от gamehack(2-06-2004)

рейтинг (-62)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Днес ще говоря изобщо защо софтуера, всякакъв вид, всичкият е важен, какви са различните видове софтуер и защо трябва да внимаваме за неговото разпространение (няма значение кои сме или какво правим).

Свободният софтуер има значение

Ние трябва да мислим и да се интересуваме от него, защото може една сутрин да се събудим и да нямаме право да слушаме любимите си MP3-ки, да четем нашите MS Word документи или да пращаме съобщение на приятели по нета. Вие можете да си мислите,че ще можете да правите тези неща безкрайно, защото както повечето хора, Вие вярвате, че реално притежавате повечето от това, което е запеметено на компютъра Ви. Но ето тук сгрешихте!

Тази семпла статия вероятно ще Ви повлияе и ще започнете да се интерисувате за политика и свободата свързана с много видове софтуер. Реално, Вие можете да притежавате собствено легално копие на MS Word, някоя игра или даже MP3 плеър, но не притежавате начина за достъп до информацията. Чувам ви как викате "Но аз винаги ще си имам компютъра, той си е мой! Никой не може да ме спре да си слушам (напълно легално) моята музикална колекция!", но това, което казвате не е точно така. Даже ни най-малко. Но за да навлезем в това, ние трябва първо да се задълбаем в мрачния свят на софтуерните лицензи.

Софтуерен лиценз (което дефакто е форма на договор) е най-често срещаната форма на софтуерно разпространие. Когато се инсталира нова програма на вашия компютър, можете да си спомните, че сте кликнали на "I Agree" или "Okay", или нещо подобно със същия ефект. Ето, Вие подписахте договора. Този договор е легално привързване, макар че никога не са тествани в съда (има и изключения). Важно е да знаете, даже ако Вие не сте натиснали "I Agree", Вие сте отговорен софтуерът, който е на вашия компютър да е легален. Уверете се, че знаете какви програми имате на компютър си и какво идва инсталирано при закупуването на компютъра, макар че не изглежда, че има някакъкви легални причини, защо продавачите в повечето хардуерни фирми им е разрешено да се съгласяват с лицензите от ваше име.

Ще поема семпъл подход тук и ще разделя всички софтуерни лицензи (договори) в две категории. Ще ги наричам "Затворени" и "Отворени". Няма да правя никакви твърдения относно цената и техническото качество на софтуера разпространяван под един от тези лицензи, понеже повечето хора имат твърди убеждения за един от двата вида и ще отнеме много време и ресурси за да им обясним позитивните и негативнити страни на тези лицензи. Нека да започнем със "Затворените" лицензи, защото в момента са най-често срещаните.

Затворените лицензи са изключително забранителни в отношението към потребителя какво може (и не може) да прави с въпросния софтуер - обикновено Ви се позволява да използвате само един лиценз на компютър, нямате право да давате копия на някой от приятелите си, не Ви се дава правото да го препродавате и по никакъв начин не можете да правите промени по софтуера.

Нека да разгледаме по-надълбоко и изследваме нашия MP3 плеър (хардуерен) по-подробно. Лесно достигаме до извода, че даже не притежаваме програмата, която просвирва нашите любими колекции от музика, макар че сме платили добра сума и за програмата и за песните си. Но какво са тези iPods и Nomads? Естествено, нали можем да притежаваме такова устройство? Отново, отговорът е ДА и НЕ. Въпреки че сте си купили реалното физическо устройство, Вие просто сте си лицензирали копие на програмата, която работи на устройството. Всичко, което сте платили, е само позволение за ползваме програмата.

