LINUX-BG   Адрес : http://www.linux-bg.org
Инсталация на Fedora Linux 1.0
От: vtab
Публикувана на: 18-12-2003
Адрес на статията: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=advices&key=357253583
Инсталация на Fedora Linux 1.0

Автор: Веселин Табаков
Версия: 1.0
Дата: 18/12/2003
За коментари: vesselin@tabakov.com

Да започнем с необходимото.
Разбира се компютър. Ще ви дам пример с конфигурацията на която пиша в момента. Двупроцесорна машина с Pentium III процесори на 500MHz, дънна платка MSI, 512MB памет, Riva TNT2 видео карта, Sound Blaster Live звукова карта и Compaq 3121 Fast Ethernet мрежов адаптер.
След това може да помолите някой да ви запише Fedora Linux 1.0. Инсталацията е на 3 диска и съдържа почти всичко, което ви е необходимо. За момента обаче е напълно достатъчно.
Как протича самата инсталация. (Правя уточнението, че инсталацията ще бъде на самостоятелен твърд диск.)
Слагате CD 1 в CD-ROM-a, зареждате се с търпение и ... започваме.

Първия екран, който виждате е с информация за проекта, как може да използвате клавишите за навигация и за какво точно служат бутоните Next и Back.
За да продължите натиснете бутона Next и ще се отзовете на екрана за избор на език.

Изберете Английски. Това ще бъде и езика по-подразбиране, който ще бъде инсталиран на вашата система. След това ще може да добавите поддръжката и на други езици.
Следвайки инструкцията натиснете Next.

Избирате си вида на клавиатурата.

И мишката. Параметрите, които се появяват на екрана са в зависимост от автоматичното разпознаване на вашата система. Ако приблизително точно е определен вида на мишката по добре не го пипайте.

В тази стъпка Fedora Linux се опитва да намери предишна инсталация на RedHat или Fedora Linux. Тъй като при мен нямаше такава инсталация аз продължих с инсталация на чисто.

Избирате си типа на инсталацията. Тя може да бъде няколко вида Personal Desktop, Workstation, Server или Custom. Първите два вида са изключително подходящи за всяка една офис работа. Аз лично си избрах Custom защото не обичам да гледам милион и един инсталирани пакета без каквато и да било употреба. Това обаче е стъпка към която е добре да пристъпите само ако наистина сте наясно кое точно ви е необходимо и в кой пакет се намира.
След натискане на бутона Next преминавате към конфигуриране на вашата бъдеща система. Ще ви дам някой насоки какво ви е необходимо да знаете предварително за да може да конфигурирате вашата система още от самото начало.
  1. Погледнете спецификацията на вашия компютър и си извадете следното:
    1а. Системна платка (производител/модел).
    1б. Процесор (производител/модел);
    1г. Твърд диск (производител/модел/големина);
    1д. Видео карта (производител/модел/размер на паметта/точния вид на процесора);
    1е. Звукова карта (производител/модел);
    1ж. Мрежова карта (производител/модел);
  2. Проверете чрез google.com или някоя друга търсеща машина дали някой не е имал проблеми с някой от компонентите. Тази стъпка не е задължителна, но е добре да се направи за да знаете, какво да очаквате от вашата система. Ако нещо не се разпознае автоматично или все още в Linux няма модул/драйвер за него. Потърсете в сайта на производителя. Повечето производители вече предлагат готови модули за Linux за своите устройства.
  3. Разпределете си големините за Linux дялове и swap. Прочетете по-надолу за да видите как или потърсете информацията чрез някоя търсачка. В Интернет много хора са споделили, как са го направили и защо.
  4. Ако ще използвате локална мрежа със статични адреси ви е необходима следната информация.
    4а. IP адрес (за тази задача попитайте администратора си или използвайте нещо от рода на 192.168.0.xxx като xxx е число от 1 – 254 );
    4б. Мрежова маска (нещо от вида на 255.255.255.0 или подобно)
    4г. Шлюз по подразбиране (default gateway);
    4е. Сървър на имената (DNS);

Следва най-комплицираната стъпка от инсталацията. Разделянето на твърдия диск за да има място за инсталацията на Linux. Няма да се спирам подробно на всички възможни комбинации от дискове и разпределение на софтуера. Аз лично предпочитам, когато става дума за работна станция да използвам следната комбинация за разпределение на дисковото пространство:
  1. / (root) ~(300-500)MB
  2. /usr - ~(2000-3000)MB
  3. /home - ~(1000-2000)MB
  4. /tmp - ~(500-1000)MB
Дяловете са с напълно достатъчни големини за всяка една офис работа.
Размера на swap дяла може да определите като удвоите или утроите размера на RAM паметтана на компютъра си.

Следващата стъпка е за конфигуриране на така наречения boot loader или както се нарича в Linux lilo. Това е малка програмка инсталираща се в самото начало на диска ви, която служи за зареждане на различни ОС или различни конфигурации на ядрото на Linux. Програмката има доста параметри за конфигуриране и е изключително недружелюбно настроена въпреки множеството опити да бъде облагородена с какви ли не графични интерфейси. Процеса на конфигуриране започва във тази стъпка, но самата инсталация на програмката става чак когато инсталацията приключи и вие имате инсталирана версия на Fedora, което е много добре защото иначе би се получила много конфузна ситуация, както се досещате.
Както казах по-рано. Lilo се използва и когато инсталирате ново ядро на ОС за да не изпаднете в ситуация да имате инсталирана система, а тя всъщност да не прави нищо. Така, че отбележете си някъде да погледнете в документацията си за как и за какво всъщност се използва lilo.

