 |
| Стотици училища в Италия минават на GNU/Linux
|
 |
|
|
 |
 |
от al_shopov на 6-09-2005@18:41 GMT(+2)
 Стотици училища в италианската провинция Болцано са мигрирали от Windows XP към GNU/Linux.
Използвана е специална дистрибуция, базирана на Debian. Чрез спонсорство са отпечатани над 20 000 CD-та, които ще бъдат раздадени на над 16 000 ученици.
Екип от над 40 души са направили огромен празник с инсталации през целия юли и август. Благодарение на техните усилия са подготвени 2 460 работни станции.
Инсталирана е графичната среда GNOME.
За повече информация:
1. Статията в gnomedesktop.org. Там е и официалното съобщение за пресата.
2. За знаещите италиански — сайта на проекта
[Коментари: 2] |
|
 |
|
 |
|
| GNOME 2.12 - хипер, мега, траааааанс
|
|
|
|
|
|
от al_shopov на 6-09-2005@18:41 GMT(+2)
На 7 септември излезе новата версия на свободната графична среда GNOME. Тя е преведена 100% на български език.
1. Хипер
GNOME завърши последната версия на графичната среда за работа и разработка - GNOME, която е водещата в света на операционните системи от фамилията GNU/Linux и Unix. Част от нововъведенията във версия 2.12 са още по-голямата лекота на ползване и по-големите възможности на средата, които се дължат на забележките и исканията на потребителите, работата на разработчиците и хилядите промени, които допринасят за най-лесната среда за потребителите в света на свободните операционни системи.
2. Мега
Философията на GNOME е „Потребителите са на ПЪРВО място“, затова се изготвят стабилни версии на всеки шест месеца.
Най-новото в GNOME 2.12 за потребителите:
* Обновена стандартна тема.
* По-лесно управление на файловете.
* Интуитивно поведение на буфера за обмен на данни.
* Нова програма за преглед на всички видове документи.
* Контролен панел „За мен“.
3. Трааанс
Следните новости са вече на радара на програмистите на GNOME е вероятно ще бъдат включени в следващите версии.
* Поддръжка на Bonjour на Apple - стандарт за автоматично откриване на услугите по мрежата, като най-вероятно ще се използва Avahi.
* Включване в Evolution на поддръжка на caldav - стандарта за взаимодействие между календарни системи.
* Интегриране на Network Manager, за да се позволи на мрежовите програми да могат по-добре да се справят със случаите на прекъсване на връзката и последвалото възстановяване.
* Обединяване на библиотеките на gtk и gnome, за да се улесни разработката и разпространението на приложенията на GNOME чрез проектът Ridley.
* Подобрено използване на новата структура за изобразяване, за да се подобри външния вид, като час от това е интегрирането й с новата стандартна тема - „Яснота“.
За повече информация на български език:
1. Официалното комюнике.
2. Бележките по версията.
Българският екип за превод благодари на всички, които спомогнаха за тази версия.
[Коментари: 25] |
|
|
|
|
|
| Ubuntu 5.10 Colony 4
|
|
|
|
|
|
от Nick Angelow на 7-09-2005@7:22 GMT(+2)
 Нов тестови вариант на новата версия на една от най-популярните дистрибуции на Linux
Linux Center Russia, основавайки се на публикация в DistroWatch ни информира, че Ubuntu Linux 5.10 "Breezy Badger" е достъпен за свободно сваляне от всички желаещи да изпробват последните нововъведения
Това е последната тестова версия преди официалното излизане на Ubuntu 5.10, което, както се вижда от поредния му номер, се предполага да бъде през месец октомври 2005 г. В сравнение с Colony 3 е променен инсталатора на Ubuntu, в който са били коригирани множество грешки в LiveCD, както е добавена и интеграция с usplash, дооправено е зареждането с помощта на GRUB, който вече се опитва да зареди операционната система даже и BIOS да не може да открие инсталационния диск. При липса на мрежова връзка, конфигурирането на APT ще става значително по-бързо. Повече детайли могат да бъдат прочетени на страниците на сайта на проекта.
Ubuntu Linux 5.10 Colony 4 е достъпна за различни архитектури под формата на инсталационен диск и LiveCD версия.
Два възможни адреса за сваляне на дистрибуцията са:
о инсталационна версия;
o Live CD.
