LINUX-BG Адрес : http://www.linux-bg.org |
Неподозираните възможности на Debian |
От: Георги Данчев Публикувана на: 12-12-2002 Адрес на статията: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=advices&key=346575029 |
Debian
GNU/Linux Usefulness
Материалът се актуализира постепенно и затова, ако искате да следите развитието му, можете да навестявате оригиналния адрес.
I. Уточнения Debian GNU/Linux не е току-що излязла дистрибуция,
но като че ли не е достатъчно популярна особено сред новите
потребители, за това този документ е предназначен предимно за тях,
или за по-напреднали, които въобще не подозират какво се крие зад
Debian GNU/Linux или просто for poor misguided ones. 1) Дистрибуцията трябва да бъде чиста и да
пази свободата -- Social
Contacts , DFSG
, Free Software. Това
гарантира, че ще се разработва, оценява и излага безпристрастно и
само и единствено от технически аспект, без влагане на какъвто и да
било друг нюанс. Така няма да можем да бъдем обвинени в
недобросъвестна или неясна користна реклама. Ако трябва да бъдем
честни и безмилостни към съществуващите проблеми, то първо трябва да
започнем с тях, като постепенно ще се преминава към излагане на
силните страни на дистрибуцията. Това гарантира, че читателят няма да
бъде заблуден или оплетен още в самото начало с гръмки и сложни
велики изречения, сякаш проблеми едва ли не няма. Дори се приема, че
читателят, осведомен за проблемите, може да се откаже от нататъшно
четене, ако е на мнение, че тези проблеми са прекалено големи за
него. II. Проблеми Доколко използваема от потребителите, в това число и българските разбира се, може да бъде дистрибуция като DebianGNU/Linux? Доколко българизирана е дистрибуцията? Отговор поне на последното може да се даде веднага: http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~ogi/cyrillic-in-debian-woody.html , след което може да изпълните apt-cache search bulgarian за повече подробности. Подробност, която може би не всички я знаят, е, че благодарение на българите-разработчици, включени в проекта Debian, дистрибуцията е най-българизираната до момента сред всички останали. Това ще рече, че в официалния архив се поддържат пакети специално за българските потребили, които се инсталират и обновяват съвсем естествено с всички останали такива от архива, така че всичко е в синхрон, което не може да се твърди за всички останали дистрибуции, поне към момента. Това разбира се няма да "българизира" програмите, които "не разбират" от локализация и/или unicode към момента, но това е проблем на всички, който бавно, но сигурно се отстранява. По принцип, Unix и Unix-like операционните системи не са много снизходителни към новите потребители: How to fix the Unix configuration nightmare http://www.cat.org.au/maffew/cat/unix-config.html Забележете доколко friendly оценяват и Mac OS X, който също е branded as Unix. Доколко снизходителен към потребителите си към момента е Debian: An Unbiased Review of Debian 3.0 http://debianplanet.net/node.php?id=831 Оплаквания от объркани потренители, които в повечето
случаи са основателни: III. Евентуални
решения и предложения за подобрения 3.1) Knoppix CDROM installed distribution - Това е самостоятелен проект отделно от проекта Debian, но много удобен и бърз начин човек да се запознае с GNU/Linux и в частност с доста вкултурен Debian GNU/Linux, инсталиран на CDROM, e.g. Knoppix. Трябва ви само PC, което да може да зарежда операционна система от диск в CDROM устройството или пък ако не може да boot-ва от CDROM, да има флопи дисково устройство, за да заредите от него с boot-ващата дискета на Knoppix, която може да създадете от флопи имиджа, който е на CDROM диска. Не е необходимо да инсталирате нищо на харддиска (но при желание и това може да стане), дори може да няма и харддиск на машината. Авторът на тази инсталирана на CDROM система ползва пакети от Debian testing/unstable, като освен това е добавил доста код е себе си за разпознаване на хардуера и решаването на задачи специфични за системи, инсталирани на read-only медия каквато е CDROM-дискът (като root filesystem се зарежда в RamDisk, т.е. в паметта, заключени потребителски акаунти и много други..., повече обяснение за тази ОС върху CDROM на www.knoppix.org , специфичните за Knoppix сорсове, отнасящи се до разпознаването на хардуера можете да получите от http://www.knopper.net/download/knoppix/ или погледнете в /usr/src/ директорията, след като заредите от Knoppix CDROM-диска. Доста от този код на автора (ако не всичко?) е оценен като полезен и се приема в официалния Debian архив. FAQ документът ще е доста полезен включително и ако ви се наложи да си създадете boot-ваща дискета, ако машината ви не може да зареди направо от CDROM, но предполагам debian-knoppix пощенския списък може да ви дойде много. След като заредите от Knoppix CDROM-диска, ще бъде
