от stoqn(1-02-2009)

рейтинг (12)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Инсталирането на софтуер в Дебиан Убунту и други системи ползващи същата пакетна система е лесно, а това ръководство ще ви покаже как да го направите с повечето от наличните инструменти на системата.

Основната цел на всяка операционна система е улесняването на работещия на нея. Макар че всяко дистро идва с доста от необходимите за работа програми. Все пак това не е достатъчно и се налага инсталиране на нов, надграждане на стар, пробване на различен аналог на познат вече софтуер. За това са нужни инсталаторите. Както всичко в Линукс, и те имат много варианти за различните пакетни системи и дистрибуции. И не само дори една и съща дистрибуция има избор от различни инсталатори на софтуер. Ползването на всяка една от тях е въпрос както на личен избор, така и на възможност за това.

Пакети и пакетни мениджъри

В този раздел ще разгледаме на кратко пакетната система на Дебиан и концепцията която той използва.

Какво е пакет? Думата софтуер е широко понятие, но накратко това са програмите които могат да работят на вашия хардуер (компютър). Голяма част от софтуера се нуждае от други ресурси за да работи, като например други програми или библиотеки. Представете си че една програма зависи от хиляди малки файла които стоят на точно определено място във файловата ви система. Кой ще отговаря за всичко това? Не се притеснявайте, не е нужно това да сте вие. Пакетите и инструментите на вашата система ща се погрижат за това. Дебиан разполага с една от най-революционните и добри пакетни системи.

Дебиан подобните системи разполагат с "пакети" което е общо взето колекция от файлове за една програма пакетирани в един общ файл, с който се работи по-лесно. Във всеки пакет има специфични файлове, наречени инсталационни скриптове, които се четат от инсталатора и указват къде да се копират останалите файлове от пакета в системата.

Сорс или бинарни пакети?

В началото всяка програма е просто сорс код. Програмни инструкции написани от програмиста, които в този си вариант могат да бъдат четени и писани от човека. в света на отровения код всички програми могат да се разпространяват в такъв вариант, за разлика от затворения код който се разпространява най-вече в бинарен вид. Този вид е четим само от машината която работи с него. Някой би казал "Защо тези които пакетират кода не правят само бинарни пакети? аз не мога да чета сорс и не ме интересува" Обаче има и една уловка! Една и съща програма на различна платформа не е с едни и същи бинарита. РС и Мак се различават коренно, 32 и 64 битовите процесори също, така че...

Дебиан един от водещите Линукс дистрибуции, които поддържат пакети за много видове хардуер, от огромни сървъри до мобилни телефони.

Пакетни зависимости

Много от програмите ползват еднакви други програми и библиотеки. За това във Линукс повечето програми ползват споделени ресурси от библиотеки когато това е възможно. Така не се налага пакетите на програмите да носят всичко необходимо със себе си и да бъдат ненужно големи, както това става в други операционни системи. Когато един пакет се нуждае от друг пакет, това се нарича зависимост. Всеки пакет в Линукс знае от какво зависи, работата на инсталатора е да удовлетвори тези зависимости.

По време на инсталацията всички зависимости трябва да се удовлетворят в същия момент и по определен ред за да може програмата след това правилно да функционира.

Ето един пример за зависимост:

Пакетни мениджъри

Дебиан подобните системи разполагат с няколко инструмента за теглене и инсталиране на програми. Някой с графичен интерфейс, други конзолни, но всички те правят едно и също: инсталират приложения.

Повечето хора ползват най-често един от тях - Add/Remove tool, бърз и лесен за използване.

Хранилища за софтуер

Вече се появява въпроса, от къде да си набавим необходимите пакети? Хранилищата и каналите са просто места в които има пакети и пакетния мениджър просто ги тегли и инсталира. Самия пакетен мениджър съхранява информация в себе си къде се намира и какво има в дадено хранилище. Понеже информацията за това какво има в дадено хранилище е динамична, тя трябва често да се актуализира за да не мениджъра какво има в наличност. В Убунту има четири основни канала за доставяне на софтуер: Main, Restricted, Universe and Multiverse. По подразбиране в Убунту са сложени само два от тях: Main и Restricted. Останалите два трябва сами да ги добавите. Освен това имате възможност да използвате пакети от трети страни, но това е изцяло на ваш риск. На тази страница може да получите информация за тези допълнителни хранилища:
http://www.ubuntulinux.nl/source-o-matic

Инсталиране на пакет

Да минем към съществената част. Самата инсталация чрез различни инструменти на Убунту и Кубунту.

