от Никола Антонов(9-08-2002)

рейтинг (-22)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Търговските отношения между България и САЩ могат да бъдат нарушени заради неспазване на авторските права на интелектуални продукти, алармира IDG България, цитирайки доклад на Международния алианс за интелектуална собственост (I.I.P.A.) пред търговското министерство на САЩ. Според документа, през 2001 г. софтуерното пиратство в България е нараснало с 3% спрямо 2000 г. и вече е 81%.
Световната агенция за пазарни проучвания Datamonitor дава малко по-ниски стойности - 78%, което обаче е повече от два пъти по-високо от нивото на нелицензирания софтуер в Западна Европа. Според агенцията, българската икономика може да загуби 75 млн. USD от неспазването на авторските права.
Тези тревожни данни важат към днешна дата, но са актуални от години насам. Може да се каже, че нарушаването на авторските права на софтерните продукти се е превърнало в начин на живот за българския IT сектор, независимо от различиията в разбирането за софтуера - като продукт или като услуга - и начина, по който се третира в Закона за авторското право.
Досега този тежък за нашата икономика проблем не е намерил разрешение в контекста на традиционните мерки, предприемани от икономическата полиция и BSA (Business Software Assotiation) - проверки “на място” и изземване на компютърна техника. Белезниците не могат да премахнат причините, които се коренят във високия процент на софтуерното пиратство у нас. Немалко за това спомага и лицензионната политика на основния играч на световния софтуерен пазар - Microsoft. Мнозина обаче пропускат, че основен не означава непременно единствен.
Ако така стоят нещата на софтуерния пазар, колко повече това важи за свободното интернет-пространство, където всеки може да публикува всичко и да ограбва безнаказано труда на другите. Един от най-големите източници на краден софтуер в Мрежата се шегува със законите за авторското право, поставяйки странно условие на своите страници:  публикуваната на сайта информация е лична и никой няма право да я чете. Ако някой не се съобрази с това условие, той нарушава правото на поверителност на личната информация. С една дума, информацията, представляваща по същество грубо нарушение на авторските права, се оказва защитена от същите закони, които третират спазването на тези права и на правото на поверителност на личната информация. Абсурдна ситуация.
Какво да кажем за процеса срещу популярната доскоро услуга Napster, която предизвика реакцията на цялата звукозаписна индустрия? Това беше просто една мрежа, в която всеки предоставяше своите музикални колекции на останалите и по този начин получаваше правото и той да ползува техните ресурси. Но когато тази мрежа се превърна в централизиран механизъм и дори прерасна в цяло организация, бе унищожена и то съвсем основателно.
Но да се върнем отново на плачевното състояние на софтуерния пазар у нас. Такъв, впрочем не съществува, след като 80% от продуктите, плод на усилен интелектуален труд, просто се крадат.
В тази определено безисходна ситуация, можем да потърсим решението на задачата в алтернативното схващане на понятието лицензиран софтуер, което днес благодарение на “гиганта от Редмънд” (Microsoft), е синоним на скъп, затворен (не може да се променя от потребителя) и забранен за свободно копиране и разпространение програмен продукт. В достоверността на това твърдение можем да се уверим, ако прегледаме примерните тестове за матурата по Информационни технологии за средното училище, която би могла да се схваща и като олицетворение на разбирането на държавните институции за това що е лицензиран софтуер.
Един малък пример - част от въпросника на МОН, публикуван във в-к. Сега, 2 март, 2002 г.:
Потребител, притежаващ лицензиран софтуер, не може:
а) да предава програмата на разстояние;
б) да превежда програмата;
в) да продава програмата с направени адаптирани изменения;
г) да зарежда и изпълнява програмата;