направено опознаване на хардуера, който имате и съответно заредени
необходимите драйвери, като в крайна сметка ви се стартира графична
сесия (може да променяте поведението при зареждане с подаването на
cheatcodes, които може да разберете с F2 когато в началото ви се
подава boot: промпта). Двата акаунта (root и knoppix), с които
системата идва по подразбиране са заключени, но това не е проблем. Не
е нужно дори да знаете техните пароли за да ги смените, а всъщност те
нямат пароли. Дори и като потребител "knoppix" имате
възможността да изпълните sudo su и ставате root, след което може да
му смените паролата с passwd root (тя ще е валидна само за сесията,
т.е. докато рестартирате, и само вие си я знаете разбира се
;-). Оттук вече ако имате желание или ви се налага можете да работите със съществуващите файлови системи на харддисковете ако имате такива, да създавате нови дялове и да създавате в тях различни типове файлови системи които после да монтирате където намерите за добре и т.н. (т.е. доста мощно rescue решение). Без да инсталирате никъде нищо можете просто да прочетете документацията, специфична за Debian: man страниците на dpkg, dselect, apt, apt-get, apt-cache ..., apt.conf, apt_preferences, aptitude, sources.list, deb и т.н., както и документацията, която идва с тях в /usr/share/doc/<packagename> (packagename={apt, dpkg, dselect, aptitude и т.н.}), както и да разгледате файловете в /etc/apt/ и други. Дори ви препоръчвам този документ да го четете от вашата Knoppix система (без да пипате нищо по харддисковете) за да поглеждате в нея, докато четете. Ако нямате възможност да си вдигнете мрежата и да четете този документ от мястото, където се хоства (т.е. от отдалечения web server), то го запишете на дискета, монтирайте я и четете от нея с браузър или текстов редактор по ваш избор ;-). След като понапреднете малко с материала и сметнете, че искате да имате инсталиран Debian на вашия харддиск (или харддискове). Можете да опитате да го инсталирате от Knoppix CDROM-диска с помоща на скрипта /usr/local/bin/knx-hdinstall или както е описано в Install Manual за различните хардуерни архитектури. Не бързайте с инсталацията върху харддиск, тя няма да избяга, докато разучите Knoppix-а и документацията на Debian ;-) 3.2) More user-friendly (custom-made) Installer - доста сложна е задачата на инсталационния процес, като се има предвид броя поддържани хардуерни архитектури и начини на инсталация. Work on the install tool
http://lists.debian.org/debian-devel/2002/debian-devel-200210/msg01516.html PGI - the Progeny Graphical Installer
http://hackers.progeny.com/pgi/
; http://packages.debian.org/pgi Дори можете да си създадете
инсталатор по ваш вкус и желание, ползвайки кода и документацията
на: http://hackers.progeny.com/discover/doc/guide.html ; http://packages.debian.org/discover 3.3) More user-friendly desktop - според мен е достатъчно friendly. Разработена е прекрасна система за унифициране на менютата на различните графични среди, като maintainers трябва да решат какви менюта ще предоставят - upstream, debian specific, или комбинация от двете, която потребителят може да избере. The Debian Desktop Project http://lists.debian.org/debian-devel/2002/debian-devel-200210/msg01471.html Дори имаше и българска инициатива BG
Debian за подобряване на десктопа, но идея нямам какво стана с
нея: Дотук бяха страните които обикновено плашат или притесняват особено новите потребители, които с основание биха попитали: "Ами тогава защо да ползваме подобна дистрибуция", отговорът разбира се е в т. IV, при което горните се превръщат направо в бели кахъри ;-)
Нека като за начало да хвърлим малко светлина (ама това наистина е много набързо) към структурата на Официалния архив. Не е важно колко е актуална информацията в тази таблица (а тя не е, и едва ли има смисъл да е), важното е да се види структурата (за да не бъркаме понятията;-), която хич не е сложна и е логична (разгладейте някой официален Debian mirror за справка).
По принцип горното е безкрайно ясно, но ето някои
допълнителни обяснения: Ето един конфигурационен файл със списък на официални и някои неофициални източници - /etc/apt/sources.list - вече трябва да сте се ориентирали как стоят нещата, и може да го ползвате, допълвайки го или коментирайки излишното. Ето ви направо и моята /etc/apt/ ..... Например: имаме /etc/apt/sources.list с редове за
stable, testing, unstable и в /etc/apt/apt.conf сме указали
APT::Default-Release "testing" така, че apt по подразбиране
да точи от testing и само с изрично указана опция подавана на apt да
се предприема теглене от stable или unstable. (ако няма указано нищо
за Default-Release, apt взима най-голямата версия) ...
