[Коментари: 3]

Излезе третата версия от серията 3.4.x на офис пакета Libre Office. За разлика от предшествениците си, Libre Office 3.4.2 вече се води подходящ и стабилен не само за лични нужди, а и за употреба в работна среда.

Заедно с новината, The Document Foundation публикува и статистики относно това кои организации и кои личности са допринесли най-много за изходния код на офис-пакета. В момента Oracle (т.е. кодът на OpenOffice.org), групата от доброволци към The Document Foundation и разработчици на SUSE имат дялове от по 25%, като веднага след тях се нарежда Red Hat с 20%. В останалите 5% са отличени групата от доброволци, останали от времето преди The Document Foundation, и Canonical. В списъка с отделните личности прави впечатление огромният принос на Caolan Mcnamara и Tor Lillqvist.

От екипа на офис пакета отбелязват, че участието на индивидуални разработчици и такива, които са финансирани от корпорации, е балансирано и показва устойчивост на общността. До края на август можем да очакваме и Libre Office 3.4.3, който да бъде още по-стабилен и сигурен.

Източник: The Document Foundation Blog

[Коментари: 0]

FHS (Filesystem Hierarchy Standard - Стандарт за йерархията на файловата система) е наборът от основни конвенции, дефиниращи как е организирана директорийната структура на вашата система. Той определя какви основни директории трябва да имате и какво е предназначението на всяка от тях (например: /home - домашните директории на потребителите, /media - място за монтиране на външни носители), плюс някои допълнителни изисквания като например кои от тях трябва да са налични в началото на boot-процеса.

Този набор от конвенции има голяма важност за операционни системи като Линукс дистрибуциите, които не стоят под шапката на един голям корпоративен собственик, който да определя изискванията. В оригинал е тръгнал от директорийната структура на BSD-клона на Unix (но съвременните му представители не са изцяло съвместими), като днес е част от LSB спецификацията, поддържана от Linux Foundation. Последната версия на стандарта - FHS 2.3 - е от далечната 2004 година и от тази пролет се замисля сериозното му преразглеждане и обновяване. Съвсем малко преди това да стане факт, ето част от нещата, които до момента са получили одобрение за FHS 3.0.

Започваме с вече познатата идея за директорията /run, която да съдържа всички данни за състоянието на системата, обединявайки по този начин /var/run, /var/lock, /dev/shm и др. и осигурявайки наличността на тези данни още в първите моменти на стартирането на системата. Дори се обсъжда в /run да може да се съхранява информация за състоянието на потребителските сесии и други подобни неща.

Следващата важна промяна засяга игрите, които досега помещаваха своите файлове в /usr/games и /var/games. Оригинално считани за данни, които нямат нужда от сериозен backup, струващ време и пари, развитието им в последните години налага преосмисляне на тази философия. Новият план предвижда бинарните файлове на приложенията да бъдат в /usr/bin, съдържанието в /usr/share, а /var/lib да съдържа данни, които трябва да бъдат достъпни за множество системни потребители (напр. информацията за топ-резултатите).

Останалите промени включват нова директория за SELinux - /sys/fs/selinux, въвеждане на консистентност при някои референции, уточнения как да се използва /opt и къде да се съхраняват man pages и др. Дискусиите на стандарта все още текат, като сред обсъжданите въпроси стоят неща като приложението на доректорията /srv и поддръжката на бинарни файлове за различни процесорни архитектури на една система. Сред по-екзотичните предложения може да се посочи идеята всичко в /usr да се измести в /.

За повече информация: A Look at the Filesystem Hierarchy Standard 3.0

[Коментари: 0]

Подробностите може да научите от тук.

[Коментари: 0]

Днес разработчиците и почитателите на Дебиан празнуват 18-тия рожден ден на проекта. На 16 август 1993 година създателят на дистрибуцията, Ian Murdock, официално обявява съществуването му и обяснява мотивацията и целите си.

Рожденият ден на Debian е точно един месец след рождения ден на Slackware. Разликата между двете събития е, обаче, че 16 юли е годишнина от излизането на Slackware 1.0, докато 16 август е годишнина от основаването на Debian. Конкретни дати за най-ранните версии на Debian (0.01 до 0.9) не се споменават, известно е само, че са в периода август-декември 1993 година.

Първата официално стабилна версия на Debian е 1.1 с кодово име buzz, излязла на 17 юни 1996 година. По това време начело на проекта вече е Bruce Perens, който работи за Pixar, създателят на филма Toy Story ("Играта на играчките"). Оттам тръгва идеята всяка официална версия да бъде кръщавана на герой от популярната анимация.