Тази част на въпросника - според неговите автори - се базира на Закона за авторското право, а смисълът на включването на такива въпроси се таи във възпитателната функция на обучението по IT, което трябва да изгради у подрастващото поколение отношение към уважаването на труда на другия. С една дума, не само бедността предполага пораждането софтуерното пиратство. Софтуер се краде и в развитите страни. Една базова причина е липсата на морални устои и отношение към интелектуалиня труд.
Тук експертите от МОН обаче са пропуснали да кажат на учениците, че освен квази-майкрософтските лицензи има и такива, които не само разрешават свободното копиране и модифициране на софтуера, но дори забраняват ограничаването на свободата на ползуването му. А както по-късно сам се убедих, експертът от МОН, с когото беседвах по темата, всъщност изобщо не знаеше за съществуването на GPL (GNU General Public License). А можеше да знае, дори ако само четеше в. “Компютри” или което и да е популярно издание за IT, защото днес няма вестник или списание, което да не заделя поне по страница-две за алтернативите на “всемогъщия” Windows, колкото и да зависи от подаянията на гиганта.
Може би, именно разпространяването на софтуер под този лиценз у нас би могло да намали процента на софтуерното пиратство. Показните демонстрации на сила от страна на Microsoft и техните събратя по оръжие очевидно не дава положителен резултат. Вероятно трябва да изхождаме от предпоставката, че не поставянето на ограничения ще спечели младите на страната на закона, а даването на свободата да творят с помощта на лицензи като GPL. Софтуерът, все пак, е само един инструмент, той е само средство и не може да бъде цел, а истинско творчество може да има само там, където има истинска свобода. Свободата обаче може да споходи само онзи, който я разбира и е готов з нея.
Вярно е, не справедливо да не се заплаща за свършения труд. Но нима е справедливо да се заплащат огромни суми са продукти, които очевидно не ги заслужават? Затова, компаниите-разработчици са изкушени от дилемата: 1) да не предоставят програмния текст за свободно ползуване и техните продукти да се развиват бавно, винаги препълнени с грешки, 2) или да преглътнат програмния текст, запазвайки авторските си права, и софтуерът им да се развие бързо и сигурно в правилната посока.
Всички знаем за MPlayer. Всеядният мултимедиен плеър възпроизвежда всевъзможни формати, включително и тези на MS, с неподражаема скорост и несравнима стабилност. Забележете, та той дори не е излязъл в официалната си първа версия! Какво ли може да се очаква от него, когато узрее достатъчно, и колко други “зрели” комерсиални продукти, динозаври в бранша, не могат да стъпят на малкия му пръст по производителност и стабилност? Друг пример, който винаги ме е изумявал. IBM предостави на общността на свободния софтуер своите чудесни журнални файлови системи JFS и XFS. Защо? Просто за да им се радваме? Подарък за Коледа? Едва ли.
Все повече се убеждавам, че разпространяването на идеите, залегнали в GPL, е разковничето в разсейването на мъглата от страх и невежество по адрес на свободния софтуер, и в частност - на Linux. IT-журналистите критикуват свободния софтуер, понеже им напомнял комунизма и убивал бизнеса. Това е плодът на предразсъдъците. Да критикуваш нещо, което не познаваш, дори и то да заслужава тази критика, е несправедливо. Колко по-несправедливо е да крикуваш нещо, което не познаваш, а то на всичкото отгоре и не заслужава да бъде критикувано по този начин!
Във времена, когато все повече се дискутира създаването на българска Linux-дистрибуция, бих искал да призова общността у нас да обърне внимание на просвещението. Българската дистрибуция трябва да стане факт, след като сме направили достатъчно, за да разсеем невежествения мрак, който ражда само страх и предразсъдъци не само у обикновените потребители, но и сред немалко специалисти и потенциални едри клиенти. А адаптирането на софтуера за нуждите на българския потребител трябва да започне с внимателен и грамотен превод на документацията. Нашият проблем не е в това, че нямаме програми на български. Кога, всъщност, ни е бил това проблемът? Та ние никога не сме си изграждали навици да ползуваме български софтуер. Проблемът ни е в липсата на документация, на едно елементарно HOW-TO. Оттук би трябвало да започне раждането на бъдещата българска Linux-дистрибуция.


<< Пробуждане или летаргия? Linux със златна възможност от MS | Нека да приемем предизвикателството >>