от Вени Марковски(9-07-2004)

рейтинг (-73)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Тази статия е превод на статия в монтреал-ската LUG. Преводът е направен от "Интернет общество - България" и е предоставен на сайта от Вени Марковски


От Канада атакуват сделките на "Майкрософт" в България



Човек би помислил, че Източна Европа е благоприятна среда за разпространение на Linux и свободен софтуер. Разумът подсказва, че в региони с добре-образовани, но с ограничени икономически възможности граждани, Linux ще е привлекателна възможност. Човек би предположил, че по-добър, по-надежден код и по-ниските цени биха довели до широкото му разпространение, но се оказва, че това не е достатъчно и свободният софтуер среща трудности в тези региони.

Част 1

Преди повече от десетилетие станахме свидетели на серия от странни явления при разпадането на Съветския Съюз и последвалия лавинообразен крах на Източно-Европейските комунистически правителства. В резултат на промените много от бившите комунистически страни се оказаха в икономически колапс. Високо ниво на безработица, периоди на хиперинфлация, западаща инфраструктура, ширеща се корупция, ниско заплащане, и т.н. в дългия списък с проблеми. Състоянието на някои от тези страни се подобрява, но в много малко от тях жизненият стандард се доближава до този в западните страни. Запасът от западна валута е оскъден и малцина могат да си позволят оригинални продукти. Въпреки това, свободният софтуер е далеч по-рядко явление отколкото се предполага.
Ако вникнем по-дълбоко, ще открием някои от причините за това:

Малко граждани имат компютри
Свободният софтуер е значително явление. Въпреки че източно-европейците като цяло са добре образовани (комунистите поне ценяха това) и нивото им на грамотност значително превъзхожда това в Северна Америка, много от тях не притежават компютри. За повечето компютърът е лукс и свободният софтуер е далеч от техните проблеми.

Интернет не е широко разпространен
Свободният софтуер е получил широко разпространение благодарение на Интернет. Но Източна Европа изостава с няколко години в използването на Интернет. Малцинството от хората, които имат ISP обикновено изполват dial-up; широколентов достъпът все още е изключително рядко явление. Това означава, че възможностите за сваляне на продукти като Linux, OpenOffice или дори Mozilla са ограничени.

Оскъдна е законовата защита на интелектуалната собственост
Едва от скоро властите започнаха да създават закони, или да прилагат съществуващите закони в областта на интелектуалната собственост. В повечето случаи това се дължи на натиска на западните страни. Вероятно на този проблем се обръща повече внимание, тъй като страните от Източна Европа са в процес на присъединяване към Европейския Икономически Съюз. Дори сега може лесно да се снабдите с копие на Windows, MS Office, Photoshop за малко повече от цената на празно CD. Гражданите нямат стимул да плащат за оригинален софтуер, както и да ползват свободен софтуер.

Налице е цяла култура на безсилие
След десетилетия контрол на комунистическия режим много хора са твърдо убедени, че отделният човек няма силата да променя нещата, че няма смисъл и да се опитва. В действителност мнозина основателно се опасяват, че това е дори опасно. По-голамата част не виждат в избраните органи на властта свои представители, тъй като в повечето случаи те се оказват бивши комунистически чиновниция, често свързани с криминално проявени лица, и които понякога поддържат властта си като предоставят влиянието си на тези, които могат да си го позволят финансово. Да се заема радикална позиция все още е доста рисковано. Най-голям приоритет е осигуряването на собственото благополучие, а това се постига, като се избягват конфликти с представителите на властта.

Microsoft не бездействa
Падането на комунизма отваря възможности за много западни компании, работещи в цял свят. Не се налага да търсите дълго McDonalds във Варшава. И Microsoft изключително бързо изгради мрежата си и разви контакти на най-високо ниво в Източна Европа, като понякога е подкрепян и от американските държавни агенции. Една от целите им е правителствената сфера, където сключването на сделка ще им осигури внедряването на лицензиран софтуер. Предимството за държавата е признанието, че съблюдава изискванията на Световната организация за интелекуална собственост (СОИС, WIPO) за защита на интелектуалната собственост, което е предпоставка за приемането й в ЕС. По тази причина някои правителства побързаха да се снабдят с лицензи на Microsoft.