Съответните MD5 суми на изображенията, може да намерите там -> ftp://cdimage.ubuntu.com/cdimage/releases/breezy/colony-4/MD5SUMS.
[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Тиликс 1.0 излиза на 26 този месец
|
|
|
|
|
|
от contact_bogomil на 13-09-2005@9:28 GMT(+2)
Тиликс 1.0 ще се нарича "Борис" и ще излезе на 26-ти септември.
Като напълно нови неща в Тиликс 1.0 могат да се посочат новия контролен център, завършения външен вид (може да се види в секция "Вижте"), опростяване на менютата на Konqueror, много драйвери за безжични мрежови карти и модеми, новият QT инсталатор, който позволява и актуализация, обичайните актуализации на софтуера, по-голяма дектоп насоченост и олекотяване на системата.
Всички ще можете да се запознаете с Тиликс 1.0 по време на OpenFest 2005.
Любопитното е, че това е първата версия на линукс дистрибуция спонсорирана от българска компания. Повече за това, може да се види тук:
http://openideascompany.com/b/tilix.php ,както и на официалния сайт на дистрото: http://tilix.org[Коментари: 10] |
|
|
|
|
|
| Майкрософт се опитва да наеме Ерик Реймънд
|
|
|
|
|
|
от Agent_SMITH на 14-09-2005@7:47 GMT(+2)
Сайта distrowatch.com огря седмицата с най-веселата новина поднесена чудесно. За английски, следвайте оригинала ТУК
Майкрософт се опитват да наемат Ерик С. Реймънд
Най-сетне нещо да развесели твоя понеделник – забавна история, споделена от Ерик Реймънд.
Миналата седмица известния проповедник на отворения код е бил потърсен не от някой друг, а от Майкрософт – с предложение за работа!
Ако линукс и движението за отворен код са новост за вас, ето малко предистория. Сред куп други достижения Ерик Реймънд е автор на Катедралата и Базара – книга от 1991, която коментира разликите между моделите на централизирано писане на софтуер (оттам Катедрала = собственически софтуер) и този на отворено и децентрализирано създаване (Базара = софтуер с отворен код).
Също той публикува и коментира известните Halloween документи – поредица от вътрешна кореспонденция на Майкрософт в която се обсъждат стратегии за борба (и унищожение) на Линукс и друг софтуер с отворен код. За да добиете представа от принципната нагласа на Ерик Реймънд ето негов коментар под един от Halloween документите:
“За да оцелее Майкрософт (или поне бизнес модела), отвореният код трябва да умре. Почти като през Студената Война – за нас мирното съжителство е вариант, докато за тях никога – те не биха позволили разпада на техните взаимоотношения с клиентите заради сравнения с една по-отворена система. (Ако някой си мисли, че преувеличавам или драматизирам трябва да прегледа записките Halloween-1 в частта им за преките дългосрочни приходи и речника по отношение на платформената заплаха. Някой може да се заблуждава с тези работи, но Майкрософт – никога).
Дори да не сте чували за Ерик С. Реймънд преди вече се досещате, че не е сред приятелите на Майкрософт (меко казано). А сега си представете откровения шок, който е предизвикал този мейл с появяването си в пощата на Ерик миналата седмица:
“Аз съм член на основния екип за набиране на кадри в Майкрософт (Microsoft Central Sourcing Team). Майкрософт търси инженери от световна класа, който да спомогнат създаването на продукти, които помагат на хората и бизнеса по целия свят да реализират целия си потенциал. Вашето име и адрес получих от човек, който е потенциален сътрудник в Майкрософт. Ще се радвам на възможността да разговаряме подробно за Вашия интерес към кариера в Майкрософт, Вашия досегашен опит, персонални качества и квалификация. С радост ще отговоря на всякакви въпроси и да Ви предоставя всякаква информация която имам по отношение на позицията и работната атмосфера в Майкрософт.”
Едва ли е изненадващо, че тази брутална оферта е получила отговор, който изпълнителя от Майкрософт няма да забрави докато е жив:
“Бих благодарил за предложението за работа в Майкрософт, ако (от писмото, бел. прев.) не става ясно че Вие или вашия екип за проучване (или всички вкупом) не бихте разбрали намека дори да ви го набият в главата с бухалки. Интересно какви бяха плановете Ви за следобеда, да предложите работа на Ричард Столмън и Линус Торвалдс? Или щяхте да се придържате към неща простички, като например да уговорите папа Бенедикт да води сатанинска оргия?”
