LINUX-BG Адрес : http://www.linux-bg.org |
За дистрибуциите на Linux |
От: Nick Angelow Публикувана на: 13-04-2005 Адрес на статията: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=history&key=364944466 |
ЗА ДИСТРИБУЦИИТЕ НА
LINUX http://unix.ginras.ru/linux/base002.html Алексей Федорчук
Разликите между различните дистрибуции на Linux се свеждат до следните основни аспекти:
С отчитането (в различна степен) на тези признаци, дистрибуциите на Linux традиционно се разделят на три линии, наречени по техните предшественици: клоновете Red Hat, Slackware и Debian. Съществували са ( и вероятно, продължават да съществуват), и системи, които не попадат в тази схема (например Stampede), но те или не са получили разпространение, или са се използвали за строго специализирани цели. В момента, традиционната класификация не отразява съвсем точно съществуващото положение. Клонът Slackware (с изключение на SuSE, която вече се е отдалечила доста от прототипа си) обикновено са системи със специално предназначение. Възникващите периодично клонове на Debian също така периодично изчезват, без да намерят широко приложение. И фактически, широко разпространени и интензивно развиващи са единствено многочислените клонове на Red Hat. При това, най-популярните от тях – Caldera OpenLinux, Mandrake и у нас – Altlinux и ASPLinux, също са се отдалечили в голяма степен от прототипа си, за който напомня само формата на пакетите. Най-главното е, че между представителите на всички три генерални линии има много повече общи неща, отколкото изглежда на пръв поглед. Всички те са пакетни дистрибуции, основани на прекомпилирани набори програми, в състава на които влизат ядрото на Linux, средства за поддържане на файловата система, системни и потребителски помощни програми [2] (тоест това, което може да се определи с понятието base linux (основа на linux), плюс прозоречната система X-Window, различни мениджъри на прозорци и интегрирани среди, а също така и приложни програми с най-различно предназначение (и с произволна, избрана от съставителите на дистрибуцията, комплектация). Много важен елемент от всяка пакетна дистрибуция (и това следва от определението на цялата група) е системата за управление на пакетите. Тя включва в себе си не само средства за разгръщане на прекомпилираните двоични компоненти на програмата (изпълними файлове, споделени библиотеки, документация и т. н.), но и инструменти за контрол на зависимостите между пакетите и база данни за регистрация на инсталираните (и което е много важно, на отстраняваните) програми. И тук при пакетните дистрибуции наблюдаваме конвергенция: методът apt-get, разработен за пакетите Debian, все по-широко се използват пакети във RPM формат, характерен за клоновете на Red Hat. Наред с традиционните пакетни системи, все по-активно се развиват дистрибуции, наречени source based (по-нататък – SB-дистрибуции), които може да се нарекат и портвани, тъй като са основани на аналогичната система на портовете, идеята за която е заета от FreeBSD. В такива дистрибуции от прекомпилирани пакети се инсталират, по правило, само компонентите на основата на операционната система, докато потребителските приложения в по-голяма или по-малка степен се свалят автоматично от Internet във вид на изходен код и се компилират по определена схема, за реализацията на която отговаря самата системата на портване. Към този тип дистрибуции се отнасят, например, Sorcerer и неговите модификации – SourceMage и Lunar-Linux. Има и междинни варианти между пакетните и пределно портваните дистрибуции. Така дистрибуцията CRUX, освен основните компоненти, съдържа и някакъв набор от прекомпилирани приложни програми, които не са задължителни при инсталацията и могат да бъдат сменяни (или допълвани) от компилирани от системата за портване приложения. А дистрибуцията RockLinux, макар и да се инсталира (заедно с основните приложения) от пакети, съдържа средства за автоматично получаване на пълния набор от изходни кодове и преустройство на цялата система от самото начало [3]
превод: Николай Ангелов
[1] Например при Slackware [2] Така наречените utilities [3] Аналог на командата make world във FreeBSD << Проект за преброяване на Линукс потребителите Linux Counter | Още един поглед върху концепцията за основата на Linux >> |
Авторите на сайта, както и техните сътрудници запазват авторските права върху собствените си материали публикувани тук,
но те са copyleft т.е. могат свободно да бъдат копирани и разпространявани с изискването изрично да се упоменава името на автора,
както и да се публикува на видно място, че те са взети от оригиналния им URL-адрес на този сървър (http://www.linux-bg.org). Авторските права на преводните материали принадлежат на техните автори. Ако с публикуването тук на някакъв материал неволно са нарушени нечии права - след констатирането на този факт материалът ще бъде свален.
All trademarks, logos and copyrights mentioned on this site are the property of their respective owners.
|