 |
Призив за превод на КДЕ
|
 |
|
|
 |
 |
от Радостин Раднев на 4-05-2004@11:11 GMT(+2)
Призив за превод на КДЕ.
Както повечето знаете, КДЕ 3.2 излезе преди 2 месеца.
Предполагам, повечето читатели на сайта вече го ползват и знаят, че има проект за превод на КДЕ. Преводът на 3.2 е по-добър от предишния, но има доста грешки и не е завършен. В момента се отстраняват грешките по него.
Както и да е, проектът изпитва недостиг на преводачи. Опитвам се да отправя този призив, като идеята е да се включат хора и да преведат по една програма. Това е повече от достатъчно. Все пак потребителите са повече от програмите.
За да не се създават допълнителни неудобства на хората, които желаят да се включат, има няколко връзки към програмите, които трябва да се (до)преведат.
Пакет kdemultimedia:
juk - плеър на музикални файлове.
Пакет kdenetwork:
kopete - чат програма, подобна на ICQ, предполагам повечето я използват.
Пакет kdegraphics:
kpovmodeler - графична програма.
kolourpaint
- още една графична програма.
Пакет kdegames:
kbackgammon - игра на табла.
kgoldrunner - много ценна игричка, за ДОС май се казваше LoadRunner.
kolf - Голф.
lskat - Лейтенант Скат - игра с карти.
Ако има желаещи, да пуснат едно съобщение тук и да кажат коя програма си харесват за превод, за да не се дублират двама преводача да работят по една програма. Когато сте готови, може да пратите превода на radnev@yahoo.com или на dict@linux.zonebg.com, ако сте членове на списъка.
Ако някой има забележки, може да пише в списъка. Също така, които има желание може да работи и по другите непреведени програми. Страницата на превода на КДЕ е http://fsa-bg.org/kde/. Там има пълна информация за тези, които искат да се включат. Актуално състояние на превода може да видите тук.
[Коментари: 12] |
 |
 |
 |
 |
 |
Курс по въведение в Linux
|
 |
|
|
 |
 |
от RED на 5-05-2004@10:52 GMT(+2)
Динко Белчевски бе така любезен да ни предостави за свободно ползване своя Курс по въведение в Linux. Курсът представлява поредица от лекции, целящи общо въведение в света на Linux:
- Въведение в Линукс. Възникване на Линукс. История на Линукс. Основни дистрибуции. Основни концепции в Линукс- ядро, потребители, root. Принципи на свободния софтуер. Лицензионни правила GPL.
- Въведение в системата. Многозадачност и многопотребителност на операционната система. Структура на файловата система и представяне на физическите и логически устройства – директория /dev. Зареждане на операционната система.
- Описание на директориите и тяхната функция. Типове файлове. Битове за права на файловете, типове права. Задаване и отнемане на права.
- Типове потребители. Администратор(root) и нормален потребител. Файлове с пароли. Скриване на паролите. Команди за създаване и изтриване на групи и потребители.
- Описание на командния интерпретатор. Видове командни интерпретатори – bash, rbash, tsh, zsh, csh.
- Базова настройка на системата. Конфигурационна директория /etc . Структура на директорията. Скриптове за начално зареждане.
- Конфигуриране на системата. Мрежова конфигурация.
- Конфигуриране на системата. Конфигурационен файл /etc/fstab. Прикачване и разкачване на устройства и опции на командата mount. Пакетни системи. Видове пакетни системи – tgz, rpm, deb. Инсталиране на бинарни пакети. Пакетна система на Slackware Linux.Команди за инсталиране, премахване и обновяване на пакети. Програми на трети страни за инсталация и създаване на пакети. Обновяване на системата през Интернет.
- Конфигуриране на системата. Стартиране и конфигурация на SAMBA сървър.
- Конфигуриране на системата. Стартиране и конфигурация на Apache Web сървър.
