от Никола Антонов(26-08-2002)

рейтинг (17)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

ЛИНУКС НА НАСТОЛЕН КОМПЮТЪР

Пътеводител за начинаещия

Това е само едно лично мнение на Н. Антонов (linux@linux-bg.org)


Да приемем, че искаме да си настроим домашна система с Linux, която да изпълнява простите задачи като обработка на аудио и mp3 (понеже всички сме музикални маниаци), изпичане на дискове и гледане на DivX, пълноценно използуване на интернет с всичките му възможности и с подобаваща сигурност, текстообработка и обработка на графика (не за професионалните нужди, за които ще ни трябва минимум Photoshop), искаме да закачим един паралелен принтер и да сме спокойни, че в следващите 1-2 години няма да се занимаваме с преинсталации, освен ако не се ощастливим с нов харддиск:)

Съвсем оправдано господства мнението, че силата на Linux е в мрежата и сървърите. Който не вярва, може да се поогледа наоколо (в интеренет) и да провери какъв софтуер управлява любимите му сайтове. Изобилието от чуждоезична документация, която разглежда инсталирането и конфигураринето на Linux върху машини, използувани за рутери, защитни стени, файлови и уебсървъри, е достатъчно показателно за интереса към прословутите мрежови възможности на "пингвина".

Настоящата статия обаче не се интересува от тези проблеми. Тя е насочена към авантюристите, които търсят алтернативи за домашните си нужди. Домашни в никакъв случай не означава непременно любителски, но тук ще акцентираме именно на последните. Голяма част от тези експериментатори се чувстват объркани заради безбройните възможности: дистрибуции, софтуер, сорсове, бинарни пакети, rpm... Немалка част от тях дори не знаят името на най-употребяваните настолни приложения.

Не бързайте да ругаете разнообразието и естественото объркване, което то създава. Да, объркването е лошо нещо, но наличието на богат избор определено е положително явление в света на отворения код. За объркването на търсещите вина имат донякъде и по-напредналите, които тръбят колко е сложен Linux и как изобщо не става за настолни системи. Ние обаче ще загърбим предразсъдъците и ще си запушим ушите, защото подобни “препоръки” никак не са ни от полза.

И така, да започваме.

Откъде? Ами да, първо ни трябва дистрибуция. На този етап бих ви препоръчал Mandrake 8.2. Всеки по-напреднал потребител си има свои предпочитания и аргументи в полза на една или друга дистрибуция и в повечето случаи те са обосновани. Засега обаче ще се ограничим с тази. Бързам да отбележа, че приложният софтуер за Linux наистина в някои отношения не е напълно узрял за настолна система, но това не означава, че не можете да го ползувате за такива нужди. Стига да не сте запален геймър и да не изпитвате остра носталгия по Windows-подобния работен екран, не би трябвало да срещнете особени затруднения да настроите Linux за домашните си задачи. В крайна сметка, всеки преценява “на място”, сам за себе си, върши ли му работа това или не. За мен лично отговорът е “Да” от доста време насам;)


С какво разполагаме?


  • user-friendly инсталация с автоматизиран инструмент за разделяне на диска в графичен режим (diskdrake) и всичко това на български език;


  • Mandrake Control Center - централизирано място за управление на цялата система в графичен режим:


rpmdrake се грижи за опростеното инсталиране, деинсталиране и автоматично обновяване на пакети от дистрибуцията,


XFdrake настройва графичния режим,


printerdrake ще ви послужи за конфигурирането на принтера;




Инсталирането на шрифтове (оригиналните шрифтове за кирилица вероятно няма да ви харесат, добре е да си инсталирате и bglinux 4.2) и настройването на мрежата, както и защитната стена, също можете да правите оттук;


  • софтуер:

Kernel 2.4.18 - допълнително “закърпен” от разработчиците на Mandrake, конкретно за моята система съдържа удобни за мен оптимизации, но аз предпочитам да си компилирам собствено особено след излизането на 2.4.19;