Важното нещо да се отбележи тук е, че повечете затворени софтуерни лицензи не ви продават нещо, което можете да притажавате, а единствено ви дават възможността да използвате софтуера под много специални условия. Ако лицензирам една шах игра за да я продавам заедно с клаузата "тази игра може да се използва само ако носите флуорисцентни зелени пантолончета", тогава, легално, на тези без флуорисцентни зелени пантолончета не им е позволено да ползват програмата. Даже и след като ми платят пари. Ето къде е разликата между лицензирането (наемане под наем) и купуването на софтуер става важно. Когато хората казват "Отивам да си купя копие на Фотошоп" те реално казват "Отивам да си купя лиценз, за да си пусна Фотошопа и се надявам да удовлетворя всички изисквания в лиценза". Ние стигаме до споразумението, че трябва да дадем пари и на нас ни се дава правото да използваме колата (под наем). Но ако ние злоупотребяваме с колата, собственика има пълното право да ни спре да я ползваме. Сега започнахте да схващате идеята :)

В момента повечето хора (ако тази статия не се намираше на linux-bg.org де ;) ще си кажат "И какво? Аз ползвам Windows. Аз правя това, което ми трябва. Защо трябва да ми пука? Никой не може да дойде в моята къща и да ми го вземе (Win-a). Махнете микрофона!". Ето това ни довежда до другата част. Контрол. Когато използвате лицензиран софтуер Вие имате много малък (ако въобще)някакъв контрол над софтуера. Не говоря за избирането на скрийнсейвъри или големината на шрифтовете, а говоля за контрол над начина, по който програмата работи. Ако един ден Епъл решат, че тяхната ОС няма да чете и пише обикновени писма, а само Епъл иМейл(iMail), тогава става страшно. Чувам ви как казвате "Но аз ще си продължвам да си ползвам старата версия - те не могат до променят това, което имам." Вие сте прав, на тях сигурно ще им е трудно да Ви намерят, обаче те са в правото си да накарат всички да не позлват стари версии.

Част 2

Начинът, по-който тези МП3 плеъри просвирват музиката изглежда, че е магически като изстискват и компресират музиката, по алгоритъм предоставен ни от Фраунхоферския институт. Макар че Ви дават инструкции как да просвирваме тези файлове, това не означава че можете да правите с тях каквото си поискате. Ни най-малко. Знаете ли, че всеки продукт, който печели пари от МП3 трябва да плаща такса на на Фраунхоферския институт? А знаете ли че имат правото да ви спрат да използвате МП3 формата? Това ще рече, макар че знаем как работи МП3, хората които имат правата върху МП3 винаги ще контролират кой може да ги използва. И така, един ден може да решат, че не може всички да ги ползват и че трябва да преминат на МП5, МП6 и т.н. По този начин Фраунхоферският институт постояно имат контрол.

Програмите, които използвате в момента правят нещо което харесвате, по начин, към който сте свикнали. Бъдеща версия може да е напълно различна, обаче тъй като вие използвате метода за съхраняване на информация на някой друг, Вие нямате НИКАКЪВ контрол върху него. Вие не можете да промените този начин. Изглежда, че това е една голяма каша, в която сме се забъркали. И сега какво?

"Еми ако се случи с програмата А, аз просто ще се преместя на прорамата Б. Те знаят, че ще се преместя и така никога няма да ми липсва функцията X". Да, това е почти вярно. Браво! Сега почнахте да разбирате, защо контролът е толкова важно нещо. Нещата в днешно време са много сложни. Сега ще отида да напиша едно есе на Word и да го съхраня. Word ще го съхрани като MS Word File. Ето от тук проблемите ни започват. Никой на света реално не знае как да се отварят Word документи, с изключение на Майкрософт. Няма нищо незаконна около това. Проблемът е, че всеки който желае да бъде сигурен, че отваря абсолютно правилно Word документ, трябва да си плати за лиценз за Word, продаван единствено от Майкрософт. Естесвено, някои хора са свършили отлична работа като са отгатнали как работят Word документите (OpenOffice, например), но никога не са 100% сигурни. Сега сме принудени да плащаме пари, за да комуникираме и да слушаме музика.