По-надолу в отговора си Ерик продължава да трупа аналогии върху главата на нещастния Майкрософтски чиновник:
“В деня, в който *АЗ* отида да работя за Майкрософт, от небесата ще се разнася едва доловимо квичене, луната а-ха да стане синя преди да избие на точки като мухоморка, а адът ще замръзне толкова, че сулфатите ще станат свръхпроводими. Но аз трябва да съм благодарен за това, че подхвърлихте добра шега в моя следобед. В този, надявам се не толкова далечен, ден когато ще пикая на гроба на Майкрософт искрено се надявам да не Ви опръскам.”
Цялата кореспонденция (и весели коментари по тях) можете да прочетете на тази страница
[цък]
[Коментари: 15] |
|
|
|
|
|
| Панасоник открива линукс център
|
|
|
|
|
|
от ken на 14-09-2005@11:11 GMT(+2)
Центърът предлага подкрепа на стартиращи компании и им дава възможност да работят с Панасоник като потенциални партньори. Новият център осигурява директен достъп до ресурсите на PDCC които включват широкообхватна търговска капиталова мрежа, подкрепа в развитието на бизнеса и консултантски услуги, така също и голяма мрежа от експерти в областта, както и много контакти в международното линукс общество.
“PDCC сега активно наема млади компании които да участват в новия център” казва Брат МакМанамас, директор на центъра. Паул Лиао, главен технологичен директор на Панасоник за Северна Америка, отбелязва, че “Нашата цел е да улесним взаимноизгодните партньорства в технологиите, които да бъдат възнаграждение, както за стартиращите компании така и за Панасоник”.
Стратегически разположен в близост до офисите на Панасоник в сърцето на силиконовата долина, центъра се очаква да стане средище на микро общността на разработчиците на вградените линукс системи, като осигурява среда за сътрудничество и бизнес растеж.
МакМанамас набляга на това, че “В допълнение на възможностите от ангажиране на Панасоник като партньор и/или потенциален клиент участващите компании ще имат възможност да преследват своите бизнес цели с други компании различни от Панасоник” . Компаниите които вярват, че биха били добро попълнение на центъра, нека изпратят своите предложения до PDCC на info@vc.panasonic.com
Още информация може да научите от тук.
[Коментари: 5] |
|
|
|
|
|
| Един от дизайнерите на IE мигрира към Firefox
|
|
|
|
|
|
от al_shopov на 16-09-2005@12:23 GMT(+2)
 Скот Беркун, един от дизайнерите на Microsoft Internet Explorer версии от 1.0 до 5.0, описва в своя блог защо си е инсталирал Mozilla Firefox и защо го предпочита пред Internet Explorer.
Оценката му за Firefox е смесена, но определено го предпочита пред IE.
Аса Доцлър - дизайнер на интерфейса на Firefox дава подробен отговор на Скот в своя блог.
До всички читатели:
Защо не помогнете на Огнян Кулев, който се занимава с превода на Firefox на български, като пробвате българския превод на FF 1.5beta?
Можете да изтеглите преведената версия оттук. [Коментари: 10] |
|
|
|
|
|
| Еволюция при инсталирането на приложения
|
|
|
|
|
|
от Радостин Раднев на 17-09-2005@7:52 GMT(+2)
 Клик - еволюция при инсталирането на приложения за КДЕ.
Klik е нова еволюционна система за инсталиране на приложения по подобие на Макинтош. Идеята е проста - копира се един файл в някоя директория, в която имате права за запис, като няма нужда да сте администратор (root) и ... това е всичко. Програмата е инсталирана. Просто трябва да щракнете на нея, за да я стартирате. Въпросният файл съдържа всички необходими библиотеки за стартирането на приложението. Просто кат' фасул.
Повече на английски
тук.
Следва кратък и непълен превод.
Според авторите на системата предимствата са:
* Копираш един файл някъде и после щракаш на него, за да го стартираш. Не е необходимо да си администратор. Не е необходимо да имаш познания по ./configure & make &make install, пакети, пакетни мениджъри и пр.
* Инсталацията по никакъв начин не влияе на останалата система. Т.е. системата не става по нестабилна, защото не се инсталират допълнителни библиотеки. Те просто се намират вътре в този файл. Няма го проблема известен като DLL hell при Уиндоус.