Днес екипът на Debian измерва изминатия път в цифри - проектът разполага с над 1000 разработчици и хора, отговорни за поддръжката на софтуера, по целия свят, а в момента в клона unstable има над 35000 пакета само за архитектурата amd64, което прави над 44 GB свободен софтуер! Организират се най-различни мероприятия по случай рождения ден, а всеки може да изрази своята благодарност и да пожелае по нещо на екипа и потребителите на дистрибуцията чрез сайта http://thank-you.debian.net/ или чрез Twitter или Identi.ca, използвайки етикет #thxdebian.

Честито на всички!

[Коментари: 11]

Малко по-малко от 3 месеца след излизането на Linux Mint 11, вече е факт и вариантът с графична среда LXDE. Подробни инструкции (на английски) за обновяване от предходна версия има в сайта на общността на дистибуцията, а използващите RC1 или RC2 могат да използват програмата Update Manager.

Източник: The Linux Mint Blog

[Коментари: 0]

Както знаем, през тази година екипът на уеб браузъра Firefox направи някои сериозни промени в процеса на разработка и издаване на нови версии на продукта. Като за начало те включваха версии, номерирани само с кръгли числа и излизащи през по-кратки срокове (в момента интервалът е фиксиран на 6 седмици). Но точно когато всички очакваха в рамките на не повече от година да се радват двуцифрени номера на версии, дойде още една новост - всъщност те ще бъдат махнати.

Преходът към това включва обявяването на Firefox 5 (излязъл на 21 юни) и обявяването на Firefox 6 (излязъл вчера) просто като "новата версия на Firefox", без конкретно споменаване на числата. Засега те могат да бъдат видяни от менюто Help (прозореца About), но за в бъдеще се планира единствено да се показва съобщение дали текущата версия е последната налична, или не е. Мотивацията на Asa Dotzler, координатор на Mozilla общността за Firefox, е, че повечето потребители се интересуват именно и само от това. Разбира се, тази идея предизвиква сериозна дискусия, но е факт, че представянето на "Firefox 6" е в нейния дух.

Освен с тези процедурни нововъведения, новата версия на браузъра идва и с важни технически подобрения. От гледна точка на сигурността са поправени проблеми с използването на оперативна памет и ресурси, включително от страна на WebGL, и потенциални опасности за получаване на неоторизирани права чрез JavaScript. С помощта на новия прозорец за управление на данните, пък, потребителят ще може да управлява достъпа на отделните сайтове до информация като cookies, пароли, местоположение и др.

Върната е поддръжката за протокола WebSocket (разбира се, за най-новата му версия), а разработчиците ще разполагат и с т.нар. прозорец Scratchpad, чрез който бързо ще могат да нахвърлят и изпробват JavaScript код. Също така, вече има инструмент, който автоматично да проверява съвместимостта на инсталираните плъгини, Web Console може да бъде местена и разполага с автоматично допълване на фразите, а времето за стартиране на браузъра е намалено. Оптимизиран е и интерфейсът на версията за Android.

Малко по малко изплуват и подробности около бъдещите промени - например премахването на "http://" от адресната лента (подобно на Opera и Chrome) и блокирането на възможността за скрито от потребителя инсталиране на плъгини от страна на различни приложения.

Източник: The H

[Коментари: 2]

Източник: The Register.

[Коментари: 8]

[Коментари: 11]

• Достъп до контакти, изпращане на съобщения и телефония
• Достъп до камерата на устройството
• Достъп до файловата система на устройството
• Достъп до настройките на устройството и неговото състояние
• Достъп до акселометъра и устройствата за навигация
• Стандартизиране на геолокацията

[Коментари: 0]

Докато чакате нова версия на сървъра може да направите следните промени в конфигурацията за да се предпазите. Да използвате headers модула и да игнорирате Range хедъра

         RequestHeader unset Range

          # CVE-2011-3192
          #
          RewriteEngine on
          RewriteCond %{HTTP:range} !(^bytes=[^,]+(,[^,]+){0,4}$|^$)
          RewriteRule .* - [F]

Подробностите може да научите от тук

[Коментари: 10]

На днешната дата, 25-ти август, през 1991-ва година финландският студент Линус Торвалдс представя своята операционна система, която става известна под името Линукс. 20 години по-късно операционни системи с ядро Линукс използват голяма част от сървърите в света, върху него е базиран и Android, който мнозина от нас използват на телефоните и таблетите си. Дялът в десктоп средите може да е минимален, но пък за сметка на това е съставен основно от доволни и верни почитатели.

С появата си Линукс дава силен тласък на движението за свободен софтуер и повлиява на развитието мрежовите услуги. За някои може да прозвучи прекалено силно, но твърдението, че без Линукс по-голямата част от Web 2.0 едва ли щеше да съществува, не е никак голословно. Може да си припомните някои факти от статиите "Какво е Линукс?" и "Историята на Линукс".

Освен, че вече не е нужно по цели нощи да се компилира и инсталира най-проста програма и има приложения за какво ли не, какво друго, според вас, се промени според през последните 5-10 години в света на Линукс?

[Коментари: 5]

[Коментари: 12]