от адв. Милен Христов(14-11-2007)

рейтинг (17)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Възможности за правна защита в България на софтуер поставен под условията на GPL v.2

© адвокат Милен Христов от САК
30 септември 2007

I. Въведение

С тази статия ще се опитам да поднеса един неизчерпателен материал, по отношение на приложението на GPL v.2 в България и по-специално на гражданскоправната и административноправната му защита, предлагана от българското законодателство.

Четейки тази статия, се предполага, че сте запознати с текста и клаузите на General Public License version 2 ( GPL). Тук ще представя само накратко какво представлява GPL и какви уговорки се поставят при ползване/разпространение/изменяне на софтуер придружен от GPL.

Чрез GPL авторът на софтуера поставя някои ограничения в ползването,изменението, допълването и разпространението на произведението си. Тези ограничения могат да се разделят условно на няколко категории:

  • Изходен код - задължение за предоставяне на изходния код на софтуера Разпространение - задължение при разпространение, софтуера да бъде придружен от текста на GPL
  • Деривати - уговорки, които регулират условията на разпространение при изменение/допълване на софтуера
  • Авторско право - регулира възможността на автора да се откаже от ползването на GPL за съответния продукт
II. Правна същност

Тъй като в българското законодателство думата "лиценз" се ползва като синоним на разрешение от държавен орган за осъществяване на регулирана дейност, смятам за неуместно тя да се включва в дефиницията на GPL. По своята същност GPL представлява граждански договор за ползване на софтуер, който се приема от другата страна, чрез конклудентни действия. Тези условия са описани най-често в текстов файл, който придружава продукта, или на хартиен носител прикачен към магнитния/оптичния носител, на който се съхранява продукта. Тъй като GPL много наподобява общи условия по Търговския закон, ще изложа няколко аргумента против тази теза. Според мен Търговския закон в този случай не е приложим, поради факта, че:

  • той регулира общите условия, които се предлагат от ТЪРГОВЕЦ (т.е. автора на софтуера трябва да отговаря на условията на ТЗ за търговец - да е регистриран в съда или да извършва търговски сделки по занятие).
  • той определя, че общите условия се приемат в писмена форма.

Първата точка донякъде се разминава с философията на GPL, тъй като възмездното предоставяне на софтуер под GPL, се отнася единствено до цената на възпроизвеждане на софтуера върху материалния носител, както и върху стойността на самия материален носител (както и някои други отделни услуги, които, обаче, не влизат в обхвата на GPL - поддръжка на софтуера, пощенски разходи и др.)

Относно втората точка, практиката е, че условията на GPL се приемат, чрез просто използване/изменение/разпространение на софтуера, а не чрез изрично съгласие отправено към автора.

Според мен GPL е граждански договор по чл. 36, ал. 1 от ЗАПСП, във връзка с чл. 9 от ЗЗД, уреждащ свободата на договаряне. Този договор урежда отношенията между автора и неопределен брой съ-контрахенти, във връзка с използването, променянето и разпространението на софтуера под GPL. Чрез този договор авторът прехвърля неизключително право на ползване върху софтуера, като поставя специални изисквания за използването, променянето и разпространението му. Въпреки, че чл. 37, ал. 2 определя срок на договора максимум 10 години, а GPL не поставя никакъв срок, считам че посредством използването на софтуера и след десетата година, се извършва мълчаливо продължаване на този срок за още 10 години.

Тъй като текста на GPL е изготвен от Free Software Foundation (http://www.fsf.org/), той не подлежи на изменение от самия автор, който се ползва от него. Той трябва да го прилага, пряко към продукта си. Ако желае да добави или отстрани някоя клауза, в този случай документът няма да бъде GPL, а някакъв друг документ, който съдържа условия за ползване.

III. Начини за защита на софтуер под GPL в България

1. Гражданско правна защита

Една от възможностите за защита на софтуер под GPL, която дава българското право е чрез граждански иск. Закона за авторското право и сродните права дава няколко възможности. Бих искал да ви ги представя през призмата на GPL, а не както българския законодател е подходил - от гледна точка на автора.

ЗАПСП дава няколко възможности за защита на софтуера - чрез исковете по глава 12 на закона всеки автор или лице, на което е преотстъпено изключителното право на ползване на софтуера може да се защити при нарушение на разпоредбите на ЗАПСП. Чл. 70 от същия закон ни дава диспозитивните правила за използване на софтуер. Той посочва, че ако не е уговорено друго (бел. на авт. например в GPL) ползвателят има следните права:

" ... може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки."