Например: Това са само няколко бързи и скромни примера, така,
че маневрирайте на воля ;-) ... Имайте предвид, че състоянието на
Unstable много бързо се променя, Testing също, но по-бавно, така че
за кратко време влизат доста нови packages, като някой стари версии
може да изпадат и т.н. Ако търсите някоя по-стара версия на даден
пакет и я няма в Unstable или Testing към момента, а така също и във
вашия локален cache (/var/cache/apt/archives/), но е била там преди
известно време, то може да добавяте и редове към sources.list от
http://snapshot.debian.org
за търсене на такива по-стари и изпаднали към момента версии на
отделните пакети (на сайта си пише как се ползва). А само да не
объркаме някой..., мисля, че се разбира, че самата инсталация на
packages се прави от dpkg (аналогично на rpm), а apt се ползва за
внасяне на допълнителна логика върху всичко това и правене на
по-специални магии които не са работа на dpkg да знае и може (той си
има достатъчно друга работа). На него apt му подава готов набор от
package(s) за обработка. Реално може да ползвате и само dpkg (точно
както програмата rpm) и без надстройка като apt (или dselect), но ако
има някакви неудоволетворени зависимости и/или конфликти dpkg само ще
изреве, ще спре работа и ще се оплаква, докато не му ги доставите и
подадете ръчно в съответния ред, вместо да даде предложения за
решения и т.н. което е от компетенцията на apt (и dselect). Такива
надстройки има и за rpm разбира се. Има и графични надстройки и над
apt като aptitude, synaptic, gsynaptic, stormpkg, deity, gnome-apt,
kpackage (последните две май са лош пример за такива;-). Нека не се
бъркат програмите пакетни менажери (като dpkg и rpm) със съответните
пакетни бинарни формати (.deb и .rpm), с които те работят. Тези
бинарни файлове (да речем .deb) са просто един архив (който се
разпознава и от програми като ar, tar, file), които се получават от
съответните сорсове (source packages, те са си .tgz или .tar.gz
архив), като са конфигурирани по подходящ начин, за да се компилират
и инсталират коректно на съответната система, т.е. спазва се някакъв
стил и политика. Реално пакетният менажер rpm го има и в Debian, но
не бива да се ползва директно за инсталиране на .rpm пакети (сложен е
за създаване на такива при добро желание от страна на потребителя),
най-малкото понеже тези пакети не са подходящо конфигурани и едва ли
спазват стила и практиката на Debian при изготвянето на пакети, т.е.
по-точно те не го спазват и това не им е работа разбира се. Има и
една програмка alien която е предназначена уж за подобно конвертиране
на бинарните пакетни файлове, но трябва да се убедите и разгледате
какво и как конвертира, щото аз не винаги съм убеден, че го прави
коректно, тъй като има maintainer scripts които едва ли се генерират
при едно такова конвертиране, такива scripts просто се създават за
debian source packages и са си специфични за Debian. Такива .rpm
пакети са конфигурирани за съответно Red Hat, Mandrake, SuSE и т.н.
(дори за съответните версии на тези дистрибуции), като хич не е добра
идея .rpm пакет, конфигуриран за Red Hat, да се инсталира и особено
форсирано на нещо различно от Red Hat като Mandrake, SuSE и т.н. ...
Не си чупете дистрибуциите по този смешен начин, гледайки на
пакетните файлове и пакетните менажери като на ябълки и круши ... ;-)
Това хич не е GNU/Linux way ... Подобно поведение от страна на
потребителите е лошо наследство от работата на сляпо с предишна
операционна система (затворена), която лесно се обозава и плаче за
преинсталация на определен период от време. Това са смешни истории (и
мисля, че са безкрайно ясни) които са от далечното тъмно и затворено
минало ... (no more бози;-) Debian може да се инсталира по много начини, както
ще прочетете в наръчника за инсталация, но пък знам, че първо ще се
пита за CD's. Тук разнообразието е голямо и сами можете да се
запознаете от http://www.debian.org/CD/ New Build System for Debian. Colin Walters didn't
want to wait for the dpkg maintainers to review the dpkg-source v2
code and decided to [29]address the excessive complexity and
redundancy in debian/rules. He was strongly influenced by Christoph
Lameter's [30]u-os package manager source format and the basic idea
is to make simple things simple, and hard things possible. The code
for the [31]new format is online already. 4.3) Как се изгражда дистрибуцията -- общи правила и препоръки. Debian New Maintainers' Guide --
http://www.debian.org/doc/maint-guide/ Debian Policy Manual --