Графична среда KDE 2.2.2




Графична среда KDE 3.0.1




Графична среда GNOME 1.4.1 - за тези, които не изпитват силна носталгия по Windows, или просто машината им е по-слаба, има WindowMaker и други подобни;




Mozilla 0.9.8 - браузер от типа “всичко в едно”, огромен и мощен, прави всичко, но се зарежда малко тромаво, машината за рендване на Gecko (за щастие) обаче работи бързо и безотказно (за Flash и Java ще ви трябват плъгините на Netscape 6), благодарение на което сърфирането из Мрежата е удоволствие;





Evolution 1.0.2 - електронна поща, множество акаунти, контакти, календар, новини, актуализиращи се директно от сайтове с поддръжка на RDF, филтри, виртуални директории, вградена поддръжка на GPG (GNU Privacy Guard);


GnomeICU - мнението ми е субективно, но имам чувството, че на този етап това е най-удобният и коректно работещ ICQ-клиент, включен в повечето дистрибуции;




  • и още:

OpenOffice.org - за текстообработка, електронни таблици и презентации, справя се превъзходно с форматите на MS, зарежда се малко бавно, но затова пък вътре в себе си работи бързо и безпроблемно;




The GIMP - мощен редактор на графика, върши чудесна работа, ако ви е нужно качество за уеб;




Audacity - удобен редактор на звукови файлове с поддръжка на неограничен брой писти, чистене на шум и специални ефекти, експортира директно в mp3 или ogg;




XINE - мултимедиен плеър за DivX, DVD, VCD (за предпочитане е да си инсталирате допълнително mplayer, който е значително по-лек и по-бърз, а и няма да имате проблеми със субтитрите на кирилица с помощта на шрифтовете за тази цел);




gcombust - мощен инструмент за изпичане на дискове, който притежава всички възможности на комерсиалните лидери в бранша;




Grip и XMMS - за слушане и “изкормване” на CD-та и правене на качествени mp3-ойки или ogg-файлове (отворен стандарт, аналогичен на mp3), прослушването и организирането в колекции става с програма, наподобяваща WinAMP...;




Преди да се заемем с инсталацията, трябва да се уверим, че хардуерът на нашия компютър се поддържа от избраната от нас Linux-дистрибуция. Обикновено най-капризното място е графичната карта. Най-безпроблемно работят картите на NVIDIA (които за щастие са и най-разпространените в момента), защото разполагат с оригинални драйвери на производителя - едно рядко срещано явление в света на отворения код. Mandrake 8.2 поддържа безпроблемно VESA/VESA2 картите, Nvidia, ATI, 3DFx, SIS 6326, 305, 620, 630, 530, S3, Matrox G400, G450 in Dual-Head, Intel i740, i810, i815, i830. Пълния списък с поддържания хардуер можете да намерите на този адрес - http://www.linux-mandrake.com/en/hardware.php3.

Като стана дума за хардуер, логично е да се запитаме какви са минималните изисквания към хардуера, за да можем пълноценно да ползуваме мултимедийните възможности на Linux на една настолна система. След като говорим за графична среда, която независимо от операционната система винаги си е била едър залък, значи трябва да си приготвим минимум:


  • PII/300 Mhz

  • 128 MB RAM

  • 8 MB видеокарта

  • 3-4 GB дисково пространство


Тук си струва да отбележим, че за по-слаби машини съществуват много оригинални проекти, с помощта на които можете да ползувате пълноценно Х (графичната среда) дори и с 8 MB RAM (!!!). Малките дистрибуции от типа на Peanut или ZipSlack не са никак маломощни и не бива да се пренебергват. Нерядко се оказват много по-добре премислени от дистрибуциите-мастодонти от типа на Mandrake, Red Hat или дори SuSE.


<< Да направим повече с SSH: X и пренасочването на портове (por | Кирилизация на Debian 3.0 и KDE >>