* При изтриване на файла, се изтрива и приложението и системата става както си е била преди.
* Може да използвате едновременно стабилната версия и последната бета на една и съща програма.
Според авторите на системата целите са за дистрибуция на бета версии на програмите и главно да се използва от потребители, които имат отношение към тестването им.
Доколко разбрах, нещата работят по следния начин - има клиент и сървър, който играе ролята на централно хранилище на рецепти как да се забъркват пакетите (файлове с разширение .cmg). Сървърът знае коя дистрибуция с какви инсталирани библиотеки идва (пък може и клиентът да му казва). На базата на тази информация се създава съответната рецепта. Клиентът изтегля съставките (библиотеките) и забърква файла .cmg. Файлът .cmg е AppDirs (директории за приложения) и е компресиран във файловата система cramfs или zisofs. При щракване върху
файла .cmg, клиентът го разкомпресира и го монтира в /tmp/app/1/. След това го стартира.
За да работи системата, трябва да си инсталирате клиента. Това става, като изберете от главното меню на КДЕ "Команда", стартирате следната команда "wget klik.atekon.de/client/install -O - | sh" и следвате инструкциите на екрана (няма нужда да имате администраторски права даже). Клиентът фактически е няколко скрипта. След това отивате на сайта на Klik, за да си
изберете нещо или в адреса на браузъра Konqueror пишете klik://xvier, за да инсталирате пакета (някаква игра).
Дебиан и КДЕ рулззз. ;-)
Системата е тествана на Дебиан и дериватите и. Освен на Дебиан работи и на openSUSE/SUSE Linux 10.0. Системата ползва пакетите на Дебиан и зависимостите вътре в тях, за да създава файловете .cmg. От своя страна клиентът е интегриран много тясно в КДЕ, но има и команден ред и май може да работи и за други графични среди (не съм го тествал, но не виждам причина да не работи).
Някой забележки при инсталирането и подкарването.
По неясни причини при инсталация реши, че нямам КДЕ и по подразбиране настрои да се ползва хdialog, а не kdialog. А аз нямах хdialog, та трябваше да ползвам командния ред, докато разбера какво става. След инсталацията на xdialog, се появи една грешка в него. Само че се виждаше на 50%. След уголемяване на прозореца се видя цялото съобщение за грешка. Клиентът поиска да направя ръчни промени в /etc/fstab и да създам една директория с права за запис вътре. Copy&Paste (tm) нещо не проработи в този диалог. Вместо да преписвате като хамали, щото става въпрос за 5-6 реда, може да видите съобщението за грешка, заедно с инструкциите какво да направите като изпълните "more ~/.zAppRun". От там може да копирате и вмъкнете необходимите редове във файла /etc/fstab.
Като се изтегли даден файл, се записва по подразбиране на работния плот. Та трябва да минимизирате всички прозорци, за да го видите. След това просто щракате върху него и трябва да тръгне.
При мен проработи, но нещо не можах да го бия компютъра на играта xvier. ;-([Коментари: 15] |
|
|
|
|
|
| Проблемите на свободния софтуер?
|
|
|
|
|
|
от Fil на 20-09-2005@6:55 GMT(+2)
В Slashdot се появи новина за статия на Стивън Джей Маршал в онлайн списанието BSC, в която давал "убедителни" доводи за проблемите/болестите на отворения код. За него това са:
интелектуалните права - автора обяснява, че според западните закони когато един програмист пише код, независимо дали през работното си време или извън него, то интелектуалните права на продукта му са собственост на работодателя. Следователно само студентите, безработните и аматьорите можели па пишат програми с отворен код
концептуална цялостност - Тук авторът дава като аргумент факта, че големите пробиви в създаването и усъвършенстването на електронния компютър са дело на гении и добре мотивирани малки екипи, а не чрез проекти, поддържани от общността. Освен това при отворения код се действало като се поправят неща след като дизайна е бил имплементиран в кода - точно както правели Майкрософт.
Професионализъм - тук авторът прави паралел между проектите с отворен код и ранната индустрия с компютърни игри, когато легиони от програмисти-аматьори бълвали видео игри с ужасно качество и така едва не разрушили индустрията. Движението за свободен софтуер не стимулирало професионализма.