Накратко, ЗАПСП ни казва, че в нашия случай, ползвателя на софтуер може да (1) ползва програмата, (2) да я преработва и изменя. Тъй като този член е диспозитивен т.е. правилата в него могат да се измененият с договор, а GPL е такъв договор, в нашия случай освен правата (1 и 2) дадени ни от закона, GPL добавя и някои други - ползвателят/разработчикът трябва да предоставя изходния код на софтуера и текста на GPL. Уговорката на чл. 70 - "ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата", в нашия случай отпада, тъй като текста на GPL не поставя това условие.

Императивните (задължителни и неподлежащи на изменение) правила на чл. 71 са напълно в духа на GPL за свободно ползване, изучаване, превеждане, компилиране и др. на изходния код на софтуера. Според мен единствено спор би възникнал при уговорката на чл. 71, ал.1, т. 3 относно "...да превежда програмния код от една форма в друга". Тук би възникнал спор при транслиране на кода от един програмен език на друг. Дали в този случай ще имаме нов софтуер или понеже алгоритмите ще следват една структура и единна логика, можем да считаме че имаме същия софтуер. Мисля че това е въпрос на доказване по съдебен ред.

Някои от гражданскоправните възможности за защита на авторското право са частично или трудно приложими към философията на GPL. Например иска по чл. 94 ЗАПСП - ако има нарушение на някоя от разпоредбите на ЗАПСП, авторът(авторите) могат да искат обезщетение за вредите, които са нанесени от нарушението. Тъй като в основата си GPL е безвъзмезден договор, не може да се искат пропуснати ползи - самият автор не би могъл да получи никаква цена, при условията, при които разпространява софтуера си. Единствено може да иска изплащане на нематериални вреди - те разбира се трябва да се докажат.

Пряко приложими при нарушение на GPL са исковете по чл. 95 ЗАПСП. Там са дадени няколко възможности, но в духа на световната практика и GPL са няколко:

" ... носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред: т. 1 установяване факта на нарушението; т. 2 преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване; ... т. 6 разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие."

Първо, ако има нарушение на GPL, авторът или упълномощено от него лице може да иска от съда установяване на нарушението. В практиката това може да стане чрез установителния иск по т. 1. Ако се съмняваме, че комерсиален продукт, ползва нашия GPL софтуер, можем да подадем иск за доказването му в съда. Чрез този иск, използвайки експертиза (реверсно инжинерство, сравняване на изходен код и др.) може да се докаже нарушението на GPL. Например използването на GPL софтуер в мрежови устройства, без да са спазени изискванията на GPL - делото Herald Welte срещу D-Link Germany GmbH, разглеждано от Окръжния съд на Франкфурт ам Майн. Недостатък на този иск е, че при отсъждане в наша полза няма да се прекрати нарушението на GPL.

Добра практика (дори препоръчителна) е обективното съединяване на този иск с иска по т. 2 т.е. да искаме, след установяване на нарушението, да се прекрати използването/разпространението на софтуера в нарушение на GPL. На делото във Франкфуртския съд, споменато по-горе, ищеца е поискал, след установяването на нарушението, ответникът публично да разпространява продуктите си ведно с изходния код на софтуера, както и копие от текста на GPL. Считам, че евентуален иск по т. 2 на чл. 95, би трябвало да има сходен петитум т.е. да се иска обявяване на видно място в продукта, че софтуера е под условията на GPL, прилагане на изходния код, както и текста на самия GPL. Иска по т. 6 също може да се съедини обективно - това би имало ефект най-вече ако се иска да се разпространи идеологията и философията на GPL сред общността. Исковете по точки 3,4 и 5 от същия член, според мен не могат да се приложат, тъй като GPL позволява комерсиалното разпространение на софтуера, стига да са спазени условията му. В конкретния случай ми се струва, че изземването на продуктите, в които е използван GPL софтуер, както и устройствата за изработването им, не следва да бъдат изземвани.

Легитимирани страни

ЗАПСП дава възможност на автори (вкл. и на софтуер) да се обединяват в организации, на които да предоставят колективно управлението на авторските права върху произведението си. Такива организации са нестопански организации по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел - сдружения и фондации. Чл. 95а от ЗАПСП им дава възможност да се легитимират като ищци по дела за нарушение на GPL. Няма точна практика, при доказването на подобна активна процесуална легитимация в съда. Дали организацията може да докаже упълномощаването си единствено чрез предоставяне на (1) копие на устава си (учредителния акт) и (2) копие от списъка с членовете си или трябва да предостави изрично фидуциарно споразумение, с което авторите на GPL софтуера делегират правото на защита на организацията.

