напиша втора статия с цел безпроблемна инсталация и конфигуриране на различни програми и услуги, а до тогава използвайте "помагалата" към които съм дал връзка в началото на статията. 2.03.2008 Статията е актуализирана, като основно са обновени препратките към нови версии на необходимите файлове за инсталация и са премахнати някой неща, които вече не с актуални. << Настройка на broadband връзка | Управление на зони в динамичен режим чрез nsupdate >> |
Авторите на сайта, както и техните сътрудници запазват авторските права върху собствените си материали публикувани тук,
но те са copyleft т.е. могат свободно да бъдат копирани и разпространявани с изискването изрично да се упоменава името на автора,
както и да се публикува на видно място, че те са взети от оригиналния им URL-адрес на този сървър (http://www.linux-bg.org). Авторските права на преводните материали принадлежат на техните автори. Ако с публикуването тук на някакъв материал неволно са нарушени нечии права - след констатирането на този факт материалът ще бъде свален.
All trademarks, logos and copyrights mentioned on this site are the property of their respective owners.
|