Сега малко ще се отклоня от софтуера и ще поговоря за стандартите. Стандартът е начин, по който едно нещо работи. МП3 (MP3) е стандарт. ДВД (DVD) е стандарт. ПДФ (PDF) е стандарт. XHTML е стандарт. Стандартите ми позволяват да купя джанти за колата, и болтове, които да паснат. Повече от времето хората могат реално да погледнат как работи едно нещо и да се опитат да го направят. Но за нещастие, в света на компютрите е възможно да съществуват неща наречени "Затворени стандарти", където е невъзможно да се види как нещата работят. Ако човекът, който е замислил системата, изрично не каже как нещо работи, Вие няма да можете да го имитирате. Например, ако искахте да създадете програма, която да може да отваря Word документи тогава може да имате следният разговор:

Вие: Здравейте! Да,искам да знам как Word документите се съхраняват, нали се досещате, опитвам се да...

Майкрософт: Какво искате да разберете?!

В: Искам да знам как се съхраняват документите...

М: Съжалявам, но не можем да Ви предоставим тази информация.

В: Защо?

М: Това е бизнес тайна. Това е нашата интелектуална собственост.

В: Но аз имам есета, статии, притурки, снимки, музика и друга информация от десет години съхранена като Word документи. Моето копие на Word е изгубено и затова ще отдида до един приятел, който много разбира от компютри..

М: Ужасно съжалявам, но ще трябва да си купите копие на Word ако искате да отворите тези документи.

В: Но аз си слушам МП3-ките без да плащам нищо.

М: Да, но МП3 е публикуван стандарт. В Майкрософт ние вярваме в стриктния контрол над интелектуалната собственост.

В: Но аз не искам да си купувам копие на Windows.

М: Съжалявам господине. Всеки, който иска да използва Уърд документи, трябва да си купи Word от нас.

В: Ще можете ли да ми ги конвертирате (документите)?

М: Не господине, съжаляваме.

В: Значи ако моят притятел ми изпрати Word документ, тогава ще трябва да си купя копие на Уърд?!?!

М: Да, господине.

В: Да, разбирам. Знаете ли, че в моята страна за токова нещо обесват?

*пук*

В: Ало, ало, ало?!

И сега имате есета, статиии и т.н. събирани десет години във файлове, които никой друг не знае със сигурност как да отвори ако не е легално упълномощен. Ще подчертая, че този начин на ограничение не е нелагален. Никоя компания не е задължена да показва как нейните програмите работят и не могат да позволят други да ги копират волю-новолю. Това използване на затворени стандарти, което е познато като "Търговско Затворен", е известна практика на големите софтуерни фирми. Вие сте принудени да купувате отново и отново нейните продукти ако искате да сте постоянно с най-новия софтуер. И тези компании винаги могат да създадат проблеми на хората ползващи стари версии - както IBM като отказват да поддържат OS/2 - оставайки хората, които ползват тази ОС на сухо.

Част 3

И така, как можем да имаме пълен контрол върху всичко което съхраняваме? Както казахме преди, някои компании публикуват техните пълни спецификации на форматите - като ПДФ, като МП3. Макар че компаниите държат интелектуалните права върху форматите, те са ни дали пълни инструкции как да ги използваме. И така, трябва ли да използваме такъв вид формати? Както казахме, ако използваме методите на някой друг, компанията създадел има правото да избират кой да използва формата им. Ето, това е мошеничество. Аз, в България, мога да напиша есе и да го пратя на приятел в Претендистан, където Майкрософт не позволява да се ползва и продава нейния софтуер. И така, аз използвам метода на някой друг, и съм зависим от трето лице (Майкрософт). Това въобще не ми харесва.

И така, от кого реално мога да си купя софтуер и да правя с него каквото пожелая?
От никой. Но някои хора го раздават.