Иновативност - авторът обяснява, как разработчиците на свободен софтуер създават свободни версии на любимите си програми със затворен код, поради което се виждала ясна липса на иновативност в проектите с отворен код. Хората просто правели копия на не-свободен софтуер. Чудесен пример за това бил Линукс - копие на Юникс, който по ирония на съдбата дължал прословутата си надеждност на това, че е наследил добрия дизайн на Юникс и Мултикс, а не на процеса на разработване на софтуер с отворен код.
Прочетете цялата статия тук.
[Коментари: 44] |
|
|
|
|
|
| Хуманоиден робот с Линукс
|
|
|
|
|
|
от Fil на 20-09-2005@12:26 GMT(+2)
 В Япония стартира продажбата на 100 базирани на Линукс хуманоидни роботи на цена 14 000 долара, не включващи месечна такса от 90$.
Роботът е дело на компанията Mitsubishi и е се казва Уакамуру (Wakamuru).
Mitsubishi казват, че са се опитали да направят робот, който може да провежда смислени взаимоотношения с човешки същества и да предлага услуги като аларма, новини, времето, диктуване на електронни писма. Устройството може да наблюдава къщата и да изпраща видео поток през клетъчната мрежа.
Wakamaru използва разпознаване на лица за да идентифицира до 10 човека, включително считайки двама за собственици. Използва разпознаване на реч за да идентифицира 10000 японски думи. Гласов синтез включва модулация на гласа и използването на жестове при говор. Разпознава име, зададено му от потребителите.
Панорамна камера, монтирана на върха на главата позволява на Уакамару да определя позицията в дома чрез гледане на тавана.
Той е висок един метър и тежи 30 килограма. Движи се с 1 км. в час, избягвайки обекти и разпознавайки движещи се хора.
Живота на батериите му е 2 часа, след което се връща на станцията за зареждане. Поддържа достъп до интернет и комуникационни способности докато се зарежда.
Официална страница тук.
[Коментари: 4] |
|
|
|
|
|
| Линукс наставническа програма
|
|
|
|
|
|
от ken на 20-09-2005@15:04 GMT(+2)
Вчера попаднах на тази интересна статия и с помощта на Деница ви предлагам да я обсъдим ....
Оригиналът в NewsForge
Защо линукс се нуждае от наставническа програма
Представете си че сте някой който за първи път започва да използва линукс. Поръчали сте Убунту линукс преди седмици и си забравил за него. Много сте изненадани когато го отриете в пощата. Плясваш блестящия диск в компютъра и стискаш палци.
Инсталацията е твърде изкусна. Впечатлен си от началния екран и атрактивния десктоп. “Уауу “ -мислиш си че си голяма работа - потребител на линукс. Обаче еуфорията ти бързо избледнява, след като разбереш , че имаш проблем с модема. Сега какво да правиш?
Това е което се е случило на един от моите колеги, който ми се обади да му помогна със системата след като е инсталирал линукс. След като поработихме по неговия проблем с модема (той беше избрал грешния порт) , той ми зададе много въпроси за линукс. Някои от отговорите можеха да бъдат открити във FAQ за линукс, но не всички от тях. Въпрос за менютата в убунту ме озадачих защото използвам GENTOO но аз проучих и имах готов отговор следващия ден на работа. От тогава продължих да му указвам помощ по линукс и да го съветвам докато той ми даваше отлични съвети по програмиране - нещо от което спечелихме и двамата.
Този случай ме накара да се зачудя защо няма официална наставническа програма за линукс. Линукс обществото може да осигури помощ на новите си потребители в различни форуми, LUGs, FAQs, HOWTOS и IRC но повечето от тези източници осигуряват съвсем малко или никакъв човешки контакт. LUGs позволяват на новите линукс потребители да общуват с експерти по линукс, но новите потребители трябва да чакат за среща лице в лице за да получат помощ. Защо да няма система за събиране на едно място на новаците и експертите, които да им помагат.
Друг човек може да добави друга гледна точка или контекст на всяка ситуация или цел . Много е стар феномена “Ако той може да го направи, значи и аз мога да го направя” , където целта става по-реална, защото някой друг я е достигнал. За новия потребител на линукс, наставника е човек който не само познава линукс, но е представител на тези които използват линукс успешно.
Неофициално аз осигурявах наставления от този вид на моя колега през цялото време и при тези обстоятелства завършиха с успех. Въпросът е как може общността да улесни този процес и да направи опита по-полезен и достъпен за двете страни.