Превид тези факти, разбираемо е защо поддръжниците на новия свободен софтуер в тези страни срещат значителни трудности. Тяхното мнение и готовност за оказване на помощ не намират отзвук. Щом правителствата им са на страната на Microsoft, никой не би се осмелил да мъти водата. Някои дори се страхуват за живота си и предпочитат анонимността пред откритата конфронтация. Те са в толкова незначителна позиция, че дори и местните медии не им обръщат никакво внимание. Заслужава да разгледаме един действителен случай.

Българският пример
България изглежда идеален кандидат за GNU/Linux и свободен софтуер. Страната е с население 7-8 млн. жители. Износът на страната не е достатъчен да осигури достатъчно валута за внос. Но населението е добре образовано, владеещо различни езици, с добри технически умения. Много от старите компютри не могат да работят с последната версия на Windows, но работят с Linux, GNU и вероятно олекотения window manager. Много доставчици поддържат българска версия на продуктите и кирилица. Създадена е отлична дистрибуция на български, базирана на Debian – tilix. Въпреки това само неколцина представители на опозицията са възприели свободния софтуер. Оказва се, че Microsoft е действал много активно, като е изпреварил действията на тези, които предвиждат широкото разпространение на свободния софтуер. И го е постигнал като си е осигурил влияние, което използва на най-високо ниво.

Преди няколко месеца министърът на държавната администрация Димитър Калчев закупи 30,000 лиценза от Microsoft. Лицензите са базирани на Open Subscription License 6.1 (OSL). Въпреки това, те са закупени в рамките на програма, която не предвижда отстъпки за обем за повече от 250 PC-та. Освен това тези лицензи могат да бъдат използвани само 3 години, след което трябва да бъдат закупени нови лицензи. Преди около 6 месеца той закупи още 10,000 лиценза.
Любопитното е, че в държавната администрация само около 16,000 компютри могат да работят под WindowsXP, като на сравнително голям процент от тях той буквално ще пълзи. За поне 4,000 от тях се говори, че имат лицензи за XP. Източници твърдят, че Калчев е знаел за това преди да закупи допълнителните 40,000 лиценза.

Срокът на тези лицензи ще изтече, вероятно преди да е излязъл Longhorn, което означава, че следващият голям upgrade не е включен. Така на Microsoft се предоставя възможността отново да продаде комплект лицензи след няколко години. Трябва също да отбележим, че в крайна сметка разходите се поемат от българските данъкоплатци. Техните въпроси заслужават отговори.

Теодор Милев, изпълнителен директор на Microsoft България, е високопоставен член на българския Ротари клуб, а Калчев е високопоставен член на българските масони. И двете организации са част от силовите структури в България. Оправдано е да се запитаме какво е предложил Милев в замяна на вниманието на Калчев.

Човек би се зачудил дали други властимащи ще завидят на положението на Калчев. Министър-председател е Симеон, или Симеон Сакскобургготски, детето-цар на България до отстраняването му от комунистите след Втората световна война. Симеон е отраснал в изгнание и получил западно образование. Завърнал се в България след падането на комунизма и станал министър-председател. Симеон, който не споделя вижданията на Калчев, поиска оставката му. С един телефонен разговор Калчев успя да отклони молбата му. Човек би се запитал, защо Калчев, бивш член на Българската социалистическа партия, има силата да отхвърля искане на Министър-председателя. Може би е чисто съвпадение, че той фаворизира Microsoft и се противопоставя на използването на свободен софтуер.

При всяко повдигане на въпроса за използване на свободен софтуер с отворен код в държавната администрация, Калчев избягва темата. Българска компания предложи свободен софтуер с отворен код при пълна поддръжка на много ниска цена, но Калчев възложи на служителите си да отхвърлят предложението в един отрицателен доклад. Той е достатъчно умен, за да не подкрепя Microsoft открито, по-скоро би казал: “Разбира се, ще обсъдим всички възможности и ще ги преценим при равни условия.” Дали това се дължи на страх, неувереност и колебание или мотивите са съвсем други? При всички случаи местните поддръжници на свободния софтуер нямат равни възможности за изява.

От така изложеното се вижда, че свободният софтуер трябва да има по-добра от настоящата си позиция в Източна Европа. В продължението на този материал ще разгледаме друг пример в Македония.

Oригиналният текст може да прочетете от тук.


<< WINDOWS И LINUX – ПАРАДОКСИ ПРИ ИНСТАЛАЦИЯТА | Повече за патентите и патентното право >>