Трябва да ви обясня един малък аспект. Някои стандарти, разработени от големи компании, такива като Постскрипт на Адоби са дадени на хората свободно, в смисъла на думата безплатно. Никакви ограничения не са налагани. Дадена ни са пълни инструкции как да ги използваме, съхраняваме, принтираме - и всичко това без да плащаме. Това ще си остане случая завинаги, Адоби никога няма да направят повторно такова щедро дарение. Ако Адоби фалират в бъдеще, ние ще можем да използваме Постскрипт файловете без никакви ограничения. Това е хубаво нещо.

Другият вид софтуерен лиценз е така наречения "Свободен". Повечето отворени стандарти, с няколко малки разлики, Ви позволяват да добавяте, премахвате, модифицирате или да покриете със зелен кашкавал всичко, което желаете. Те раздават софтуера. Вие може да сте длъжни да платите първоначално за копие, но когато натиснете "Съгласен съм!" на копие от РедХет от тук нататък Ви е позволено да правите каквото искате със софтуера. Ако има някаква функция, която желаете да добавите, може да си я добавите без проблеми. Ако искате да добавите много функции и искате да ги продадете, пак няма да имате проблеми. Ако хората, които първоначално са написали програма са извън бизнеса вече, на вас ви е позволено да стартирате нов бизнес продавайки "Нова! Подобрена!" версия на програмата. Или можете да продължите да използвате OpenOffice, радвайки се на това, че ВИНАГИ ще можете да си ползвате документите. Както разбирате, "Отворен" софтуер, като дизайн, позволява на всички да видят как една програма работи. Идеологията на "Отворен" иска да покаже, че никой човек не трябва да бъде зависим от някакви други източници, за да използват собствеността си.

Помните ли какво беше Стандарт ? И така, има неща наречени "Отворени Стандарти". Това ще рече, че този стандарт показва нещо как работи, но не е собственост на никой. Разбира се може да има некомерсиални организации, които до поддържат стандарта, но никой не трябва да плаща пари, за да използва HTML, тъй като е отворен стандарт.

Сега си представете комбинирането на силата на отворените стандарти с отворения софтуер. Всеки ще може да комуникира с всеки, без да зависи от трети човек.

Това се случва днес. Казва се Open Source. Точно заради това четете в момента.

Никой не може някога (легално) да има достъп до достатъчно информация, за да отвори перфектно МС Уърд документ или да продава МП3 плеър без да трябва да плаща за привилегията. Но сега има хиляди програми, които четат и пишат OpenOffice документи, OGG Ворбис файлове, PNG файлове, и безброй други видове отворени стандарти. Представете си, че данъчната служба си държи всички записи в Ексел файлове и после Майкрософт фалират. Тогава нещата меко казано стават катастрофални.

Отворените стандарти се притежеват от обществото. От вас. От вашия съсед. От вашия шеф, и вашия най-добър приятел. Няма нужда да се плаща нищо, защото те са на всички. Защо се получава така? Ами някои хора вярват, че чрез споделянето на знания и код можем да създадем по-големи, по-добри неща за разлика от това, което ще създадем ако работим сами.

Тези стандарти съществуват в момента и са леснодостъпни. Пробвайте OGG Ворбис вместо МП3. Опитайте OpenOffice вместо МС Офис. Пробвайте Линукс вместо Уиндоус. Не става въпрос за политика, а дали Вие - като индивид, професионалист или организация - мислите, че си заслужава да зависите от трети лица, за да имате достъп до собствената си информация.

"Отворен" Софтуер означава свобода. Не позволявайте да бъдете заключени, само защото изглежда твърде трудно да не сте. Не позволявайте другите да контролират вашият живот. Повярвайте ми, ще можете да работите толкова добре както преди, даже и по-добре и този път ще бъдете сигурни, че имате контрол.

Вие прочетохте тази статия благодарение на превода на gamehack. Оригиналната статия е написана от Sean Cohen.
Статията е проверена набързо за правописни грешки, така че ако има някъде не се сърдете :)


<< За ССС, пътят, истината, Левски и ЦСКА | Защо не се страхуваме от вируси? >>