http://www.debian.org/doc/debian-policy/ The many faces of Debconf -- http://kitenet.net/programs/debconf/ man debconf debhelper (аналози извън Debian ?) и т.н. и т.н. или опитайте http://debian.fmi.uni-sofia.bg/dwww/menu.html 4.6) Some nice hints/tricks: Setting up a chroot Debian system. The Universal Operating System as your Desktop -- http://people.debian.org/~walters/chroot.html 4.7) More: Fwd: Re: lug-bg: Gentoo ebuilds -- http://linux-bulgaria.org/lug-bg-list/archive/2002/Oct/0308.html -- Мои въпроси относно Gentoo -- мда, nice е ;-), но засега почива. Например, не предоставя механизъм за надеждното изполване на различни версии на софтуера, предлаган в различните издания на дистрибуцията, т.е. изчакваме за смислен аналог например на проверка от вида apt-get install p1/stable p2/testing p3/unstable ... p<n>/<whatever> -s ;-), тогава може да се видим пак ;-), а за Analysis of library dependencies to insure accuracy of runtime dependencies и не споменаваме; 4-5 пъти по малък архив, и горе долу толкова пъти по-малко на брой поддържани хардуерни архитектури. Teзи, които имат желание за бесни буилди на Debian, да пообърнат внимание на apt-build, apt-src, pbuilder, auto-apt и т.н....... , спокооойно и тука има world, за да прекомпилирате софтуера, като евентуално ще бъде доинсталиран още такъв (development libraries and header files), необходим за компилцията. Тук май е мястото да спомена, че критериите, които
посочихме в началото, изпълняват и свободни операционни системи като
FreeBSD, NetBSD
и OpenBSD. Много добра идея ще
е да се погледне и как те могат да ви бъдат от полза. Специално
начинаещите потребители могат да прочетат и превода на FreeBSD
Packages & Ports , въпреки че не е цялостно описание как се
доставя и инсталира нов софтуер във вашата системата (т.е. визира
само Third Party software), но като за начало става. Не посмях да
преведа или да давам съвети как се upgrade-ва една такава система
(имайки предвид всичките и части), понеже както и при Gentoo, и тук
няма определен механизъм за частичен или смесен upgrade на отделни
части от системата (Base & Third Party), и единствено се взима
под внимание и гарантира с успех цялостен upgrade на сорсовете на
системата (Warning)
, или евентуален binary upgrade (не се поддържат например Conflicts,
както при Debian)
Подобна надеждна гъвкавост и маневренност поне за сега на мен не ми е известна да съществува някъде в пределите на нашата Галактика (ето едно сравнение с нещо от real life ... )
Това е в резултат на мои лични наблюдения с течение на времето как едни или други потребители на GNU/Linux, измъчват себе си или измъчват GNU/Linux дистрибуцията, с която работят (без значение коя), при което достигнах до убеждението, че не е лошо да събирам тези неща на едно място и някога да ги приведа в по-удобен вид за четене, което може би ще им помогне да оценят с какво може или не може да им бъде полезен Debian GNU/Linux, без значение дали след това въобще и ще опитат ползването на една такава дистрибуция. Това в никакъв случай не е опит за подценяване качествата на другите дистрибуции или опит за оценяване на нещата от позицията на всезнаещ и всеможещ съдия-оценител. Напротив, като най-обикновен потребител, приемам всякакви мнения и схващания, различни от моите, от което мога да се възползвам и аз преоценявайки нещата и евентуално да се придобия чужд опит и знания (едно от хитрите неща които човек може да направи;-). От друга страна, пък е удоволствие когато след подобно представяне на дистрибуцията получавам като обратна връзка благодарности от неподозиращи силата на Debian потребители (мда случвало се е и доста по-напреднали потребители от мен да ми благодарят, че съм им обърнал внимание за съществуването на дистрибуцията, но по-голямо удоволствие е когато някой нов потребител оцени нещата и евентуално се възползва от тях, понеже по-напредналите не са за жалене, те си знаят ;-). Специални благодарности за допълнения, корекции и разяснения на (и аз понаучих доста работи ;-): Стоян Жеков, ... документът
е създаден и публикуван с помоща на Mozilla
Composer ; Mozilla pulled and
built from CVS tag MOZILLA_1_2_1_RELEASE
; .mozconfig
<< Файлът XF86Config или какво се крие зад завесата | Инсталиране и настройка HTB >> |
Авторите на сайта, както и техните сътрудници запазват авторските права върху собствените си материали публикувани тук,
но те са copyleft т.е. могат свободно да бъдат копирани и разпространявани с изискването изрично да се упоменава името на автора,
както и да се публикува на видно място, че те са взети от оригиналния им URL-адрес на този сървър (http://www.linux-bg.org). Авторските права на преводните материали принадлежат на техните автори. Ако с публикуването тук на някакъв материал неволно са нарушени нечии права - след констатирането на този факт материалът ще бъде свален.
All trademarks, logos and copyrights mentioned on this site are the property of their respective owners.
|