Първото нещо което някой трябва да направи , е да създаде “Линукс наставник” сайт , който да помага на потребителите да намират наставници. В профила на наставника трябва да се съдържат :
1. Географско положение – новите потребители, трябва да могат да намират наставници, които да живеят близко до тях. Потребителите трябва да могат да говорят с наставниците по телефона или VoIP, но все пак няма заместител на общуването лице в лице. Ако наставника и новия потребител живеят в една и съща област те могат да се срещат лично ако е необходимо. Това също прави много по-лесно помагането от страна на наставника при разрешаване на проблеми с хардуера.
2. Конфигурация на хардуера – Всеки хардуер си има особености, може да е безжичния адаптер в комбинация с линукс или видеокартата не работи добре с уиндоуз. Ако не си работил с този хардуер, няма как да знаеш особеностите му и как да работиш с него. Наставника би могъл да използва своя опит при тези проблеми за да помогне на потребителя или да му препоръча нов, съвместим с линукс хардуер когато съществуващия хардуер е неподдържан в линукс.
3. Рейтинг на ментора – потребителите трябва да могат да дават оценка на менторите и да дават мнения по същия начин по който потребителите оценяват книги в amazoon.com
В идеалния вариант новият потребител трябва да може да намира наставник, който живее наблизо, има подобна хардуерна конфигурация и висок рейтинг. Ментора също трябва да може да демонстрира познанията си по линукс. Сайтът трябва да може да обучава и да има сертифицираща програма за ментори.
Моя колега сега е щастлив потребител на линукс. Човек може да се зачуди какво щеше да стане ако нещата не бяха потръгнали? Какво ако той (като повечето хора) се беше натъкнал на проблем с линукс и не знаеше към кого да се обърне – освен обратно към виндоуз?
Линукс наставническата програма би могла да осигури уникална подкрепа на обезсърчени потребители които се нуждаят от подкрепа и разбиране. Чрез подпомагането на новите потребители линукс не само ще спечели повече мозъци и пазарен дял , но и ще посее зърното на бъдеща генерация наставници. Аз все още се обръщам към моя наставник Крис който ме преведе през инсталирането на RedHat 5.2 KDE 1.0. Ако не беше неговата ентусиазирана помощ не съм сигурен, че сега щях да използвам линукс и още по-малко да наставлявам някого.
Знам, че линукс обществото е изградено от добри сърдечни хора. Сигурен съм, че може понякога да се счепкваме за дребни технически детайли, но под всичко това ние всички имаме едни и същи цели и ценности. Искаме да популяризираме свободата , линукс и отворения код. Понякога се оказваме толкова обхванати от технологията, че забравяме всъщност за хората които я използват. Линукс наставническата програма, ще окаже въздействие върху тези ценности, не само по един абстрактен начин но и конкретно като помага на другите потребители във техните ежедневни проблеми.
[Коментари: 23] |
|
|
|
|
Общо новини за този период: 65 |
Публикувани са шест учебни курса под лиценз GNU FDL
Завърши 
Първите доставки се очакват през октомври ...
След известно забавяне най-накрая
субтитрите за речта на Ричард Столман, която той изнесе на 
Ивайло Вълков е написал ръководство на български което цели да помогне при инсталацията на една от трудните за начинаещи дистрибуция - Slackware.
Основият сайт на Linux-BG.ORG се мести на 
Вече е на линия най-новата версия на 
Настолните издания на несвободния браузър със затворен код Opera 
В Linux версиите на Mozilla е открита уязвимост, определена като като критична. Тя позволява на атакуващият да изпълнява произволни команди на системата на жертвата. Грешката е в Linux шел скриптовете, на които Mozilla разчита за парсване на URL-тата, доставени от командния ред или от външни програми. Ако въпросният интернет адрес съдържа команда, заградена в обратни кавички, тя ще се изпълни преди Firefox да се опита да отвори самия адрес. Променливи като $HOME също работят.
Екип от Австрия е направил нова приключенска игра и я разпространява под "лесното" за запомняне име: 
OnePhone е колекция от софтуер която позволява на модерните телефони с WiFi, използващи софтуера на Persona - "Mobility Applications Platform" да използват SIP протокола. По този начин тези телефони могат да работят като обикновен мобилен телефон и като такъв който се свързва с WiFi мрежи и използва SIP протокола за телефония през Интернет. В новата версия 2.0 на този софтуер е добавена поддръжка за Линукс.