Лекциите се отличават с достъпен и лесно разбираем език. Курсът не се спира върху приложението на Линукс като десктоп-система, графични среди и приложения, работа с X.[Коментари: 7] |
 |
 |
 |
 |
 |
Фестът в Шумен: едно добро начало
|
 |
|
|
 |
 |
от RED на 10-05-2004@6:31 GMT(+2)
Линукс-фестът в Шумен (8-9 май) премина под два акцента: Линукс е пълноценна платформа за десктоп-потребителите, Линукс и незаменима среда за разработка на софтуер.
Първото по рода си такова събитие в Шумен бе приютено от Факултета по математика и информатика на Шуменския университет, където премина и първият ден от програмата:
- Кольо Колев от "Биотроника" обърна внимание на мястото на отворения код в бизнеса, публичната администрация и образованието, стратегиите и финансовите аспекти в бизнеса със свободен софтуер.
- Васил Петров от Сдружението "Свободен софтуер" показа как на практика можем да използваме инструмента PGP, за да защитим електронната си кореспонденция.
- Никола Антонов представи проекта "Линукс за българи", неговата история и модела, на базата на който се разработва и поддържа този сайт. Внимание бе обърнато и на някои основни проблеми, които пречат на общността почитатели на свободния софтуер да бъде достатъчно сплотена и да работи ефективно.
- Особено интересна за представителите на академичната общност беше презентацията на Кирил Кирилов, който показа на практика възможностите на KDevelop и QTDesigner като среди за разработка. Визуалните инструменти, свободните библиотеки и изчерпателната документация правят Линукс незаменим помощник в обучението на младите програмисти, който може да ги държи в крак с времето и развитието на тези технологии.
На следващия ден фестът продължи в интернет-клуб "Централ" - приятна зала, в която най-радващи бяха компютрите с Линукс, на които момичета и момчета браузваха в интернет, чатеха и пишеха мейли, без да се притесняват от малко по-различната, но безспорно по-удобна среда - Линукс.
През втория ден всеки можеше да дойде в клуба, да донесе компютъра си, за да потърси помощ за проблеми, свързани с Линукс или направо да се сдобие с прясна инсталация. Не липсваха и ентусиасти с празни CD-та, които чакаха да им се запише любимата дистрибуция.
Докато вървеше постоянният поток от посетители, дошли специално за това, Кольо Колев демонстрира инсталация на Mandrake 10 - дистрибуция, с която Линукс може да се нарече с пълно право операционна система, напълно пригодна за десктоп. Във втората част на деня Никола Антонов показа на любознателните как се инсталира Debian Woody по най-бързия начин и как се работи с бекпортове, така че винаги да имаме последното и новото, без да минаваме на testing и unstable. Бяха показани и някои други трикове - например как да инсталираме софтуер под Debian от source-пакети, ако искаме да ползваме разни оптимизации.
Така неусетно денят мина и дойде време всеки да се отправи към дома си. Първият Линукс-фест в Шумен беше едно добро начало, което задължително трябва да бъде продължено, ако искаме да има истинска полза. [Коментари: 4] |
 |
 |
 |
 |
 |
Изпити за ЛПИ през май 2004-та
|
 |
|
|
 |
 |
от Кристина Хараланова на 13-05-2004@7:39 GMT(+2)
Следващите изпити за сертифициране от Линукс професионален институт(ЛПИ) ще се проведат през месец май 2004 г. както следва:
- София, 21 май, петък, от 10 ч. в Центъра за изследване на демокрацията, ул."Ал.Жендов" №5, ет.1 (срещу зала Универсиада/Външно министерство)
- Стара Загора, 30 май, неделя, в сградата на Клуб "Отворено Общество", ул."Хр. Ботев" №117 А-Б (На ъгъла на "Хр. Ботев" и "Руски"). Часът ще бъде уточнен допълнително!
На изпитите могат да се явят тези, които искат да положат изпитите 101 или 102. Таксата е 60 лева.
Изпитът е писмен, на английски, отговаря се на 65 въпроса за 90 минути.
Заявки за участие могат да се изпращат предварително на lpi@fsa-bg.org.
Кандидатите трябва да са се регистрирали предварително на сайта на ЛПИ:
http://www.lpi.org/en/register.html.
Участниците трябва да са в залата поне 30 минути преди часа на изпита.