Конфигурирането на мрежата има 2 възможности. Първата е това да стане автоматично или през DHCP, като за целта е необходимо да има инсталиран сървър с DHCP. Ако такъв не е наличен ви остава ръчното конфигуране. През този екран и с информацията, която вече имате това е лесно и бързо. Въвеждате IP адреса, мрежовата маска, шлюза по подразбиране и сървърите за имената и може да преминете по-нататък.

Началното конфигуриране на защитна стена може да ви се стори странно и аз лично ви препоръчвам да оставите вашата инсталация без защитна стена на този етап. След това ще можете да си я пуснете и конфигурирате по-всяко време. Освен това тук става дума само за блокиране на пристигащи заявки. Тази опция не блокира изходящия трафик.

Добавяне на допълнителна езикова поддръжка. Изберете си Български.

Изберете си часовата зона.

Сложете си парола на административния потребител (root).

Изберете пакетите, които ще инсталирате. Ако не сте сигурни, какво точно ви трябва оставете избора така както е.

Последен шанс за връщане обратно ;) След тази стъпка вече нищо няма да е същото.
(Тази реплика май беше от някой филм)

Инсталатора ви предупреждава кои инсталационни дискове ще са ви необходими.

Инсталацията започва с форматиране на дяовете...

... и копиране на базовата система

Започва голямото чакане докато вскичко каквото сте изборали се инсталира на вашия компютър.

...Чакането продължава и вие пиете поредното кафе.

...Вече сте леко изнервен и се чудите защо ли не се инсталира по бързо, но ето че идва ремето за втория диск.

... и за третия.

Конфигуриране на системата за зарежане.

Видя и се края на инсталацията.

Получавате допълнителна информация за самата Fedora Linux.
Следват няколко екрана, които ви предстои да видите след като компютъра се рестартира. Във Fedora Linux се изпълнява така наречния скрипт за първоначално зарежане. Това са няколко екрана с информация и конфигуране на някой параметри, но да караме подред.

Екран, ЗДРАВЕЙТЕ (WELCOME). Едва ли има какво повече да се каже.

Лицензионното споразумение

Сверете си часовата зона и системната дата.

Създайте си нов потребител за системните

Конфигуриране на звуковата ви карта.

Инсталация на допълнителен софтуер. Така и не ми е ясно защо е сложена тази информация при инсталацията. Едва ли ще ви се наложи да я ползвате така, че минаваме към последната стъпка, която е и края на нашата инсталация.

След инсталацията е редно да си изберете графична среда. Имате възможност да избирате между GNOME, KDE и множество малки и графични среди, алтернативи за които потребителите на Windows могат само да мечтаят.
Аз лично използвам GNOME. Няма обаче да отправям препоръки защото всеки си има вкусове.

По подразбиране в GNOME няма превключвател между латиница и кирилица за това ще е необходимо да си го добавите. Процедурата по добавянето е изключително проста.
  1. Щракнете с десния бутон на мишката върху лентата .
  2. Изберете Add to Panel->Utility->Keyboard Layout Switcher.
  3. Добавете поддръжка на Български език.
  4. Изберете клавиши за превключване между латинница/кирилица.
  5. За по голямо удобство може да премахнете Default от менюто.

Едно уточнение за потребителите на фонетичната поддредба. След като инсталирате клавиатурата ще установите липсата на буквите 'ш' и 'щ'. Проблема е в конфигурационния файл, който ще трябва да редактирате.
Файла се нарича xmodmap.bg и се намира в директория /usr/share/xmodmap
Редактирайте линии 38 и 39 които редактирани трябва да изглеждат така:
keycode 34 = Cyrillic_sha Cyrillic_SHA
keycode 35 = Cyrillic_shcha Cyrillic_SHCHA
и ще имате 'ш' и 'щ' на обичайните им места.
Сега вече може да изпробвате кирилицата си.
Обновените версии на софтуера ще намерите на адрес http://fedora.redhat.com/download/update/1/

;-)

<< Инсталация на OpenNMS на Linux Fedora | Ограничаване на трафика >>

Авторите на сайта, както и техните сътрудници запазват авторските права върху собствените си материали публикувани тук, но те са copyleft т.е. могат свободно да бъдат копирани и разпространявани с изискването изрично да се упоменава името на автора, както и да се публикува на видно място, че те са взети от оригиналния им URL-адрес на този сървър (http://www.linux-bg.org). Авторските права на преводните материали принадлежат на техните автори. Ако с публикуването тук на някакъв материал неволно са нарушени нечии права - след констатирането на този факт материалът ще бъде свален.

All trademarks, logos and copyrights mentioned on this site are the property of their respective owners.
Linux is copyright by Linus Torvalds.
© Линукс за българи ЕООД 2007
© Slavei Karadjov 1999 - 2006

All rights reserved.

Изпълнението отне: 1 wallclock secs ( 0.17 usr + 0.02 sys = 0.19 CPU)