от Славей Караджов(27-09-2011)

рейтинг (64)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Оригинала на английски може да прочетете от тук (English version).
Превод от английски: Мария Николова.

LBG(Linux-BG.org): Преди 20 години, когато започна работа над Linux, занимаваше ли се и с някакъв друг проект, който да застраши съществуването на ядрото? Като например шампионата по pesäpallo, състезанията по надбягване с шейни, теглени от кучета, или... създаване на поредния вариант на Mine Sweeper?

LT(Linus Torvalds): Не. Pesäpallo наистина е много популярен спорт във Финландия (макар и не толкова, колкото хокея на лед), но аз съм градско момче и единственото нещо, което е можело да измести Linux, би бил някой друг готин проект за програмиране.

А и всъщност точно това се случваше с моето програмиране - малки лични проекти един след друг. Това, което направи Linux толкова различен, беше не самото програмиране, а отворения код - изведнъж други хора започнаха да коментират кода и да предлагат функционалности. Проект, който иначе можеше да бъде изоставен в полза на някой нов, по-интересен, успя да остане нов и интересен, тъй като продължих да поддържам обратна връзка и да получавам идеи от хората.

В много отношения фактът, че след няколко месеца хората също така започнаха да ми изпращат пачове, имплементиращи дадени функционалности, за мен беше от второстепенно значение. Това може да звучи малко странно, тъй като обикновено се изтъква как отвореният код позволява на хората да работят заедно, за да направят нещо по-добро - това е така, но първата и до известна степен най-голяма промяна беше мотивацията, която получих, благодарение на всички въпроси и проблеми, които хората повдигаха.

LBG: Когато се върнеш назад във времето, какви бяха най-оптимистичните и най-песимистичните ти очаквания за ядрото Linux?

LT: Трудно ми е да отговоря на този въпрос поради простата причина, че наистина нямах каквито и да е очаквания. Не е като да съм имал план докъде искам да стигне Linux и да съм се надявал той да се сбъдне; това си беше личният проект, с който се занимавам, защото аз самият имам нужда от него и защото ми хареса програмирането и предизвикателството му.

И мисля, че това беше в полза на Linux. Тъй като нямах грандиозни планове и визия докъде трябва да стигне, на практика бях отворен за всяка една идея. Това не означава, че съм казвал „да“ на всичко, но поне не съм казвал „не“ само защото съм имал различна представа за това как трябва да са нещата. Казвал съм „не“, когато нещо е реализирано по много грозен начин или пък не работи при мен, или пък има някакъв друг проблем, но това показваше, че проектът още от самото си начало е широко отворен за нови хора и нови идеи.

Също така, това, че нямах сериозна местна група около себе си, означаваше, че всичко започва да се развива посредством имейли и никога не е имало банда „вътрешни хора“, с които да се познаваме от преди. Проектът не се интересуваше от това какво си правил в миналото или откъде идваш, и мисля, че това наистина работеше в негова полза.

LBG: Кои са най-интересните/най-важните нови функционалности, които ще се появят в близкото бъдеще в ядрото?


LT: В много отношения (и в продължение на много години) мисля, че най-вълнуващите новости са в потребителското пространство. Ядрото е слоят между хардуера и потребителското пространство и ние реагираме на промени и в двете - доста често много от работата наистина е свързана с нов хардуер, но понякога, доста по-рядко, и с нови начини, по които потребителският софтуер иска да взаимодейства с ядрото.

Така че, голяма часто от работата по ядрото се състои в драйвъри за нови устройства и в поддръжка на различни процесорни архитектури. Това може да не звучи вълнуващо, но за мнозина е доста интересно да комуникират с хардуера на много ниско ниво и наистина да контролират „желязото“. Това беше моята мотивация да започна да пиша свое собствено ядро и мисля, че същото важи и за много от другите разработчици.

Разбира се, не всичко в ядрото се върти около хардуера. Има и доста по-абстрактни неща - файлови системи, мрежови стек, дори управлението на инфраструктурата на софтуера. Но, що се отнася до мен, аз не издирвам особено много „нововъведения“, най-много се радвам, когато си вършим основната работа наистина добре.

LBG: В днешни дни каква част от деня си отделяш за Linux?

LT: Това е на приливи и отливи, зависи най-вече от графика на излизане на версиите. С Linux се занимавам в по-голямата част от времето си, но има различни „нива на натовареност“. Точно в момента, например, доста изоставаме с графика за 3.1, но нещата са сравнително кротки. Всъщност, заради неприятностите с kernel.org (някой успя да проникне и хората в момента са особено внимателни, целият сайт търпи промяна в архитектурата, а също и в хардуера), предвиждам, че този относително спокоен период ще продължи още няколко седмици; при нормални обстоятелства по това време щях да подготвям излизането на версията.