Най лесния начин е от Applications → Add/Remove... Пакетите са разделени тематично. След като направите избора си натиснете бутона "Приложи". Появява се прозорец които показва всички пакети които сте избрали. За да завърши инсталацията ще ви се поиска администраторската парола, тъй като само като такъв можете да инсталирате софтуер.

Synaptic - по-финия метод.

Тук са изброени всички по-големи и малки пакети и библиотеки достъпни за системата. Търсачката има няколко възможности за намиране на желания резултат. Освен по име, може да търси както контекст и пр. В някои от следващите постове ще засегнем по подробно метода за инсталиране със Синаптик. За любопитните предлагам това за домашно:
https://help.ubuntu.com/community/SynapticHowto
Нека разгледаме един от инструментите за инсталация използван най-вече в Кубунту - Adept installer.

Може да го намерите ето така: K-Menu → Add/Remove Programs. Използването му е просто просто отбележете в квадратчето коя програма искате и тя ще се инсталира. По подразбиране инсталира приложенията на КДЕ но това не значи че Гномските са недостъпни. Разгледайте Адепта с него може да управлявате и хранилища. Освен простия начин който показахме, програмата разполага и с по-разширени функции. Ако не откриете нужната ви програма в основното меню, може да пуснете едно разширено търсене което почти не отстъпва на Синаптика. Този път за любознателните ето това:
https://wiki.ubuntu.com/AdeptHowto

Инсталация от конзолата

Време е да се върнем към големия бонус на Линукс - конзолата.

Колкото и да е удобно на пръв поглед да се работи с графичните инструменти, идва време в което всеки малко по запознат в Линукс разбира че те са Просто орязани спрямо конзолните варианти. Даже може да се убедите, че някой имат сила на крава :). Зад гърба си, всеки един графичен инсталатор има набор от конзолни команди които вършат цялата работа. Друг от плюсовете на тези програми е, че в труден момент в който графиката не работи, те могат да я спасят.

Aptitude - последния писък на модата.

Това е текстово базиран инструмент, работещ в конзолата за повече инфо вижте това:
https://help.ubuntu.com/community/AptitudeSurvivalGuide
Програмата изглежда така:

apt-get - техно метода.

Стар инструмент на Дебиан който между впрочем работи безотказно. Ако не сте го изпробвали направете го. Ще се очаровате от бързина му и може да се окаже след време, че ползвате само него. Опциите които ви трябват са малко на брой и лесни за запомняне ето най често ползваните:
Примерен код
sudo apt-get install <Име на пакет>	# инсталиране на пакет
 
 sudo apt-get update  			# опресняване на базата данни на хранилищата
 
 sudo apt-get autoclean			# автоматично почистване на системата от ненужни пакети
 
 sudo apt-get remove <име на пакет>	# премахва пакет
Имената на пакетите се изписват без <> за начинаещите.

Инсталиране на изтеглени пакети.

Ако ви се наложи по някаква причина да ползвате пакет който не е от хранилищата а направо от интернет но е с разширение *.deb. Има няколко начина за това. Единия е чрез графичния инструмент GDebi. Просто кликнете с мишката върху пакета и инсталатора ще се появи. Първо ще провери дали може да удовлетвори зависимостите и след това ще разреши инсталиране, като преди това ви попита за паролата. Ако не може да удовлетвори зависимостите, ще ви предупреди кой пакет му е нужен.

dpkg е версията която работи в конзолата и върши същата работа като споменатата преди малко. Препоръчва се да прочетете man dpkg преди да започнете да я използвате понеже ползва доста опции.

Накратко инструмента работи така: Влизате в директорията където е деб файла с командата:
cd /път/до/файла
и после само това:
sudo dpkg -i име_на _пакета.deb
Въпреки различията си всички тези програми имат една функция - да инсталират правилно пакети на вашата система.

В следващите постове че се занимаем по-подробно с всеки от тях.

Приятна работа!

Версии за сваляне: http://www.lug-vidin.org/open_pdf/install.pdf
http://www.lug-vidin.org/open_pdf/install.odt.

"Приятели на отворения код" - Видин


<< Alien - конвертор между rpm и deb пакети   | Използване на KVM под CentOS 5 >>