Да си носят:
- документ за самоличност (на който има снимка)
- такса (60 лева)
- номера от регистрацията в ЛПИ
- молив
За подробности, свързани с тематиката на тестовете и материали, от където да се учи, могат да се намерят на www.lpi.org.
За повече въпроси се обръщайте към: lpi@fsa-bg.org.[Коментари: 27] |
 |
 |
 |
 |
 |
Анкета за медиците ни в Либия
|
 |
|
|
 |
 |
от RED на 14-05-2004@10:16 GMT(+2)
Множество наши читатели ни помолиха да публикуваме информация за анкетата на телевизия "Ал Джезира".
Темата не е свързана с Линукс, или технологии, но е свързани с български граждани и справедливост.
Първи ни информира Боян Джумаков <bdj{at}developer[dot]bg>. Ето и част от информацията която ни изпрати г-н Джумаков:
"На сайта на арабската телевизия "Ал Джазира" има анкета за съдбата на нашите медици в Либия. Въпросът е "Какво да се прави с българските медици в Либия?". Там има две опции за гласуване: 1-та: Да се смекчи и 2-рата: Да се изпълни"
Призовавам Българското Линукс Общество да гласува в подкрепа на нашите сънародници".
Анкетата се намира на адрес http://www.aljazeera.net/
и е с два радио бутона. Горният бутон е за смекчаване на присъдата, а долния е за изпълняването й.
News.bg предлага също информация за гласуването. [Коментари: 32] |
 |
 |
 |
 |
 |
"Истинските" бащи на Линукс
|
 |
|
|
 |
 |
от РТР на 18-05-2004@11:02 GMT(+2)
Според изследване на института Alexis de Tocqueville общността поддържаща софтуера с отворен код често взема или приспособява чужди идеи без разрешение от трети компании и лица. Като пример е даден Линус Торвалдс, който бил твърдял че е откривател на Линукс. Според думите на Кенет Браун, директор на института, "С течение на годините мнозина завиждаха на поразителния успех и широката разпространеност на Unix. През тези близо 30 години програмистите се опитваха и не успяха да създадат (операционна) система подобна на Unix. В наши дни имаме сериозен проблем с приписването на собствени заслуги при разработването на софтуер, и това е така защото хората заемат идеи от Unix и го имитират". (виж тук)
В отговора на Линус има доста интересни неща ;-)
"Добре, признавам си" пише Линус, "аз просто служех като лице. Истинските бащи на Линукс са Феята на зъбчетата и Дядо Коледа."
"Te (по очевидни причини) не искаха да си признаят че пишат операционни системи в свободното си време. Но когато започнаха да пишат Линукс, те почувстваха че не могат да позволят Линукс да остане да чезне в мрак. Те започнаха да му търсят лице за пред света, и понеже Дядо Коледа е от Финландия и има връзки с университета в Хелзинки, а и Феята на зъбчетата каза *Той трябва да има здрави зъби*, избраха мен."
"От този ден нататък", продължава Линус, "бях принуден да живея с една постоянна преструвка, боейки се, че един ден някой може да разкрие истината. Даже сега ми стана малко по-леко, понеже всичко това свърши и института Alexis de Tocqueville разкриха лъжата. Сега вече мога да се върна към професията която съм си избрал, а именно изследванията върху очарователния танц с който тритоните се ухажват."
"П.П. Знаете ли, че тритоните имат по-голямо потомство ако им свириш на хармоника докато те играят танца си? Наистина." [Коментари: 31] |
 |
 |
 |
 |
 |
Тестова версия на OpenOffice на Български
|
 |
|
|
 |
 |
от Hristo Hristov на 20-05-2004@12:41 GMT(+2)
Слава Богу, след дълги перипетии и крашвания, най-сетне успешно се компилира OpenOffice с българската локализация. Е, не баш без проблем, но той не е толкова страшен. Не са се компилирали речниците. Те се ползват за проверката на правописа, сричкопренасянето и синонимния речник.
Това е първата тестова версия на български език на OpenOffice.