А когато предстои излизане на версия и се започне обединяването на кода, нещата наистина се раздвижват. Да направя десет или двадесет сливания на ден не е предизвикателство само по себе си, но да се опитвам да следя нещата и да знам какво се случва, така че, когато се появят проблеми (а те ще се появят), да мога да ги разнищя, ето това може да се окаже доста трудоемко. И не само в продължение на двете седмици, през които протича сливането, а и за две-три седмици след това, когато връхлитат бъгове, докато всичко не започне да се успокоява.

LBG: Може ли да опишеш един свой нормален работен ден? Той включва ли носене на черно наметало и препускане с батлинуксмобил?

LT: Наистина не е много бляскаво. Работя от вкъщи и го правя вече почти десет години, така че обикновено това, което се случва, е, че отивам до кабинета си по халат, след като съм събудил децата и съм приготвил кафе за мен и съпругата ми, и си седя пред компютъра до края на деня. Понякога не се качвам в батмобила с дни.

Така че, „черното наметало“, за което говориш, всъщност е доста опърпан халат. Ще трябва да го еротизират мъничко, ако някога направят филм за него.

LBG: Разработката на ядрото все още ли е забавна? Ако имаше възможност да промениш миналото, би ли искал да промениш нещо?

LT: Все още е забавно. Не в смисъла, че се смея с цяло гърло, а в смисъл, че все още има интересни предизвикателства и ми харесва да работя с умни хора от целия свят по създаването и поддържането на нещо значимо. Детайлите на предизвикателството са се променили - вече не програмирам много, а се занимавам повече с комуникация и „мениджмънт“ (но като „технически ръководител“ - не се занимавам с логистика, така че не се считам за мениджър в общоприетия смисъл на думата).

LBG: Linux и git са два много популярни проекта, които си основал. Изглежда, че всичко, което започнеш, се превръща в „знаменитост“. Мислиш ли да стартираш проект за десктоп и догодина най-после да бъде годината на Linux десктопа?

LT: Не, взаимодействието с потребителя не е за мен, просто не е област, която да ми е интересна. А и със сигурност Linux запълва времето ми предостатъчно. Дори git, който за мен беше голямо удоволствие, винаги е бил просто малък страничен проект и наистина съм радостен, че толкова бързо намерих правилния човек, който да отговаря за поддръжката му. Името ми е доста тясно свързано с git и съм горд с това и много щастлив от дизайна му, но всъщност аз го стартирах и бях начело му само за няколко месеца. Джунио Хамано е основният човек в git вече шест години и признанието трябва да бъде за него.

Така че не предвиждам да се заемам с големи проекти. От време на време правя малки неща - от няколко седмици работя върху свой софтуер за графично изобразяване на логове от водолазен компютър, но, въпреки че е полезно, това е „играчка“. Няма някой голям и популярен проект, който да промени света на хората.

LBG: Има ли и други, не чак толкова популярни, проекти, които си основал или в които участваш?

LT: Не са много, Linux наистина заема горе-долу цялото ми време. Стартирах sparse - инструментът за семантичен анализ, който ни помогна да проследим и почистим управлението на указатели, но, въпреки че все още се ползва, от няколко години е с доста нисък приоритет (а и вече не го поддържам аз).

Когато се интересуваш от хардуер на ниско ниво, няма чак толкова много области, които да будят интереса ти. Общо взето всичко е ядра и компилатори, а дори голяма част от компилаторите е отдалечена от самия хардуер.

LBG: Какъв софтуер използваш за работа и за забавление?

LT: Хех. Аз всъщност не ползвам компютрите чак толкова за забавление, освен ако не броим работата ми за такова. Така че ще трябва да изредя компилатора gcc като софтуер, който използвам за забавление, което всъщност звучи доста жалко.

Софтуерът за водолазни логове, който пиша, предполагам е „за забавление“, тъй като гмуркането е сред малкото ми хобита, които не са свързани с компютрите.

LBG: С Linux ли работят джаджите ти?

LT: Всъщност нямам купища играчки край себе си. Но тези, които имам, има тенденция да са с Linux - като смартфоните и таблетите ни. Но не съм маниак на тема джаджи и, изключвайки компютрите ни (всичките работещи под Linux, разбира се), няма особено много други неща.

LBG: Преди време направихме интервю с Ал Лоу и забравихме да го попитаме дали хората често го бъркат с Арнолд Шварценегер. Но не смятаме да повтаряме грешката отново. Линус, хората често ли те бъркат с Арнолд Шварценегер?

LT: Мога да си призная честно, че на всяко едно състезание по бодибилдинг, на което някога съм бил, хората винаги идват при мен и отбелязват зловещата прилика.

Но извън тази митична среда не мисля, че се е случвало някога.

LBG: И накрая, кой е въпросът, който никога не са ти задавали на интервю, но винаги си искал да имаш възможност да коментираш?

LT: Харесвам неочакваните въпроси (макар че има разлика между „неочаквани“ и „странни“ и ми се струва, че предходният прекрачи линията), така че последното, което искам, е да си измислям собствени въпроси...

Линус


<< Интервю на „Линукс за българи“ с доц. д-р Здравко Илиев | His Name Is Linux >>