В европейската практика се налага нещо средно - Фондацията за свободен софтуер в Европа (FSF Europe) предлага подобна услуга. Тя предоставя възможността на всеки автор, който има създаден софтуер под условията на GPL да делегира неговата защита на FSF Europe, чрез подписване на фидуциарно споразумение. Чрез него FSF Europe е активно легитимиран ищец в дела за защита на GPL.

Възможни затруднения при доказване

Основния проблем при доказване на GPL нарушение, е доказване на идентичността на спорния продукт и нашия софтуер. За улеснение ЗАПСП ни дава възможност за обезпечаване на това доказване чрез разпоредбите на чл. 95г, ал. 1 - "Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.". Според мен тази информация може да бъде включително и изходния код на спорния продукт. Аргумент за това е чл.3 на същия член, който казва "тази информация може да бъде.." т.е. имаме неизчерпателно изброяване на това каква информация може да се иска да бъде предоставена от ответника.

2. Административноправна защита

Освен подаване на искова молба в съда, софтуер под GPL може да се ползва и от административноправна защита или с други думи казано - държавата може да защитава при нарушение на GPL. Реда за защита ще бъде разгледан накратко и не претендира за изчерпателност. Първото нещо, което трябва да се направи ако искаме да се възползваме от административния ред на защита, при съмнения за нарушение на GPL е сезирането на Дирекция “Авторско право и сродни права” към Министерство на културата. Това е органа определен от чл.98 от ЗАПСП, който е компетентен да установява административни нарушения свързани със авторското право. Това може да стане чрез депозиране на молба в деловодството на министерството, като в нея посочим нашите основания. Дирекцията разглежда молбата и се произнася. Ако е необходимо събира нужните доказателства. Ако установи че има нарушение на административните разпоредби на ЗАПСП, създава акт за установяване на административно нарушение. В последствие министъра на културата или оправомощено от него лице издава наказателно постановление. Разпоредбите, в които се посочват административните нарушения и които биха били приложими за софтуер под GPL са:

"Чл. 97. (1) Който в нарушение разпоредбите на този закон: ... т. 9. възпроизвежда, съхранява в паметта на компютър, разпространява или използва по друг начин компютърни програми;"

както и:

"ал. 8 ... лице, което, без да има право на това и като знае или има основание да предполага, че това действие ще причини, позволи, улесни или укрие нарушение на закриляно от този закон право: т.1 премахне или измени представена в електронна форма информация за режима на правата върху обект на авторско или сродно на него право; т.2 разпространява, включително и като внася с цел разпространение, публично изпълнява, излъчва по безжичен път, предава или препредава по кабел обект на авторско или сродно на него право, както и предлага достъп на неограничен брой лица до такъв обект по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, знаейки, че представена в електронна форма информация за режима на правата върху този обект е била премахната или изменена без право на това."

В тези случаи Дирекцията може да използва органите на Дирекция Полиция за нуждите на обезпечаването с доказателства и извършването на проверки. Ако се установи административно нарушение по горните разпоредби, Дирекцията може да наложи следното административно наказание:

"Чл. 97. (1) ... се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от триста до три хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи;"

Според мен проблем би било убеждаването на длъжностните лица от Дирекцията, че неприлагането на (1) изходния код и (2) текста на GPL попада в рамките на закрилата, която предлага чл. 97. Добър аргумент, който може да се използва е следния - чл. 97 казва "който в нарушение разпоредбите на този закон ... възпроизвежда, съхранява в паметта на компютър, разпространява или използва по друг начин компютърни програми", което означава, че имаме административно нарушение, ако е нарушена която и да е разпоредба на ЗАПСП регулираща режима на въпросните изброени действия. Както знаем вече, чл. 70 също регулира въпросните действия. Той е диспозитивен и ни дава правото да включим към нашите условия за ползване на GPL софтуер и изискването за прилагане на изходния код и текста на самия GPL. Така следва да включим в рамките на закрилата и действията, които трябва да бъдат извършени съгласно условията на GPL.

Както споменах, не е ясно какво е становището на длъжностните лица от Дирекцията при подобен аргумент.

IV. Заключение

Тази статия цели да проследи възможностите за защита на софтуер, който е поставен под условията на GPL. Тъй като в момента не ми е известна практика в България по отношение на този проблем, разработката ми е чисто теоретична и се базира на законите на Република България, европейската съдебна практика и личните ми юридически разсъждения. Ще се радвам да съдействам на някой, който счита че неговия софтуер, поставен под условията на GPL, е използван неправомерно на територията на България.





<< SAMBA PDC - инсталация, настройка, управление Част 1 | Dell Inspiron 1720N & Fedora 7 >>