Трябва да се прегледа кое къде как е преведено и ако има правописни или смислови грешки да се оправят.
За сега е компилиран само за Линукс. Като се оправят грешките ще го пуснем да се мъчи и за Windows.
Версията на OpenOffice е 1.1.2, която скоро се очаква да излезе.
Архивираната инсталация можете да я дръпнете от d.linux-bg.org, тук или тук .
Разархивирате архива и пускате инсталацията с: ./setup
Като почне да се инсталира по някое време ще излезе диалог в който ще пита за пътя на инсталацията. Натиска се бутона 'ОК'. След което излиза друг диалог в който казва че не може да намери един zip файл (това се дефакто речниците които не са успели да се компилират). В този диалог се натиска 'Игнориране' и инсталацията си продължава успешно до своя край.
Желая ви приятна работа с първата тестова локализирана версия на OpenOffice. :)
Обаждайте се ако видите грешки.
Повече очи гледат по-добре.
П.П. Няма проверка на правописа, пренасяне и синонимен речник. На никакъв език. Това скоро ще се оправи. За нетърпеливите, могат да ползват макроса в OpenOffice да си го дръпнат от интернет или да си ги сложат на ръка като копират файловете от OpenOffice/share/dict/ooo от стара инсталация в същата директория на новата. За целта трябва да ги преместят някъде тези файлове преди да се инсталира новата версия, защото не може да има 2 OpenOffice-а на един потребител. Под стара версия имам предвид 1.1.1 която прекомпилирах и пуснах преди време. Довечера ще сложа архива с речниците и ще пиша къде да се разархивират.
П.П.П Забравих да добавя че вече имаме и огледало на OpenOffice в България благодарение на Спектрум. Той е тук, но там локализацията я няма. Той се синхронизира със сървърите на OpenOffice.org
П.П.П. Качена е нова версия. Вече речниците си работят, т.е. има проверка на правописа, сричкопренасяне и синонимен речник.
Искам да изкажа специални благодарности на останалите хора от екипа: Михаил Балабанов и Пламен Николов, също и на Стоян Иванов, за добре свършената работа. Особено искам да благодаря на Мишо, който преведе 60% от стринговете :).
Също искам да се извиня за голямото забавяне. Трябваше тази версия да я издадем на 14 май, но имаше доста проблеми при компилирането.
П.П.П.П. По 2.0 версията няма да се работи все още. Не са готови още с нещата за правене на локализации. Така че засега ще се съсредоточим върху версиите 1.1.х да изчистим превода от грешки.
[Коментари: 9] |
 |
 |
 |
 |
 |
Молба за Aspell-bg
|
 |
|
|
 |
 |
от Радостин Раднев на 27-05-2004@11:13 GMT(+2)
Молба,
Най-накрая, базата с думи за проверка на правописа за Aspell ще стане официална част от пакета. Имам една молба. Авторът ме помоли да го тествам на колкото се може повече дистрибуции. Това е важно, защото повечето дистрибуции на Линукс вземат речниците от официалния сайт на Aspell. Това означава, че в следващите издания на Дебиан, Федора, Мандраке, Слак и другите българската база ще е включена и ще може да се инсталира директно при инсталация на дистрибуциите.
Затова молбата ми е, който може да го тества, за да не стават издънки. Защото предните версии на официалния сайт на Aspell имат някой проблеми. Или са изцяло на KOI8-R или отчасти са на KOI8-R и отчасти на CP1251. Забележете, че това работи само на версия 0.50.5 или по-нови. Това означава, че трябва да имате кодовата таблица CP1251 инсталирана по подразбиране с главния пакет. Т.е. в директорията /usr/share/aspell, където са файловете iso8859-?.dat, трябва да се намират и няколко файла cp125?.dat.
Може да вземете пакета от http://borel.slu.edu/aspell-bg-0.50.1-0.tar.bz2.
Коментарите тук или на адреса ми. При мен всичко е наред и ако няма проблеми, смятам да отговоря днес на автора на Aspell.
Благодаря предварително. [Коментари: 8] |
 |
 |
 |
 |
Общо новини за този период: 55 |